Небесносини грехове

24

Сънувах. Бел Морт седеше пред тоалетката си, дългата й черна коса се спускаше на вълни, току-що сресана, и блестеше на светлината на свещите. Носеше рокля в наситено златисто жълто и знаех още преди да обърне тези медено-кафяви очи към мен, че цветът на роклята подчертаваше златистото в тях.

Устните й бях червени и влажни, сякаш току-що ги бе облизала. Протегна към мен бялата си ръка.

- Ела, ma petite, ела и седни до мен. - Усмихна се тази червена уста и най-много от всичко исках да отида при нея, да поема тази протегната ръка и да бъда прегърната.

Даже направих крачка напред и открих, че съм облечена в подобна на нейната рокля. Можех да усетя слоевете фуста, метала на банелите, който се впиваше и караше стойката ми да бъде напълно права. Роклята бе в наситено червено - цвят, който караше собствената ми кожа да блести с белота, косата ми да изглежда по-тъмна заради контраста, устните ми бяха по-червени отколкото бяха в действителност, а тъмните ми очи изглеждаха почти черни.

Докоснах необичайните дрехи и това ми помогна да разсъждавам, помогна ми да се поколебая. Поклатих глава.

- Не - и шепотът ми отекна странно в стаята.

Тя махна с бледата си ръка към мен.

- Както предпочиташ, ma petite, но ела по-близо, така че да те опозная по-добре.

Отново поклатих глава и насилих пръстите си да докоснат тежкия, непознат плат на роклята.

- Не съм твоята ma petite.

- Разбира се, че си, защото всичко, което принадлежи на Жан-Клод, принадлежи и на мен.

- Не - отрекох.

Струваше се ми се, че би трябвало да кажа повече, но не можех да мисля, докато тя седеше обивита в светлината на свещите, а на масата до лакътя й имаше купа със старомодни червени рози. Това беше нейната роза, създадена и наречена на нея още преди векове.

Тя се изправи, шумолейки с полите си, шептящ звук, който накара пулсът ми да забие побързо и тялото ми да се напрегне. „Бягай, бягай" изкрещях в съзнанието си, но тялото ми не се движеше.

Тя бавно се приближи към мен, гърдите й бяха като хълмове заради стегнатото облекло.

Внезапно си припомних какво беше да целувам тази блестяща кожа. Сграбчих с две шепи дългите си поли, обърнах се на обувките си с високи токове и побягнах.

Докато тичах, стаята изчезна и се озовах в безкрайно дълъг коридор, по който продължих.

Беше тъмно, но това бе мракът от сънищата, при който дори без светлина, човек винаги можеше да види чудовищата. Макар че това, което се криеше в нишите в коридора, не бе точно чудовище.

От двете ми страни ме обградиха двойки. Зърнах плът, бледа и тъмна, образи на чувствени удоволствия. Не видях ясно всичко, не исках. Затичах се и се опитах да не виждам, но разбира се, не бе възможно да не видя съвсем нищо. Гърди като узрели плодове се разкриваха от старомодни рокли. Широки поли се повдигаха, за да докажат, че под тях няма друго, освен плът. Мъж с панталони смъкнати около бедрата и жена, надвесена над него.

Проблясваща кръв върху бледа плът, вампири, вдигнали зъби към светлината, и хора, притиснати към тях и умоляващи за още.

Затичах се по-бързо и по-бързо, борейки се с тежката рокля и тесния корсет.

Беше ми трудно да дишам, да се движа, и без значение колко бързо бягах, вратата, която виждах на края на целия този чувствен кошмар,изглежда въобще не се приближаваше.

Нищо прекалено плашещо не се случваше в нишите. Нищо, което досега не бях виждала или в което не съм участвала по един или друг начин, но по някакъв начин знаех, че ако спра да тичам, те ще ме хванат. И повече от всичко друго, не исках да ме докосват. Внезапно вратата се озова пред мен. Сграбчих дръжката, дръпнах я, но беше заключена.

Разбира се, че ще е заключена. Изкрещях и още преди да се обърна, знаех, че съществата в коридора вече не бяха в нишите.

Гласът на Бел:

- Ела при мен доброволно, ma petite.

Опрях челото си във вратата, очите ми бяха затворени, сякаш ако не се обърнех, не ги видех, нямаше да могат да ме уловят.

- Престани да ме наричаш така.

Тя се разсмя, и както смехът се плъзна по кожата ми, имах усещането за секс.

Смехът на

Жан-Клод бе невероятен, но това, това... звукът ме накара да започна да се гърча срещу твърдото дърво и метала на вратата.

- Ще ни нахраниш, ma petite. Това ще стане, ти можеш да избереш единствено как да стане това.

Обърнах се бавно, по начина, по който това става в кошмарите. Обръщаш се, знаейки, че този горещ дъх върху кожата ти наистина е на чудовището.

Бел Морт стоеше в центъра на огромното пространство на коридора, и чрез спомените на

Жан-Клод, знаех, че това място, този коридор е истински. Хората от нишите се тълпяха от двете й страни и зад нея, полугола тълпа с огромни, гладни очи.

