Разбитото око

35.

Някои от робите се развикаха радостно, че ключът е намерен. Други бяха по-предпазливи, може би прекалено наплашени или пък по-цинично настроени. Оролам се разтича покрай скамейките, отключваше припряно оковите.

— Освободи десетина от нас, за да срежем абордажните мрежи — обади се Гавин. — Другите са ни нужни на веслата.

— Освободи всички! — кресна някой от предните скамейки.

— Като му дойде времето! — настоя Гавин.

— Лъжеш ни! — изрева онзи. — Или ще се освободим сега, или никога!

Гавин не вярваше на ушите си. Щяха да прахосат шанса. Нямаха време за такива глупости.

— Някои от нас ще си рискуват кожите, за да отделят този кораб от другия. Ако не се отдалечим колкото може по-скоро, те ще се върнат по мрежите или ще заредят оръдията и ще ни разпердушинят. Ако не искате, не гребете. Така ще погубите всички ни.

Той се втурна към наполовина пръснатата на трески от гюлето стълба, грабна една откъртена летва и хукна нагоре по остатъците от стъпалата. Антониус Маларгос го следваше, без да задава въпроси. Профучаха покрай недоумяващите роби на горната гребна палуба и стигнаха до тясна площадка.

Гавин, Антониус и още шестима роби се струпаха под затворения люк. Гавин напъна с рамо, но нямаше как да вложи много сила — люкът беше разположен почти водоравно над него.

— Оролам да се смили над нас — измърмори Антониус. — Сега какво ще правим?

Един роб се пресегна над рамото му и напипа резето, скрито в сумрака. Дръпна го ухилен — само зъбите му се бялнаха. Гавин досега се бе надявал, че зрението без цветове ще му помогне да вижда по-добре на тъмно. Май щеше да остане излъган в надеждите си. Само лишения. За разлика от не особено достоверните истории, в които слепци имаха неестествено изострен слух или обоняние, не личеше да се е сдобил с някаква дарба вместо изгубената.

Може и да беше справедливо. Докато беше Призмата, нямаше затруднения. Силите му само нарастваха. Сега нямаше никакви сили.

— Някой има ли нож? Или меч? Някой знае ли как са закрепени абордажните мрежи? Само с куки или са вързани от нашата страна? — Гордееше с паметта си, но нали го бяха качили на борда в несвяст… — Все едно — продължи да умува на глас. — Няма как да ги развържем, ако са опънати. Трябва да ги срежем.

Подадоха му нож. Един.

Гавин го върна. Имаше и тренировките си, и летва.

— Първо абордажните мрежи — напомни той. — Единственото ни предимство е в броя. Нищо няма да направим, ако се прехвърлят подкрепления от другия кораб. Махаме мрежите и се отдалечаваме. Убивайте, за да вземете оръжията, и режете мрежите. Готови ли сте?

Не чакаше отговор, а блъсна люка и изскочи на палубата. Внезапната безмилостна светлина почти го заслепи, звуците го връхлетяха ненадейно след теснотията долу. Мускет изтрещя на петнайсетина крачки, но пиратът се целеше по стрелец високо в такелажа на другата галера. Гавин се втурна към него.

Пиратът дори не го видя — презареждаше мускета с гръб към Гавин. Летвата се заби в главата му като весло във вода и той залитна сред фонтан от кървави пръски. Гавин го връхлетя и изтръгна ножа от канията на колана му.

Миг по-късно тичаше отново. Бързината и изненадата бяха единствените им предимства. И един пират със сабя стигаше да съсече шепата роби, за да сложи край на опита за бягство.

Имаше още един пират до мрежите при кърмата, но той навреме забеляза Гавин. От глупост или смайване не понечи да изкрещи предупреждение към останалите на другия кораб, затова пък се приготви да нападне със сабята си.

Гавин почти не забави крачка. Вдигна ръката си с ножа и замахна, все едно щеше да го метне. Пиратът трепна и изви острието нагоре. Гавин стовари ножа надолу, за да отклони сабята, и изви тялото си настрани. Ножът и сабята изчегъртаха, от евтините остриета хвръкнаха искри. Летвата в лявата ръка на Гавин само се плъзна по челото на противника.

