Разбитото око

89.

Тея не пожела да чака пред прага. Метна се на шията на Кип в буйна прегръдка.

„О, не!“ В мига, когато Тея се смръзна в ръцете му, Кип за пръв път съжали, че вече не е толкова дебел. С тази разлика в ръста им тялото на Тея се опря в него първо под колана му. Как да не забележи?

Тя отстъпи и погледна надолу, за да провери това, в което не можеше да има съмнение. Кип неволно закри с ръка чатала си — все едно да затвориш вратата на обора, след като кравите са избягали.

— Кип, какво те прихваща? — сопна се Тея. — Това заради…

„Заради тебе ли? Е, става ми бързо, но не чак толкова.“

И тези думи изскочиха от устата му скорострелно. Пак ли…

— О, значи си… Извинявай!

— Не! Понякога… просто ми се случва. От само себе си. Нали разбираш, така е с младите мъже…

Тея наклони глава встрани, стисна устни, веждите ѝ се извиха. Скръсти ръце на гърдите си, сякаш обмисляше неприятен избор. Кип си каза, че не е измислил най-сполучливото оправдание в живота си.

Без да се озърне, Тея затръшна вратата с крак и видя скритата зад нея Тизис.

Лицето ѝ загуби всякакво изражение. Значи бе побесняла.

— Кип, ти си сияен пример за постоянство.

— Аз… това не е… Май е точно каквото изглежда — жално призна Кип.

— Все ми е едно. Нямам време за тези глупости. Нужен си ми незабавно.

— Моля? — намеси се Тизис.

Излезе от ъгъла, сякаш само бе отишла там да огледа подозрително петно на стената. Вирна брадичка надменно и сърдито.

„Ох, адове…“

— Затвори си плювалника, кукло, да не изядеш боя — скастри я Тея.

Не се обърна, гледаше Кип. И той видя как зениците ѝ се разшириха като от взрив, ирисите изтъняха до невидими пръстенчета и на свой ред погълнаха бялото в очите, които се превърнаха в черни ями. Кип знаеше, че тя трупа парил, но като гледаше стиснатите ѝ зъби и злата усмивка, едва не се подмокри.

Тизис млъкна. Тея престана да ѝ обръща внимание, отиде право при бюрото на Кип и започна да рови.

— Кип, ти си един голям дрисльо, но имам по-важни грижи от тебе. Става нещо, което… — Погледна недоверчиво към Тизис и не довърши изречението. Извади колана с калъфа за цветните очила и му го подхвърли. — Нямаш ли други оръжия тук? Нищо чудно да загазим. Бялата е в опасност. И може би само аз съм способна да я спася.

— Убедена съм — вметна Тизис, — че черногвардейците се нуждаят тъкмо от помощта на притегляща, която не може да различава два цвята…

Тея почти опря показалеца си в носа ѝ.

— Още една дума, куха тикво. Само ми дай повод. Трошач, недей да ме бавиш!

За какви други оръжия говореше? Да не намекваше за картите? Кип пъхна пръсти зад бюрото, дръпна го и хвана кутията с карти, притисната между бюрото и стената.

Тея го изгледа презрително.

— Май трябва да те науча как да си криеш нещата.

Кип стегна на кръста си колана с очилата.

— Тизис, отиди на пристанището. Ще дойда веднага, щом мога.

А Тея се обърна и посочи нагоре.

— Тизис, на онази греда има пръчки монети.

— Какво?

— Използвай зеленото, тъпа твар! Събори ги с луксин и ги вземи. Ние не можем да носим нищо излишно. На Оролам топките! Толкова си празноглава…

Оставиха я разярена насред стаята и се втурнаха към асансьора. Щом застанаха да чакат, Тея разгърна сивото си наметало и опипа бяло-черните дискове, вшити отзад в него.

— Кип, откъде го взе?

— Откраднах го от бог или демон. От гадно същество.

Тя го гледаше сърдито.

— И ти си същият.

— Чуй ме. Ще се оженя за Тизис…

— Не ме засяга. Нека обсъдим какво ще правим горе.

— Тея! Дядо ми заповяда…

— Значи му служиш. Всичко друго за заблуда ли беше?

— Какво да е било заблуда? Какви ги дрънкаш? Тея, тъкмо ти би трябвало да разбереш!

— Аз ли? И защо?

— Ти беше робиня!

