Небесносини грехове

23

Отчасти изплувах на повърхността на съня, достатъчно, за да чувам гласове, но не се събудих напълно. Пръв бе гласът на Майка:

- Какво каза Грегъри?

- Че баща му се е опитал да се свърже с него - гласът на Чери.

- Защо това не е добре?

- Баща му е бил този, който е сводничел на двамата със Стивън, докато са били деца.

- Всеки път, когато реша, че съм чул за най-лошото в хората, се оказва, че греша - отвърна Майка.

Опитах се да отворя очи, но сякаш всеки от клепачите ми тежеше по 50 кг. Примигах и открих, че Майка все още ме е прегърнал, но се беше подпрял на лакът. Чери стоеше до леглото. Беше висока, стройна, с източено тяло, с руса коса, подстригана по момчешки късо. Не носеше никакъв грим, което означаваше, че е бързала, и всъщност беше облякла дрехи, което бе необичайно за леопардлак. Обикновено те се обличаха единствено ако аз настоявах. Или тя се готвеше да излиза, или нещо не беше наред.

Естествено, нещо не беше наред.

Опитах се да се пробудя достатъчно, за да изрека нещо, но ми бе необходимо повече усилие, отколкото беше приятно. Гласът ми се чу пресипнал:

- Какво каза за Грегъри?

Чери се наведе по-близо и ми бе необходимо почти всичко, с което разполагах, за да мога да съсредоточа поглед, докато тя се приближаваше към мен.

- Знаела си, че Грегъри и Стивън са били насилвани като деца? - изрече полувъпросително тя.

Успях да отговоря:

- Да. - Намръщих й се. - Да не би да каза, че баща им ги е продавал като деца? - Може би сънувах. Или това, или бях недоразбрала.

- Не си знаела - констатира Чери. Лицето й бе толкова сериозно.

Внезапно бях по-будна.

- Не.

Зейн влезе през вратата на спалнята, понесъл в ръце Натаниел. Зейн беше висок 1.80 м. , малко прекалено слаб за моя вкус, но след като двамата с Чери живееха заедно, не моят вкус бе от значение. Изключително късата му коса сега бе бяло-руса. Това беше първият естествен цвят, с който бях видяла някога да си бядисва косата. Нямах никаква представа какъв беше истинският му цвят.

Зейн носеше Натаниел притиснат към гърдите си, като спящо дете. Сплетената на тежка плитка дълга почти до глезените коса на Натаниел, бе в една от ръцете на Зейн.

Ако човек се опиташе да носи Натаниел, без да контролира цялата тази коса,щеше да се препъне. От двете страни на плитката, тялото беше голо.

- Носи бельо - обясни Зейн - знаем правилата. Никакво спане голи с теб. -Отмести косата достатъчно, за да покаже сатенените шорти, по които Натаниел си падаше вместо пижама.

Опитах се да се подпра на лакът, но това изглеждаше прекалено трудно. Накрая реших да остана легнала по гръб, а двете ми очи напълно отворени.

- Как е той?

- Добре е - отвърна Майка.

Погледнах го. Опитах се погледът ми да бъде скептичен, но се провалих, така че се наложи да изрека:

- Изглежда в безсъзнание.

- Кажй й нещо, мързелива котко - предложи Зейн.

Натаниел бавно обърна глава, почти болезнено бавно, докато Зейн го носеше до другата страна на леглото. Примига с лавандулови очи към мен и ми се усмихна мързеливо.

Изглеждаше почти толкова уморен, колкото се чувствах аз. И защо не?

Нима не беше припаднал поради същата причина, поради която и аз - защото някакъв вампир се е хранил от него? Ardeur не взимаше кръв, но все пак беше вид вампиризъм.

Майка изпълзя изпод завивките, разкривайки идеално потъмнелия силует на тялото си.

Милостиво, държеше повечето от ценните си качества скрити от погледа ми.

Мисля, че бях прекалено уморена, за да се изкуша, но знаех, че съм прекалено изморена, за да искам да ме изкушат. Той навлече някакви дрехи с гръб към мен, но когато се обърна с безопасно вдигнат цип на пантолоните, изражението на лицето му говореше съвсем ясно, че знае, че съм го наблюдавала.

