Небесносини грехове

10

След по-малко от час двамата с Жан-Клод бяхме в стаята му, сами.

Деймиън беше един от пазачите пред вратата ни. Бяхме разпръснали вампирите си сред превръщачите, с надеждата лошите вампири да не могат да използват умствени номера върху превръщачите, без вампирите да разберат. Направихме най-доброто, което можехме,което всъщност беше наистина добро. Ardeur продължаваше да се крие. Не се питах защо,бях просто благодарна.

Голямото легло с балдахин на Жан-Клод беше драпирано със синя коприна, заринато с възглавници в поне три трептящи нюанса на същия цвят. Беше купил драперията и възглавниците така, че да съвпадат със съответния цвят на чаршафите, така че и без да ги гледам, знаех, че ще бъдат синя коприна. Жан-Клод не се занимаваше с бели чаршафи, без значение от какъв плат бяха.

Той седеше в единствения стол в стаята, отпуснат, а ръцете му бяха скръстени върху стомаха. Аз седях върху черджето, което бе сложил до леглото. Черджето, всъщност, бе от кожа - плътно и меко, и по някакъв начин само от докосването, човек можеше да разбере, че някога е било живо. И двамата изпитвахме необяснима неохота да отиваме в леглото.

Мисля, че и двамата се страхувахме, че ardeur ще се появи, а не бяхме готови за него.

- Нека да видим дали съм разбрала правилно - казах.

Жан-Клод ме погледна, движейки единствено очите си.

- Утре вечер, ако Ашър все още е ничий, те ще имат право да го поискат?

- Не както направиха тази вечер, не, ти го направи невъзможно, освен ако не го вземат насила.

Поклатих глава.

- Имала съм работа с достатъчно вампирска политика, за да знам, че ако им попречиш да направят едно нещо, ще направят нещо друго, не защото го искат, а защото това ще причини болка.

Той ми се намръщи.

Въздъхнах.

- Нека да пробвам пак. Ето за какво става въпрос: какво имат право да поискат, докато са тук?

- Да ловуват, или доброволни донори, любовници... основните им нужди.

- Сексът е основна нужда?

Той само ме погледна.

- Съжалявам, съжалявам. Частта с доброволните донори я разбирам -трябва да се хранят.

Но любовниците... какво точно означава това?

- declasse* Би било да се настоява за любовници за прислугата, така че не е необходимо да се тревожим за камериерката и икономът на Мюзет. Двете деца са специален случай.

Момичето физически е прекалено младо, тя не прави такива неща.

Момчето е проблемът.

Бартоломе е преждевременно развит, затова Бел е изпратила Мюзет да го вземе.

(*липса на класа)

Взирах се в него.

- Моля те, кажи ми, че Мюзет никога не е правила секс с детето?

Внезапно той започна да изглежда уморен и да търка очи с върховете на пръстите си.

- Искаш да ти кажа истината или благородна лъжа?

- Истината, предполагам.

- Бел Морт може да надуши сексуалния апетит, това е една от дарбите й. Бартоломе може да изглежда като дете, но нито сега разсъждава като такова, нито разсъждаваше така, когато беше момче и караше дванайстата си година. Беше наследник на голямо състояние.

Бел искаше да контролира това състояние. Освен това, той беше известен във възраст, в която на благородническите синове им бе позволена почти всяка недискретност с обикновени жени.

- Обясни ми това - настоях.

- Той изглеждаше като дете, Анита, и щеше да използва тази невинна физиономия,за да вкара жени в компрометиращи ситуации. Докато осъзнаеха, че са в опасност от насилие, много често бе прекалено късно. Даже той заплашваше да обвини тях, че са агресорът.

Тогава нямаше израз „насилие върху дете", но всички знаеха, че това се случва. Често женеха децата още на десет или на единайсет години, така че хората, които имат подобни наклонности, да могат да ги задоволяват в брачното ложе, докато партньорът им стане прекалено възрастен за вкуса им и тогава да започнат да търсят извън брака си, или докато техните собствени деца не пораснат достатъчно.

