Небесносини грехове

15

Събудих се от телефонен звън. Свих се върху чаршафите, опитвайки се да не го чуя.

Господи, бях уморена. Леглото се раздвижи, някой друг затрополи към телефона. Чак когато гласът на Джейсън изрече: „Здравейте", тихо, сякаш се страхуваше да не ме събуди, се разбудих напълно. Защо Джейсън беше в спалнята ми?

На този въпрос бе отговорено веднага, щом отворих очи. Не се намирах в моята спалня, всъщност, не знаех къде по дяволите съм. Леглото беше с размер на спалня, но представляваше само възглавници и легло - нито лицева дъска, нито таблата откъм краката, само легло, много модерно, много нормално. Единствената светлина идваше от малка врата право срещу долната част на леглото. Можех да мерна вана или душ.

Проследих мъждивата светлина, открих голи каменни стени и разбрах, че все още съм във вътрешността на Циркът на прокълнатите, някъде.

- Не е добре - каза Джейсън. Замълча за секунда. - Спи. Предпочитам да не я будя.

Опитах се да си спомня защо съм тук, но нищо не ми хрумна, само празнота.

Понечих да се превъртя, мисля, за да попитам кой се е обадил, когато осъзнах, че съм гола.

Издърпах завивката нагоре върху гърдите си и се обърнах, за да видя Джейсън.

Той лежеше настрани, с гръб към мен, завивката се беше смъкнала достатъчно, че да видя горната част на задника му. Какво по дяволите правех гола в едно легло с Джейсън? Къде бе

Жан-Клод? Добре, вероятно в ковчега си, или в леглото си. Никога не делях легло с него, когато беше студен като камък. Но защо не се бях прибрала вкъщи?

- Не мисля, че тя ще се оправи достатъчно, че да излезе днес.

Опитах се да седна и открих, че светът не бе напълно стабилен. Може би седенето не беше чак толкова добра идея. Останах легнала по гръб, притисках силно чаршафите към гърдите си и ми се наложи да опитам два пъти, преди да изрека:

- Будна съм. - Устата ми бе невероятно суха.

Джейсън се обърна към мен. Движението накара чаршафът да отиде в скута му и задната част на тялото му остана открита. Той покри слушалката с длан.

- Как си?

- Как се озовах тук? Защо съм тук? - попитах с толкова пресипнал глас, че едва звучеше като моя.

- Спомняш ли си нещо?

Намръщих се, а това заболя. Шията ме болеше. Вдигнах ръка и открих, че голяма превръзка от дясната страна на врата ми. Имаше следи от ухапване от вампир под превръзката, това го знаех, и с тази информация, си спомних.

Спомних си всичко, и не само съзнанието ми си припомни. Тялото ми започна да се гърчи върху леглото, гръбнакът ми се изви, ноктите на ръцете ми се впиха в чаршафите, а от гърлото ми се откъсна стон, преди тялото ми да отнеме целия ми дъх, тресях се върху леглото, впримчена в спомена за усещането. Не беше толкова добро като оригинала, но бе дяволски близо.

Забих юмруци в чаршафите, свивайки плата на топка, и се опитах да намеря нещо, което да уловя. Внезапно Джейсън се озова до мен, сграбчи ме за раменете и се опита да ме удържи неподвижно.

- Анита, какво не е наред?

Ръцете ми се вдигнаха нагоре автоматично, хванаха го под лактите и се задържаха. Очите ми се завъртяха навътре, тялото ми се тресеше, а ръцете ми разкъсаха неговите. Усетих как ноктите ми потънаха в плътта му и как кожата му поддава под мен. Джейсън извика, нещо средно между писък и стон.

Лежах по гръб върху леглото, дишах тежко, не можех да фокусирам погледа си. Държах се за ръцете на Джейсън, защото те бяха единственото твърдо нещо, с което разполагах.

- Анита - изрече той, а гласът му бе напрегнат - добре ли си?

Опитах се да кажа „да", но накрая се задоволих с кимане. Той откопчи пръстите ми от ръцете си, внимателно, и сви ръцете ми върху чаршафите и корема ми. Усетих леглото да се движи, докато той мърдаше. Осъзнах, че очите ми са затворени. Не помнех да съм ги затваряла.

- Какво по дяволите беше това? - попита той.

Понечих да отвърна „не знам", но всъщност знаех. Спомних си как Ашър седи край голяма банкетна маса с коса в златисти къдрици, облечен в златно и пурпурно. Съпругата на нашия домакин счупи чашата си за вино в облечената си в ръкавица ръка, устата й бе полуотворена, а дъхът караше белите възвишения на гърдите й да се вдигат и спускат. Тих звук се отрони от нея, и когато бе в състояние да говори, помоли за камериерката си и да бъде изпратена до нейната стая, защото й е зле. Не й беше зле. Ашър я беше съблазнил предишната нощ, по заповед на Бел. Той се беше оплакал на Жан-Клод, че жената просто е лежала, очите й се завъртели към главата, но без друга реакция. Било е изключително разочароващо.