Изключително тъмната му кестенява коса се виеше на къдри около раменете му. Едно движение на главата му я запрати всичката от едната страна на лицето му. Тъмната коса обграждаше тези невероятни очи, блестящи с жълто и зелено едновременно.

- Ако не се поместиш от полезрението й, ше бъдем тук през целия проклет ден - изрече Зейн.

- Звучиш сякаш ревнуваш - го укори Чери.

- Е - отвърна той - мен не ме гледаш по този начин.

- Никого не гледам така - обясни тя.

Зейн й се ухили.

- Знам.

Смееха се така, както го правят двойките, и човек разбира, че е извън някаква тяхна шега.

Зейн беше прав за едно - бавех. Чак когато се опитах да се измъкна от леглото, осъзнах, че все още съм гола. В известен смисъл го знаех, но подсъзнателно, мъгляво.

- Трябват ми дрехи - заявих.

Майка беше извадил тениска с яка от общото чекмедже. Това бе тази, която бях купила, докато си мислех за него, в наситено, богато тревно зелено. Караше зеленото на очите му да изпъква. Но тениската ставаше и на двама ни, както и повечето от останалите ни тениски. Ежедневните ни дрехи бяха станали обща собственост -единствено официалните дрехи бяха стриктно негови и мои.

Майка по-скоро ме докосна по раменете, за да спра да ставам, а не че ме принуди да легна.

Изглежда движенията ми не бяха достатъчно координирани, за да мога да седя в леглото, да държа завивките върху гърдите си и да дъвча дъвка едновременно. Сякаш тялото ми все още не ме слушаше достатъчно.

- Анита, ако не си починеш, няма да си от полза за никого.

- Грегъри е мой леопрад, аз съм неговата Нимир-Ра.

Майка погали лицето ми отстрани с двете си ръце.

- А аз съм неговият Нимир-Радж. Заспивай. Ще се погрижа, затова ме нае, нали?

Не можах да не му се усмихна, но не ми хареса, че не отивам да спасявам Грегъри. Сигурно е проличало по физиономията ми, защото той коленичи до леглото и пое ръката ми в двете си ръце.

- Грегъри е изпаднал в истерия, защото баща му е в града. Ще отида да видя как се справя, може да го доведа тук, така че баща му да не го открие чрез телефонния указател.

Изпитвах трудност да се фокусирам върху лицето на Майка. Бях изпълзяла от съня, но той ме всмукваше отново.

- Да - съгласих се, а гласът ми вече запозваше да звучи отдалечен дори и за мен - доведи го обратно тук.

Той ме целуна нежно по челото, а ръката ми все още бе в неговите.

- Ще го направя. Сега спи, или ще се разболеш сама. Болна Нимир-Ра не може да защити никого.

Тъй като не можех да попреча на очите си да се притварят продължително, беше трудно да противореча. Целувката му по ръката ми бе първият знак, който имах, че се е изправил.

Притварянето явно е било дълго.

Леглото се раздвижи и Натаниел се намести до мен. Ръката му беше върху корема ми, а единият му крак пресичаше бедрото ми. Това бе една от любимите му пози за сън, но нещо не беше както трябва.

- Дрехи - изрекох и се намръщих още. - Не мога да се храня отново от Натаниел.

Майка отново се появи в полезрението ми.

- Спала си само два часа, затова си толкова уморена. Ако си хранила ardeur на зазоряване, значи имаш поне шест часа, преди да ти се наложи да го храниш отново. Настанихме атаниел тук, само за да не бъде сам.

Последните няколко думи отплуваха в тъмнината и чак когато той бе тих в продължение на дълго време, отворих очи към празната стая. Натаниел се беше свил към мен, лицето му бе скрито в рамото ми. Притискаше се силно, оставяйки ми само около сантиметър от леглото. Понечих да го обърна, за да стана и да намеря пижамата, която никой не ми беше дал, но отново заспах. Леопардлаците влияеха зле върху това колко удобно се чувствах с голотата си.