- Предлагам ти ръката си, ела, вземи я, и удоволствието ще бъде повече, отколкото си мечтала. Ако ми откажеш... - Тя направи жест с ръка, и това дребно движение изглежда обхвана всички нетърпеливи, похотливи лица. - Мога да бъда мечта, или кошмар. Изборът е твой.

Поклатих глава.

- Ти не предлагаш избор, Бел, никога не си го правила.

- В такъв случай избираш... болката.

Тълпата зад гърба й се втурна към мен и сънят се разпадна. Озовах се тежко задъхана срещу разтревоженото лице на Натаниел.

- Извика докато спиш. Кошмар ли имаше? - попита той.

Сърцето ми биеше толкова бързо, че едва можех да преглъщам покрай пулса си. Успях да изрека задъхано:

- О, да.

След което подуших рози, наситен мирис, пресищащ, старомоден, почти противно сладникав. Гласът на Бел отекна в главата ми „Ще ни нахраниш".

Ardeur бликна в мен, карайки кожата ми да гори. Натаниел дръпна рязко ръцете си назад,

сякаш се бе опарил, но знаех, че не го е заболяло. Той коленичи в заплетените чаршафи,

очите му бяха широко отворени, малките сатенени шорти бяха силно опънати върху бедрата му. Все още не бяха силно опънати отпред, все още не бе възбуден, а аз исках да бъде.

Извъртях се настрани и протегнах към него една бледа ръка.

- Ела, вземи ръката ми. - В мига, в който думите излязоха от устата ми, се озовах обратно в моя кошмар, но този път бях в ролята на Бел.

Натаниел се протягаше към мен, за да докосне ръката ми, но знаех, че ако го направи, ardeur ще се разпространи върху него и аз щях да се храня. Натаниел беше припаднал последната нощ, защото бях взимала прекалено много от него, какво щеше да се случи, ако се хранех отново толкова скоро?

- Стоп - изрекох почти непоколебимо. Ако беше някой друг, той нямаше да спре, но това бе

Натаниел и той направи това, което му беше наредено.

Остана на колене, а малките шорти бяха опънати толкова силно около тялото му. Остави ръката си да падне обратно в скута му. Беше само на сантиметри от мен. Всичко, което трябваше да направя, бе да скъся това малко разстояние.

Трябваше да стана от леглото, да се отдалеча, но такава сила нямах.

Сякаш не можех да откъсна погледа си от него, толкова близо, толкова изгарящ от нетърпение, толкова млад.

Тази мисъл не беше моя.

Намръщих се и объркването ми помогна да изтикам назад ardeur достатъчно продължително, за да седна изправена, достатъчно продължително, за да се вгледам в огледалото на тоалетната маса до отсрещната стена. Опитвах се да видя дали очите ми искрят с медено-кафяв огън, но бяха моите. Бел не ме беше обладала, както го направи ведъж преди време. Но бе направила нещо - събуди ardeur часове по-рано. Леглото се раздвижи и главата ми се извъртя назад, като хищник, който чува мишка в тревата. Натаниел се намираше точно там, където го бях оставила, но сигурно беше направил някакво дребно движение и то бе достатъчно. Пулсът ми се качи в гърлото ми, тялото ми се напрегна и набъбна заради нуждата. Нужда, каквато не бях изпитвала досега.

Не можех да дишам покрай нея, не можех да я заобиколя. Сякаш ме беше превзела и от мен не бе останало нищо.

Това не беше правилно. Това не бях аз. Успях да разтърся глава, да изпусна дъха, който бях задържала. Играеха си с мен. Даже знаех кой го правеше, но не знаех как да го спра.

Вратата на спалнята се отвори. Беше Джейсън. Стоеше под рамката и потриваше с длани голите си рамене. Беше навлякъл дънките си, но не си бе направил труда да дръпне ципа или да ги закопчае. Мернах ново копринено бельо, светлосиньо, за да пасва на блузата, която вече не носеше.

- Какво правиш, Анита? Силата пълзи по кожата ми.

Опитах да отговоря през биенето на собствения си пулс и се провалих два пъти, преди да успея да произнеса:

- Ardeur.

Той влезе по-навътре в стаята, като продължаваше да потрива раменете си в опит да се отърве от настръхването.

- Подранила си с часове.

Исках да му разкажа за съня, за Бел, но можех да се съсредоточа единствено върху проблясъка на коприна през разкопчаните му дънки. Исках да отида при него, да смъкна панталоните до глезените му, да го поема в устата си...

Образът беше толкова силен, че се наложи да затворя очи, да обвия ръцете си силно около мен, за да остана на леглото. Натаниел направи още едно леко движение. Беше легнал върху леглото, а плитката му се влачеше след него като на Рапунцел. Лицето му беше спокойно. Той би ми позволил да правя с него всичко, което исках, дори да го обичам до смърт.

- Махни се, Натаниел, махни се.

Почувствах леглото да се свижи, но не посмях да погледна. Продължих да държа очите си затворени.

- Излез!

- Чу я, Натаниел - намеси се Джейсън, - излез сега.

