Небесносини грехове

41

Боби Лий ме посрещна на вратата. Висок, светлокос и почти лъскав в сравнение с полуосветения склад зад него. Но настроението му не беше блестящо.

- От полицията трябваше да ми разрешат да остана с теб.

- Не смятам, че повярваха на твърденията ми, че съм упълномощила всички ви.

- Просто трябваше да кажеш, че сме твоя охрана.

- Ще го направя следващия път, Боби Лий. - Докато се спускахме по почти безкрайните стъпала, които водеха от склада към по-ниските части на „Циркът на прокълнатите", му разказах какво съм разбрала в полицията. Стъпалата бяха достатъчно широки, за да могат четирима човека да вървят един до друг, но самите стъпала бяха поставени странно, сякаш това, за което първоначално са били издълбани, не е било човек. Със сигурност не са били направени за двукраки.

- Името Хайнрих не ми е познато - заяви той.

Погледнах го толкова внезапно, че се препънах и той ме улови за ръката. В този момент осъзнах, че всъщност не знам кой знае колко за Боби Лий.

- Работиш за Рафаел, не може да си привърженик на теорията за превъзходството на белите.

Той пусна ръката ми, когато беше сигурен, че стоях стабилно върху необичайно широките стъпала.

- Сладкишче, познавам такива, които са специализирали в омраза към хора, малко по-тъмни от Рафаел.

- Истинските южняци не казват „сладкишче".

Той ми се ухили.

- Правят го, ако вие, негодници от севера, го очаквате.

- Намираме се в Мисури, това не е точно север.

- За мястото, от което идвам, е север.

- И то е...?

Усмивката му се разшири.

- Когато не се намираме насред извънредна ситуация, може да седнем на по бира или кафе и да обменим лична информация. Точно сега се съсредоточи, сладкишче, щото сме затънали до шия и продължаваме да потъваме.

- След като не познаваш Хайнрих, откъде знаеш, че потъваме?

- Бях наемник преди хората на Рафаел да ме вербуват. Познавам хора като Хайнрих.

- Какво би искал от мен някой като него?

- Наблюдавали са те неслучайно, Анита, вероятно знаеш причината, просто трябва да помислиш.

Поклатих глава.

- Звучиш като един мой приятел. Той винаги ми казва, че когато стане някоя простотия, би трябвало да знам защо лошите типове ме преследват.

- Прав е.

- Не винаги, Боби Лий, не винаги. - Но разговорът ме накара да се сетя за Едуард. Беше започнал професионалната си кариера като наемен убиец, след това убиването на хора стана прекалено лесно, така че се прехвърли на чудовищата. Едуард разбираше много неща под „чудовище". Не, заедно с вампирите и превръщачите, той включваше и серийните убийци, участниците в снъф* филмите, всеки и всичко, което привлече вниманието му.

Макар че и цената трябваше да е добра. Едуард не работеше безплатно. Е, поне не често.

Понякога работеше заради тръпката от преследването на нещо, което плашеше до смърт нас, обикновените простосмъртни.

(*филми, в които са заснети истински убийства)

- Някой от щаба на Рафаел има ли контакти с неправителствени канали? Не искам никой да дължи услуги на никого за това. Не искам някой да загази. Просто искам да разбера дали нормалните правителствени канали не знаят, или не споделят с полицията на

Сейнт Луис.

- Имаме някои бивши военни, от специалните части, такива неща. Ще поразпитам.

Кимнах.

- Добре. - А аз щях да се обадя на Едуард, да видя дали познава Хайнрих. Отново започнах да слизам по стълбите. Боби Лий се изравни с мен, въпреки че беше висок метър и осемдесет, за разлика от мен, и вероятно за него беше неудобно да крачи така. Не се оплака, а аз не предложих да ускоря ход. Не може да се каже, че очаквах с нетърпение да видя отново Жан-

Клод или Ашър. Все още не знаех какво да кажа.

Почти бяхме стигнали до голямата, тежка врата, която водеше към подземията. Беше леко открехната и ни очакваше.

- Между другото, Жан-Клод и Ашър молят за присъствието ти в стаята на Жан-

Клод.

Въздъхнах и вероятно неудоволствието е проличало по лицето ми, защото той ме докосна по рамото.

- Не гледай толкова мрачно, скъпа, споменаха нещо, че ти дължат извинение.

При тези думи веждите ми подскочиха нагоре. Те, да ми дължат извинение. Харесваше ми как звучи. Много ми харесваше как звучи.