Небесносини грехове

12

Откъснахме се от тази нежна целувка и аз поведох Ашър за ръката към леглото. Той се дърпаше, идвайки като съпротивляващо се дете.

Жан-Клод стоеше до леглото, лицето му бе толкова безизразно, колкото му беше възможно.

- Има нещо, което трябва да кажа, преди да започнем. Контролирам ardeur на ma petite, но ще настъпи момент, в който ще загубя контрол. Не мога да гарантирам какво ще стане когато той изчезне.

Двамата с Ашър стояхме до него и се държахме за ръце. Той се бе вкопчил в моята със свирепост, която бе почти болезнена. Гласът му не издаде напрежението, което усещах в тялото му.

- Ако вярвах, че единствено ardeur е причината Анита да ме заведе в леглото си, тогава щях да откажа, защото когато ardeur се успокои, тя щеше да ме отхвърли както преди. - Той поднесе ръката ми към устните си и едва докосна кокалчетата на пръстите ми. - Вярвам, че Анита ме желае в леглото си. Ardeur може да се появи, или да изчезне, сега за мен всичко това е едно и също.

Жан-Клод ме погледна.

- Ma petite.

- Бих искала да направя колкото е възможно повече, преди ardeur, но разбирам, че за теб... ще бъде трудно. - Свих рамене. - Не знам. Знам, че съм се ангажирала с това, така че предполагам няма проблем.

Той повдигна вежда към мен.

- Никога не си убедителна когато лъжеш, ma petite.

- Е това вече просто не е вярно - възразих - лъжа много добре.

- Не и за мен.

Свих рамене.

- В момента давам всичко от себе си, Жан-Клод. - Погледнах нагоре към тавана, сякаш можех да видя небето през всички тези камъни над нас. - Знам едно, искам това, което ще правим, какво и да е то, да го направим преди разсъмване. Не искам, вие момчета, да припаднете насред цялата работа.

- Ma petite продължава да намира за изнервящо, че умираме на сутринта -обясни Жан-Клод.

- Колко е часът? - попита Ашър.

Погледнах часовника си.

- Остават ни около два часа и половина.

- Едва ще ни стигне времето - заяви Ашър.

Нещо относно изреченото от него, или относно начина, по който го каза, накара Жан-Клод да издаде онзи мъжкарски смях, който мъжете имат само когато става въпрос за жени или за секс. Не бях сигурна дали някога съм чувала такъв звук от Жан-Клод. Внезапно бях много наясно, че съм единствената жена, а те и двамата бяха мъже. Знам, че това звучи глупаво. Имам предвид, вече знаех всичко това, но... изведнъж го усетих. Сякаш човек влиза в бар и всички погледи го следват докато върви, като лъвове, които наблюдават газели.

Ако някой от тях беше обърнал този поглед към мен, мисля, че щях да побягна, но те не го направиха. Жан-Клод пропълзя върху леглото, все още напълно облечен и протегна ръка към мен. Взирах се в тази бледа ръка с дълги пръсти, грациозна дори в това дребно движение.

Ръката на Ашър стисна, по-нежно, другата ми ръка.

В този момент осъзнах, че ако се проваля в това поради страх или съвест, това ще бъде краят. Няма да има натиск от нито един от двамата. Но Ашър ще замине, не тази вечер, но скоро. Не исках да ни напуска.

Поех ръката на Жан-Клод и той внимателно ме издърпа върху копринената кувертюра.

Коприната е хлъзгава, когато човек носи чорапи. Техните ръце върху моите ме предпазиха от подхлъзване от ръба на леглото. Почти ме издърпаха върху леглото.

- Защо - почудих се аз - никога не се пързаляш от леглото, когато носиш коприна?

- Практика в продължение на векове - обясни Жан-Клод.

- Спомням си когато не беше толкова трениран. Помниш ли херцогиня Виканте? - попита Ашър.

Жан-Клод се изчерви, слаб намек за розово. Дори не знаех, че може да се изчервява.

- Какво е станало? - поисках да знам.

- Паднах - обясни той, опитвайки се да запази достойнство, но без успех, защото се усмихна.

- Това, което той не би казал е, че си поряза брадичката на сребърно огледало, когато падна от херцогинята и копринените й чаршафи. Навсякъде имаше кръв, а по стълбите и един съпруг-рогоносец.

Погледнах Жан-Клод. Той кимна и сви рамене.

- Какво стана? - попитах.

- Херцогинята се поряза на едно стъкло и каза на съпруга си, че това е нейната собствена кръв. Тя беше много предприемчива жена, тази херцогиня Виканте.

