Момиченцето с всички дарби

41

Карълайн Колдуел изчаква Паркс и Жустиню да излязат от стаята, скача от мястото, където е легнала и отива в кухнята.

Още одеве забеляза пластмасовите кутии с капаци, прибрани в дъното на един горен рафт: подредени по големина в стръмна пирамида. Никой друг от групата не ги беше погледнал, защото бяха празни. Но Колдуел ги видя и почувства лек прилив на задоволство. Дори и в тия тежки времена от дъжд на вятър Вселената праща на човека точно онова, от което той има нужда.

Сваля от рафта шест от най-малките кутийки и шест чаени лъжички, после ги пуска една по една в джобовете на бялата си престилка. Взема от шкафа и фенерче, но не го включва, докато не стига там, закъдето се е запътила и не затваря плътно вратата зад себе си.

Диша плитко и през устата. Миризмата на човешки останки, гнили с години, трови въздуха така тежко, че човек я чувства като физическо присъствие.

С помощта на лъжичките Колдуел взима куп проби от гладния мъж, когото сержант Паркс застреля. Интересува я само мозъчната тъкан, но повече проби означават повече шансове поне една да не е твърде замърсена от флората и фауната по кожата, дрехите и околния въздух.

Колдуел затваря внимателно кутийките и ги прибира обратно по джобовете си. Хвърля мръсните лъжички, те не й трябват повече.

Докато взема пробите, си мисли: „трябваше да сторя това още преди години“. Мъже като сержанта са доста полезни: Колдуел знае, че сама никога не би могла да улови толкова опитни субекти. Но ако беше ходила всеки път на терен, ако беше излизала на лов с войниците, нямаше да се налага да разчита на недостоверните им наблюдения и на съмнителните им спомени.

И нямаше да изгуби толкова време да се блъска из задънени улици.

Например вече щеше да знае, че макар повечето гладни да имат само две фази на съществуване — неподвижна фаза на покой и активна фаза на лов — някои от тях притежават и трета фаза, пряко свързана с определена дълбоко деградирала форма на предишното им нормално човешко съзнание. Такива гладни могат да си взаимодействат със заобикалящия ги свят, частично и конвулсивно, по начини, в които отеква поведението им отпреди заразяването.

Жената с бебешката количка. Пеещият мъж с портфейла, пълен със снимки. Тривиални примери, но илюстриращи факти от изключително значение. Близо е, о, Колдуел знае, близо е до безпрецедентен пробив. Не може да направи нищо със събраните проби, докато не стигнат в Бийкън и не получи достъп до микроскоп, но в съзнанието й вече се оформя идея какво трябва да търси в тях, когато започне да ги изследва. Идея в каква посока трябва да поеме работата й, когато успее да се добере отново до лабораторията си и до необходимата апаратура.

И до субект номер едно, разбира се.

До Мелани.