Чух тихи звуци, докато той прекосяваше стаята, след което вратата се затвори.

- Вече можеш да гледаш, Анита, няма го.

Отворих очи, стаята бе празна, с изключение на играта на слънчевата светлина и стоящият до леглото Джейсън. Косата му изглеждаше много жълта на фона на светлината, с цвят на масло, очите му бяха невероятно сини. Проследих очертанията на тялото му до широките рамене, до мускулестия край на ръцете му, до гърдите с бледи зърна. По гърдите и корема му нямаше косми. Много стриптизьори бръснеха космите по тялото си. Достатъчно често бях виждала Джейсън гол, за да знам, че беше предимно обръснат. Просто не бях забелязала къде точно. Той ми беше приятел, така че дори и гол, продължаваше да ми е приятел. Човек не се взира в слабините на приятелите си, за да види колко косми имат там.

Но сега, докато седях на леглото и се прегръщах силно, не се чувствах много приятелски настроена, а полудяла. Исках да се хвърля от леглото върху него. Исках го съблечен.

- От какво имаш нужда? - попита той.

Вдигнах поглед към него, без да знам дали да изплача или да изкрещя, но най-сетне намерих думи, а задъханият ми глас се процеди покрай пулса ми:

- Трябва да се храня.

- Знам. - Изглеждаше толкова сериозен. - Какво искаш да направя?

Исках и на него да му кажа да се махне, но не го направих. Майка не беше тук. Вампирите все още бяха мъртви за света. Натаниел беше под забрана за деня. Извън стаята имаше и други, но не исках да докосна никой от тях. Нито един, който дори да ми е приятел.

Погледнах Джейсън. Квадрат от слънчева светлина пресичаше гърдите му и го оцветяваше в златисто и топло.

- Какво искаш да направя, Анита?

Гласът ми едва се чу като нещо повече от шепот.

- Нахрани ме.

- Кръв, плът или секс? - Лицето му бе предпазливо докато питаше, сериозно.

Моят ardeur винаги беше смесен с други желания, но не и днес. Днес нуждата бе само една.

- Секс. - Единствена дума, с нисък глас, тих, докато се възпирах да отида при него.

Изключително сериозното му лице се ухили.

- Ще се жертвам за отбора.

Плъзнах се от леглото и за момент застанах гола пред него. Исках да изтичам към него, да скоча върху него, да го чукам. Нямаше друга дума за това, което тялото ми искаше. Но не исках да го направя. Исках да избегна сношението, стига да можех. Бях успяла да го направя с Натаниел в продължение на месеци. Несъмнено само за един път щях да успея и с Джейсън.

Затворих очи и поех дълбоко дъх няколко пъти, след което се спуснах върху пода на ръце и крака. Запълзях към Джейсън и ми се струваше, че имам мускули на места, на които не би трябвало. Звярът ми се изви в тялото ми като котка по гръб, която се протяга на слънчева светлина. Но ardeur изрева над звяра ми, сякаш желанието бе като някаква голяма ръка, която премазва всяка друга нужда.

- Няма ли да се оплачеш, че си гола пред мен?

- Не - прошепнах, без да се доверявам на нещо по-шумно.

Краката му бяха боси. Снижих лицето си към гладката кожа върху стъпалото му и я облизах.

Дъхът му излезе треперещ.

- Господи.

Използвах ръцете си, за да пропълзя нагоре по краката му, дърпайки дънките му, докато не застанах на колене пред него. Без да искам бях успяла да сваля панталоните по-ниско на бедрата му, разкривайки широк триъгълник от синьо копринено бельо. Лицето ми беше почти на едно ниво със слабините му. Можех да видя, че е силно и здраво притиснат под плата, а върхът му изпъваше ластичното бельо, уловен в капан. Исках да смъкна този плат, да му помогна.

Плъзнах ръце зад него, забих пръстите си в дънките му и се вкопчих в задника му. Това накара от гърлото му да се чуе звук, но ми попречи да разкъсам дрехите му.

Притиснах лицето си към бедрото му, обръщайки се настрани от слабините му. Контролът ми висеше на бързо изтъняваща нишка. Благодарение на дългата практика с

Нататниел, бях научила, че единственият начин да не правя нещо повече, бе да правя всичко внимателно, бавно. Но не исках да бъда внимателна, и се чувствах всичко друго, но не и бавна. Исках да го умолявам да ме вземе. По дяволите, можех да се справя по-добре.

Джейсън ме погали по косата и това единствено нежно докосване накара лицето ми да се вдигне нагоре. Вгледах се през очертанията на тялото му към лицето му. Имаше онова изражение, което един мъж придобива когато е сигурен в теб, сигурен в това, което ще се случи. Никога не съм мислила, че ще видя това изражение върху лицето на Джейсън, не и заради мен. Погледът в пролетно-сините му очи накара от дълбоко в гърлото ми да се чуе звук. Джейсън ме докосна по бузата.

- Не спирай - настоя той с тих глас, - не спирай.

