Небесносини грехове

18

Когато Зербровски ме заведе в стаята за пръв път, си помислих: „Някакъв човек лети до тази стена". Изглеждаше сякаш се носи във въздуха. Знаех, че това не е истина, но само за момент очите ми, разумът ми, се опитаха да го превърнат в истина. След това видях тъмните очертания там, където кръвта бе засъхнала върху тялото. Изглеждаше, че по него е било стреляно, много, и е кървял, но куршумите не биха могли да го държат прикачен за стената.

Странно, но не се чувствах отпаднала, или замаяна, или нещо подобно. Усещах се лека и дистанцирана, и по-здрава, отколкото се бях чувствала от часове.

Продължих да вървя към мъжа на стената. Ръката на Зербровски се изплъзна от моята, но аз бях стабилна на високите си токове и мекия килим.

Сигурно съм била почти под тялото, преди очите ми да успеят да осмислят гледката, и дори тогава щеше да ми се наложи да попитам човек, който разбира от инструменти, дали съм права.

Сякаш някой беше взел пистолет за пирони, от тези с индустриален размер, и беше заковал мъжа за стената. Раменете му бяха на около 2.50 метра над пода, така че или е използвана подвижна стълба, или убиецът е бил почти 2 метра висок.

Тъмните петна по тялото се намираха на двете длани, двете китки, точно под лактите, раменете, ключиците, под коленете, над глезените, и през всяко стъпало. Краката бяха разделечени, а не прободени заедно. Не са се опитвали да имитират Разпятието. Беше странно да си създаваш чак толкова труд и да не копираш тази драма от миналото.

Самият факт, че не са се опитали, ми изглеждаше необичаен.

Главата на мъжа беше наведена напред. Шията му изглеждаше бледа и непокътната. Върху почти бялата му коса имаше потъмняла кървава превръзка точно зад едното ухо. Ако пироните бяха толкова големи, колкото си мислех, ако причината за тази кръв е бил пирон, върхът му би трябвало да стърчи от лицето, но това не бе така. Застанах на пръсти.

Исках да видя лицето.

Бялата коса и лицето, отпуснати от смъртта, говореха, че мъжът е по-възрастен, отколкото останалата част от него изглеждаше. Тялото бе добре поддържано тренировки, вероятно е вдигал тежести, тичане, единствено лицето и бялата коса подсказваха, че вероятно е на повече от 50 г. Целия този труд, за да се поддържаш здрав и във форма, и накрая някаква откачалка пристига и те заковава за стената.

Изглежда толкова нечестно.

Наведох се прекалено много напред и се наложи да се подпра на върховете на пръстите си, за да не падна. Докоснах изсъхналата кръв на стената. Едва тогава осъзнах, че бях забравила хирургическите си ръкавици. По дяволите.

Зербровски се озова до мен с ръка на лакътя ми, за да ме подкрепи, без значение дали имах нужда или не.

- Как ме остави да дойда тук, без да съм си сложила ръкавици?

- Не очаквах да докосваш доказателство - отвърна той. Измъкна шише с дезинфектант за ръце от един от джобовете си. - Кати ме кара да го нося.

Оставих го да излеее малко в ръцете ми и ги изтърках. Не че се притеснявах сериозно, че мога да хвана нещо от толкова малък допир, по-скоро го направих по навик.

Човек не взима части от местопрестъплението вкъщи, освен ако не се налага.

Гелът се сгъсти по кожата ми и имах усещането, че ръцете ми са мокри, въпреки че знаех, че не са. Огледах местопрестъплението, като разглеждах останалото, което преди това не бях.

Върху кремавите стени беше използван цветен тебешир. От двете страни на тялото имаше пентаграми с различни размери. Розово, синьо, червено, зелено, почти като декорация. Всеки глупак, който се опитва да имитира ритуално убийство е досатъчно запознат, че да използва няколко пентаграми. Но имаше и скандинавски руни, начертани сред многоцветните пентаграми. Не всяка откачалка знае, че скандинавските руни могат да бъдат използвани при ритуалната магия.

Един семестър учих Сравнителна религия при професор, който наистина харесваше старонорвежкия. Това ме накара да изуча руните по-добре, отколкото повечето християни ги познаваха. Оттогава минаха години, но все още ги разпознавах достатъчно, че да бъда озадачена.

- В това няма смисъл - констатирах.

- Какво? - не разбра Зербровски.

Посочих към стената, докато отговорях.

- Мина време откакто изучавах руни в колежа, но извършителите са използвали всички руни в доста стандартен ред. Ако наистина извършваш ритуал, то го правиш с конкретна цел.