- Значи сте се познавали, когато не сте били напълно изискани.

Жан-Клод каза:

- Не, Ашър ме наблюдаваше как научавам уроците си, но той е бил с Бел от пет години, преди да отида в двора. Ако е имал остри ръбове, те са се омекотили, преди да се появя там.

- Имах ги, mon ami - изрече Ашър и се усмихна.

Бях залята с вълна от образи на тази усмивка. Тази усмивка когато косата му е на дълги къдрици, а шапка с пера стои грациозно на главата му; тази усмивка на светлина от свещи; тази усмивка докато играем на шах и Джулиана е изтощена от огъня; тази усмивка насред купчина чисти чаршафи и смеха на Джулиана.

Мина дълго време откакто не бяхме виждали тази усмивка. Привлякохме го в леглото си и усмивката изчезна. Жан-Клод отметна ковертюрата настрани и разкри чаршафи, малко посини от очите на Ашър, сини като небето през деня, небесносини. Но Ашър остана на колене, сякаш се страхуваше да легне върху леглото. Можех да видя пулса му, който туптеше в гърлото му, и това нямаше нищо общо със силите на вампир или превръщач, само със страха, мисля.

Ашър бе изплашен. Можех да почувствам страха му върху задната част на езика си. Можех да го преглътна, да се насладя на аромата, като хубаво вино, което изостря апетита.

Страхът извика тази част от мен, която беше звярът на Ричард. Той се изви в мен сякаш някаква котка се протягаше и разучаваше пространството, в което се намираше като в капан. От устните ми се процеди тихо ръмжене.

- Контрол, ma petite, не го губи прекалено скоро.

Беше ми трудно дори да мисля, а какво остава да говоря. Застанах на колене и вдигнах ризата на Ашър, а пръстите ми играеха по кожата му. Исках да разкъсам ризата и да допра устни до тази нежна кожа. Но не си мислех за секс. Вампирите може и да не се хранят един от друг, но един върколак ще яде от вампир.

Затворих очите си и насила отдръпнах ръце от тялото му.

- Опитвам се, но знаеш какво става, ако отблъсквам ardeur прекалено дълго.

- Другият глад се появява,ош, ma petite. Не съм забравил.

- Не можеш да помогнеш да контролирам звяра на Ричард. - Гласът ми звучеше леко пресипнал.

- Non.

Погледнах в широко разтворените сини очи на Ашър, изплашени, толкова изплашени, но не от моя звяр. Това ми помогна да се успокоя, но знаех, че няма да продължи дълго, така че каквото и да правехме, трябваше да е бързо.

- За пръв път искам да те видя гол, без да съм под властта на ardeur, Ашър. Но няма много време. - Опитах да го привлека върху леглото, но той не искаше да идва.

Жан-Клод се подпря на възглавниците и протегна ръце, почти по начина, по който човек се протяга към бебе. Заговори меко на френски, не успях да разбера всичко, но повечето бе молба да побърза.

Ашър пропълзя целия върху леглото, въпреки че всяко движение бе бавно, неохотно. Той си позволи да се настани до тялото на Жан-Клод, но и двамата бяха напълно облечени, и ако се съди по начина, по който седяха, можеха да се намират във всеки клуб. Не беше чак толкова сексуално, колкото успокояващо.

Погледах към двамата и разбрах, че ще се наложи някой да съблече някакви дрехи. Добре.

Съблякох сакото си и го метнах на пода.

Жан-Клод повдигна вежди.

- Ако продължаваме да бъдем толкова внимателни, ще настъпи утрото и нищо няма да се е променило. - Трябваше да се плъзна от леглото, за да сваля полата и да я оставя върху купчината с блузата ми. Сутиенът и бикините бяха комплект - искряща тъмносиня коприна. Когато ги открих, ми напомниха за цвета на очите на Жан-Клод. Очаквах да се почувствам неудобно, стоейки пред тях по бельо, но това не стана. Може би прекарвах прекалено много време около превръщачи и поведението им на всекидневни нудисти. А може би, просто не ми изглеждаше погрешно да бъда съблечена пред Ашър. Не знам, но не го поставих под въпрос. Внимателно се покатерих обратно върху небесносинята коприна, така че да не се плъзна отново.

- Наистина си се отдала на това - изрече Ашър тихо, несигурно.

Кимнах, докато пълзях към тях с дългите си до бедрата чорапи и обувките си на висок ток.