Беше изпитала ретроспекция на оргазма от предишната нощ на масата за вечеря, но тя бе тих сексуален партньор, което означаваше, че ретроспекциите й биха могли да бъдат смекчени на публично място. Донякъде.

Лежах и се взирах в Джейсън, като сега виждах него вместо осветени от свещи и отдавна изоставени стаи и хора, отдавна превърнали се в прах. Успях да проговоря, но гласът ми бе по-пресипнал от преди, сякаш виковете бяха отнели и останалото от него.

- Беше ретроспекция - закашлях се.

- На какво? - попита той.

- Вода, ако обичаш?

Той отскочи от леглото и коленичи до малък хладилник, който се намираше до него. Извади дребна бутилка с някаква напитка за спортисти.

- Помага да се възстановят електролитите повече отколкото водата.

- Не обичам такива неща.

- Повярвай ми, ще се почувстваш по-добре, ако изпиеш това, отколкото, ако пиеш вода. От водата може да ти се догади.

Внезапно неоновото синьо питие започна да изглежда много по-добре. Той го отвори и ми го подаде. Кръв беше изпълнила драскотините по ръцете му и бавно се процеждаше по кожата му в червени потоци.

- Господи, Джейсън, съжалявам. Не исках да те порежа.

Отпих от ярката неонова течност. Вкусът беше толкова лош, колкото го помнех, но след няколко малки глътки се почувствах по-добре. Когато проговорих, гласът ми не звучеше сякаш съм била в пустинята в продължение на месец.

Той вдигна ръцете си нагоре.

- Няма проблем, макар че при нормални обстоятелства, когато съм толкова порязан, то е защото съм свършил прекрасна работа, забавлявайки приятел. - Той се усмихна.

Поклатих глава и този път не усетих замайване. Хубаво.

- Каза, че това е било ретроспекция, ретроспекция на какво? - попита той.

- На това, което се случи с Жан-Клод и Ашър.

Той повдигна вежди към мен.

- Искаш да кажеш, че това е било ретроспекция на какво, на оргазъм? Почувствах как лицето ми се сгорещява.

- Нещо такова - промърморих.

Той се разсмя.

- Майтапиш се.

- Не мисля.

Отпих още малко от противната напитка и избягвах да го поглеждам.

- В продължение на години Жан-Клод пие от мен и никога не съм изпитвал такава реакция.

- Това е нещо, което Ашър може да прави.

- Какво? - запита той.

- Цапаш всичко с кръв - казах.

- Ще се закърпя след минута. Първо искам да довършиш обяснението.

- Нали знаеш, ухапването на Ашър може да...

- Доведе до оргазъм - довърши той вместо мен.

- Да - потвърдих.

- Изпитал съм умерения вариант на това - вметна Джейсън. - Както и ти веднъж в Тенеси,

когато Ашър умираше. Той замъгли съзнанието ти. Ако си спомням точно, не ти хареса особено.

- Проблемът не беше, че не ми хареса, Джейсън, а че може би ми хареса прекалено много,

така че да, това ме уплаши.

- Жан-Клод каза, че Ашър винаги се въздържа, освен ако не може да задържи човека, каквото и да означава това.

Кимнах, отпих и отново кимнах.

- Мисля... не, знам, че Ашър снощи не се въздържаше.

- Откъде знаеш? - поиска да разбере той.

- Имам някои от спомените на Жан-Клод. Реагирам като една жена, която е била съблазнена от Ашър по нареждане на Бел.

- Как реагираш? - попита той. - Порязваш хората?

- Казах, че съжалявам.

Той седна на ръба на леглото, едното му коляно бе свито, а другото спуснато долу, така че в общи линии ми се показваше. При нормални обстоятелства, нямам проблем да гледам един мъж в очите, но това някак привличаше погледа.

- Просто се майтапя с теб, Анита.

Той изглежда въобще не осъзнаваше голотата си, като повечето превръщачи, които познавах.

Подадох му края на чаршафа.

- Покрий се малко, ако обичаш.

Той се ухили.

- Защо, спахме в продължение на... - хвърли поглед към часовника до леглото - четири часа голи заедно. Защо трябва да се обличам сега?

Намръщих му се и изведнъж стана лесно да го гледам в очите. Така става обикновено когато гледам ядосано.

- По какъв начин си реагирала като другата жена? - повтори той.

- Ехо, ретроспекция на удоволствието когато Ашър е пил кръв.

- Това ще продължи ли да се случва? - запита той.

Отново се изчервих.

- С прекъсвания, по дяволите.