Не използваш всички старонорвежки руни, защото някои от тях си противоречат. Имам предвид, не искаш да ползваш руна за хаос и руна за ред. Не мога да се сетя за истински ритуал, при който можеш да използваш всичките. Дори ако искаш да призовеш някаква противоположност, някакво лечение, вреда, хаос, ред, бог, богиня, пак не го правиш. Някои от тях не могат да бъдат лесно направени, за да са подходящи за всякаква полярност/противоположност. Също така са в доста стандартен ред, като по учебник.

Отдръпнах се назад, като повлякох Зербровски със себе си, защото продължаваше да ме държи за лакътя. Посочих към лявата страна до тялото докато го гледахме.

- Започва с Феху*., преминава направо и свършва с Дагаз*. от другата страна.

Някой просто е копирал, Зербровски.

(*Феху - първата руна; руната на собствеността; )

(*Дагаз - последната; руната на светлината; )

- Знам, че това звучи страхливо, но усещаш ли някаква магия? - попита той.

Помислих върху това.

- Питаш дали това е било магия?

Той кимна.

- Да, чувстваш ли магия?

- Не, в тази стая не е имало нищо магическо.

- Как може да си толкова сигурна? - запита той.

- Магията, всякаква свръхестествена сила, оставят следа след себе си. Понякога това е просто като изтръпване на тила ти, настръхване на кожата ти, но друг път е като шамар в лицето, или дори имаш чувството, че си се блъснал в стена. Но тази стая е мъртва,

Зербровски. Не съм достатъчно надарена със свръхествени способности, за да уловя емоции от станалото тук, и съм доволна от това. Но ако това е била някаква голяма магия, щеше да е останало нещо от нея, но стаята е просто местопрестъпление, нищо повече.

- След като не е имало магия, тогава защо са всички тези символи? -поиска да разбере той.

- Нямам никаква представа. Както изглежда, той е бил прострелян зад ухото и прикован към стената. Тялото не е поставено така, че да имитира някакъв мистичен или религиозен символизъм, с който да съм запозната. След това са нахвърляли някакви пентаграми наоколо и са копирали от книга руни.

- Коя книга?

- Има много книги за руните, всички колежански учебници, които тръгват от окултното и свършват с Ню Ейдж. Вероятно ще ти се наложи да отидеш до някой магазин в колеж или до

Ню Ейдж-магазин, а може и да направиш поръчка през всяка книжарница.

- Значи това не е ритуално убийство? - каза той.

- Може да има ритуал от гл. т. на убиеца, но да е направен с магическа цел?

Не.

Той въздъхна дълбоко.

- Добре, и Рейнолдс каза така на Долф.

- Детектив Тами Рейнолдс, единствената вещица от служителите ви? -попитах.

Той кимна.

- Долф защо не й е повярвал?

- Обясни, че е искал потвърждение.

Поклатих глава и това не ме накара да усещам замаяност. Чудесно.

- Той не й се доверява, нали?

Зербровси сви рамене.

- Долф е просто предпазлив.

- Пълни глупости, Зербровски, не й вярва, защото е вещица. Тя е християнска вещица, за бога, Последовател на Пътя. Не можеш да получиш по-общоприето експертно мнение, от това на християнска вещица.

- Ей, не се ядосвай на мен, не аз те измъкнах от леглото, за да проверявам работата на

Рейнолдс.

- А той щеше ли да я довлече дотук, за да проверява моята работа, ако аз бях първа на местопрестъплението?

- Трябва да попиташ Долф за това.

- Може и да го направя - заявих.

Зербровски пребледня леко.

- Анита, моля те, не преследвай Долф ядосана. Той е в много лошо настроение.

- Защо?

Той отново сви рамене.

- Долф не споделя с мен.

- Само днес ли е в лошо настроение, през последните дни, или...?

- Последните няколко дни е по-зле, но две убийства в една нощ му дадоха причина да бъде кисел и той се възползва напълно от това.

- Страхотно, направо страхотно - казах.

Гневът ми помогна да се отдалеча с тежки стъпки към прозорците, които заемаха почти цялата стена. Стоях там и се взирах в невероятната гледка. Нищо друго, освен хълмове, дървета, изглеждаше сякаш къщата се намира насред някаква необятна пустош.

Зербровски застана до мен.

- Хубава гледка, а?

- Който и да е извършил това, трябва да е наблюдавал къщата. - Махнах към прозорците. - Трябвало е да знае със сигурност, че няма съсед, който би могъл да забележи какво прави.

