Небесносини грехове

51

Драмата с Жан-Клод се спуснахме на колене до Ашър. Той бе получил достатъчно от първата глътка, за да успее да се усмихне. Усмивката беше като далечно привидение на това, което бе той, но бях толкова облекчена да я видя, че това накара и мен да се усмихна.

С лявата си длан сграбчих ръката на Жан-Клод и поставих дясната си върху бузата на Ашър. В мига, в който го докоснах, той стана най-красивото нещр, което някога съм виждала. Нищо друго нямаше значение, освен да го докосвам. Нищо друго нямаше значение, освен Ашър. Сякаш светът се бе свел до очите му, до тялото му. Слънцето се въртеше около него, просто го знаех.

С някаква замъглена част от съзнанието си осъзнах, че Ашър не е използвал вампирски сили върху мен. Че всичко, което съм чувствала преди, е било истинско. Защото това сега бе нереално. Никога не съм изпитвала такива чувства към някого, защото това не беше любов, или дори похот, това бе обсебване. Убеденост, че ако не го докосна, ще умра. Още докато си го помислих, осъзнах, че не е вярно, но го усещах като истина. Господ да ми е на помощ, но го усещах като истина.

Опитах да освободя лявата си ръка, но нещо я държеше и не можех да докосна Ашър с две ръце. Изпитвах нужда да го докосна и с двете си ръце. Отпуснах тялото си върху Ашър и плъзнах ръцете си по него.

Дланите му уловиха лицето ми в капан, а някаква част от мен знаеше, че ги усещах като стара кожа и пръчки с някакви неща под тях, но за пръв път откакто се занимавах с вампирски номера, не се опитах да се боря. Позволих на силите на Ашър да превърнат това, което можеше да бъде ужас, в нещо еротично и красиво.

Отворих се широко и му позволих да се извие през мен като поток, дълго отричан, прииждащ, наводняващ, изпълващ земя, която е била прекалено дълго без вода. Не яхнах силата му, тя ме погълна, потопи ме под себе си с тежестта на хиляди вълни, притисна ме към пясъка и ме задържа на дъното на океана. Не че не се давех, не ме интересуваше, че се давя.

Събудих се, ако „събуждане” беше правилната дума, с неговото тяло, което ме притискаше към твърдия каменен под. Взирах се нагоре към реещия се облак от косата му, а светлината проблясваше през нея като златист воал. Прокарах пръсти през нея, и тя отново беше мека и жива. Скулата му отново бе изпълнена и грапава заради белезите. Докоснах тези познати белези и той обърна лицето си изцяло към мен, а видът му накара дъхът в гърлото ми да замре.

От извивката на челото му, до линията на бузата му и пълнотата на устните му, той отново стана перфектен. Очите му приличаха на ледени сапфири върху лицето, обградени от перли и злато.

Засмях се, когато го видях, щастлив изблик на звук. Той обгърна лицето ми с ръка и се извърнах, за да го положа целувка върху дланта му. Тежестта на тялото му върху моето бе едно от най-хубавите усещания, които съм изпитвала някога, защото доказваше, че се е завърнал, че е добре и че е цял.

Той се завъртя полунастрани и ме повдигна леко, за да седна в скута му, а неговият гръб беше облегнат на стената. Обърна се заедно с мен в ръцете му, за да погледне към Бел Морт. Не ми бе нужно да виждам изражението на лицето му, за да разбера, че не е съвсем приятелско.

- Впечатляваща, не би ли казала? - попита Жан-Клод.

- Не, не бих. Той може да се храни от енергията само на тези, от които е пил кръв и да замъглява бедните им умове. Знаеш точно толкова добре, колкото и аз, Жан-Клод, че не можеш да позволиш на Ашър да замъгли съзнанието на всяка жертва. Ще бъде като шествие на замаяни от любов глупаци, които го следват навсякъде.

Възмутих се от частта със замаяните от любов глупаци, но се въздържах. Тази вечер печелехме. Никога не спор йогата печелиш.

- И така да е, Бел, Ашър е възстановен до предишното си великолепие. Тази нощ повече нямаме нужда от теб, така че ти и хората ти трябва да сте напуснали територията ни преди утре вечер.

- Наистина ли ще избиеш всички ни? - изговори въпросително тя.

- Oui.

- Отмъщението ми ще бъде ужасно.

- Non, Бел, според законите на Съвета нямаш право да наказваш друг sourdre de sang, по начина, по който би го направила с вампир от твоя род. Омразата ти би била ужасна, но отмъщението ще трябва да почака.

- Не и ако председателят на Съвета е съгласен с отмъщението ми -възрази тя.

- Докоснах я, Бел, тя не се интересува от отмъщението ти. Не се интересува от теб, от мен, или въобще от някого - казах.

- Майката спи от много дърго време, Анита, когато този сън спре, тя може да се оттегли от Съвета.

Разсмях се, но смехът не бе весел.

