Небесносини грехове

27

Влязох в кухнята и открих, че слушалката на телефона е закачена обратно, и Кейлъб, който седеше на масата. Кейлъб беше един от най-малко любимите ми нови леопарди, които бяха дошли, когато с Майка сляхме пардовете си. Беше достатъчно хубав по един младежки, привлекателен, тип МТВ сладур. Вълниста кестенява коса, подстригана къса отдолу, а отгоре представляваше корона от гъсти къдрици, които артистично падаха върху очите му. Тенът на кожата му беше тъмен, но не колкото косата. Цветът на кожата му бе леко избледнял през няколкото месеца, откакто бе в града. Очите му имаха приятен наситен кафяв цвят, а на едната си вежда беше сложил сребърен пиърсинг.

Гладката горна част на тялото му бе гола, така че можех да видя и пиърсинга на пъпа му. Освен това забелязах, че е добавил два нови пиърсинга - и двете му зърна бяха пробити с малки сребърни гири. По принцип обикаляше наоколо с разкопчано горно копче на дънките си, като обяснението му гласеше, че коланът дразнел пиърсинга на пъпа му. Не му повярвах, но след като никога не бях пробивала дори ушите си, не можех да го нарека лъжец.

Държеше едната си ръка върху чашата за кафе,но другата прокара върху гърдите си и завъртя едната сребърна гира между пръстите си.

- Направих ги преди няколко седмици. Харесват ли ти?

- Какво правиш тук? - попитах, без да ме интересува, че това прозвуча враждебно. Денят ми беше тежък и да открия Кейлъб в кухнята си не го подобряваше.

- Нося съобщение за теб. - Не се хвана на заяждането ми. Не беше типично за него да пропусне такава възможност.

- Какво съобщение?

Подаде ми малко парче хартия. Лицето му бе толкова невъзмутимо, колкото му беше възможно, единствено в очите му имаше онова проблясване, което никога не изчезваше напълно. Изражението, което казваше: „Мисля си порочни неща за теб". Поех въздух, изпуснах го бавно и се приближих към Кейлъб, за да взема бележката. Разпознах хартията за писма; беше една от тези, които държахме до телефона.

Кейлъб я задържа за две секунди по-дълго, което ме накара да я дръпна леко, но той я пусна и не изрече нищо дразнещо. Това бе едва ли не за пръв път.

Погледнах бележката. Не познах почерка, което вероятно означаваше, че принадлежи на

Кейлъб. Беше изненадващо подреден, изцяло с печатни букви.

„НИКОЙ НЕ Е МЪРТЪВ.

КОГАТО ИМАШ ВРЕМЕ, МИ СЕ ОБАДИ. ДОЛФ ИМА ДВУСЕДМИЧНА ОТПУСКА.

С ОБИЧ, ЗЕРБРОВСКИ."

Сигурно на последното съм повдигнала вежди, защото

Кейлъб обясни:

- Записах точно това, което полицаят каза. Не съм добавил нищо.

- Вярвам ти. Зербровски се мисли за умник. - Срещнах кафявите очи на Кейлъб. - Защо си тук, Кейлъб?

- Майка ми се обади по телефона си и ми нареди днес да стоя близо до теб.

Не изглеждаше особено щастлив от това.

- Той спомена ли защо иска да стоиш близо до мен днес?

Кейлъб се намръщи.

- Не.

- И ти заряза всичките си планове за днес и пристигна да ме дундуркаш, заради доброто си сърце.

Той се опита да продължи да се мръщи, след което постепенно усмивката му съвпадна с порочното проблясване в погледа му. Усмивката беше неприятна, сякаш си мислеше нещо жестоко, и тези мисли го забавляваха изключително много.

- Мърл заплаши, че ще ме нарани, ако подведа Майка относно това.

Мърл беше главният телохранител на Майка, 1.80 м. мускули и поведение, което би разколебало и „Ангелите на ада"*. Кейлъб беше висок около 1.70 м. и мек по начини, които говореха, че няма нищо общо с мускули.

(*рокерска банда)

Не можах да не се усмихна.

- Мърл те е заплашвал и преди и това не беше впечатлило особено.