Задържах обувките, защото знаех, че на Жан-Клод ще му хареса, а той бе носил в леглото достатъчно ботуши заради мен. Обратът може да бъде справедлив.

Потупах глезените на Ашър и той отвори леко краката си. Пропълзях между тях, като ми се наложи да си пробия път нагоре между прасците и коленете му. Краката на

Жан-Клод от двете страни на Ашър, изглежда го задържаха срещу мен. Остана ми да се провра между бедрата му, като използвам моите бедра и крака, и най-накрая да използвам ръцете си с нетърпение, за да разтворя широко краката му пред мен. Това ме накара да се озова, найнакрая, коленичила между краката му, коленете ми го притискаха, което всъщност беше много по-малко еротично, отколкото звучи, защото той продължаваше да носи панталоните си и ъгълът бе необичаен.

Пресегнах се към копчетата на ризата му. Ашър сграбчи ръцете ми.

- Бавно, ma cherie.

Повдигнах вежди към него.

- Няма за кога да бъдем бавни.

Той извъртя главата си назад, така че да може да види Жан-Клод.

- Винаги ли е толкова нетърпелива?

- Започва като американец, но прави любовната игра като французойка.

- Какво би трябвало да означава това? - попитах.

- Нека да ти помогнем да се съблечеш, mon ami, и няма да има нужда да задаваш въпроси, защото ще си разбрал.

Ръцете на Ашър се спуснаха настрани от моите и аз разкопчах ризата му. Направих го бързо, защото времето не бе на наша страна. Не исках да съм в леглото с тях, когато щяха да умрат на сутринта. Все още се изнервях когато Жан-Клод го правеше с мен, не исках да гледам същото, но стерео.

Жан-Клод повдигна Ашър и двамата свалихме ризата с дълъг ръкав от тялото му.

- С удоволствие бих се бавила върху всяка част от тялото ти, Ашър, но искам да те видя гол преди изгрев. Следващия път, ако започнем по-рано, ще разполагаме с време.

Той се усмихна.

- Следващия път... все още не си видяла всичко, не обещавай, преди да видиш, както казват, цялото шоу.

Наведох се към него, лицата ни бяха само на сантиметри едно от друго.

- Не вярвам, че има нещо, което можеш да ми покажеш, и което може да ме накара да не те желая.

- Почти вярвам в това, ma diene, почти.

Облегнах се назад върху коленете си, за да обвия лицето му с ръце. Разликата в структурата не беше дразнеща, а просто част от това да докоснеш Ашър. Целунах го, продължително, бавно, изучавайки го нежно с устните си. Отдръпнах се достатъчно, за да видя лицето му.

- Повярвай.

Прокарах пръстите си надолу по ръба на челюстта му от двете страни, плъзнах нокти по гладката линия на шията му, едната ми ръка бе като огледало на другата, докато не стигнах до гърдите му. Не ръце исках да използвам там.

Целунах покрития с белези ръб на ключицата му, но те правеха кожата прекалено плътна и трябваше да се преместя от другата страна, за да хапя леко ключицата, да го подразня леко със зъби.

Той потрепери заради мен.

Преместих се от дясната страна и започнах да го целувам надолу, докато открих зърното му, обградено от цялата тази твърдост. Не бях сигурна дали зърното има същата чувствителност, както преди. Имаше само едни начин да разбера. Облизах го, едно бързо трепване на езика и усетих кожата да помръдва, да потреперва. Използвах ръцете си, за да помогнат да повдигна тази страна от гърдите му, така че да мога да го захапя. Белезите бяха толкова груби за устата ми, но зърното му се стегна под езика ми, под устата ми и малко от зъбите ми. Едва когато проучих старателно дясната страна, се обърнах на ляво.

Поех лявото му зърно по-лесно в устата си, по-лесно го вкусих. Използвах повече зъби и той простена, докато го белязвах съвсем леко, нищо, което не би избледняло след мигове.

Продължих да ближа надолу лявата страна на гърдите му, корема му, след което се върнах обратно от дясно и започнах да изучавам белязаната плът така, както бях направила с другата, защото сега знаех, че белязана или не, тя действаше. Той можеше да усети устата ми върху кожата си, пръстите ми, които се спускаха по-ниско. Щом можеше да усеща, значи исках да го даря с всичко, което можех.

Устата ми се озова на кръста му, до колана, до горната част на панталоните му. Облизах от едната страна на кръста му до другата, след което отново се върнях на дясната страна и облизах по дължина равното очертание на корема му, така че върхът на езика ми се плъзна вътре в самата горна част на панталоните му, дори както бяха с колана.

