Небесносини грехове

43

Оплаках се от облеклото си, разбира се. Черното кадифе и синята коприна изглежда сякаш поднасяха гърдите ми като узрели плодове.

Цветовете подчертаваха почти прозрачната ми кожа със сини оттенъци. Но аз знаех какво представляваха всъщност тези сини нюанси - кръв. Синя кръв във вените ми, която щр бликне червена, когато кислородът я достигне.

Стивън беше направил косата и грима ми. Бе ги правил и преди, за тези малки сбирки. Редовно го правеше и за другите стриптизьори в „Престъпни удоволствия”. Бях го оставила да вдигне косата ми върху главата в разбъркани къдрици, така че шията ми изглеждаше бяла и оголена. Захапката на Ашър се открояваше рязко на фона на цялата тази плът.

- Вратът и гърдите ме изглеждат сякаш трябва да бъдат поставени върху плато със знак „ела и ги вземи”.

Стивън се дръпна назад от поставянето на последната част от молива за очи.

- Изглеждаш прекрасно, Анита. - Вероятно наистина го мислеше, но сините му очи виждаха единствено грима, труда му. Гледаше на мен като на бяло платно. Леко се намръщи, направи някакви малки корекции около очите ми, които ме накараха да замигам. Забърса леко с книжна салфетка и отново се дръпна назад.

Огледа ме от върха на главата до края на брадичката ми и кимна.

- Добре е.

- Определено е съблазнително - гласът на Майка се чу от вратата.

Той пристъпи в стаята и затвори вратата след себе си. В момента, в който го видях, разбрах, че съм загубила всякакво право да недоволствам от дрехите си.

Цветът беше тюркоазен с достатъчно зелено, което да накара очите на Майка да пламтят в зелено. Блузата имаше дупки на върха на рамото, в средата му и още две под лактите. Черна нишка минаваше през плата и беше вързана около лактите - над и под дупките, за да пречи на плата да се плъзга. Маншетите бяха широки и твърди, с блестящи, черни копчета, в долната част на които имаше някакви контури, така че кожата на китките му оставаше гола, точно както дупките на рактите му излагаха на показ плътта му. Кожата му изглеждаше много потъмняла, много гладка и топла на фона на тюркоаза.

Панталоните съответстваха на ризата, при това не само в цветово отношение. Отстрани имаха дупки, които показваха идеалната гладкост на ханша му, и през които можеше да се зърнат части от бедрата. Дупките вероятно продължаваха още по-надолу, но черните ботуши прекъсваха гледката точно над колената.

Панталоните бяха толкова тесни, че нямаха нужда от колан, но през излишните гайки минаваше черна връв, която се люлееше, докато Майка вървеше. Почти беше стигнал до мен, когато осъзнах, че от вътрешната страна на панталоните му също има дупки.

Поклатих глава.

- Има повече дупки, отколкото плат.

Той ми се усмихна.

- Аз съм храна, така че човек трябва да може да стигне до кръвта. Жан-Клод не желаеше никой да има извинение да съблича когото и да било.

Хвърлих поглед към Жан-Клод.

- Той няма да храни никого от тези хора.

- Non, ma petite, той е наш, и само наш, но ние същр не искаме да се налага да го събличаме. Ако всички държим дрехите си на мястото им, така ще направят и те. Ще бъде огромен гаф, ако те съблекат тяхната храна, а ние - не. Домът е наш, и правилата - също.

Казано по този начин, беше трудно да се спори, но аз продължавах да искам. Тогава се вгледах по-внимателно в лицето на Майка.

- Има грим на очите. - Станах от стола, в който седях, докато Стивън ме приготвяше и се приближих до Майка. Носеше не само грим за очи, но беше направено толкова изкусно, че първоначално не се забелязваше.

- Не можах да устоя на тези очи - каза Жан-Клод, - заслужаваха да бъдат украсени.

Косата на Майка беше завързана изцяло назад в кок, който представляваше елегантна смесица от плитка „рибена кост" и неподправено изкуство.

- Къде изчезнаха всички къдрици? - попитах.

- Беше изправена, докато се сушеше - обясни Жан-Клод. Той се приближи и почти докосна косата на Майка, за да покаже колко е прекрасна. - Не се противил на нищр, което правехме, за да стане толкова хубав. - Жан-Клод ме изгледа многозначително с очертаните си с черно очи. - Промяната беше освежаваща.

Майка примигна с тези невероятни очи, които някой беше направил ощр по-невероятни.

- Не ти ли харесва?

Поклатих глава.

- Напротив, харесва ми. Искам да кажа, красив си. - Свих рамене. -Не знам, просто външният ти вид е много различен от обичайния. -Обърнах се към Жан-Клод. - Никога не съм те виждала с толкова много грим.