Наведох лицето си към него, все още гледайки нагоре. Облизах го през коприната и докато го правех наблюдавах физиономията му. Облизах го по цялата му дължина, докато той не отметна главата си назад със затворени очи. Беше толкова твърд, толкова корав до устата ми, под плата. Обвих устни около главата през коприната, вдигнах едната си ръка, за да го държа, здрав и дебел.

Джейсън издаде звук между дума и вик, сякаш го бях изненадала. Сведе поглед към мен, а очите му бяха като диви.

Отдръпнах се от него, коприната беше станала тъмносиня там, където устата ми го беше докосвала.

Ръцете му се озоваха отзад на панталоните му и самият той смъкна коприната и дънките по бедрата си. Той бе този, който ми се разкри, докато аз бях застанала на колене пред него.

Беше гладък, главата - широка и заоблена, грациозен, прав и изящен, извивайки се леко на една страна, така че се притискаше в извивката на бедрото му.

Взех го в ръка и дъхът на Джейсън се учести. Повдигнах го надалеч от тялото му, достатъчно, за да мога да обвия устата си около главата му, да очертая с езика си тази грациозна извивка.

Той потрепери под докосването ми.

Поех повече от него в устата си и плъзнах ръката си надолу, за да обхвана по-ниски неща.

Беше гладък на допир, навсякъде, където можех да го докосна с уста или ръка, нямаше нищо друго, освен гладкото му съвършенство. Беше добре избръснат.

Била съм с мъже, които са се подстригвали и бръснели отчасти, но никога с някой, който е толкова идеално гладък. Харесваше ми. Така можех по-лесно да поема в устата си толкова много неща, да ги изследвам и изучавам.

Всеки допир, всяко докосване, всяко облизване изглежда го караха да издава звуци - скимтене, тихи викове, задъхани думи. Стана като игра да видя колко различни звуци можех да изкарам от него.

Смъкнах още по-надолу панталоните, така че да мога да разтворя краката му, да прокарам език между тях по протежение на тази тънка линия от кожа между тестисите и ануса.

Той извика и аз се преместих нагоре по тялото му, по едно близване, по едно леко захапване.

Отново го поех в устата си, толкова дълбоко, колкото можех от този ъгъл, обвих пръстите си като пръстен около останалата част от него, другата ми ръка обхвана тестисите, докато прокарваше пръсти по тази линия между краката му.

Дъхът му излизаше все по-забързан и по-забързан. Тялото му трепереше срещу мен. Сграбчи косата ми с шепа и ме издърпа към себе си. Погледна надолу като удавник.

- Горе - нареди.

Намръщих се.

- Какво?

Той се наведе, хвана ме за раменете и ме изправи на крака. Целуна ме сякаш се опитваше да пропълзи в мен чрез устата ми, чрез устните, езика, зъбите - нещо средно между целувка и изяждане.

Ръцете му се спуснаха по гърба ми, следвайки извивката на гръбнака ми, след това още пониско върху издутината на хълбоците ми, докато пръстите му не откриха бедрата ми.

Повдигна ме само с ръцете си върху бедрата ми, устите ни все още бяха сключени заедно.

Движението на ръцете му накара краката ми да се разтворят и ме притисна към него.

Усещането за това колко бе твърд, колко бе готов, притиснат към тялото ми, накара от гърлото ми да се чуят тихи звуци, Джейсън ги погълна направо от устата ми, сякаш опитваше вкуса на виковете ми.

Използва ръцете си, за да отдалечи от себе си долната част на тялото ми, а моите ръце все още бяха сключени около раменете му, като едната ми длан се спускаше през бебешката коприна на косата му. Той премести едната си ръка върху дупето ми, като ме държеше изцяло с нея, докато движеше другата между нас. Имах секунда, в която да осъзная какво възнамерява да прави. Отблъснах ardeur, преборих се с усещането за устата на

Джейсън върху моята, с усещането за него в ръцете ми и се отдрънах назад достатъчно, за да се опитам да изрека нещо, успях да кажа само „Джейсън" и той тласна бедрата си напред и нагоре. Усещането за него вътре в мен бе точно това, което ardeur искаше.

Точно това, което аз исках.

Той влезе в мен, и това не беше колебливо или внимателно. Пребори се с влажната стегнатост на тялото ми, и двете му ръце се намираха отзад на бедрата ми и ме придърпваха към него, докато той се изтласкаше вътре в мен. Това накара от гърлото ми да излязат тихи писъци, един след друг.

Той поведе двама ни назад, докато не се стовари с мен върху ръба на леглото, като продължаваше да държи с ръцете си повечето от долната част на тялото ми, уловено в капан срещу него. Той остана прав, тялото му ме приковаваше към ръба на леглото, а ръцете му ме държаха, сякаш бях лека като перце.

Взираше се надолу към мен с очи, които вече не бяха човешки, а на вълк. Отдръпна се извън тялото ми, бавно, сантиметър по сантиметър докато не се озова почти свободен, след което се върна обратно вътре и ме накра отново да извикам. Това не беше вик от болка.