Зяпах го.

- Не мисля, че исках да знам последното. Това е повече от отвратително.

- Oui, ma petite, но все пак е истина. При нормални обстоятелства толкова голямо състояние като това на Бартоломе, би било задача на Бел. Тя никога не би оставила толкова пари, или земи, или титли на някой друг. Но тя не харесва деца, без значение колко пораснали може да бъдат, така че прехвърли задачата на Мюзет. Която, както сега осъзнаваш, би направила всичко, което господарката ни й нареди.

- Това го забелязах.

- Така че -да, тя съблазни, или позволи да бъде съблазнена от момчето.

Бел й даде частица от ardeur и Бартоломе беше очарован. Бел не искаше да го превръща докато е момче.

Желанието й бе да изчака, докато той порасне, но Бартоломе беше хвърлен от коня си.

Черепът му бе счупен и умираше. Следващият му брат беше само на пет и Бел нямаше с какво да го държи. Трябваше й Бартоломе, така че повелй на Мюзет да го довърши.

- Как се е чувствал, когато се е събудил?

- Щастлив, че е жив.

- Как се е чувствал, когато най-накрая е осъзнал, че завинаги ще остане малко момче, без значение колко преждевременно развит?

Жан-Клод въздъхна.

- Беше... недоволен. Не случайно превръщането на деца е забранено.

Мюзет не превърна

Валентина в една от нас. Бел разбра, че един от нейните вампири-господари е педофил и е превръщал деца, за да станат негови постоянни... компаньони. - Накрая гласът му стана тих.

Стана ми лошо. Започнах да дишам дълбоко и бавно.

- Мили Боже - изрекох.

- Той беше нарушил забраната ни срещу превръщането на деца, и когато Бел

Морт разбра защо го е направил... тя го уби. С пълното разрешение на Съвета, тя го уби.

Те унищожиха повечето деца, които той беше създал. Те бяха вампири в капана на телата на деца, и бяха насилвани. - Той поклати глава. - Умовете им не оцеляха, не и напълно.

- Как избяга Валентина? - попитах.

- Тя беше най-новото му творение и още не беше докосвана. Беше дете и вампир, но не беше полудяла. Бел я прибра и намери хора, които да се грижат за детето вместо нея. Тя имаше човешки детегледачки в продължение на много години. Имаше човешки приятели, с които играеше. Трябва да кажа, че Бел даде най-доброто от себе си за Валентина.

Мисля, че тя се обвиняваше за това, че не е разбрала Себастиан какво невероятно чудовище е.

- Защо ли си мисля, че тази образцова картинка не остава такава?

- Познаваш ни прекалено добре, ma petite. Валентина се опита да превърне някои от приятелчетата си във вампири, така че да не бъде единствената. Когато бавачката й я разкри, Валентина преряза гърлото й. Това беше краят на човешките бавачки и човешките приятелчета.

- Ето защо бавачката е вампир - констатирах.

Той кимна.

- Тя не се нуждае от такава в традиционния смисъл, според който се нуждае едно дете, но остава завинаги на осем, и дори в днешно време не може сама да си хване таксй или да се регистрира в хотел, без хората да се почудят. Някои хора с добри намерения ще се обадят в полицията, за да съобщят за бедното, изоставено дете, което е отседнало в хотела им.

- Това сигурно й е противно.

- Това?

- Съществуването й - поясних.

Той сви леко рамене.

- Не знам. Не разговарям с Валентина.

- Страх те е от нея.

- Non, ma petite, но ме изнервя. Малкото деца, които са оцелели през вековете, са особени.

Няма как да бъде другояче.

- Как се е озовала в свитата на Мюзет?

- Валентина беше взета преди тялото й да наедрее достатъчно за повече физически удоволствия. Тя насочи енергията си към други... - той облиза устните си интереси.

Възъдхнах.

- Мюзет е мъчителят на Бел, което означава, че Валентина е какво... малката й помощница в мъченията?

