Разбитото око

64.

Кип седеше до бюрото си, планината от книги можеше да се срути и да го затрупа. Някой почука на вратата. Можеше да е само Тизис Маларгос. Подготвяше се за разговора с нея, откакто бе излязъл от покоите на стареца. И още не беше готов.

Признаваше си, че всъщност не познава Тизис. Вярно, тя се престори, че ще го убие по време на първото му изпитание в Хромария. Вярно, именно тя лично се погрижи да го провали, като набута отново в ръката му въженцето на звънеца, след като той го отметна встрани. Но може би не си струваше да я смята за личен враг. Започваше да разбира по-добре каква тегоба е да наследиш вражда между родове. Тя дори не го бе виждала преди деня, когато се помъчи да го съсипе.

Разбира се, по-късно Кип уби чичо ѝ. И това в някакъв смисъл уреждаше сметките помежду им. Стана, наложи си спокойствие и отвори вратата.

Не беше Тизис. Бяха двама черногвардейци — Бъскин и Литос. Бяха почти комична гледка — Бъскин съвсем нисичък, а Литос дългурест. Само че на лицата им нямаше усмивки.

— Значи си научил, че постоянно кръстосваме из морето? — започна Бъскин.

— Да.

Двамата се спогледаха.

— Някои от нас търсят цветната напаст, другите търсят Призмата. Целта на пътуванията ни трябваше да остане тайна.

— Дя… Промахосът ми обясни какво правите — каза Кип. — И обеща, че ще ми позволи да участвам.

— Не идваме да изпълним обещанието му. Твърде много пълноправни черногвардейци са заети с обучението на други войски и стражеви капитан Фиск иска да взимаме с нас дори новобранци, за да помагат в търсенето на цветната напаст.

— Стражеви капитан ли? — учуди се Кип. — Имате предвид треньор Фиск?

— Щеше да знаеш и за повишението му, и за разпределението на новобранците по задачи, ако благоволяваше да идваш по-често на тренировките — сопна се Литос с чудатия си тенор на скопец.

Значи Фиск бе заел освободения от Карис пост? Това си беше почти бедствие. Фиск бе угаждал на Андрос в желанието му да не допусне Кип в Черната гвардия. Макар че често се държеше дружески, Кип не можеше да му се довери.

— Колко дълго ще отсъстваме? — попита той.

— До вечерта — отговори Литос. — Не искат новобранците да пропускат тренировки, особено ти. Затова не ги вземаме за по-дълги задачи. — Огледа стаята. — Добре си се уредил. Сигурен ли си, че искаш да се преместиш в казарма?

„Да бе, защото доскоро живях толкова охолно и спокойно.“ Кип остави резките думи зад стиснатите си зъби и се престори, че приема заяждането добродушно.

— Стига съм тънал в благоденствие — подхвърли с усмивка. — Време е да се стегна и да свърша малко работа.

— Точно така — похвали го Бъскин. — Е, да не се бавим.

Наистина беше смайващо нисък. Дори с глупашките си дебели подметки.

Но Кип изведнъж загуби всякакво желание да тръгне с тези двамата. Надушваше нещо гнило. Никога не се бяха държали враждебно с него. Имаше някаква причина да са се наежили така. Да не ги е обидил неволно? Дали не се сбъдваше предупреждението на баща му — че няма да им хареса, че всичко ще му бъде поднесено на тепсия?

„Каквото и да ми струва, поне ще ми е по-леко, отколкото на Литос — родителите му го скопили с надеждата, че така ще се вмъкне по-лесно в Черната гвардия.“

А и Кип за пръв път получаваше шанс да участва в издирването на баща си, макар и не пряко. Побърза да събере снаряжението си.

— Готов съм.