Откри ритъм, който бе бърз, и дълбок, и силен, сякаш се опитваше да излезе от другата ми страна. Удряше тялото си в моето с глух, месест звук.

Оргазмът ме хвана неподготвена. В един миг бях уловена в ритъма на неговото тяло в моето, а в следващия виках и се извивах под него. Забих нокти надолу в тялото му, навсякъде, където можех да го докосна, но когато това не бе достатъчно, забих нокти и в собственото си тяло.

Виковете на Джейсън отекнаха след моите, тялото му се напрегна срещу мен, гърбът му се изви и от устните му се откъсна вой. Ardeur го пресуши, изпи кожата му, потта му, семето му.

Той се отпусна върху мен. Дъхът му излизаше с болезнени напъни, а сърцето му туптеше като хванато в капан срещу кожата ми. Намести ни по-стабилно върху леглото, а тялото му все още бе дълбоко в моето. Когато и двамата се бяхме настанили на леглото и дишахме тежко, а пулсът и на двама ни се успокояваше, Джейсън сведе поглед към мен, в очите му имаше нещо, нещо сериозно и много нетипично за него.

Гласът му продължаваше да е задъхан, дрезгав, когато изрече:

- Осъзнавам, че това може би е единственият път, в който ще получа това. Когато мръдна, позволи ми да те подържа за още малко.

Собственият ми глас не беше много по-добре от неговия:

- Тъй като от кръста надолу не мога да се движа, става.

Той се разсмя и понеже все още беше в мен и отчасти в ерекция, движението ме накара да се загърча под него, да се стегна и да забия ноктите си в гърба му.

Той изкрещя и бедрата му се забиха отново към мен. Когато бе в състояние да диша, прошепна:

- Ох, господи, не го правй отново.

- Тогава се махни от мен - отвърнах с почти толкова задъхан глас, колкото неговия.

Той се подпря на ръце, като че правеше лицеви опори, и се измъкна от мен.

Усещането за движението му ме накара отново да започна да се извивам. Той се стовари до мен, смеейки се.

Когато можех да говоря, попитах:

- Кое е толкова забавно?

- Господи, невероятна си.

- И ти самият не си зле - отвърнах.

- Не съм зле? - учуди се той и ме погледна опулен.

Не можах да сдържа усмивката си.

- Хубаво, ти също си невероятен.

- Не го казвай, ако не го мислиш - изрече той.

Най-сетне успях да се извърна настрани, така че да мога да виждам лицето му по-добре.

- Наистина го мисля. Беше невероятен.

Той се обърна, така че двамата лежахме с лице един срещу друг, но без да се докосваме.

- Ако това не се повтори повече, исках да е хубаво.

Трябваше да затворя очи, за да се преборя с още един порив да започна се извивам върху леглото. Въздъхнах продължително и отново отворих очи.

- О, това беше. Беше ми наистина много хубаво, но винаги ли си толкова енергичен. Не всяко момиче обича да бъде блъскано към матрака.

- Виждал съм мъжете, с които спиш, Анита, и знаех, че мога да бъда толкова бърз и твърд, колкото искам, и да не те нараня.

Намръщих се.

- Да не би да намекваш, че ти е малък?

- Не, намеквам, че не ми е огромен. Прилично надарен съм, но някои от мъжете в леглото ти са повече от добре надарени.

Изчервих се. През цялото време докато правехме любов не се бях изчервила, а сега го направих.

- Не знам какво да кажа, Джейсън, имам чувството, че трябва да защитя егото ти, но...

- Но сантиметър по сантиметър си знам мястото, Анита. - Той се разсмя и плъзна ръка под раменете ми. Позволих му да ме намести в извивката на рамото си. Сложих едната си ръка върху корема му, а другата се намираше под кръста му, краката ми се плъзгаха върху бедрата му. Прегърнахме се, почти толкова близо един до друг, колкото бяхме по-рано.

- Беше невероятен - казах.

- Забелязах за колко невероятен ме смяташ. - Вдигна свободната си ръка, за да видя пресните драскотини, които бях направила по ръцете му.

Отворих очите си широко.

- И другата ти ръка ли изглежда толкова зле?

- Да.

Намръщих се и той ме докосна по челото.

- Не се мръщи, Анита, радвам се на всеки белег. Ще ми липсват, когато заздравеят.

- Но...

Той докосна с пръсти устните ми, за да ми попречи да довърша.

- Без но, само страхотен секс, и що се отнася до мен, искам да усещам всяка болка и драскотина толкова дълго, колкото мога. - Той докосна ръката ми на мястото, което се намираше върху корема му, вдигна я, за да може да я види. Имаше следи от нокти, от някои от тях се процеждаше кръв, а други бяха само червени и разранени. - Тези белези не са от мен.

Разбира се, след като ги видях, започнаха да болят. Защо дребните рани не болят, докато не ги забележиш?

- Всъщност - отвърнах, - те са от теб, или поне са знак за добре свършена работа. Не помня някога да съм се белязвала толкова лошо.

Той се изхили с този нисък, мъжествен звук, който бе на ръба на смеха, и бе типичен за Джейсън.