Той кимна с глава, отпусната върху облегалката на стола и затворени очи.

- Валентина е много схватлив ученик.

- Тя те е измъчвала?

Той кимна, очите му продължаваха да бъдат затворени.

- Казах ти, че цената на Бел за спасяването на живота на Ашър е държането ми в робство при тях в продължение на век. Но Бел желаеше да ме накаже защото съм я напуснал и дълго време вместо удоволствие, ме даряваше с болка.

Отидох при него, пълзейки по пода около стола му и пригладих полата си надолу с автоматичен жест, въпреки че нямаше кой да ме види.

- Значи Валентина няма да иска любовник.

- Non.

- Ще се опита ли за... какво? Подчинен?

- Oui.

- Не можем ли просто да откажем?

- Oui.

- А можем ли да я принудим да приеме отказа?

Той отвори очи и сведе поглед към мен.

- Така мисля, но да отговоря със сигурност, би било твърде близо до лъжа. Поклатих глава.

- Ако Мюзет си тръгнеше тази вечер и се завърнеше след три месеца, щяхме ли да имаме по-малко основания да се противопоставим?

- Тя няма да си тръгне, ma petite.

- Не, нямам предвид това. Искам да кажа, че ако тя се беше върнала след три месеца, след като сме преговаряли честно и почтено, пак ли щеше да ми се размине това, което направих тази вечер? Или щяхме да се изправим пред гнева на Съвета?

- Щяхме да изберем жертва за Мюзет, или любовник, или и двете, преди тя да е пристигнала. Това щеше да е уредено, а не изненада.

- Нали знаеш, че повечето гости-хора не очакват от домакините си да им доставят секс партньори?

- Нито повечето от кръвните линии, които водят началото си от Съвета, но родът на Бел се основава на секс и да им се предлага секс, когато ти гостуват, се превърна в обичай.

Предполага се, че всички носим частица от нейния сукуб вътре в нас.

- Това не е вярно - не се съгласих.

- Non, но никой от линията й никога не е пожелал да разубеди останалите. Усмихнах се, почудих се дали да не се разсмея, но бях прекалено уморена.

- Можем да държим Уили и Хана в безопасност, защото трябва да управляват двата клуба.

Вече договорихме бизнесът ни да не пострада от посещението - казах.

- Бел винаги е внимавала откъде идват парите, така че да, Уили е мой мениджър в

„Усмихнатият труп", а Хана е временен мениджър в „Танц на смъртта".

Двамата най-слаби в стадото ми са в безопасност далече.

- Деймиън е мой вампирски слуга, аз съм твоят човешки слуга, ти си Господаря на града, pomme de sang, Джейсън е твоят Натаниел е моят pomme de sang, Майка е мой любовник и моят Нимир-Радж, Ричард е Улфрик, а телохранителите не могат да охраняват телата ни, ако се чукат с други хора.

- Държим всички в безопасност, доколкото можем, ma petite.

- Същестува едно име, което очевидно липсва от този списък, Жан-Клод.

- Всъщност три, ma petite, четири, ако броиш и Гретхен.

- Гретхен е луда, Жан-Клод. За нея имаш специален пропуск от Бел, защото все още е болна, нали?

Веднъж Гретхен се беше опитала да ме убие и като наказание беше затворена в ковчег за известно време. Изолацията я беше накарала да полудее още повече.

- Oui, Гретхен ще седи в стаята си, докато трае посещението на Мюзет, но това не предпазва Минг Ди или Фауст.

- Фауст предпочита мъже и доколкото знам никой от групата на Мюзет не е гей, нали?

- Oui, но това не винаги е пречка.

- Тази вечер въведохме закон, че никой няма да бъде наранен отново. Да принуждаваш някого да прави секс с партньор, когото намира за отблъскващ, е вид изнасилване, и съответно има нараняване.

Той ме погледна изненадано.

- Ma petite, ставаш непочтена.

Поклатих глава.

- Не, просто практична. Значи Фауст е в безопасност, защото той харесва само мъже, а никой мъж от свитата на Мюзет не харесва мъже. Мъчението отпада, защото това си е чисто нараняване.