- Бел Морт ме отучи от желанието да се виждам по този начин. -Прикриваше се, докато изричаше това, сякаш какъвто и спомен да придружаваше тези думи, не искаше да го сподели.

- И защо е това специално разкрасяване на Майка?

- Не ти харесва - повтори Майка.

Намръщих се.

- Не става въпрос за това. Защз го правим сега? Какво печелим като изглеждаш по този начин, защото не се опитвайте да твърдите, че това не е целенасочено. - Извърнах се, за да включа и Ашър, който седеше на стол в другия край на стаята, в многозначителния поглед, който отправих към Жан-Клод. - Нито един от вас не би си причинил толкова проблеми тази вечер, без да има основание. От вас чух единствено оплаквания за това как нямаме достатъчно време, за да можем всички да изглеждаме подходящо за банкета. - Направих знак с ръка към Майка. - Това е отнело доста време, което е могло да бъде използвано на друго място. Така че питам и двама ви; какво става?

Те се спогледаха, след което Ашър се втренчи усилено в пода. Престори се, че разглежда идеално оформените си нокти на ръцете, но не успя да ме заблуди.

Отново се обърнах към Жан-Клод.

- Изплюй камъчето - наредих.

Той сви рамене. Жестът не беше грациозен, по-скоро издаваше смущение.

- Мюзет най-накрая беше принудена да ни даде пълния списък на гостите. Скрила е само три имена, защото са част от подаръка от Бел.

- Значи трима мистериозни госта, какво общо има това с причината за труфенето на Майка?

- Един от вампирите, които ще дойдат тази вечер, си пада по красиви мъже. И двамата с Ашър сме се сблъсквали с него повече от веднъж.

- И... - подканих го.

- Да развеем такава възхитителна мръвка пред него, и въпреки това да не му позволим да пробва или да докосва, ни доставя удоволствие.

- Значи се държите дребнаво - констатирах.

Внезапно Жан-Клод се ядоса, пролича по лицето му, изпълни очите му със син пламък.

- Не разбираш, ma petite. Бел е изпратила Паоло, за да ни измъчва. Целта на присъствието му е да ни напомни какви бяхме и колко бяхме безпомощни. Отивахме при всеки, на когото Бел ни дадеше, при всеки. Не го правеше често, но ако нашите тела в нечие чуждо легло щяха да □ спечелят нещо, което искаше, тогава тя ни използваше и позволяваше на други да правят същрто.

Обикаляше с големи крачки в кръг, черното палто се ветрееше около него като тъмни криле.

- Мисълта отново да седя на една маса с Паоло ме отвращава и Бел е знаела, че ще стане така. Ненавиждам го по начин, който не желая да описвам. Но не можем да го нараним, ma petite. Бел го е изпратила, за да тормози и двама ни със самото си присъствие. Той ще ни се хили самодоволно и цинично, и ще ни напомня с всеки поглед, с всеки допир на ръцете си в някой друг, какво му се е позволявало някога да прави с нас.

Жан-Клод застана пред мен, а гневът му се блъскаше във въздуха като невидими пламъци.

- Но това можем да направим, ma petite, можем да развеем богатство си. Можем да покажем на Паоло какво мога да докосвам и какво Ашър може да докосва, но Паоло не може да притежава. Паоло е от тези хора, които винаги се стремят към онова, което другите имат. Разяжда душата му, ако не може да го получи по всеки възможен начин този, когото желае. - Той прокара върховете на пръстите си надолу по врата ми и остави гореща диря по кожата, която ме накара да ахна, почти от болка и почти от удоволствие. - Искам Паоло да страда, дори само малко, защото не е във възможностите ми да го накарам да страда силно.

Вдигнах поглед към изключително разгневеното лице на Жан-Клод и въздъхнах.

- Цялата нощ ще бъде такава, нали? Бел е изпратила единствено хора, които ще те карат да се чувстваш неловко, които мразиш, или които мразят теб.

- Е, ma petite. Страхуваме се от Мюзет и Валентина. Вярвам, че Бартоломe е дошъл, защото е отегчен. Паоло е първото име, което наистина ме изкарва от търпение.

Докоснах Жан-Клод по лицето, удържайки гнева до дланта си. Очите му отново станаха толкова нормални, колкото беше възможно.

Погледнах покрай него към Майка.

- Съгласен ли си да бъдеш в ролята на дразнител на някакъв мъжки вампир?

- Стига да не ми се наложи да пристъпя към конкретни действия, да, ще играя.

Това ме накара да се усмихна.