- Благодаря за комплимента, но съм наясно, че каквото и да правя, не може и да бъде наполовина толкова прекрасно, колкото това, което Жан-Клод и Ашър направиха преди няколко часа. Няма сантиметри или талант, които да поставят един мъж в тази категория.

Потреперих и го прегърнах.

- Това не е задължително нещо лошо.

- Как може да твърдиш такова нещо? Усетих частица от това, което Ашър ти направи, и то беше... - изглежда търсеше подходящите думи и накрая довърши, - удивително, спиращо дъха.

- Да - потвърдих, - такова удоволствие, за което би направил почти всичко, за да го изпиташ отново. - Гласът ми не прозвуча щастливо.

Джейсън ме докосна по брадичката и я повдигна, за да го погледна.

- Да не би да мислиш да не се връщаш за повече?

Притиснах лице към рамото му.

- Нека просто да кажем, че не съм много щастлива относно това.

- Защо не - попита той.

- Не знам точно. - Поклатих глава доколкото ми беше възможно, притисната така към него.

- Истината е, че това ме плаши.

- Кое те плаши?

- Сексът е страхотен, Джейсън, но това... това, което Ашър може да направи с ухапването си... - Опитах се да го опиша с думи, но знаех, че каквото и да кажех, щях да се проваля. - В съзнанието си усещам Ашър като вампир-господар, нивото му на сила, но той няма свое животно. Може да прави номера с гласа си като Жан-Клод, но това е малка сила. Бях леко объркана, искам да кажа, усещам го като господар, но къде е силата му? -Отново потреперих. - Открих я.

Джейсън постави брадичката си върху главата ми и каза:

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид, че силата му се базира върху прелъстяването, секса, интимната игра. Той не може да се храни от похотта така, както го прави Жан-Клод, и не кара тези около него да изпитват желание както го прави Жан-Клод, но по дяволите, веднъж след като предварителната игра е премината, той може да предизвика такова... удоволствие. Това наистина е нещо, за което хора биха убивали, за което биха се отказали от цели състояния, за което биха извършили всичко, което Бел Морт иска от тях, стига само

Ашър да продължава да посещава спалните им.

- Значи сексът с него е страхотен - констатира Джейсън.

- Не, с теб е страхотен, с Майка е страхотен, не съм напълно убедена, че Жан-

Клод е толкова добър, за колкото се смята, защото вече не знам каква част от това е истински талант, и каква част е вампирска сила. Не съм имала сношение с Ашър.

Просто споделяхме кръв.

Джейсън се мръдна така, че да може да се намръщи към мен.

- Съжалявам, но един вълк разбира от тези неща. Не Жан-Клод подуших, когато влязох в стаята.

Отново се изчервих.

- Не съм казала, че Ашър не се е забавлявал, а само, че не сме имали сношение.

- Какво намекваш? - попита той.

- Намеквам, че ако това е само при пиене на кръв, се страхувам какво ще бъде когато има истински секс с него. Имама предвид, колко по-хубаво може да стане?

Той се изсмя със звук, на ръба на кикотенето, почти като хихикане.

- С удоволствие бих разбрал.

Повдигнах се на лакът.

- Да не би да ми казваш, че би го направил с Ашър?

Той се намръщи, а смехът все още проблясваше в погледа му.

- За известно време бях леко объркан относно предпочитанията си. Искам да кажа, вече от около две години съм pomme de sang на Жан-Клод. Когато се храни е невероятно, Анита, адски невероятно. Това, че толкова много се наслаждавам да бъда с него, ме накара да мисля, че може да съм гей. - Той спусна ръката си по рамото ми. - Но харесвам жени. Не твърдя, че с подходящия човек, бисексуалността не е възможна, но не и ако това означава никога да не направя това отново. Харесвам жените. - Той провлачи „харесвам" като дума с повече срички.

Това ме разсмя.

- А аз харесвам мъжете.

- Забелязах - отвърна, а в гласа му все още се прокрадваше смях.

Седнах изправена.

- Мисля, че се прегръщахме достатъчно.

Той ме докосна по ръката, а физиономията му отново бе станала сериозна.

- Наистина ли няма да спиш с Ашър?

Въздъхнах.

- Нали помниш когато каза колко е невероятен Жан-Клод когато взима кръв?

- Да.

- Според Жан-Клод ухапването на Ашър предизвиква оргазъм, буквално. Така че това означава, че ухапването на Ашър носи повече удоволствие дори от това на Жан-Клод.

- Добре - изрече той. Подпря се на възглавниците, сви ръцете си върху корема и се приготви да слуша.

Седях по турски, все още гола, но това изглеждаше без значение. Вече не ставаше въпрос за секс, а само за удобство.

- Правила съм секс с Жан-Клод, но никога не съм му позволявала да взима кръв заедно с това.

- Никога? - попита Джейсън.

- Никога.

Той поклати глава.

- Ти си човекът с най-силна воля, когото някога съм срещал. Никой друг не би отказал двойното удоволствие, не и толкова дълго.

- И ти не си правил едновременно двете с него - напомних.

Той се ухили.