- Минг Ди ще заплени Бартоломе.

- И отново - Минг Ди не харесва деца, така че Бартоломе ще се наложи да я изнасили, за да му се отвори парашутът с нея, следователно...

- Тя е в безопасност от претенциите му. - Изглежда той се замисли върху това за секунда или две. - А Анджелито?

- С Мюзет не са ли двойка? Двамата не правят ли секс?

- Когато пожелаят - да.

Намръщих му се.

- Не са ли истинска двойка?

- Истинската любов на Мюзет не е сексът, ето защо двете с Валентина са толкова близки от дълго време.

- Не е наш проблем. Ако всеки има достъп до някого, с когото да спи, или ние не разполагаме с подходящи партньори за тях, като се изключи изнасилване, в такъв случай всеки е покрит.

Или пропускам нещо?

Той се замисли мълчаливо върху това в продължение на няколко минути.

- Non, ma petite. Машинациите ти са достойни за самата Бел, ако намеренията й бяха да държи хората си в безопасност. - След което той ме погледна. - С изключение на един проблем. Мюзет е правила секс с Ашър в миналото, така че не можеш да я обвиниш в изнасилване.

- Да правиш секс с някого някога, не означава, че сега не може да бъде изнасилване - казах.

Той отрече това с махване на ръката си.

- Знам, че вярваш в това, ma petite, дори няма да го отрека, но Мюзет няма да бъде разубедена от този довод. Ашър харесва и мъже, и жени, той е правил секс с нея преди и му е харесало. Ти се погрижи тя да не може да го нарани физически, така че ще бъде само секс, просто чукане. От това няма да бъде наранен.

Вдигнах учудено вежди към него.

- Вярваш, че в това няма да има вреда?

- Non, нито Мюзет, всъщност. Мюзет е наясно, Бел е наясно, че да прави отново секс с

Мюзет след толкова години, ще бъде болезнено за Ашър. Това ще го нарани, но не по начин, за който Бел би ни позволила да преговаряме. За Бел Морт, ако един мъж получи оргазъм, значи му е харесало. Това е логиката й.

- Тя наистина не разбира, че има разлика между любов и похот, нали?

- Non, ma petite, t res non*.

(*t res non - френски - не много)

- Защо все Ашър е този, когото не можем да предпазим? Ашър е този, когото не можем да спасим?

Той поклати глава.

- Задавам този въпрос от много дълго време, ma petite. Все още ми предстои да открия отговора.

Допрях бузата си до коляното му.

- Това е най-продължителният период, който съм имала между храненията. Хвърлих поглед на часовника си. - Почти два е.

- Зората ще настъпи след три, почти четири часа. Преди това трябва да махна контрола, който ти поставих относно ardeur. Трябва да го нахраниш.

- Не е само заради твоя контрол, нали?

- Не, заради страха и изтощението е, и заради прекалените размишления върху нарастващите ти способности. След някой друг месец ще стигнеш до едно хранене на ден, или на нощ. Ще можеш да се запасяваш с хранения и да изкарваш по-дълго време.

- На практика главата ми е в скута ти, а не се усещам ни най-малко развълнувана.

Той ме погали успокояващо по косата. Повече исках да бъда прегърната, отколкото исках секс. Исках той да ме прегръща, докато се унасям в сън. Това ми звучеше подобре от всичко останало, за което можех да се сетя в този момент.

- След като се зазори, връзката ми с теб ще отслабне и няма да можеш да държиш настрани ardeur. Съжалявам, ma petite, но трябва да го нахраним.

- Ти си уморен колкото мен - възразих.

- Не искам нищо повече от това да се пъхна между копринените чаршафи и да обвием голите си тела едно около друго. Искам да прегръщам и да бъда прегръщан.

Сексът е нещо прекрасно, но тази нощ повече искам да бъда успокоен, отколкото задоволен.

