Небесносини грехове

61

През нощта ми се обади Брадли. Странно, но някак си не бях настроена за работа, след като бях пръснала мозъка на човек пред доста от майките и децата в града. Вече се бях мушнала в леглото с любимия си плюшен пингвин Зигмунд и Майка свит до мен. Обикновено топлината на Майка беше по-успокояваща от цял камион плюшени играчки, но тази вечер имах нужда от задушаващата прегръдка, с която бях стиснала любимата си играчка. Прегръдката на Майка беше чудесна, но Зигмунд никога не ми е казвал че се държа глупаво или съм жадна за кръв. Нито пък Майка, но продължавам да очаквам да го направи.

- Влезе в националните новини, а „Бърза поща" публикува на първа страница твоя снимка как екзекутираш Ван Андерс - каза Брадли.

- Да бе, каква съм късметлийка, оказа се че съм била срещу магазин за фотоапарати. - Дори и на себе си звучах уморено или даже нещо повече. Какво е повече от уморен? Мъртъв?

- Ще се справиш ли? - попита той.

Придърпах ръцете на Майка по-близо до себе си, и притиснах лицето си в голите му гърди. Все още ми беше студено. Как можеше да ми е студено под всичките тези завивки?

- Няколко приятели ще останат с мен. Те ще ме пазят да не съм прекалено мрачна.

- Той трябваше да бъде убит, Анита.

- Знам това.

- Какъв е този тон в гласа ти, тогава?

- Не си стигнал до онази част от статията, където тригодишното момченце получава истерични пристъпи как го убивам, както ме е видял да правя с лошия мъж в мола, нали?

- Ако се беше измъкнал...

- Спри, Брадли, просто спри. Взех решението че психиката на свидетелите не е толкова важна, колкото физическата им безопасност, още преди да тръгна към него. Не съжалявам за това решение. Не много.

- Добре, тогава ще говорим само за работа. Смятаме че Лео Харлан е по-известен като Харлан Нокс. Работил е с някои от същите хора, които са наемали Хайнрих и Ван Андерс.

- Защо ли не съм изненадана? - попитах.

- Пробвахме номера, който ти е дал. Фирмата за съобщения каза че е прекратил договора си с тях, с изключение на едно съобщение.

Чаках го.

- Няма ли да ме попиташ?

- Просто ми кажи, Брадли.

- Добре, ето го. „Госпожице Блейк, съжалявам, че не можахме да вдигнем моя прародител. Ако се чудите, той е истински. С оглед на обстоятелствата сметнах ,че дискретността е по-подходяща от смелостта. Поръчката е прекратена за момента."Знаеш ли за каква прекратена поръчка става въпрос?

- Така мисля. Смятам, че сделката им е пропаднала. Стана прекалено объркано. Благодаря, че провери, Брадли.

- Не ми благодари, Анита, ако не се бях опитал да те вкарам в списъка ни с федерални агенти, можеше никога да не привлечеш вниманието на този, който е наел Хайнрих.

- Не можеш да продължиш да се самообвиняваш за това, Брадли. То е като разлято мляко, почистваш бъркотията и продължаваш нататък.

- Същото се отнася и за Ван Андерс.

- Винаги по-добре давам, отколкото приемам съвети, Брадли, би трябвало да си го разбрал досега.

Той се разсмя, после каза:

- Пази си гърба, чуваш ли?

- Ще го направя, ти също.

- Чао, Анита, грижи се за себе си.

Почти бях казала „И ти също", когато той ми затвори. Коя ли част от работата в правната система ги научаваше на толкова лоши маниери?

Натаниел влезе в стаята с „Паяжината на Шарлот".

- Беше в кухнята и има отбелязано на второ място . Мисля че Зейн или някой от другите е започнал да я чете.

Притиснах се по-плътно до тялото на Майка и той ме стисна, прегръдката му бе топла и свирепа, сякаш можеше да изстиска лошите чувства от мен.

- Да си вземат техен екземпляр - казах.

Натаниел се усмихна. Майка ме целуна по главата.

- Кой ще чете тази вечер? - попита Натаниел.

- Аз - каза Майка, - освен ако Анита не иска.

Притиснах лицето си в свивката на ръката му.

- Не, тази вечер звучи чудесно някой да ми почете.

Натаниел му подаде книгата и се изкатери в леглото. Не знам дали беше заради топлината на телата им под завивките или дълбокият глас на Майка, докато четеше, но бавно започвах да се затоплям. Не бях чела „Паяжината на Шарлот" от години. Беше ми време. Време за толкова много неща, които не включваха оръжия или убийства на хора.