Небесносини грехове

52

Събудих се в тъмнината, заобиколена от успокояващата тежест на тела. По плътността на тъмнината и по слабата светлина от близката баня, знаех че съм в леглото на Жан-Клод. Спомнях си как Жан-Клод ни дава леглото, защото бе почти призори, а никой от нас не искаше повторение на вчерашната сутрин. Странно, но случилото се с Ашър, изглежда бе задоволило и моя ardeur. Или просто бях преуморена. Някога бих решила, че това означава, че започвам да го контролирам по-добре, но бях спряла да се опитвам да гадая с ardeur. Прекалено често грешах.

Нямаше достатъчно светлина, за да виждам добре, но гъделичкането на къдрици по бузата ми ми позволи да разбера, че лицето Майка е притиснато в падината на гърлото ми. Ръката му лежеше тежка и гореща през стомаха ми, кракът му се простираше през бедрото ми. През хълбоците ми имаше друга ръка, второ лице се притискаше до страната ми, второ тяло се беше свило на топка до мен. Нямаш нужда да докосвам темето на Натаниел, за да знам, че е той.

Ивицата светлина от банята осветяваше една бледа стройна ръка, преметната безгрижно през протегнатия крак на Майка. Ръката беше единственото, което се виждаше от завивките. Познавах ръката и знаех, че някъде под завивките, които ни бяха отмъкнали, се намираше Зейн и остатъкът от Чери. Нямах нищр против спането на голяма топла купчина, но имах против споделянето на легло с някой, който така категорично взимаше всички завивки. Чери сама не беше зле, но постави я със Зейн - и или се биеш за всеки сантиметър завивка, което те лишаваше от почивка, или се предаваш. Бях открила, че е особено трудно да следиш насън копринените чаршафи на Жан-Клод.

Не бях сигурна какво ме беше събудило, но знаех, че слуха и зрението на леопардлаците е доста по-добро от моето. Щом не беше събудило тях, вероятно беше сън.

Тогава го чух, някъде от много, много далеч. Телефонът ми звучеше, сякаш от дъното на някакъв дълбок кладенец. Опитах се да седна, но не можах. Бях прикована между двамата мъже.

Чух изпъшкване и стройната ръка през крака на Майка изчезна под тъмната камара чаршафи. Чу се звук от плъзгане, тупване, проклятие и дрехи, през които се рови. Гласът на Чери беше гроги, когато каза;

- Да?

Тишина, после;

- Не, не е Анита, изчакайте минута.

Другата й ръка побутна камарата чаршафи в долната част на леглото. Гласът на Зейн;

- Какво/

- Телефона - изпъшка тя.

Ръката му грабна телефона и преди да мога да кажа нещо, каза;

- Ало?

Зейн замълча за секунда, после каза;

- Само минутка, тя е тук, изчакайте - една бледа, по-мускулеста ръка се появи от разбърканите чаршафи и подаде телефона някъде грубо в моята посока, но аз все още бях притисната. Телефонът висеше почти до пръстите ми.

Най-накрая трябваше да избутам ръката на Майка и да се опитам да седна.

- Майка, мръдни, трябва да стигна телефона.

Той изръмжа нещо неразбрано и се обърна на другата страна, показвайки ми дългата линия на гърба си. Натаниел взе телефона от Зейн преди да успея да го стигна.

Неговият глас беше най-разсънен, когато попита;

- Кой се обажда, ако мога да попитам?

Най-после успях да седна.

- Дай ми телефона.

Натаниел ми подаде телефона с думите;

- Зербровски е.

Наведох глава за секунда, въздъхнах и сложих телефона до ухото си.

- Да, Зербровски, какво става?

- Колко човека имаш в леглото си, Блейк?

- Не е твоя работа.

- Единият звучеше като момиче. Не знаех, че клониш в тази посока. Натиснах бутона на часовника си, за да мога да видя часа на светещия дисплей.

- Зербровски, спали сме около два часа. Ако си се обадил само, за да провериш сексуалния ми живот, аз се връщам да спя.