- Щом Майка няма проблем с това, значи и аз нямам. - Поставих двете си ръце отстрани на лицето на Жан-Клод, но се опитвах да го гледам в очите, а не да го целувам. - Но нека да внимаваме, отмъщението не е причината за присъствието ни тази вечер.

Той постави ръце върху моите и ги притисна към лицето си.

- Тази вечер сме тук, защото Бел Морт е le sourdre de sang* на кръвната ни линя и не можем да □ откажем да изпрати посетители при нас. Но не бъркай, ma petite, Мюзет и хората □ са тук, за да ни отмъстят.

(*буквален превод - фонтан на кръвта,)

- За какво ще ни отмъщават? - попитах.

Ашър се обади от другия край на стаята;

- Отмъщение срещу нас, защото сме я напуснали, разбира се. Погледнах го.

- Защо „разбира се"?

Те отново размениха поглед, който не можех да разгадая. Жан-Клод бе този, който отвърна;

- Защото Бел Морт вярва, че е най-желаната жена на света.

Вдигнах учудено вежди към него.

- Красива е, това ти го признавам. Но най-красивата жена в света... стига де! Искам да кажа, зависи какво човек счита за красиво. Някои хора харесват брюнетки, а други предпочитат блондинки.

- Казах най-желаната, ma petite, не най-красивата.

- Не схващам разликата.

Той се намръщи.

- Мъже са се самоубивали, когато тя ги е прогонвала от леглото си. Войни са се водили между владетели, които са били доведени до лудост при мисълта друг мъж да споделя благосклонността на Бел Морт.

Беше мой ред да се намръщя.

- Да не би да твърдиш, че след като веднъж си имал Бел Морт, то друга няма да свърши работа?

- Така смята тя.

Погледнах го.

- Ти и Ашър сте я напуснали, два пъти.

- Exactement*, ma petite, не виждаш ли?

(*именно - фр.)

- Всъщност не.

- Ако ние сме напуснали леглото □, ако съществува нечие друго докосване, което предпочитаме пред нейното, то може би тя не е най-желаната жена на света.

Замислих се за това за секунда.

- Значи цялта експедиция е, за да ви накаже вас двамата?

- Не напълно. Вярвам, че Бел иска да опипа почвата, образно казано, преди да пристигне лично.

- Защо въобще ще иска да ни посети?

- Става въпрос за политика, в това можеш да бъдеш сигурна -обясни Жан-Клод.

- Значи наказанието на вас двамата е какво... допълнителна екстра?

Те понечиха да разменят още един от онези погледи, но аз докоснах Жан-Клод по лицето, принуждавайки го да ме погледне.

- Не, без повече тайнствени погледи, просто го кажи.

- Бел е най-желаната жена в света, цялата □ сила, целият □ образ се основават на това. Тя трябва да открие начин да разбере защр сме я напуснали и защо предпочитаме да стоим настрани, дори сега.

- И... - не разбрах.

- Прекалено сложно се изразяваш - намеси се Ашър, като се изправи на крака и се приближи с големи крачки към нас.

- Добре, ти ми обясни - казах.

- Точно както Бел виждаше заплаха в Джулиана, по същия начин щр види заплаха и в теб. Но ние се надяваме да я убедим, че не само жена ни забавлява, но и мъж. Бел никога не е считала мъжете за конкуренция, не такава, каквато са жените.

- Значи затова сте разкрасили Майка.

- И другите - допълни Ашър.

Погледнах към Жан-Клод.

- Други?

Той имаше благоприличието да изглежда смутен, но не се получи напълно, в погледа му имаше доволство.

- Ако Мюзет може да докладва на Бел, че имам харем от мъже, тогава Бел ще престане да се тревожи относно теб.

Поклатих глава.

- Не смятам така, Жан-Клод. Според мен, тя вече има опит с мен. Или ще започне да се страхува от мен, или ще бъде привлечена от силата.

- Вярвам, че те е белязала, за да измъчва мен, ma petite. Не те иска наистина като човешки слуга, но ми е ядосана, а и е ядосана на теб, защото ти принадлежа. - Той поклати глава. - Тя разсъждава като жена, ma petite, при това не съвременна. Ти разсъждаваш повече като мъж, така че е трудно да ти го обясня.

- Не, мисля, че схванах идеята. Ще опиташ да убедиш хората на Бел, че не си я зарязал заради друга жена, а заради много мъже.

- Oui.

- И ако гледката на множество прекрасни мъже измъчва Паоло, още по-добре.

Той се усмихна, но погледът му остана твърд и неприятен.

- Oui, ma petite.

Не го изрекох гласно, но Бел Морт не беше единствената, която рядко прави нещо, без да има повече от един мотив.