- Счита се за лош стил да се чукаш с твоя pomme de sang, освен ако той не го пожелае. Ако го поискат, тогава се счита за специално отношение, но е само ако са били добри.

- Звучиш, сякаш си го искал от него.

- Исках го.

Вдигнах вежди.

- О, стига, Анита, спал съм с него по-дълго отколкото ти. Човек трябва да бъде повече краен хетеросексуален от мен, за да не се почуди.

- Отказал ти е?

- Много любезно, но да.

Мръщех се.

- Обясни ли защо?

Джейсън кимна.

- Заради теб.

Не можех да се намръщя повече, така че опитах да спра, но бях объркана.

- Защо заради мен? Ти си негов pomme de sang по-дълго, отколкото аз съм негово гадже, и много по-дълго, отколкото съм негова любовница.

- По времето когато попитах, вие двамата се срещахте. Явно той мислеше, че ще го зарежеш, ако разбереш, че спи с друг мъж.

- Заболя ме главата от теб - казах.

- Съжалявам, но ако не искаш истината, не питай. - Той намести възглавниците зад гърба си по-удобно. - Но успя да избегнеш отговора на първоначалния ми въпрос.

- Какъв беше той? - попитах.

Той ме погледна.

- Не се правй на скромна, Анита, въобще не те бива в това.

- Хубаво, Ашър, какво да правя с Ашър? Дадох нещо като обещание и на двамата, че ще намерим начин да бъдем menage a t rois, или по-скоро menage a quat re*. (*четворка)

- Кой е четвъртият ви?

- Майка - отговорих.

- По дяволите - възмути се той.

Намръщих се.

- Не можах да се въздържа, съжалявам.

- Ако не изпълня това обещание, ще загубим Ашър.

- Какво имаш предвид под „загубим"?

Обясних за плановете на Ашър да се махне.

- Значи, ако не го направиш, той ще си замине.

- Да.

Той се намръщи, после се разсмя, и след това поклати глава.

- Нека да обобщя всичко. Ухапването му носи всепоглъщащ оргазъм и спиращо дъха удоволствие. Ти смяташ, че ако се чукаш с него докато той пие кръв, това ще бъде дори още по-невероятно.

- Да - потвърдих.

- И защо това е проблем? - учуди се Джейсън.

Обвих ръцете си около себе си.

- Страх ме е, Джейсън.

Той седна изправен до мен.

- Страх от какво?

- Страх да не бъда... - поколебах се, в опит да намеря думи и най-накрая -страх ме е да не бъда погълната.

Той се намръщи.

- Погълната? Знам какво означава тази дума, но не разбирам какво имаш предвид.

- Не те ли е било страх от това да желаеш някой от тях толкова силно, че би направил почти всичко, за да го имаш за себе си?

- Само за вампири ли говориш или за хората по принцип?

Облегнах брадичката си на коленете.

- За вампирите, разбира се.

- Не, не говориш само за вампири, страх те е да искаш някого напълно, нали?

Не можех да го погледна.

- Не знам за какво говориш.

Той прибра косата ми зад ухото, но тя беше прекалено гъста, за да остане там.

- Не лъжи чичо Джейсън, не говориш само за вампирите.

Погледнах го и присвих коленете си към мен.

- Може би не, но идеята е същата. Не искам да желая някого толкова силно, че ако той не е с мен, да умра.

През погледа му премина някакво изражение, но не можех да го разгадая.

- Искаш да кажеш, че те е страх да обичаш някого повече от самия живот?

- Да.

Той се усмихна меко и малко тъжно.

- Бих дал някоя от не толкова любимите ми части от тялото ми за жена, която да се интересува от мен толкова силно, колкото ти се интересуваш от Натаниел. Понечих да протестирам, че не обичам Натаниел.

Джейсън постави пръст на устните ми.

- Стоп. Знам, че не си отдала сърцето и душата си на Натаниел, но не си го направила и с никой друг, нали?

Отместих поглед, защото да гледам това търпеливо, зряло изражение в очите му, беше най-малкото некомфортно.

- Една от целите в живота ми е, поне веднъж някоя жена да ме погледне по начина, по който гледаш Жан-Клод. По начина, по който ти и Жан-Клод гледате Ашър. По начина, по който гледаш Натаниел. По начина, по който Натаниел гледа теб.

- Остави Майка извън списъка.

- Между вас двамата има някакво ниво на удобство, което го няма с другите ти любовници, но сякаш удобството е за сметка на нещо друго.

- На какво? - попитах.

- Не знам, никога не съм бил влюбен, откъде да знам?

- Значи, какво... не съм влюбена в Майка?

- Не аз трябва да отговарям на този въпрос.

- Не може да обичам четирима мъже едновременно.

- Защо не?

Погледнах го.

- Не е закон - продължи той.

- Би било абсурдно - възразих.

- Бореше се с Жан-Клод, защото се страхуваше от него. След което се появи

Ричард и според мен ти го обичаше, наистина го обичаше, и това те изплаши, така че се отдръпна.

Мисля, че излизаше с двамата, за да не се влюбиш в нито един от тях.