- Не, не, съжалявам. Просто, - той се засмя тихо, - просто ме хвана неподготвен. Ще се опитам да не те дразня, но, по дяволите, обикновено не ми даваш толкова много амуниции. Не можеш да ме обвиниш, че се разсеях.

- Дали споменах двата часа сън?

- Направи го - каза той, звучейки депресиращо бодро. Хващам се на бас, че вече пиеше кафе.

- Броя до три, ако не си казал нещр интересно, докато свърша, затварям и си изключвам телефона.

- Имаме ново местопрестъпление.

Преместих се нагоре, така че гърбът ми се опираше в дъската на леглото.

- Слушам те. - Майка остана свит настрани с гръб към мен, но Натаниел се премести по-близо, така че пак да е до мен. Чери и Зейн бяха неподвижни под купчината чаршафи. Мисля че пак бяха заспали.

- Пак е превръщачът-изнасилвач - забавлението изтичаше от гласа му и вече звучеше изморено. Зачудих се колко ли е спал той предишната нощ.

Вече бях съвсем будна, пулсът ми биеше ускорено в гърлото.

- Кога?

- Открита е точно призори. Не сме тук отдавна.

- Ще дойда въпреки това. Долф там ли ще е?

- Не - каза Зербровски, - той е в отпуск. - Снижи глас. - Шефовете му казаха или да излезе доброволно платена почивка, или насила неплатена.

- Добре, къде си?

Пак в Честърфийлд.

- Държи се в доста малък район - отбелязах.

- Аха - каза Зербровски и тази малка дума, съдържаше толкова много умора.

За малко да попитам как се справя, но това е срещу момчешките правила. Очаква се да се правиш че не си забелязал, ако нещо не е наред. преструвай се и то ще изчезне. Понякога, понеже съм момиче, нарушавам момчешките правила, но днес не го направих.

Зербровски имаше дълъг ден пред себе си и отговаряше за всичко. В този момент не можеше да си позволи да анализира чувствата си.

Беше по-важно да издържи, отколкото да открие какво чувства. Зербровски започна да ми дава насоки и трябваше да му кажа да изчака, докато взема лист и химикалка. Никъде в стаята нямаше лист и химикалка. В крайна сметка трябваше да запиша инструкциите с червило на огледалото в банята. Зербровски се скъса да се смее, докато намеря червило и започна да пиша по огледалото.

Задъхваше се малко, когато най-накрая успя да каже;

- Благодаря, Блейк, толкова имах нужда от това.

- Радвам се, че мога да направя деня ти по-светъл - изкатерих се обратно на леглото.

Помислих върху думите на Джейсън, че върколак ще е способен да проследи дирите. Подхвърлих идеята на Зербровски.

За минута остана мъртвешки тих.

- Няма начин да успея да накарам някой да се съгласи да пусне друг превръщач до това местопрестъпление.

- Ти решаваш - казах.

- Не, Анита, ако доведеш наоколо друг превръщач, накрая и той ще бъде разпитван като Шулер. Не го прави. Скоро всичко ще се обърне на лов на вещици.

- Какво искаш да кажеш?

- Искам да кажа, че ще започната да водят всички известни превръщачи за разпит.

- От Асоциацията ще побеснеят.

- Да, но не и преди няколко човека да са задържани и разпитани.

- Не е някой от местните ликантропи, Зербровски.

- Не мога да кажа на началниците си, че нашият извършител не мирише като местната глутница, Анита. Ще ми отговорят, че разбира се че местните вълци ще кажат това, защрто не искат да бъдат обвинени за тези гадости.

- Вярвам на Джейсън.

- Може би и аз му вярвам, може би не, но това няма значение, Анита. Наистина няма значение. Хората са ужасени. В Сената се опитват да прекарат по спешност проект за легализиране наново на закона за вредителите в Мисури.

- Закон за вредителите, Исусе, Зербровски, да нямаш предвид като този, който някои от западните щати все още имат на хартия?