Чувствам се като дете в тъмното, което знае, че под леглото има чудовища. Искам някой да ми каже, че всичко ще се оправи, но съм прекалено стар, за да повярвам в такива успокояващи лъжи.

Може би се дължеше на факта, че бях изморена. Може би се дължеше на факта, че Жан-Клод току-що изрече гласно почти същото, което чувствах и аз. Спомних си за други нощи, в които всички сме били толкова уморени, толкова изплашени, толкова несигурни в онова, което следващото спускане на нощта ще ни донесе. Спомних си как Ашър, Джулиана и аз, ние, Жан-Клод се прегръщаме един друг. Просто се прегръщаме, усещането за гола кожа и топлина, като голямо плюшено мече. „Прегръщай ме тази вечер" казваше Джулиана, и това, което оставаше неизречено между двамата мъже бе, колко често сълзите й им позволяваха да бъдат толкова близки и изплашени, колкото наистина бяха.

Джулиана е била мостът между двамата мъже. Те никога не биха могли да бъдат толкова близки за толкова дълго време без нея. Имах спомените, знаех колко често нейните нужди са събирали Жан-Клод и Ашър, нейната любов за всеки от тях ги е сближила.

Жан-Клод е бил разумът, на Ашър се е падало очарованието, въпреки че и двамата бяха очарователни и интелигентни, но Джулиана е била сърцето им. Едно живо, биещо сърце и за тримата.

Никога не можех да бъда Джулиана. Нямах нейната доброта, нейната нежност, нейното търпение. Бяхме толкова различни, но ето че векове по-късно аз бях със същите двама мъже. Изпуснах дълга въздишка, поех дъх, изпуснах го и слушах как трепереше.

- Нещо не е наред ли, ma petite? Искам да кажа, по-лошо отколкото вече знам?

Вдигнах лице от коленете му.

- Ако с Ашър бяхме истинска menage a t rios, тогава на Мюзет щеше да й се наложи да го остави на мира, нали?

Някакво изражение премина през лицето му, сподави го бързо, скрито зад тази красива, любезна маска, която той носеше когато не бе сигурен какво изражение би помогнало и кое би навредило.

- Ако тази вечер можехме честно да кажем, че Ашър е в леглото ни, тогава Мюзет нямаше да може да го иска. Това е вярно.

- Ако той се присъедини към нас тази вечер, утре ще бъде в безопасност. -Гласът ми прозвуча толкова прозаично, сякаш предлагах да отидем да пазаруваме или да вечеряме.

Неговият глас бе даже по-предпазлив от моя.

- Това би било вярно.

- Ако просто оставех ти и Ашър да бъдете двойка, когато не съм наоколо, тогава той щеше да е в безопасност, но не мога. - Поклатих глава. - На теория нямам проблем с това.

Харесвам мъжете. Виждам ги като привлекателни, така че разбирам всеки, който също ги вижда като привлекателни. Това, че един мъж е привлечен от друг, за мен звучи напълно логично. Но на практика, не мога да се принудя да деля моя мъж с друг мъж.

Не мога да го направя. Ако разбера, че двамата с Ашър сте го правили зад гърба ми, ще те зарежа. Знам, че е невероятно нечестно. Спя с Майка и почти спя с Натаниел, и допреди няколко месеца правех секс и с Ричард. И въпреки това ти трябва да бъдеш само с мен. Това е чудовищно нечестно, знам го.

- Аз не съм чужд на леглото ти, когато другите са с теб, с изключение на Ричард, който никога не би делял.

- Знам, получаваш кръв от мъжете, защото аз продължавам да не ти дарявам кръв, но това не е същото.

- Не искам никой друг, освен теб, ma petite. Това го изясних.

Тогава вдигнах поглед към него.

- Изясни го, но знам, че искаш някой друг, освен мен. Усетих какво чувстваш, когато погледнеш Ашър. Виждам начина, по който двамата се гледате. Понякога боли само като ви гледам когато сте в една стая.

- Съжалявам, ma petite.

Присвих коленете си към гърдите си и ги прегърнах.