При стрелба може да рискуваш, но да го закачиш на стената, с всички тези символи... не, трябва да си сигурен, че няма да бъде видян.

- Доста организирано за откачалка - отбеляза Зербровски.

- Не и ако някой не иска да го мислят за откачалка.

- Какво искаш да кажеш?

- Не ми казвай, че двамата с Долф не сте се сетили за това.

- За кое?

- За някой близък на мъртвеца, някой, който се готви да наследи всичко това.

- Огледах дневната, която бе голяма колкото целия долен етаж на къщата ми. -

Когато дойдохме ми беше прекалено зле, за да забележа наистина, но ако и останалата част от къщата е толкова впечатляваща, то ще се получават и парй.

- Не си видяла плувния басейн, нали?

- Басейн?

- Вътрешен, с джакузи, достатъчно голямо, че да побере дванайсет човека. Въздъхнах.

- Както казах, парй. Проследи ги, разбери кой ще се облагодетелства. Ритуалът е само фасада, димна завеса, която убийците се надяват, че ще ви обърка.

Той стоеше и се взираше в красивата гледка, ръцете му бяха зад гърба и леко се полюшваше на пети.

- Права си, точно същото си помисли и Долф, след като Рейнолдс каза, че в това няма магия.

- Няма да ходя на другото местопрестъпление, само за да проверя отново работата й, нали? Защото, ако случаят е такъв, се отправям към вкъщи. Може да не съм харесвала винаги детектив Тами Рейнолдс, но тя е доста добра в това, което прави.

- Просто не харесваш, че тя излиза с Лари Къркланд - съживителя, когото обучаваш.

- Не, не ми харесва, че двамата с Лари се срещат. Тя е първото му сериозно гадже, така че прости ми, но съм настроена покровителствено.

- Странно, аз въобще не съм настроен покровителствено към Рейнолдс.

- Защото си странен, Зербровски.

- Не - отрече той - защото виждам начина, по който Рейнолдс и Къркланд се гледат.Те са напълно отнесени, Анита, В-Л-Ю-Б-Е-Н-И.

Въздъхнах.

- Може би.

- Ако не си видяла, то е защото не си искала да видиш.

- Може да съм била заета.

Този път Зербровски остана тих.

Погледнах го.

- Не отговори на първия ми въпрос - ще ходя ли на следващото местопрестъпление, за да проверявам работата на Тами?

Той спря да се люлее на петите си и застана тих, със сериозна физиономия.

- Не знам, до известна степен вероятно.

- В такъв случай се прибирам вкъщи.

Той ме докосна по рамото.

- Отиди на другото местопрестъпление, Анита, моля те. Не давай на Долф още причини да се вбесява.

- Това не е мой проблем, Зербровски. В този случай Долф усложнява собствения си живот.

- Знам, но двамата полицаи, които са били и на двете местопрестъпления, твърдят, че второто е зле. Съответства повече на твоята квалификация, отколкото на Рейнолдс.

- По какъв начин съответства?

- Насилие, много насилие. Долф не иска да знае дали има магия, той иска да разбере дали нещо, което не е човек, го е извършило.

- Долф е фанатик на тема да не дава подробности на хората си, преди те да са видели местопрестъплението, Зербровски. Това, което ти ми каза току-що, ще го вбеси много.

- Страхувах се, че не би отишла, ако не... добавех малко.

- Какво те интересува дали Долф и аз враждуваме?

- Тук сме, за да разрешаваме престъпления, Анита, не да се караме по между си. Не знам какво тормози Долф, но един от вас трябва да се държи като възрастен. -Той се усмихна. -

Аха. Наясно съм, че нещата вървят на зле, след като ти си възрастната, но това е положението.

Поклатих глава и го пляснах по рамото.

- Такъв трън в задника си, Зербровски.

- Радвам се, че съм оценен - отвърна той.

Гневът замираше и едновременно с това избликналата енергия. Облегнах глава на рамото му.

- Изведи ме, преди отново да се почувствам зле. Ще отида на второто местопрестъпление.

Той сложи ръка около раменете ми и ме прегърна леко.

- Ето това е малкият ми федерален шериф.

Вдигнах глава.

- Не прекалявай, Зербровски.

- Не мога да се въздържа, съжалявям.

Въздъхнах.

- Прав си, не можеш да се въздържиш. Забравй, че съм казала нещо, продължавай да приказваш дразнещи остроумия, докато ме изпращаш обратно при Джейсън.

Запътихме се през стаята, неговата ръка все още бе обвита около раменете ми.

- Как се озова с върколак-стриптизьор като шофьор за деня?

- Излезе ми късметът, предполагам.