Небесносини грехове

54

Кръвта се събра около найлоновите калцуни, не точно до ръба, не заливаше обувките ми, но беше близо. Дори и през найлона и през обувките, можех да усетя, че е хладна. Не студена, но хладна. Не бях сигурна дали си въобразявах или не. Не мисля че трябваше да усещам кръвта през калцуните и обувката. Но го чувствах, сякаш мога. Понякога въображението ми не е плюс на местопрестъпленията.

Плъзнах стъпало напред, с ръка все още на рамката на вратата. Не бях сигурна дали калцуните ще се пързалят в толкова много течност на плочките, но никак не исках да разбирам по трудния начин. Две неща не исках да правя в тази стая. Първото, да падна по задник в басейна от кръв, второто, да вкарам ръка във ваната. Трябваше да направя второто, но проклета да съм, ако направя първото. Преместих крак напред, бавно, внимателно и задържах пръсти на рамката, колкото е възможно по дълго. Всъщност стаята не беше чак толкова голяма, както и разстоянието между вратата и ваната. Стиснах в смъртен захват ръба на ваната с покритите си с ръкавици ръце и погледнах надолу към водата, след като поставих и двата си крака в най-стабилното положение, в което можех.

Изглеждаше като някаква червена супа. Знаех че е предимно вода, но цветът... продължавах да си мисля за чашите с бои за великденски яйца. Изглеждаше като огромна чаша с боя за яйца и както понякога се случва, когато не уцелиш концентрацията, не беше точно червено, нито розово, а и двете. Концентрирах се на мисълта за великденските яйца, миризмата на оцет и по-добри времена от сега.

Водата изглеждаше сякаш се върти, по-тежка отколкото трябва. Вероятно беше илюзия, но внезапно си представих как нещо се носи точно под повърхността. Нещо, което щеше да изскочи и да опита да ме сграбчи. Знаех, че не беше истина. Знаех, че се дължи на гледането на прекалено много филми на ужасите, но пулсът ми беше в гърлото, а сърцето ми тътнеше.

Метнах поглед назад към Зербровски.

- Момчета, нямате ли някой новак, който да свърши тази работа?

- Как мислиш изкарахме първото парче? - попита той.

- Това обяснява униформения, който си повръщаше червата в храстите, когато идвах насам.

- Това му е първата седмица.

- Такова си копеле.

- Може би, но никой друг не искаше да си вкара ръцете вътре.

Когато приключиш, техниците ще изпомпят водата и ще я филтрират за доказателства. Но първо ти я получаваш. Кажи ми, че не е убийство от ликантроп, Анита, кажи ми, и аз ще го кажа пред медиите. Това ще укроти лова на вещици.

- Но не и истерията, Зербровски. Ако това е втори убиец, значи си имаме двама от най-лошите психопати, които съм виждала в Сейнт Луис. Иска ми се да докажа, че не е превръщач, но ако не е, тогава имаме други проблеми.

Той премигна към мен.

- Ще си по-щастлива, ако е същият превръщач?

- По традиция двама отделни убийци, избиват повече хора, отколкото един.

- Все още мислиш повече като ченге, отколкото като експерт по чудовищата, Анита.

- Мерси. - Обърнах се към ваната и внезапно осъзнах, че ще го направя. Нямаше да бръкна по дълбоко от ръба на ръкавиците. Прекалено е нездравословно, но ако можех да намеря парче с късите ръкавици, щях да го направя.

Водата беше студена, дори и през ръкавиците. Бръкнах надолу, докато ръба на студената, кървава вода пълзеше нагоре по ръката ми и едва потопила половината си ръка ударих нещо солидно. Замръзнах за момент, поех си плитко въздух и плъзнах ръка надолу по това, което бях докоснала. Беше меко и плътно едновременно, месеста плът. Стигнах до кост, достатъчно, че да го стисна и да го измъкна от водата. Беше остатък от женска ръка. Костта изглеждаше розово-бяла, докато водата се оттичаше от нея. Краят, който е бил прикачен към рамото беше смазан. Имаше инструменти, които можеха да причинят това, но се съмнявах, че някой ще положи толкова усилия.

