Момиченцето с всички дарби

4

Защо? Защо го направи?

Хелън Жустиню не намира отговор, затова просто продължава да си задава въпроса. Седи отчаяна в „цивилния блок“ — крилото, чието превзето име предполага някакъв лукс, макар че всъщност стаята й е с половин метър по-широка от обикновените войнишки помещения и върви в комплект с дежурната химическа тоалетна. Облегнала се е на огледалото на стената и избягва да срещне собствения си погнусен, обвинителен поглед.

Търка си ръцете, докато целите пламнаха, но още усещаше студената плът под пръстите си. Толкова студена, сякаш в нея никога не е текла кръв. Сякаш беше докоснала нещо, току-що извадено от дъното на морето.

Защо го беше направила? Що за благословия беше дала?

Доброто ченге е просто роля — играе я, за да наблюдава и оценява емоционалните реакции на децата към нея и после да пише лицемерни доклади до Карълайн Колдуел относно способността им на нормален афект.

Нормален афект. По всичко изглежда, че в момента тя самата преживява именно това.

Все едно лично си беше изкопала една хубав и дълбок вълчи капан, беше му заравнила ръбовете, беше изтръскала полепналата по себе си пръст. А след това беше скочила право вътре.

Само дето всъщност капана го беше изкопал опитен субект номер едно. Мелани. Именно нейното явно, отчаяно, граничещо с обожание увлечение беше препънало Жустиню или най-малкото я беше изкарало от равновесие до такава степен, че препъването стана неизбежно. Тези грамадни, доверчиви очи, това личице, бяло като кост. Смъртта и момичето в комплект, затворени в едно малко телце.

Не беше изключила състраданието си навреме. Не си беше напомнила — както правеше всяка божа сутрин — че когато програмата приключи, от Бийкън ще пратят хеликоптер да я вземе и да я отведе, същият като онзи, който я беше довел тук. Бързо и лесно, с целия й багаж, ще изчезне без следа. Това тук не е живот. Това е някаква самодостатъчна рутина, която се движи по собствена воля. Можеше да излезе от базата чиста като сълза, същата, каквато беше дошла, само да не беше позволила на нещата тук да я докоснат.

Но вече беше късно.