- Да, първо убивай и после, ако кръвният тест покаже ликантропия, значи е самозащита и няма процес.

- Никога няма да успеят да го прокарат - казах и бях почти сигурна, когато го казах.

- Вероятно не точно сега, но Анита, още няколко жени разкъсани по този начин и вече не знам.

- Иска ми се да кажа, че хората не са толкова глупави - въздъхнах.

- Но знаеш, че не е така - каза той.

- Аха.

Той въздъхна.

- Има още нещо - звучеше наистина нещастно.

Поизправих гърба си срещу дъската, карайки Натаниел да се понамести.

- Звучиш, сякаш си на път да ми съобщиш нещр наистина лошо, Зербровски.

- Просто не искам да се карам с теб, Долф и шефовете си по едно и също време.

- Какво не е наред, Зербровски? Защо ще ти се сърдя?

- Спомни си, Анита, досега Долф отговаряше за случая.

- Просто ми кажи. - Стомахът ми беше странно стегнат, сякаш се страхувах от това, което щеше да каже.

- На мястото на първото изнасилване имаше съобщение.

- Не видях съобщение.

- Беше при задната врата, Долф изобщо не ти даде шанс да го видиш. А аз не знаех за него до след това.

- Какво гласеше съобщението, Зербровски? - Из главата ми се блъскаха много мисли. Дали не ставаше въпрос за мен или беше предназначено за мен?

- Първото съобщение беше; „Заковахме и този”.

Отне ми няколко секунди да го схвана или да реша, че схващам. Първото убийство, мъжът прикован към стената на всекидневната си. Нямаше нищо, което да свързва тази смърт с превръщаческите убийства. С изключение, може би, на едно странно съобщение.

- Мислиш за първият мъж във Уайлдууд - казах. - Съобщението може да означава всичко, Зербровски.

- И ние така мислехме до второто изнасилване, онова, на което Долф не ни позволи да те извикаме.

- Имаше второ съобщение - казах с тих глас.

- „Заковахме още един” - каза той.

- Все пак може да е съвпадение, „закован” като евфемизъм за секс.

- Днешното съобщение гласи; „Не остана достатъчно за разпъване”.

- Маниакът, който разкъсва тези жени не е достатъчно методичен, нито достатъчно подреден, за първото убийство.

- Знам - каза. - Но не сме оповестявали пироните и факта, че първата жертва беше разпъната на кръст. Никой освен убиеца не би могъл да знае.

- Един от убийците - казах. - Убийството на мъжа беше групово изпълнение. - Сетих се нещо. - Има ли повече от един тип сперма на местопрестъпленията?

- Не.

- Тогава какво, изнасилвачът иска да знаем, че убийствата са свързани, но защо?

- Защо изобщо тези луди идиоти искат да знаем нещо? Защото го забавлява, Анита.

- Какво изровихте за първата жертва?

- Бивш военен.

- Не можеш да си купиш такава къща, и то с вътрешен басейн, само от военната пенсия.

- Бил е вносител. Пътувал по света и се връщал ^с разни неща.

- Дрога?

- Не и такава, която да сме открили.

Успях да измисля още нещр, рекорд след само два часа сън.

- Кажи ми страните, в които е бил често.

- Защо? - попита.

Запълних празнотите около слуховете, които не беше чул относно Хайнрих.

- Ако мъртвият е наобикалял същите страни, това може да означава неща.

- Следа - каза Зербровски. - Истинска, жива следа, не мисля че знам какво да правя с нея.

- Имаш много следи, просто не ти помагат особено.

- И ти си забелязала значи - каза.

- Все още не знам какво би означавало, Хайнрих да познава мъртвеца.

- Аз също. Просто ела, колкото можеш по-скоро. И не води никакви превръщачи с теб.

- Разбирам - казах.

- Надявам се. - Проговори за малко настрани от телефона. - Ще дойда след секунда. - После каза директно на мен. - Побързай - и затвори. Мисля че Долф е приучил всички ни да не казваме довиждане.