Гласът на Ашър се чу задъхан, рязък.

- Научил си я много добре.

- Моята заслуга е малка, mon ami, тя се наслаждава на работата си. Извъртях очи към тях.

- Моля, престанете да говорите за мен сякаш не мога да ви разбера.

- Най-искрените ни извинения - изрече Жан-Клод.

- Oui - потвърди Ашърф - това не бе обида.

- Не, но ти предположи, че ако съм добра, то трябва да ме е научил мъж. Това е толкова сексистко.

- Можем единствено да се извиним отново, ma petite.

Разкопчах катарамата на колана на Ашър и този път той не ме спря. Разкопчах и найгорното копче, но никога не ме е бивало в свалянето на ципове, когато мъжът е седнал.

Мисля, че винаги съм се страхувала малко да не го захвана с ципа.

- Малко помощ - примолих се.

Жан-Клод повдигна, Ашър помогна и ципът бе свален и разкри кралско сини копринени слипове, какво друго? Няма начин панталони да се свалят грациозно от някого. Смъкнах панталоните по дългите крака на Ашър, свалих обувките, които той продължаваше да носи, нямаше чорапи, които да ме затрудняват. Той лежеше по гръб, облегнат на Жан-Клод и облечен с нищо друго, освен малките слипове от синя коприна. Исках да ги сграбча и да ги откъсна от него. Исках да го видя напълно гол, това изглеждаше по-важно от всичко останало. Най-накрая да видя дали белезите го пресичаха изцяло. Пропълзях напред и облизах ръба на корема му, така че езикът ми се потопи точно под ластика на коприната, като ехо от това, което бях направила с панталоните му. Можех да го усетя притиснат в тънкия плат, твърдостта му, която се допираше до брадичката ми докато се движех около кръста му.

Върнах се обратно при дясната страна и при белезите, които дълбаеха до средата на бедрото. Ближех, целувах и ги захапвах леко, докато той не извика. След това направих същото и с другото му бедро, спускайки се надолу, докато не облизах задната страна на коляното му и той не започна да стене.

Гласът на Жан-Клод се чу почти задавен.

- Ma petite, моля те.

Погледнах нагоре, а върхът на езика ми продължаваше да танцува леко върху извивката на коляното на Ашър. Очите на Ашър бяха почти извъртени навътре в главата му. Чрез спомените на Жан-Клод знаех неща, които само любовник можеше да знае, например факта, че Ашър обожаваше да му ближат свивките на коленете.

- Какво „моля те"? - не разбрах.

- Моля те довършии.

Знаех за какво говори той. Изпълзях обратно, докато отново не застанах между краката им.

Синята коприна беше опъната силно и този път това бе много еротично. Плъзнах пръсти върху коприната и ръцете на Ашър се отвориха нетърпеливо, за да плъзнат плата надолу по бедрата му. Издърпах коприната по бедрата, но не внимавах особено, защото се взирах в това, което се бе разкрило.

От бедрата към слабините му се спускаха белези, като бели червеи, замръзнали под кожата, но спираха на няколко сантиметра от слабините, и той лежеше дебел, и дълъг, и изправен, и идеален.

Имах объркано видение на белязаната му плът, и той бе деформиран, не можеше да еректира напълно, извит на една страна и неможещ да функционира. Трябваше да разтърся глава, за да се отърва от спомена. Срещнах погледа на

Жан-Клод.

Никога не го бях виждала толкова изгубен, шокиран, удивен. Никога не бях виждала толкова различни емоции да пробягват през лицето му. Най-накрая бе хванат между смях и сълзи.

- Mon ami, какво...?

- Едва преди няколко години се появи лекар, който мислеше, че повечето белези са в препуциума, и наистина бяха.

Жан-Клод облегна главата си на рамото на Ашър, изгубен в тази златиста коса, и се разрида и заплака.

- През цялото време... през цялото време си мислех, че вината е моя, че си унищожен, и тя беше моя.

Ашър се пресегна и погали косата на Жан-Клод.

- Никога не е била твоя, mon ami. Ако беше с нас, когато бяхме пленени, щяха да направят и на теб това, което направиха на мен, а това нямаше да мога да понеса. Ако ти не бе свободен, за да освободиш мен, сега щях да съм мъртъв, заедно с Джулиана.

Те се прегръщаха и плакаха, и се смяха, и се лекуваха, а аз внезапно станах излишна,

коленичила на леглото по бельо. И за пръв път нямах ни най-малко против.