— О, как можах да забравя. А дали ти не си…

— Знаеш какво е да изпълняваш заповеди, които…

— … забравил, че си свободен човек? И не смей да ми обясняваш какво е робство!

— Тея, правя това за групата.

— Веднага си пролича. Надърви го за всички ни, а? Чудно защо каквото правиш за другите все се оказва най-изгодно за тебе. Ти си Гайл, Кип. До мозъка на костите. Всички Гайл сте такива.

Кип се отказа. Нищо не искаше да чуе от него. А асансьорът спря пред тях.

Влязоха и той нагласи тежестите. Спомни си, че последния път, когато двамата бяха в асансьора, общото им тегло беше по-голямо.

— Убиец от Ордена на Разбитото око — каза Тея — е приел поръчка от твоя дядо да погуби Бялата. Създал е нещо като менгеме от парил около сърцето ѝ. Тя може и да е умряла. Ако не е, ще се опитам да направя нещо. Разкрият ли ни, искам от тебе и групата да ги спрете на вратата, докато си върша работата. А, да — трябва да минем някак покрай онези от Бялата гвардия. Ако съм сама, няма нищо по-лесно, но вече ти казах, че ти и другите сте ми нужни, щом влезем в покоите ѝ.

Кип обмисляше чутото. След малко попита:

— Цялата група ли?

— Дано ни чакат горе. Поне някои. Пратих Марисия да ги намери.

„Всички Гайл сме били такива, виж ти…“

— Добре. Имам план.

— Какъв?

Кип мълчеше. Издигаха се към последните етажи.

— Трошач, говоря сериозно. Какъв е планът?

Той отдели секунда за пренебрежителен поглед към нея и се извърна, сякаш я отпращаше. Дори му се стори, че усети как въздухът между тях се вледени. Не беше справедливо да се държи така. Защо не отвори толкова словоохотливата си уста и не се извини?

Но не го направи. Още се колебаеше, когато асансьорът спря и влезе Каелия Зелената с особената си клатушкаща се походка. Придружаваха я прикрепените като нейна охрана черногвардейци, които Кип не познаваше добре. Тя погледна първо него, после и Тея.

— Кип Гайл, според мен е крайно време да се опознаем. Все пак аз съм Цветът от Тирея, но откровено казано, не познавам новия си народ добре, а в Хромария тирейците се броят на пръсти. Още ли се смяташ за тиреец?

— Разбира се.

„Това ли трябваше да ми се случи точно сега?“

— Ясно. Питах се дали не си решил, че вече си над тези неща. Искам да поговорим.

Тя излезе, а Кип и Тея продължиха нагоре, но не оставаше време за извинение, преди да стигнат до последния етаж в Кулата на Призмата.

Останалите от групата ги чакаха в преддверието. Всички носеха сивите си униформи. Всички носеха и оръжия, но не се долавяше никакво безпокойство. Напираха обаче да научат защо са повикани.

— Ей, Трошач! — подвикна Феркуди. — Какво се мъти? Каква е играта? И къде е Тея?

Но Круксър първо се взря в изражението на Кип и веднага пристъпи към него.

— Стайната робиня на Гавин Гайл ни изпрати тук. Каза ни да вземем оръжие. И че двамата с Тея ще ни чакате. Какво…

Кип се огледа. Тея я нямаше. Беше предпочела да е невидима. Не искаше да се разчува, че е била тук. Е, тя си знаеше най-добре.

— Няма време — подхвърли Кип на Круксър и го подмина.

Трима от Бялата гвардия стояха на пост там, където беше мястото на черногвардейците. Един до друг, запречваха коридора по ширина. На десет крачки зад тях чакаха дежурните от Черната гвардия, очевидно подчинили се на неприятна за тях заповед.

Кип направи две крачки на пръсти, за да види зад едрите мъжаги точно кои от Черната гвардия са на пост в момента. Примижа и извади ловко зелените очила от калъфа.

— Гав Грейлинг, ти ли си?

— Бум! — прошепна Големия Лео зад гърба на Кип.

— Ъхъ! — отговори Гавин Грейлинг.

— Какви са заповедите? — пак подвикна Кип към него над раменете на мъжагите.

— Момче, стой по-назад и мирувай — обади се един от тях.

— Да не пречим с нищо на Бялата гвардия — отговори гръмко Гавин Грейлинг.

— Бум ли? — промърмори недоумяващо Феркуди.

— Момче, говоря сери…

— О, така ли? — каза Кип на Гавин Грейлинг.

