Разбитото око

7.

От пистолета нямаше полза. А по-лошото беше, че от яд Зимун го захвърли във водата. Задържаше се на повърхността и гледаше как пиратският кораб се носи към него. Несъмнено си мислеха, че ще го поробят. Несъмнено щяха поне да опитат.

Не можа да сдържи усмивката си. Толкова рядко се пада истински шанс да убиваш безнаказано.

Предпочиташе да са му достъпни повече цветове, но можеше да се задоволи и със синьото. Натрупа син луксин в раменете и гърба си, за да го скрива туниката. Не се справяше много добре с трупането на луксин. Усещането беше неприятно, а и никога не успяваше да прочисти кожата си напълно — оставаше синкав оттенък, все едно мръзнеше до смърт. Хиляда други неща вършеше превъзходно, но не и укриването на превъзходството си.

Лодката изгоря достатъчно, за да потъне със съскане и последната дъска. Надяваше се пиратите да не умуват над въпроса как една лодка е успяла да избълва толкова дим. Можеше да си помислят, че е превозвал катран или черен барут.

Поне изглеждаше, че Кип е мъртъв. Зимун нито го чу, нито го видя след взрива на лодката, а не му се вярваше, че момчето е успяло да се отдалечи от нея. Самият той се бе гмурнал, за да не го засегнат ударната вълна и парчетата. Жалко, че бе загубил лодката. Трябваше да се досети, че Кип ще опита някакъв номер. Оказа се лукав, а и твърде пъргав за едър дебелак с превръзка на очите.

Нямаше значение. Пиратите щяха да го спипат, ако ще да беше в лодката. Оставаше само да почака. Плуването не го затрудняваше. В Ябълкова горичка, където бе отраснал, всички момчета и момичета плуваха за удоволствие, скачаха във водата от една голяма люлка или се плъзгаха по гладките камъни в бързеите.

Галерата го доближи след броени минути. Хвърлиха му въже, после спуснаха и въжена стълба и един беззъб пират му извика да се качи.

„Че какво друго да правя, малоумнико? Да кисна във водата ли?“

Зимун се покатери. Прескочи чевръсто фалшборда, без да се стряска от четиримата пирати, насочили саби към него. Никой не се целеше с мускет. Добре. Все пак сведе поглед, чакаше кой ще го заприказва.

— Млад е — подхвана Беззъбия, който явно беше помощник-капитанът и освен това беше грозен като участта на гребците. — Кльощав, но не е много изнежен. На тия години ще заякне бързо. Ще ни върши добра работа. Ямата храчеше кръв вчера. Ще го оставим да се съвземе. Оролам ни се усмихна.

— Ще ме поробите ли? — попита Зимун с глас на уплашено момче.

Отговори му капитанът — аташиец със сплетена брада, но с кафяви очи вместо обичайните за неговия народ сини.

— Поробване е тежка дума. Тук всички се трудим. Нали Оролам е казал, че всички хора са братя? И ти ще се трудиш на веслото до своите братя.

— Ами ако откажа? — попита Зимун.

Плъзна син луксин надолу по вътрешната страна на ръката си. Както бе отпуснал ръце покрай тялото си, беше почти невъзможно да забележат.

— Всички работим — безстрастно повтори капитанът. — Това е моят кораб, моят свят.

Зимун можеше да направи предложението си още сега. Да им каже, че е полихром. Този капитан не изглеждаше особено свадлив. Не го удари, макар че наглед нищо не му пречеше.

— Хрумна ми нещо по-добро — отвърна Зимун. — Какво ще кажете да…

Изстреля шип от син луксин в лицето на стоящия най-близо мъж. Острото парче прониза носа му и се заби в мозъка. Зимун се завъртя от изтласкването на такава маса луксин и се възползва от движението, за да удари с още едно синьо острие. Отсече китката на втория мъж. Тласна цяла буца луксин в гърдите му и го събори. След миг друг син шип се въртеше бавно в лявата му ръка, насочен към капитана.

Извършеното от него, толкова внезапно и бързо, и спряло толкова рязко, стъписа пиратите. Не направиха нищо, а Зимун не помръдваше. Иначе щеше да ги сепне. Ако всички го нападнеха, би могъл да ги избие, но не и да плава сам с кораба. Не знаеше как да го управлява. Възползва се от бездействието, за да притегли още луксин.

— Какво ще кажете — повтори той — да ме приемете в екипажа за известно време? Аз съм полихром, капитане. Сега… сега използвах един цвят. А мога да използвам шест. Давате ми каютата на помощника и ще се бия за вас три месеца или в три сражения — което условие бъде изпълнено първо. С моята магия имате решаващо предимство. Три сражения, в които победата ви е гарантирана. Щом си изпълня задължението, ще ме откарате до Големи Яспис и ще ми позволите да взема такъв дял от плячката, какъвто според вас съм заслужил. Оставате си капитан и нищо не ви отнемам. Ще се разделим приятелски.

— Или?… — подкани го да продължи капитанът, дясната му ръка потръпваше над торбата на колана, в която държеше пистолет.

— Или ще ви убия и ще направя същото предложение на първия помощник. Може би няма да ви се притече на помощ много охотно, като знае, че ако стои настрана, ще забогатее.

— Барик беше свестен мъж — каза капитанът, вторачен в мъртвеца на палубата.

Онзи, който бе останал без китка, лежеше в несвяст от загубата на кръв. Все още можеше да бъде спасен.

Зимун се престори, че не е чул думите му, и добави:

— Да знаете, че скоро ще бъда най-важният човек в Седемте сатрапии и в бъдеще бих могъл да използвам човек с вашите дарби.

Капитанът отклони погледа си от него към помощника, чието лице бе застинало като камък. После бръкна в кесийката с тютюн, извади малко и го пъхна под езика си. Взря се в кървящия ранен и каза:

— Роул, превържи го.

Помощникът, чието име се оказа Роул, изпълни заповедта. Капитанът още не отговаряше на Зимун, който не припираше, само синьото острие продължаваше да се върти заплашително в ръката му.

Капитанът изплю кафява слюнка, която пльосна върху кърваво петно, и се начумери.

— Разбрахме се — каза накрая. — Можеш да ми помогнеш в уреждането на някои сметки. Ако помогнеш да се разправя с един пират, пускам те да си отидеш още след първата битка, кълна се в честта си като син на пачавра и моряк.

Протегна ръка малко нерешително. Проличалият за миг страх успокои напълно Зимун. Щом капитанът се бе уплашил толкова, без още да е видял почти нищо от способностите му, не би опитал да го надхитри скоро. Чудесно.

— Кой е този пират? — попита Зимун.

— Мисли се за много печен в стрелбата. Нарекъл се е капитан Топчията.