Това обаче стигна да го зашемети. Гавин замахна с все сила за повторен удар. Счупени зъби изскочиха от устата на мъжа и той се свлече. Гавин се тръшна на колене върху гърба му и заби ножа в основата на черепа. Грабна сабята, надигна се и подхвърли ножа с дръжката напред на този, който беше зад него. Антониус по инстинкт отскочи и ножът изтрака на дъските. Той се наведе да го вземе и в същия миг куршум от мускет изсвири над главата му и удари палубата само на десетина стъпки от него.

Другата галера беше по-висока от „Злият лебед“, което можеше да е и добре, и зле за робите — не се знаеше колко безогледна ще е яростта на пиратите от бунта им. Ако искаха да се върнат по-скоро на своя кораб, можеха да пъхнат сабите си в ножниците, да се търкулнат надолу по мрежите и да нападнат тутакси. Но никой с поне капка ум в главата не би го направил, а дори внимателното слизане по мрежи от въжета не беше лесно.

Разбира се, не си струваше да разчита, че пирати под командването на Топчията имат поне капка ум в главите.

Гавин се добра до фалшборда и се убеди, че мрежите не само са закрепени с куки за дървото — въжетата им бяха омотани около релинга, преди куките да бъдат забити. Лошо. Но пък тези примки ги опъваха допълнително. Той плъзна острието по въжето и го сряза още с второто движение. Имаше още четири куки. Четири мрежи между него и свободата.

Четирима роби се бяха скупчили около един пират насред кораба и го блъскаха и ритаха. Антониус тичаше към най-далечната мрежа. Умно момче. А Гавин трябваше да се справи с още един пират, който имаше сабя. С крайчеца на окото си зърна един пират от другата галера да се прицелва в него, затова както тичаше се хлъзна на хълбок и подскочи пъргаво там, където пиратът със сабята го прикриваше от пирата с мускета.

И докато се нахвърляше, вече виждаше други пирати да скачат на мрежите, за да се върнат на „Злият лебед“. Времето му свършваше. Сабята и по-тънкият, леко извит напред атаган се сблъскаха със звън и Гавин усети веднага месеците без упражнения по фехтовка. Все пак един пират не е много повече от моряк, настървен да убива. Не беше като сблъсък с обучен и опитен боец. Гавин пропусна две възможности за смъртоносен удар — опита прекалено мудно да се възползва, а и се оказа твърде предпазлив.

Получи и трети шанс. Отби атагана встрани и уби пирата — намушка го само колкото да му прободе сърцето и побърза да отскочи, за да не бъде посечен от последен удар. Дори ако някой ще умре в следващите секунди, не знаеш дали няма да отнесе и тебе в отвъдното.

И веднага се сети, че сега онзи с мускета може да го гръмне. Пак отмести със сабята атагана на умиращия и го награби с лявата ръка в мига, когато чу изстрела. Пиратът се разтресе от куршума в рамото, точно между пръстите на Гавин. Поне се надяваше да е между пръстите. В момента само усещаше как показалецът му се сгорещява.

Пусна потръпващото тяло и видя, че пръстът му кърви, но е цял. Стовари сабята върху въжената примка около релинга.

Един пират тичаше по абордажната мрежа с немислима ловкост, стъпваше от въже на въже с грацията на танцьор, и то бързо. Но сабята сряза въжето още с първия удар и мрежата внезапно провисна. Пиратът скочи с протегнати към фалшборда ръце и успя да се вкопчи в релинга. Не се пусна, макар че тялото му се блъсна тежко в корпуса на галерата.

Гавин замахна към релинга и осем пръста паднаха на палубата. Кратък писък и приятен шум от цопване във водата го увериха, че опасността е отминала.

— Гребете! — кресна, когато изтича покрай дупката, зейнала в палубата от оръдейния изстрел.

Но робите долу вече правеха каквото е нужно — веслата изтласкваха другата галера и изопваха мрежите.

Имаше още две куки и онези, които бяха отишли на кърмата, срязаха едното въже. Остана последната в средата на кораба. Гавин хукна към нея.

Куршуми изтръгваха облачета трески от палубата около него. Един пират скочи от абордажна мрежа и Гавин му разпори чатала в движение. Видя друг пират да извърта към него малко оръдие и се просна по корем в секундата преди то да избълва смърт към „Злият лебед“.