Доближи колкото искаше. Аматьори.

Удар с предмишницата в шията. Халоса първия отляво под брадичката с такава сила, че го запрати в стената. Използва усукването на тялото, за да се завърти още по-мощно на другата страна. Лакътят му се заби в предпазителя за носа на стоящия в средата. Хапльото дори не бе стегнал ремъка на шлема си и металното парче предаде цялата сила на удара в главата му. Вече в безсъзнание, мъжът залитна към третия страж.

Сблъсъкът изби копието от ръцете на третия и той посегна към нож на колана си, но с дясната ръка към левия хълбок. Кип стисна ръката му за китката и стегна ръката и колана в обвивка от зелен луксин.

Стражът дърпаше отчаяно, а Кип вече го хващаше за гърлото. От юмрука на другата му ръка изскочиха зелени шипове, но той не нанесе удара. Мъжагата срещу него загуби всякакво желание за съпротива.

— Легни и се престори на зашеметен — заповяда Кип.

Ококореният страж закима трескаво. Кип го пусна и той коленичи и легна тромаво.

— О, схванах! — възкликна Феркуди. — Бум!

— Феркуди, понякога ти се чудя дали не ни будалкаш, но само понякога… — каза Големия Лео.

— Как да ви будалкам? — не разбра Феркуди.

— Отбранявайте коридора — каза Кип на Круксър.

— Разбрах — отвърна той.

Бързо взеха всички оръжия на тримата от Бялата гвардия. По-назад Гавин Грейлинг и Асиф с бръснатата глава се смееха доволно и въпреки това преградиха пътя на Кип.

— Новобранец, ще си платиш непременно за това, но поне беше приятно зрелище — каза му Гавин.

— Бялата е в опасност. Застрашава я нещо, което само… само аз мога да видя.

Двамата пред него настръхнаха в миг. Поведоха го забързано покрай другите черногвардейци, застанали на пост пред вратата. Кип задържа вратата отворена и се огледа, сякаш опитваше да си спомни нещо. Даде време на Тея да се промъкне.

Винсен бе приклекнал до третия страж.

— Ей, приятел, няма нужда да се преструваш.

Онзи отвори очи.

— Защо?

Юмрукът на Винсен го цапардоса по челюстта и главата на мъжагата отскочи от пода. Кип трепна. Винсен забеляза, че го гледа. Ухили се, но и в дружелюбието му винаги се усещаше някаква прохлада. Кип му кимна и влезе.

— Пазете вратата — каза на по-старшите черногвардейци. — И ви моля да не поглеждате.

Това не им допадаше, но Гавин Грейлинг кимна. Кип отмести завесата и продължи навътре в стаята.

Тея вече стоеше до краката на Бялата, очите ѝ черни в мъждивата светлина. Навън беше тъмно и Кип виждаше през прозорците само ярки точици — лампите в домовете на богатите и лампите по улиците на богатите. В северните квартали бяха по-нарядко или изобщо ги нямаше.

— Закъснях — каза Тея. — Не мога… Той го е направил така, сякаш се е надявал аз да се намеся. Ако ги докосна, тя ще умре. Но и ако не ги докосна, пак ще умре. Това някак спира сърцето ѝ да се храни. И то умира. Ако само се закашля, всичко ще свърши веднага… Кип, какво да правя?!

— Успокой се, дете — каза ѝ Бялата.

Кип се стресна. Дори не бе усетил кога се е събудила. Не знаеше, че може да се събуди.

— Кип, повикай стайната ми робиня и засега не си отваряй устата. Адрастея, ти застани зад завесата, моля те.

Кип отиде при вратата към стаичката на робинята и потропа. Не чу нищо. Отвори вратата и завари старата жена да хърка на стола си.

— Калийн… Калийн!

Жената изсумтя, отвори очи и тръгна след него сънливо. И бавно. Да, беше много стара. Когато влязоха в стаята на Бялата, Тея не се виждаше.

— Времето ми изтича — каза Бялата. — Повикай Висшия луксиат Селена. И помоли останалите да не влизат. Не искам краят ми да настъпи сред суетене и паника.

Старицата се затътри между черногвардейците. Когато вратата зад нея се затвори, Тея се показа иззад завесата и попита:

— Защо беше нужно да се скрия? От нея ли?

— За да не се налага да я убиеш — обясни Бялата. — Тя осведомява за всичко видяно и чуто Андрос Гайл. От десет години. Има внук, когото много обича.