- Какво? - попита той.

- Жената, която помня, е тиха в леглото, не е подскачала наоколо много, не и според Ашър.

- И?

- Тя е можела да се прикрива по-добре от мен.

Той се разсмя високо.

- Да не би да ми казваш, че цялото това подскачане е нормално за теб? Изгледах го ядосано.

- Би трябвало да си наясно, виждал си ме в леглото веднъж, помогна да достигна до оргазъм, забрави ли? - Изчервявах се толкова силно, че главата започваше да ме боли.

Усмивката му избледня. Бяха ми нужни месеци след това, за да се почувствам комфортно около Джейсън.

- Всички бяхме във властта на аrdeur тогава - каза той - и бяхме малко по-скокливи от обичайното.

Поклатих глава без да го поглеждам, присвих колене и придърпах чаршафа към гърдите си.

- С изключение на факта, че исках да разкъсам гърлото ти, при мен ситацията беше горе-долу нормална.

Той се разкашля, след това се разсмя, и най-сетне изрече:

- Няма начин.

Задържах погледа си стабилно върху чаршафите.

- Хубаво, забавлявай се.

Той ми взе бутилката.

- Имам нужда да пийна.

Свих коленете си до гърдите и прегърнах завивките.

- Въобще не си забавен.

Той се спусна на колене до леглото, за да видя лицето му.

- Съжалявам, наистина, но... - Сви леко рамене. - Не можеш да ме виниш. Не може да ми заявиш, че изпитваш такива силни, прекрасни оргазми, и да очакваш да не се майтапя с теб.

Това съм аз, Анита, знаеш, че не мога да се въздържа.

Изглеждаше толкова момчешки, толкова невинен. Всичко беше преструвка. Когато се запознах с Джейсън, е бил използван и захвърлен, и цялата му невинност беше изчезнала отдавна.

Подаде ми питието обратно.

- Прости ми, става ли, може би просто завиждам.

- Не започвай с това - казах.

- Не на теб - отвърна - но ако ухапването на Ашър е толкова хубаво, защо не съм получил пълното обслужване?

Опитах да му се намръщя и успях едва наполовина.

- Сам го каза - не си неговият pomme de sang, ти си само назаем.

- А ти си човешкият слуга на Жан-Клод, не на Ашър, така че защо се ползваш с привилегията на пълния оргазъм?

Звучеше логично, доста логично. Свих рамене.

- Мисля, че ardeur взима връх над нещата. Не знам. Предполагам, че ще се наложи да ги попитам, когато се събудят.

Защо Ашър ми беше направил такова нещо? Нарочно ли? Знаех, че единствено той с найобикновено пиене на кръв би могъл да направи това, което повечето мъже не могат да направят с цялото си тяло. Ашър ми беше направил нещо, което самият

Жан-Клод не можеше да повтори. Споменът за това накара тялото ми да се напрегне и едва имах време да бутна бутилката на Джейсън, преди да се хвърля по гръб върху леглото. Този път не беше толкова бурно, колкото последния път и Джейсън не направи движение, за да ме докосне. Явно е имал достатъчно драскотини. Когато приключих, дишайки тежко на леглото, със смъкнати завивки около корема ми и проясняващо се зрение, Джейсън попита от другия край на леглото:

- Вече безопасно ли е?

- Затваряй си устата - успях да изрека.

Той се разсмя и скочи обратно на леглото. Повдигна ме с една ръка и ми предложи бутилката с другата.

- Облегни се на възглавниците и пий бавно, ще си сложа някакви превръзки на ръцете.

- Също и антисептичен крем - предложих.

- Аз съм върколак, Анита, не мога да получа инфекция.

О.

- Добре, тогава защо въобще си правиш труда да се превързваш?

- Не искам да си изцапам целите дрехи с кръв и не мога да позволя на полицията да ме види в това състояние.

- Полиция, каква полиция?

- Те бяха на телефона, когато ти се събуди. Продължават да звънят от около час.

Лейтенант Стор и детектив Зербровски се обаждаха и помолиха за присъствието ти.

Лейтенантът спомена, че може да пристигне и да те извлече от леглото ми.

- Откъде е разбрал, че съм в твоето легло?

Той ми се ухили, застанал в рамката на широко отворената врата на банята, така че светлината обграждаше тялото му.

- Не знам, може да е гадаел.

- Джейсън, не си се бъзикал с Долф, моля те, кажи, че не си.

Той постави длан на гърдите си.

- Аз, да се бъзикам с някого?

- Мили боже, направил си го.

- Бих му се обадил незабавно, ако бях на твое място. Би ми било неприятно, отрядът за бързо реагиране да нахлуе на партито ни.

- Нямаме парти.

- Не мисля, че твоят приятел-лейтент ще повярва на това, ако ни завари голи в спалнята. -

Той вдигна ръце. - Особено ако види това.

