Разбитото око

29.

Бурята стихна след три дни. Топчията бе решил „Злият лебед“ да пусне котва до подветрената страна на някакво островче и там изчакаха небето да се проясни, за да определят къде се намират. Пиратите благоволиха да нахранят робите, преди да заспят. Топчията се стараеше да пази собствеността си, за да му върши добра работа.

Гавин спа като пън, събуди се и пак заспа. Сънува отново и знаеше, че сънува. Той беше дете и вкъщи нямаше никого. Майка му и баща му бяха отишли в Хромария — баща му за участие в някакви церемонии, майка му за да е до баща му. Бяха взели и Гавин, защото беше най-големият. Дазен и Севастиан трябваше да останат със слугите и домашните роби. Дазен се събуди сам в стаята си и му хрумна да повика бавачката си. А вече беше почти на единайсет. Твърде голям, за да се плаши от тъмното. Не беше сигурен какво е чул, но лежеше и се ослушваше толкова стреснат, че едва дишаше.

А беше на единайсет. Твърде голям, за да е такъв бъзльо.

Отметна завивката и се пресегна от леглото към падналия на пода детски меч, опитваше да го вземе, без да става. Не го достигаше. Хвана одеялото и го метна върху оръжието, без да пуска единия край. Придърпа одеялото и то повлече меча малко по-наблизо. След третия опит си взе меча.

Преглътна и го извади от ножницата. Чу се звън на счупено стъкло. Звукът уж долетя отвън, но Дазен си знаеше, че го заблуждават особеностите на сградата. Вратите бяха огромни и дебели. Щом беше чул чупене на стъкло, значи беше някой от другите прозорци наблизо, в този коридор. В стаята на Севастиан!

Забрави страха и скочи от леглото.

Отвори със замах вратата на стаята си и се затича. Коридорът се проточваше все по-дълъг пред него. Тичаше колкото сили имаше, но стените се изкривяваха. А той се смаляваше все повече и сякаш избледняваше.

Когато стигна до вратата на Севастиан, ръката му мина през бравата. Не можеше да пипне нищо. Не можеше да промени нищо. Ръката му мина и през дървото.

Налетя с цяло тяло върху вратата… и мина през нея.

Синият бяс изръмжа над леглото на Севастиан, целият от синя кожа и червена кръв. Скочи на прозореца и изчезна в нощта. Дазен виждаше само окървавеното проснато малко тяло на Севастиан. Изпищя. Когато вдигна брат си, го лъхна тежката миризма на кръв.

Севастиан беше мъртъв, прободен в гърдите с меч или копие. Малкият Дазен ридаеше безутешно и не можеше да мисли за нищо друго, но сънуващият видя повече, отколкото си спомняше. Острието бе пронизало Севастиан високо в гърдите и бе излязло по средата на гърба. Момчето се бе изправило срещу нападателя и бе погубено с един-единствен умел удар. Добродушният Севастиан дори не бе имал време да отскочи или да се опълчи, не бе повярвал, че някой се е промъкнал да го убие посред нощ.

Дазен виеше и собствените му ръце размазваха кръв по съвършеното ангелско лице на Севастиан. Легнал със затворени очи, брат му сякаш бе заспал. Дазен го разтърси.

— Събуди се! Събуди се!

Гавин се събуди — Оролам го сръга. Миговете се изнизваха, преди да осъзнае поклащането на кораба и твърдите дъски под гърба си. От един кошмар в друг.

— Такива сънища ли ми пращаш, Оролам? — изръмжа Гавин. — Върви в ада!