— И Андрос я е изнудил чрез внука ѝ — добави горчиво Кип.

Не знаеше защо му е толкова трудно да повярва, че онова дърто чудовище е наело убиец — нали не беше за пръв път? И все пак… Кип бе играл на карти с Андрос. Понякога дядо му дори се държеше обаятелно. Но си оставаше кръволок. Унищожаваше хората, както масата се разчиства от излишни карти.

— Защо не я продадохте? — учуди се Тея. — Тя ви е предала.

— Нейният грях е слабостта, а не влечението към злото. Измъчва я. Това е нейното наказание. И ако ще търпя шпионка в покоите си, защо да не е малко глуха и мудна в главата? Кип, след като си отида от този свят, кажи ѝ от мое име, че знаех и че съм ѝ простила. Но чак след това. Не искам риданията ѝ да са последният звук, който съм чула.

Бялата не за пръв път смая Кип. Необичайно блага. И необичайно корава.

— Само че… защо има значение дали Андрос ще научи, че Тея е била тук? Тя е… О, да!

Ако в Ордена на Разбитото око разберяха, че Тея се е опитала да предотврати убийството на Бялата, щяха да се досетят, че не им е била предана от самото начало. И без това имаше опасност да я разобличат всеки момент.

— Тея — каза Бялата, — разрешавам ти да споделиш всичко с Кип. Но не те освобождавам от изпълнението на твоята задача.

— Къде са всички останали? — възмути се Кип. — Не е редно само ние да сме тук.

Бялата отдели няколко секунди да укроти дишането си, като че ли думите я уморяваха прекалено.

— Спектърът се е събрал, за да обявят, че Зимун е техният избраник за Призма. А всички мои приятели?… Стоят настрана по моя заповед. С умирането ще се справя и сама. Адрастея, престани. Стига толкова. Ако не тази нощ, ще умра утре. Отнемат ми само няколко дни и не съм чак толкова глупава, че… — Тя се задъха и не можа да продължи веднага. — Не съм чак толкова глупава, че да не извлека някои преимущества от увереността точно кога ще умра. Тея, ти си върви.

Тея събра качулката пред лицето си и изчезна. Пръстите на Бялата шавнаха в знак, че иска Кип да я доближи.

— Бюрото. Картата. Вземи я. И една последна загадка за тебе, потомъка на Гайл: „Не само Призмите бягат“.

Кип намери в бюрото карта от Девет крале между стъклени плочки. Бялата, но много по-млада. Картата на Несломимата. Пъхна я в един джоб на туниката си.

— Дръпни пердетата — помоли Бялата. — Искам… да погледам светлината.

Кип откри прозорците за погледа ѝ. Навън още беше сиво, тепърва щеше да се зазори.

— Светлината на Оролам да ви озарява, върховна повелителко.

Тя не отговори. Черногвардейците чуха последните му думи, изречени високо, и дойдоха да застанат от двете страни на леглото ѝ. Последна стража. Сълзи се стичаха по лицето на Гавин Грейлинг.

Кип излезе в коридора. Не можеше да си позволи скръб сега. Трябваше да мисли.

Настъпваше утрото на Слънцеднев. Още сега ли щяха да посочат Зимун като избраник за Призма? Да, така би могъл да изпълни сутрешните церемонии. Ако Кип искаше да бяга, нямаше много време.

Другите го чакаха.

— Да вървим! — подвикна Кип.

Хукнаха към асансьорите. Висшият луксиат Селена в многоцветните си одежди идваше срещу тях, за да изпълни последния ритуал за Бялата. Притисна се до стената, за да не я съборят.

Струпаха се в асансьора и нагласиха тежестите. Измъкнаха се, слава на Оролам.

Круксър дръпна лоста и се спуснаха… на следващия етаж.

Спирането беше толкова разтърсващо, че всички щяха да изпопадат.

— Капитане, какво правиш? — попита Феркуди.

— Не съм пипал нищо — оправда се Круксър и раздвижи лоста нагоре-надолу. Асансьорът не тръгна.

Вратата се отвори. Бяха на етажа на Спектъра и Кип видя самодоволната физиономия на Гринуди. Явно лостът, който държеше, можеше да спира механизма на асансьора.

— О, господа, моите почитания — каза робът. — Промахос Гайл желае да дойдете с мен. Веднага.

От тържествуващата му усмивка Кип разбра, че са загазили.