- Да се оттегли/ Вампирите не се оттеглят. Те умират, но никога не се оттеглят.

Не беше нещр, което си пролича по лицето □, а по-скоро неподвижността на раменете □, движението на ръката □. Не знам какво ме накара да го видя. Дали силите на Ашър, или поради нещо друго. Но го видях и ми хрумна прекрасна, ужасяваща мисъл.

- Възнамеряваш да я убиеш. Планираш да убиеш Първата тъмнина и да станеш председател на Съвета.

Лицето □ бе абсолютно безизразно, когато отвърна;

- Не се дръж абсурдно. Никой не напада Знатната майка.

- Да, знам, и за това има много основателна причина. Тя ще те убие, Бел. Ще те смаже и ще унищржи всичко, което представляваш.

Тя се опита, но не можа да скрие арогантността от физиономията си. Предполагам че, ако си бил жив по-дълго, отколкото Исус е мъртъв, не може да не си арогантен.

- Ако сега обявиш война на когото и да било, Бел, тъй като съм sourdre de sang със собствени права, нито аз, нито някой от хората ми се налага да идваме, когато ни извикаш. Тук няма да намериш помощ - заяви Жан-Клод.

- Помощ от вас, двата ми petite catamites*? Открила съм други мъже, които да заемат мястото ви. - Тя се извърна, карайки полите на Мюзет да прошумолят. - Елате, мили мои, ще си тръгнем и ще изтръскаме прахоляка от този провинциален град от обувките си. (*catamites - В рамките на Римската империя през 1 век от н.е. много момчета и млади мъже, наричани катамити, са били държани за непълнолетни проститутки от по-възрастни мъже. Обикновено били роби,)

- Един момент, господарке. - Това бе Валентина. Тя се поклони много ниско с колосаната си рокля в бяло и златисто . - Честта на двама ни с Бартоломe е омърсена от номера на Мюзет.

- И какво относно това, мила?

Валентина остана наведена в нисък реверанс, сякаш можеше завинаги да остане в тази поза.

- Умоляваме те да останем тук и да изкупим вината си пред превръщачите.

- Non - отказа Бел.

Валентина вдигна поглед към жената.

- Те са били насилвани, както аз бях насилвана, а ние влошихме ситуацията. Моля за разрешение да останем и да поправим нещата.

- Бартоломe - изрече Бел.

Той излезе напред, падна на едно коляно и наведе глава.

- Да, господарке.

- Това ли желаеш?

- Non, господарке, но честта ни задължава да поправим тази грешка.

- Той погледна нагоре, а по лицето му се виждаше нещо от момчето, което някога може би е било. - Те са се привърнали в мъже, но белезите, издълбани върху тях като момчета, са дълбоки. Валентина и аз ги направихме още по-дълбоки. За това съжалявам, а ти знаеш най-добре от всички, че не съжалявам често.

Очаквах Бел да им каже „не”, да събере хората си и да си тръгне, но тя не го направи. Изрече;

- Останете, докато честта не бъде задоволена, след което се върнете при мен. - Погледна към Жан-Клод. - Стига да им позволиш да останат?

Той кимна.

- Докато честта не бъде задоволена, oui.

Не бях съгласна с това, но нещо в изражението на Бел, нещо в изражението на Жан-Клод, нещо в напрегнатото тяло на Ашър, ми даде да разбера, че ставаха неща, които вероятно не разбирах.

- Ако вълците бъдат така любезни да съпроводят гостите ни до стаите им, за да съберат багажа си, и след това към летището. Ричард сякаш се пробуди внезапно, сякаш и той е бил под влиянието на магия. Не смятах, че причината е тази. Той се взираше в мен, седяща в скута на Ашър, докато Майка се бе облегнал на стената до нас. Натаниел беше пропълзял към нас, а аз вдигнах ръка и му позволих да сложи главата и раменете си в скута ми.

- Ще ги изпратим - заяви той, но гласът му прозвуча празен. Отвори уста, сякаш искаше да каже още нещо, след това се обърна и вълците му тръгнаха заедно с него. Събраха хората на Бел и започнаха да ги придружават обратно към предната част и основните помещения.

Бел още веднъж погледна към Валентина и Бартоломе, докато стояха изправени в блестящите си златисто-бели тоалети. Този единствен бегъл поглед говореше много. Никога не можех да бъда сигурна, но мисля, че Бел Морт изпитваше вина не само относно Валентина, но и заради Бартоломе. За Валентина разбирах, защото вампир, творение на Бел, бе извършил немислимото. Но превръщането на Бартоломе като дете беше просто добър бизнес. Не смятах, че Бел Морт е загубила съня си заради добър бизнес. Но все пак беше осъдила Бартоломе на вечен живот в детско тяло. Завинаги в детско тяло с мъжки желания. Бел им позволи да останат, въпреки че претексът беше слаб. Тя им позволи да останат, защото вината е чудесен мотив дори сред мъртвите.