- Това не е вярно.

- Така ли?

- Първоначално Жан-Клод заплаши да убие Ричард, ако и той не получи възможност да ме ухажва.

- Тогава защо просто не уби Жан-Клод? Не толерираш ултиматумите, Анита, в такъв случай защо допусна този?

На това нямах отговор, или поне не добър.

- Ричард се дистанцира повече, става по-вглъбен в собствените си угризения, което дава поле за изява на Жан-Клод. И изведнъж Натаниел се приютява при теб. Знам, знам, той е твоят pomme de sang, твоят домашен леопард, но все пак съвпадението е интересно.

Исках да му кажа да спре, да не продължава с приказките, но той не го направи, продължи да говори. Преди никога не съм го мислела за толкова неумолим.

- Някъде във всичко това се появява и Ашър, може би е заради спомените на

Жан-Клод, може би - не. Каквато и да е причината, ти си привлечена към него, но в него има толкова гняв, че не е заплаха. Изпълнен е със самоненавист, почти като Ричард. И тогава внезапно Ричард се маха, този път наистина. Ти оставаш само с Жан-Клод и Натаниел, но Натаниел не е достатъчна заплаха в романтичен смисъл, че да държи Жан-Клод на разстояние, и изведнъж ето го Майка. Появява се от нищото, незабавно привличане, незабавно се настанява в дома ти. Имаш Майка, и Жан-Клод отново те дели с друг, и отново си в безопасност. Не можеш да се влюбиш безпаметно в Жан-Клод или в друг, защото си разделила света си на парчета за всеки един от тях. Защото нито един мъж не притежава целия ти свят, нито един мъж не може да разтърси света ти.

Станах от леглото и се увих с чаршафа като мантия. Изведнъж вече не исках да бъда гола пред Джейсън.

- Мислех, че всичко е случайно, и то е донякъде, а донякъде не е.

Изпитваш ужас от това да принадлежиш само на един човек, нали?

Поклатих глава.

- Не от това да принадлежа само на един човек, Джейсън, а от това да искам да принадлежа само на един човек.

- Защо, защо това те ужасява толкова? Повечето хора през целия си живот искат точно това, аз поне го искам.

- Веднъж обичах някого с цялото си сърце, но той го стъпка.

- Моля те, не за годеника в колежа. Анита, това е било преди години, и той е бил задник. Не можеш да прекараш остатъка от живота си под знака на един лош опит. Вече бях при долната част на леглото, присвила раменете си към краката вътре в чаршафа. Изпитвах студ, но това нямаше нищо общо с температурата.

- Не е само това - възразих с тих глас.

- Тогава защо?

Поех дълбоко въздух и го изпуснах бавно.

- Обичах майка си с цялото си сърце и душа, тя беше целият ми свят. Тя умря и това почти ме унищожи. - Помислих върху всичко, което той каза, но не можех да го отрека и не можех да се преструвам, че в него няма логика. - Не искам никога повече да поставя целия си свят в ръцете на друг човек, Джейсън. Ако той умре, няма да умирам с него.

- Значи ще пазиш част от себе си от всеки.

- Не - възразих, - ще пазя част от себе си за самата мен. Никой няма да ме получи цялата,

Джейсън, никой, освен мен.

Той поклати глава.

- Значи Жан-Клод получава секс, но без кръв. Натаниел получава интимност, но без сношение. Ашър получава кръв, но без сношение. Майка получава интимност и сношение, от него какво задържаш?

- Все още не го обичам.

- Лъжкиня.

- Желая го, но все още не го обичам.

- А Ричард, какво не даде на Ричард?

Стоях, завита с проклетите чаршафи и имах усещането, че светът се отдръпва и се свежда до нещо дребно и пищящо.

- Нищо - отговорих, - не задържах нищо и той ми би шута.

Джейсън остана така за секунда или две, след което стана от леглото. Мисля, че искаше да ме прегърне, да ме успокои.

Вдигнах ръка, за да го спра.

- Ако ме прегърнеш, ще се разплача, а Ричард вече получи последната сълза от мен, която някога ще получи.

- Съжалявам, Анита.

- Вината не е твоя.

- Не е, но и не е моя работа. Нямам право да те анализирам.

- Просто завиждаш - отвърнах и се опитах да прозвучи леко, шеговито, но не успях.

- За какво? - попита той.

- За това, че имам толкова хора, с които можем да сме влюбени, стига само да се откажа от този последен сантиметър.

Той седна на ръба на леглото.

- Права си, по дяволите, права си. Завиждам, но не исках да те нараня. Не разбирах до мига, в който каза колко се страхуваш да не бъдеш погълната. Аз искам да бъда погълнат, Анита.

Искам някой да се появи и да ме изпепели.

- Ти си романтик - заявих.

- Това прозвуча като нещо мръсно.

- Не мръсно, Джейсън, само безполезно. - Запътих се към вратата. - Ще се почистя, ползвай банята на горния етаж, ако желаеш.

Джейсън ме извика, но продължих да вървя. За един ден имах предостатъчно задушевни разговори.