Небесносини грехове

21

Усещах плочките на пода толкова приятни под бузата си, толкова хладни. Някой се движеше наоколо. Почудих се дали да не отворя очи, но усилието ми изглеждаше прекалено голямо. Някой постави студена кърпа на врата ми. Това ме накара да потреперя и отворих очите си. На зрението ми му бе необходима секунда, за да се фокусира, и тогава видях колена до лицето си, които имаха чорапогащник и пола.

Разбрах, че не е един от мъжете, освен ако нямаха хобита, за които не знаех.

- Анита, това съм аз - Тами, как се чувстваш?

Завъртях очи, но част от собствената ми коса се изпречваше и не можех да видя чак толкова нагоре. Опитах се да кажа „помогни ми да седна", но от устата ми не излезе звук.

Опитах пак и на нея й се наложи да се наведе по-близо, за да ме чуе. Отметна кичур от правата си кестенява коса зад ухото си, сякаш това щеше да помогне да чува по-добре.

- Помогни ми - преглътнах - да седна.

Тя пъхна ръка под раменете ми и ме повдигна. Детектив Тами Рейнолдс беше висока към 1.80 м. и успяваше да постигне с труд достатъчно, че да пречи на останалите, да се разбира мъже, ченгета да й стъжняват живота. Не й беше особено трудно да ме вдигне и да подпре гърба ми на ваната.

Да остана така бе моя работа, а това беше малко по-проблематично. Повдигнах се на ръка и се подпрях на ваната.

Тя взе кърпата от ръба на мивката, където я бе оставила, и я постави на челото ми.

Платът беше студен и аз отскочих назад. Беше ми студено, това бе нов симптом. Хрумна ми нещо.

- Слагала ли си - прокашлях се, за да прочистя гърлото си - студени кърпи върху мен?

- Да, това ми помага, когато ми е зле.

- Изглежда, че студените кърпи на мен не ми помагат.

Не й казах, че това вероятно е едно от най-лошите неща, които можеше да направи.

Откакто придобих звяра на Ричард, или нечий друг, студеното не ми помагаше, когато бях зле. Сега се лекувах като превръщач, което означаваше, че температурата ми се повишаваше, когато бях зле, сякаш тялото ми се печеше само. Един добронамерен лекар едва не ме беше убил с ледени бани, защото помислил, че съм с опасно висока температура.

Започнах да треперя.

Тя се изправи, изпра кърпата и я разпростря да съхне върху ръба на мивката.

- Повърнах на двора - изрече.

Постави ръце на мивката, а главата й бе наведена.

Прегърнах се в опит да спра треперенето, но това не ми помогна особено. Беше ми студено. По-рано днес не ми бе студено. Този нов симптом беше положителен или отрицателен?

- Престъплението е тежко - казах. - Сигурна съм, че не си била единственото ченге, загубило закуската си.

Тами ме погледна през края на косата си. Налагаше се й се да поддържа косата си точно над ръба на яката, като мъжете в полицията, но я пускаше толкова дълга, колкото можеше.

- Може би, но аз съм единствената, която припадна.

- С изключение на мен - допълних.

- Аха, ти и аз, единствените жени на местопрестъплението. - Звучеше толкова уморена.

Всъщност, Тами и аз не бяхме приятелки. Тя беше Последовател на Пътя, християнската версия на вещиците. Повечето от Последователите на Пътя бяха фанатици по-големи християни от консерваторите, сякаш трябваше да доказват, че наистина заслужават спасение. Тами беше омекнала след като започна да се среща с Лари Къркланд, колегата ми съживител. Но сега за пръв път осъзнавах каква част от това бляскаво покритие е било заличено. Работата в полицията изяжда и изплюва човек.

Като жени ни се налагаше да бъдем по-твърди, само за да ни приемат. Днешният ден не бе помогнал на нито една от нас.

- Вината не е твоя - изрекох.

Треперенето започваше да става малко по-силно.

- Не, вината е на проклетия лекар.

Вдигнах поглед към нея.

- Моля?

- Дава ми рецепта за противозачатъчни, след което ми предписва антибиотици и не ме предупреждава, че докато пия антибиотиците, противозачатъчните няма да действат.

Зяпнах.

- Извинявай, да не би да казваш...?

- Че съм бременна, да.

Знам, че изненадата пролича по лицето ми, не можах да я прикрия.

- Лари знае ли?

Тя кимна.

- Да.

- Какво... - Опитах се да кажа нещо положително, но се предадох. - Какво ще правиш?

- Ще се омъжа, по дяволите.

Сигурно нещо се е изписало по физиономията ми, защото тя застана на колене до мен.

- Обичам Лари, но не възнамерявах сега да се омъжвам, и със сигурност не планирах да имам дете. Знаеш ли колко е трудно за жена да напредне в тази работа? Разбира се, че знаеш.

Съжалявам.

- Не - възразих - за мен не е същото. Полицейската работа не е цялата ми кариера.

Треперенето отново бе започнало; никакво удивление не можеше да ме задържи топла.

Тя свали собственото си сако, разкривайки оръжието си в кобура отпред. Обви сакото около мен. Не възразих, а го придърпах по-близо.

- Треперенето заради бременността ли е? - попита тя. - Някой каза, че си обяснила, че ти е лошо, нали?

Бяха ми необходими няколко секунди, докато мигах донякъде глупаво срещу нея, за да разбера какво ме пита.

- Да не би току-що да каза „бременност"?

Тя направи физиономия.

- Анита, моля те, аз също не съм казала на никого, но ще се досетят.

Повърнах на местопрестъплението, това никога не го правя. Не припаднах като теб, но бях близо.

Наложи се Пери да ми помогне да се махна от двора, за да повърна. Няма да им отнеме дълго време, преди да се усетят.