- Оставй ме да довърша тази мисъл, Жан-Клод, моля те.

Той ми направи жест да продължа.

- Не мога да ти позволя да вземеш Ашър в леглото си и не мога да го взема в моето. Но помня какво беше за трима ви. Помня в каква безопасност се чувствахте. Има мигове, при които забравям, че това не са мои спомени и копнея за това, което сте имали тримата.

Изглежда много по-спокойно от това, което правим ние.

Прегърнах краката си толкова силно, че ръцете ми започнаха да треперят от усилието.

- Не зная дали мога да премина през всичко, но бих искала да опитам.

- Да опиташ какво, ma petite? - Гласът му бе станал много предпазлив.

- Искам Ашър да е в безопасност.

Жан-Клод застана много неподвижно.

- Не разбирам, ma petite.

- Напротив, разбираш.

Той поклати глава.

- Non, не желая да има неразбирателство тук. Трябва да бъдеш ясна.

Не можех да го погледна, докато го изричах.

- Доведи Ашър тук за тази нощ. Нищо не обещавам, но го искам топъл и гол до нас. Искам да прогоня тази болка от погледа му. Искам да му покажа с моите ръце и с моето тяло, че го намирам за прекрасен. - Вдигнах поглед към него и открих, че лицето му е неразгадаемо. -

Не знам кога ще започна да крещя и да ви разкарам и двамата. Сигурна съм, че ще настъпи такъв момент, обикновено така става, но ако тази вечер го доведем в нашето легло, без значение по какъв начин, тогава той утре ще бъде в безопасност, нали?

- Какво ще каже твоят Нимир-Радж?

- Когато пристигна в града, той предположи, че ти и аз имаме интимни отношения с Ашър.

Много хора мислят така.

- Каза ли му истината?

- Да.

- Няма ли да се разгневи, че ще те дели с още един мъж?

Поклатих глава.

- Майка е по-практичен от мен, Жан-Клод. Не става въпрос само за любов, или желание,

които ме връщат към Ашър. Тази вечер става въпрос да заздравим позицията си. Ако Ашър е в безопасност, значи всички ние сме в по-голяма безопасност. Неговата болка не може да бъде използвана срещу нас.

- Колко невероятно практично от твоя страна, ma petite.

- Уча се от най-добрите.

Той ме изгледа многозначително, едната му вежда бе повдигната.

- Ако аз наистина бях практичен в сърдечните въпроси, нещата между нас щяха да се развият по-бързо.

- Може би да, а може би не, ти беше наясно, че ако ме притиснеш прекалено силно, или щях да побягна, или щях да се опитам да те убия.

Той сви грациозно рамене.

- Възможно е, но съм длъжен да попитам, за да няма недоразумения, само за тази вечер ли искаш Ашър да бъде в леглото ни?

- Има ли значение? - попитах.

- За него би могло.

Опитах се да осмисля всичко това и не успях.

- Не знам. Сигурна съм, че не искам да се отказвам от прекарано насаме време с теб, само с теб. Сигурна съм, че не искам винаги да имаме компания.

- Джулиана и Ашър успяваха да остават насаме, дори след като бяхме тройка.

- За пръв път от дълго време личният ми живот е възможно най-близо до работещ. Не искам да прецакам това.

- Разбирам.

- Предполагам, че искам Ашър да е в безопасност, искам да прогоня този страх от погледа му, но в истинския свят просто опипваме почвата за тази идея. Ако се получи - чудесно, но ако не стане, тогава какво? Ще се наложи ли Ашър да ни напусне? Ще изгубиш ли заместника си? Това ще нарани ли Ашър още повече? Ще...

Той докосна устните ми с върховете на пръстите си.

- Ш-ш-шт, ma petite. Извиках Ашър. Той идва в този момент.

Усетих как очите ми се разширяват, дъхът замря в гърлото ми, докато пулсът ми биеше като полудял. Какво направих? Все още нищо. Въпросът за десет хиляди долара бе: „Какво бях напът да направя и можех ли да живея с него след това?".