- Това бе преди смъртта на Химера. Той ме харесваше повече, отколкото харесваше Мърл или Майка. Знаех, че би ме защитил, без значение какво казва Мърл. Химера беше старият лидер на парда им, в известен смисъл се явяваше като

Кръстника за групите на превръщачите. Но сега бе мъртъв и ние разпределихме хората му между нашите. Повечето от тях мислеха, че така е по-добре, защото Химера беше сексуален садист, сериен убиец и напълно лош човек. Но на малкото, коитос удоволствие му помагаха да разиграва дребните си кървави фантазии, изглежда той им липсваше. Тъй като Химера беше едно от най-страшните създания, на които бях попадала, сред списък, който включваше кандидати за богове и хилядолетни вампири, не се доверявах на нито един от хората му, които изпитваха носталгия по доброто старо време. Кейлъб бе един от тях.

- Чудесно, радвам се, че си започнал да приемаш заповеди като добър войник. Предай на

Майка като се върне, че ще бъда в „Циркът на прокълнатите".

- Ще дойда с теб. - Вече се изправяше на крака. Беше бос. Естествено, като се има предвид, че това беше Кейлъб, носеше пръстен на крака.

Поклатих глава.

- Не, ще останеш тук и ще предадеш съобщението ми на Майка.

- Мърл беше пределно ясен. Днес трябва да стоя близо до теб, през целия ден.

Намръщих се. В главата ми се зараждаше ужасна мисъл.

- Абсолютно си сигурен, че нито Майка, нито Мърл са ти обяснили защо искат днес да си залепен за мен?

Той поклати глава, но изглеждаше притеснен. За пръв път се почудих дали Мърл не е направил нещо повече от това само да „приказва" с него.

- Мърл какво каза, че ще се случи, ако не останеш близо до мен?

- Заяви, че ще отреже всичките ми пиърсинги с нож, най-вече новите. -Гласът му не прозвуча ни най-малко закачлив. Звучеше разтревожен.

- Най-новите? На зърната? - изрекох полувъпросително.

- Не - поклати глава той.

Ръцете му отидоха към горната част на дънките му и към вече частично разкопчаното копче. Разкопча и второто.

Вдигнах ръце.

- Стоп, това е предостатъчно. Схванах идеята. Сложил си пиърсинг на нещо... там.

- Помислих си „защо не, ще се излекувам за дни, не за седмици или месеци, както е при хората".

Прииска ми се да попитам „Наистина ли не болеше?", но след като среброто прогаря кожата на превръщачите, човек трябва да е мазохист, за да си пробие нещо.

Веднъж бях задала въпрос на един от другите леопарди, който имаше пиърсинги „Защо не със злато?".

Отговорът: „Телата им покриваха златото, зарастваха върху раната. Но не зарастваха върху среброто."

- Мерси за прекалено многото информация, Кейлъб.

Появи се намек за обичайната му усмивка, но погледът му изглеждаше основно притеснен, почти изплашен.

- Опитвам се да направя това, което ми е наредено, това е всичко. Въздъхнах. Нещото, което не бях очаквала, бе да съжалявам Кейлъб. По дяволите, точно сега не ми трябваше още някой, за когото да се грижа. Имах достатъчно проблеми докато се грижа за себе си.

- Добре, но двамата с Натаниел ще върнем Джейсън в „Циркът", за да може той да е там навреме за събуждането на Жан-Клод.

- Ще дойда с вас.

Само го погледнах.

Притеснението избуя напълно пред страха.

- Анита, моля те, знам, че бях като трън в петата, но вече ще се държа добре.

Няма да причинявам никакви проблеми.

Майка наистина ли беше изпратил Кейлъб в случай, че ardeur подрани? Не харесвах Кейлъб, силно; Майка сериозно ли е мислел, че ще го използвам по този начин? Разбира се, първия път, в който срещнах Майка, се бях хранила от него. Освен това, тогава беше и първият път, в който ardeur се появи, и контролът ми не съществуваше. Сега бях по-добра, но това, което направих с Джейсън доказваше, че не съм кой знае колко по-добра. По-късно щях да се оплаквам на Майка за избора му на детегледачка, той вероятно щеше да отвърне с „Ако не Кейлъб, тогава кой?". На това нямах добър отговор. По дяволите, нямах дори лош отговор.