- Той няма да види ръцете ти или някаква друга част от теб. Просто ми дай дрехите и ще престаня да ти лазя по нервите.

- А ако имаш друга ретроспекция докато шофираш, тогава какво? Позволи ми само да добавя, че съм давал кръв на вампири много по-отдавна, отколкото ти.

Знам колко трудно може да бъде, когато човек е загубил толкова кръв, колкото теб. Може да се чувстваш добре, но ако прекалиш, отново ще започне да ти се вие свят и да ти става лошо. Това не би било добре, когато си на местопрестъпление, нали?

- Долф не допуска цивилни на неговите местопрестъпления.

- Ще стоя в джипа, но не мога да те оставя да караш сама днес.

- Обадй се на Майка, или на Натаниел, те ще дойдат да ме вземат.

Той поклати глава.

- Натаниел припадна снощи в клуба.

- Какво?!

- Според Майка храненето на ardeur поне по веднъж на ден, в продължение на три месеца, е взело своя дан от Натаниел.

- Той добре ли е?

- Има нужда просто от един ден почивка. Жан-Клод само взима кръв от мен през ден, обикновено.

- Забравих за Майка, Жан-Клод и ardeur - казах.

- Да, но Жан-Клод има нужда да се храни само по веднъж на ден, а ти - по два пъти на ден. Да си го кажем директно, Анита, трябват ти повече постоянни pomme de sang.

- Какво, предлагаш ли се?

Възхищение премина по лицето му.

- О, да, по дяволите, с удоволствие бих получил един от онези извиващи гърба оргазми.

- Джейсън - изрекох, и тази единствена дума бе достатъчно предупреждение.

- Добре, така да бъде, но кой друг ще сложиш на мястото на Натаниел, докато той се възстановява.

Въздъхнах.

- Мамка му.

- Виждаш ли, не знаеш, нали?

- Сега мога да се храня от Ашър.

- Да, но той няма да се събуди още часове наред. Трябват ти още ходещи през деня донори,

Анита. Не е задължително да бъда аз, но някой трябва да бъде. Помисли върху това. Но днес съм твоят придружител, тъй като не може да излезеш сама, не и при такава кръвозагуба и с това, което Ашър ти направи, каквото и да е то. Би могла да звъннеш на Майка, но докато той пристигне и докато двамата отидете там, където полицията иска, мисля, че приятелите ти от полицията ще са се вбесили.

- Добре, успя да ме убедиш.

- Успях ли? При теб винаги е толкова трудно човек да е сигурен. Понякога си мисля, че съм спечелил спора, след което отнякъде ти идва сила и ми разказваш играта.

- Просто върви, Джейсън, сложи някакви превръзки върху драскотините.

- Драскотини, друг път, ако бях човек, щеше да ме караш до Спешното. Не забравяй, Анита, че имаш част от силата едновременно на вампир, и на върколак. Ние можем да пробием дупка с пръст в нечии ребра.

- Наистина ли си ранен? - попитах, оставяйки шегата настрани, не исках да е ранен.

- Не е за постоянно, но ще се излекувам бавно като човек.

- Съжалявам, Джейсън. - Усетих се да изрека: - И мерси, че се погрижи за мен.

Усмивката му избледня и нещо близко до сериозно изражение се разкри в очите му, след което изчезна, скрито зад друга усмивка.

- Нищо необичайно за мен, г-жо. - Той докосна въображаема шапка и понечи да затвори вратата. - Бих светнал лампата, преди да затворя вратата, дяволски тъмно е без прозорци.

Протегнах се и включих малка лампа до часовника, върху малкия хладилник.

Сиянието изглеждаше неестествено ярко.

- Телефонът ти е на пода от моята страна на леглото. Изпуснах го когато започна да се гърчиш.

- Не съм се гърчила - възразих.

- О, съжалявам, изпуснах го когато изпитваше изключително силния, изумителен, крещящ оргазъм. Така по-добре ли беше? Прозвуча по-добре, нали?

- Отивай да се почистиш - заявих, звучейки сърдито.

Той се смееше, докато затваряше вратата.

Останах насаме с малката лампа, голямото легло и никакви дрехи, които да се виждат.

Точно щях да започна да обмислям дали да се опитам и да намеря някакви дрехи преди да изровя телефона си, когато той отново звънна. Полазих върху леглото, отмятайки завивките, така че да не ми се заплитат. Полуседнах, полупаднах на пода и открих телефона си като седнах върху него.

Беше Долф, и не бе щастлив. Докато ме е чакал, се е получило второ обаждане, за второ местопрестъпление. Беше вбесен от маймунджилъците на Джейсън по телефона, от двете местопрестъпления, и особено, както изглеждаше, от мен.