Това можех да съм аз, мисли Мелани. И защо не? Истинско момиченце в истинска къща, с майка и татко, и братче, и сестриче, и леля, и чичо, и племенници, и племеннички, и братовчеди, и всички останали думи от картата на хората, които се обичат един друг и остават винаги заедно. Картата, наречена семейство.
Да растеш и да остаряваш. Да играеш. Да изследваш. Като Пух и Прасчо. Като Великолепната петорка. Като Хайди и като Ан от фермата „Грийн Гейбълс“. И като Пандора, отворила без страх грамадната кутия на света, без дори да мисли дали онова вътре е добро, или лошо. Защото онова вътре е и двете. Всичко винаги е и двете.
Но за да го разбереш, трябва да отвориш кутията.