- Това не е първото местопрестъпление, на което повръщам, даже не е четвъртото - отвърнах. - От известно време не го бях правила, но със сигурност ми се е случвало. Със сигурност са ти казвали за случая, при който повърнах върху едно тяло.

Зербровски го обожава.

- Разбира се, но си помислих, че преувеличава. Знаеш го какъв е.

- Не е преувеличил.

- Можеш да ме лъжеш, щом предпочиташ, но освен ако не възнамеряваш да направиш аборт, рано или късно ще разберат.

- Не съм бременна - настоях, макар че ми беше леко трудно докато го изричах, защото треперех толкова силно, че едва говорех. - Просто ми е зле.

- Ти замръзваш, Анита, нямаш треска.

Как можех да й обясня, че реагирах лошо на вампирско ухапване и на факта,че споделях звяра на Ричард. Необичайната метафизика е трудна за обяснение.

Бременността беше лесна и проста в сравнение с това.

Тя ме сграбчи за раменете, подобно на Долф.

- Бременна съм в трети месец. Ти в кой си? Моля те, кажи ми, кажи ми, че не съм глупачка.

Кажи ми, че не съм разрушила живота си, защото не съм прочела ситните букви върху шишето с лекарството!

Треперех толкова силно, че ми бе трудно да говоря, но успях да изрека:

- Не... съм... бременна.

Тя се изправи и се обърна с гръб към мен.

- Върви по дяволите за това, че не споделяш.

Опитах се да отговоря нещо, дори не бях сигурна какво, но тя си тръгна, като остави вратата отворена след себе си. Не бях сигурна, че да бъда сама е добра идея, треперенето се усилваше, сякаш измръзвах до смърт отвътре навън. Лари Къркланд беше отишъл на обучение за федерален шериф. Все още нямаше 4 г. стаж като екзекутор на вампири, така че не можеше да бъде освободен от това. Чудех се дали заради бременността му е потрудно да бъде далеч от Тами, или му е по-лесно.

По дяволите, и при двата варианта.

Пери доведе Джейсън горе при мен. Той ме докосна.

- Господи, студена си. - Вдигна ме с ръце, сякаш бях лека като перце. - Ще я отведа вкъщи.

- Ще ви осигурим ескорт, за да минете през пресата - отвърна Пери. Джейсън не се възпротиви. Той ме понесе надолу по стълбите. Изчакахме няколко минути, докато Пери организира достатъчно топли тела, които да играят ролята на нещо подобно на жива предпазна ръкавица и да държат пресата на разстояние.

Вратата се отвори, слънчевата светлина блесна в очите ми и главоболието се завърна с пълна сила. Зарових лице в гърдите на Джейсън. Изглежда, че той знаеше какво не е наред, защото повдигна края на сакото на Тами върху очите ми.

- Готови ли сте? - гласът на Пери.

- Да го направим - отвърна Джейсън.

При нормални обстоятелства щях да се почувствам унижена да бъда изнесена като увяхнало цвете от местопрестъпление, но полагах прекалено големи усилия да държа треперенето под контрол. Беше нужна цялата ми концентрация, за да не позволя тялото ми да се разпадне. Какво, по дяволите, ми ставаше?

Бяхме навън и се движехме с бърза крачка. Можех да преценя колко близко се намирахме до пресата по това колко по-шумни ставаха виковете им. „Какво не е наред с г-ца

Блейк?",

„Какво се е случило с нея?", „Кой сте вие?", „Къде я водите?". Имаше още въпроси, много повече. Всички се сляха в шум, подобен на прибоя на океана. Тълпата се надигна около нас.

Имаше миг, в който имах усещането, че ни приближават като юмрук, който ни обгражда, но гласът на Мерлиони се извиси:

- Назад, отдръпнете се веднага, или ще прочистим мястото.

Джейсън ме вкара в джипа и се наведе с рамо към мен, за да закопчае предпазния колан.

Сакото сега беше върху лицето ми и странно защо, но се почувствах клаустрофобично.

- Затворй очите си - каза той.

Вече правех това, което той предложи, но не казах нищо. Сакото бе отместено и слънцето отново заблестя в затворените ми клепачи. Усетих слънчевите очила да се спускат върху очите ми и ги отворих предпазливо. По-добре.

Имаше редица от детективи и униформени, които бяха пред джипа и държаха групата репортери назад, така че да можем да се измъкнем. Всяка камера, с която разполагаха, беше насочена в наша посока. Само господ знаеше след като приключеха какво щяха да гласят заглавията.

Джейсън даде газ до дупка и тръгна назад със свистене на гумите. Беше стигнал доста далече по улицата, преди да успея да избъбря:

- Ще те глобят.

- Обадих се на Майка. Чака те. Ти и Натаниел ще вземете вана.

Успях да кажа:

- Какво?

- Не знам какво точно не е наред, Анита, но се държиш като превръщач, който е ранен сериозно. Сякаш тялото ти се опитва да излекува някаква дълбока рана. Трябва ти горещина и докосването на групата ти.

- Аз... - зъбите тракаха толкова силно, че не можех да довърша - не съм... млъкнах, в опит за изречение и се спрях на: - Не съм ранена.

- Знам, че не си ранена толкова сериозно. Но дори ако това беше ухапване от вампир, ти щеше да си топла на допир, гореща, сгрявайки се, за да се излекуваш. Не би трябвало да ти е студено.

Ушите ми започнаха да звънят. Звучеше сякаш някой бие камбана отново и отново.

Звъненето удави гласа на Джейсън, звука на двигателя, и най-накрая всичко останало.

Загубих съзнание за втори път за по-малко от два часа. Очертаваше се този ден да не е от добрите ми.