Изправи се мигновено и потърси с поглед падналата сабя.

— Гайл! Гайл! — проехтя познат глас.

Знаеше кого ще види. Топчията стоеше на някакви си двайсетина крачки, цевта на великолепния мускет-меч бе насочена право към лицето на Гавин. Нямаше как Топчията да не улучи от такова разстояние.

Веслата се потапяха във водата, но щеше да мине твърде много време, преди да изтласкат тежката галера.

Гавин вече държеше сабята. Ако Топчията го простреляше в главата, не би могъл да среже последното въже. Щеше да умре напразно. Но ако Топчията искаше да е сигурен в успеха и куршумът го пронижеше в гърдите, можеше да размени живота си срещу свободата на другите роби.

Колко ценни са неколцина роби в сравнение с Призмата? Колко ценни са дори хиляда роби в сравнение с Призмата? Какво ще спечели светът, ако Гавин избере саможертвата?

Нищо.

— Правиш каквото е нужно — каза Гавин и на себе си, и на Топчията.

Удари въжето със сабята, чакаше куршумът да разкъса плътта му. Не го дочака. Мускулите му бяха толкова вцепенени, че дори не сряза въжето докрай. Замахна отново и падналата абордажна мрежа изсипа неколцина пирати в морето.

Вдигна глава да погледне Топчията, който още се целеше в него, сякаш самият той не разбираше защо не стреля. Топчията обаче бе извил глава към хоризонта. Гавин погледна в същата посока.

Там беше корабът, преследващ Топчията от години. А при сблъсъка с другата галера „Злият лебед“ бе изпотрошил всички весла от едната ѝ страна. И сега Топчията стоеше на палубата ѝ.

Този път нямаше да избяга от жадуващия да го докопа капитан. Беше загубил доста от пиратите си, пък и едва ли щяха да им стигнат барутът, гюлетата и куршумите, за да победят.

Топчията не го беше убил, с което сам се обричаше на гибел. Що за щуротия? Вярно, Топчията се крепеше на ръба на безумието, но нали дори то беше подчинено на неговата себичност?

С псувня, която не стигна до ушите на Гавин, Топчията наведе мускета надолу. Главата и раменете му подскачаха, докато бълваше сквернословия. Погледът му шареше трескаво, а Гавин не можеше да предвиди какво ще направи. После нещо прелетя в дъга над водата — копие ли беше? Гавин се дръпна и мускетът-меч падна близо до него.

Какво?…

Гребците на „Злият лебед“ пак потопиха веслата във водата и корабът пое напред по-стремително, пролуката се разшири, а пиратите на превзетата галера явно нямаха повече барут за оръдията и само проклинаха втрещени.

Вълна наклони „Злият лебед“ и мускстът-меч се плъзна към дупка от гюле в разбития фалшборд.

Гавин се хвърли натам и го хвана, преди да падне в морето. Изправи се.

Взря се в суматохата на другия кораб. Един пират беше блъснат толкова силно, че се катурна през борда, защото някой… — всъщност Топчията тичаше с все сила покрай релинга. Докато двете галери се раздалечаваха, вълните ги завъртяха така, че кърмата на „Злият лебед“ се изравни с носа на превзетата галера. Топчията се насочи право към носа, стъпи, отблъсна се и полетя във въздуха с крясък, прозвучал като „Да ти го начукам, Зури!“.

За миг на Гавин му се стори, че лудият пират ще прелети над пролуката. Размахваше ръце и крака… и пльосна в морето сред истински гейзер.

Гавин се втурна към кърмата. Гребците не забавяха и разстоянието се увеличаваше неумолимо. Гавин се наведе от кърмата и видя във водата неколцина пирати, но Топчията го нямаше. Тогава погледна право надолу.

Топчията се бе вкопчил в провиснало отрязано въже и се катереше по него. Добра се до товарна стълбичка и се качи пъргаво. Гавин го чакаше горе, почти забравил за мускета-меч.

Топчията стигна до края на стълбата, тръсна глава да махне водата от очите и брадата си и протегна ръка към Гавин.

— Какво чакаш? Помогни на Топчията. Той ти подари живота.

И се ухили безумно.