Поставих ръката настрани и бръкнах пак там, където я бях намерила. Този път ръката ми потъна малко по-дълбоко и изтеглих почти гола кост. Не изглеждаше като част от човек, затова не я разглеждах по този начин. Гледах, все едно бях намерила животно в гората и се опитвах да разбера какво го беше изяло. Големи зъби, с голяма смазваща сила. Много малко истински хищници имаха тази разчупваща костите сила, но повечето ликантропи я притежаваха. Съмнявах се че някоя хиена е избягала от зоопарка, за да вилнее в баня в предградията.

Пуснах костта да се плъзне обратно във водата, бавно, леко, защото по някаква причина наистина не исках да ме опръска.

Обърнах гръб на ваната, стигнах внимателно до вратата, свалих ръкавиците, хвърлих ги в торбата, която Зербровски ми отвори, облегнах се на рамката, свалих калцуните, хвърлих и тях в торбата за боклук, излязох от тази ужасна стая и продължих да вървя, докато не стигнах спалнята.

Тук въздухът изглеждаше по-чист, по-лесен за дишане.

Зербровски ме последва, но Мерлиони беше този, който каза:

- Тя го направи, така ли?

- Аха.

Мерлиони почти изкукурига.

- Знаех си, печеля.

Погледнах него, после Зербровски.

- Извинявай, какво каза?

Зербровски не изглеждаше дори леко засрамен, когато каза:

- Бяхме се хванали на бас дали наистина ще бръкнеш във ваната. Въздъхнах и поклатих глава.

- Всичките сте такива отявлени копелета.

- Отявлени, ооо, - каза Мерлиони, - Блейк, няма да схванем, ако използваш толкова сложни думи, за да ни обиждаш.

Погледнах към Зербровски.

- Превръщач е. Не знам дали е същият. Първата жертва беше убита в леглото. А втората? - Той кимна. - Този път е в банята и във ваната има поне две разкъсани тела.

- Защо две? - попита Зербровски.

- Защото купчината е прекалено висока, за да е само една жена, особено след като е изял част от нея.

- Говориш в мъжки род, сякаш си сигурна.

Поклатих глава.

- Не съм сигурна, но предполагам мъж, защото не са много жените, правещи такива неща. Случва се, но е рядко.

- Всъщност имаме свидетел, който твърди, че е видял собственичката на къщата и нейна приятелка да влизат вътре около два сутринта. -Зербровски беше притворил очи, сякаш цитираше. - Изглеждали са пияни и с тях е имало мъж.

- Имате свидетел? - попитах.

- Ако мъжът, който ги придружил до къщата е превръщач, а не част от това, което е във ваната, тогава да.

Не бях помислила за това.

- Може и той да е във ваната. Между другото защо водата е толкова дълбока, защо преливника не работи?

- Новакът каза, че някакво парче е натъпкано в тръбата.

Потреперих.

- Нищо чудно, че повърна.

- Там загубих - каза Мерлиони.

- Загуби какво? - попитах.

- Повечето от нас се хванаха на бас, че на теб ще ти е лошо.

- Кой се обзаложи, че ще се справя?

Зербровски се прокашля.

- Аз.

- Какво спечели?

- Вечеря за двама в „При Тони".

- Ти какво спечели, затова че бръкнах във ваната? - попитах Мерлиони.

- Пари - отговори.

Поклатих глава.

- Мразя ви всичките. - Тръгнах към вратата.

- Чакай имаме още един бас, - каза Мерлиони, - коя беше мацката на телефона, когато Зербровски те събуди?

Бях на път да пусна язвителен коментар, когато глас от вратата ме спря:

- Не си виждала нищо толкова лошо от Ню Мексико?

Обърнах се, за да видя любимия си агент от ФБР на вратата. Специален агент Брадли Брадфорд се усмихна и ми протегна ръката си.