Опустошение

52

Шайка проклети серийни убийци.

Просто едни смъртни серийни убийци. Без никакви сключени сделки, без никакви получени вследствие на тях сили. Съвсем обикновени психопати, които въпреки всичко бяха успели да заловят цялата групичка на Кели.

Пълна срамота — това си беше.

— Не е ли супер? — каза единият, когото наричаха Сам, загледан през прозореца на офиса на „Хроника“ в покритите със сняг улици на Дезълейшън Хил. — Не е ли просто страхотно?

Въжетата се впиваха в китките на Кели, а челюстта я болеше от удара, който Сам ѝ беше нанесъл преди малко, та никак не споделяше неговия ентусиазъм. Дружките му серийни убийци обаче с удоволствие подеха разговора.

— Гледай ги само тези отвън — обади се Гулдер. — Виждате ли им зъбите? А ноктите? Демони, човече. Това там можеше да сме ние. Само да свърши тази нощ и това там ще сме ние.

Да, добре — имаха оръжия и Кели и останалите се бяха натъкнали на тях съвсем случайно, а не защото ги бяха подмамили с някакъв изобретателен капан, но не в това беше проблемът. Проблемът беше, че по ръцете на Кели бяха изрисувани облиците на всякакви врагове със свръхестествени сили, а сега изглежда щеше да умре от ръката на някой от тези четирима пълни аматьори.

— Не мога да чакам — заяви Демер, или поне Кели така беше чула, че се казва.

Той беше най-високият от четиримата и най-кльощавият. Сам беше с най-ужасната прическа от тях, а Гулдер беше най-едрият.

— Така съм надъхан за това. Дали съм готов? Роден съм готов, човече! — продължи той и се засмя с един странен писклив хилеж, който изглеждаше реален, но звучеше като престорен.

Линда беше до нея — очите ѝ бяха затворени, а дишането ѝ беше забавено, но стабилно. Ръцете ѝ бяха вързани и това засилваше клаустрофобията ѝ, но се справяше някак. Засега.

— Вдигате купон още преди да сме свършили работата — обади се Боушър намръщено.

Боушър беше най-възрастният и най-сериозният от всички, а определено и с най-грозната намръщена физиономия.

— Но вече държим в плен приятелите на момичето демон! — отбеляза Сам. — Сияйния демон ще ни награди с всичко, за което сме мечтали! В кърпа ни е вързано, човече!

— В кърпа, ама друг път! — отвърна Боушър. — Преди да започнете с плановете за след това, какво ще кажете да помислим дали момичето изобщо ще иска да се предаде в името на благополучието на тези добри хора? Какво ще кажете за този незначителен план?

Останалите се спогледаха окопитени.

— Предполагам, би било добре — отвърна Демер.

— Предполагаш ли? — обади се Боушър. — Това ли каза, мижитурко такава? Че предполагаш??

Демер отвърна оклюмал:

— Ами, нали знаеш, то е такова, такова. Това е такова.

Боушър сви ръце на фуния до ухото си.

— Какво такова? Какво? Говори по-високо, задник такъв!

— Това е добър план — отвърна тихичко Демер. — Това трябва да направим.

— И още как! — отвърна рязко Боушър, след което се обърна към Кели и останалите. — Все някой от вас ѝ има номера, нали така?

Кели не отговори и приятелите ѝ също замълчаха.

Боушър въздъхна.

— Ще започнем да ви убиваме един по един. Ако не ни сътрудничите, ще започнем да ви убиваме. Ще го подкараме най-лесната — ще започнем с кучето.

Завързаният до Уорик Две изръмжа.

— Да не сте посмели да го доближите! — изрече Уорик.

— А след това ще убием теб — добави Боушър. — Ще те последва мацката с циците. А след това красавецът тук. Червенокоске, теб те заловихме последна, така че ще си последната под ножа. Да видим дали ще издържиш толкова дълго.

— Нямаме номера ѝ — обади се Рони. — Дори не я познаваме толкова добре.

— Лъжеш — заяви Сам. — Да не мислиш, че сте ни попаднали случайно? Рони, нали? Наблюдавах ви. Доста сте си гъсти с момичето демон. — Той хвърли поглед към Кели. — Особено тази тук.

Боушър кимна.

— И аз така подочух, дам. Сам е нашият личен воайор, разбирате ли, и ни докладва за доста разгорещени лесбийски любовни сценки, които е видял през прозореца, о дам. А и аз самият подкрепям това нещо с две ръце, между другото. Живей за мига, това ми е девизът в живота. Ами ти, Сам, одобряваш ли гейовете?

— Разбира се — отвърна Сам. — Все пак съм от Ню Йорк.

— Не знам това какво общо има, но добре, приема се. Ами ти, Демер? Демер? Уф, да му се не види, стига си се цупил и отговори на проклетия ми въпрос. Имаш ли нещо против хомосексуалните?

— Не — измърмори Демер.

— Е, благодаря, че сподели. Виждаш ли, червенокоске? Тук сме трима либерални индивиди. Гулдер обаче никак не е така възприемчив към различните, както нас. Гулдер, какво мислиш за хомосексуалността?

— Страшно гнусна — отвърна Гулдер. — Ама лесбийките не са чак толкова зле.

— Чуваш ли? — подхвърли Боушър. — Дори Гулдер, макар и отгледан от най-върлите проповедници на Библията сред този велик наш народ, също е „за“, щом става дума за лесбийки. Смея да твърдя, имате неговата благословия. Но ще трябва да се запиташ нещо, червенокоске: как биха се отразили мръсните ти фантазийки на шансовете за живот на теб и твоите приятели? Заслужава ли си да умреш за нея? Заслужава ли си да гледаш как приятелите ти и кучето ви умират бавно и мъчително заради нея?

— Тя не носи телефон — заяви Кели.

— Глупости.

— Наистина не носи. Прекалено лесни са за проследяване.

— Всяка тийнейджърка в тази шибана страна си има шибан телефон. Оттук насетне за всяка лъжа, която изречеш, ще има куршум.

Той кимна на Сам, който насочи пистолета си към Две.

— Да не сте посмели да нараните кучето ми! — извика Уорик.

Сам се прицели наново, като притисна пистолета в главата на Уорик.

— Ти ли искаш да си първи? За мен не е проблем.

— Уорик… — обади се Рони.

— Не заплашвайте кучето ми — изрече Уорик през зъби.

Боушър изчака няколко секунди. В крайна сметка, след като не стреляха по никого, той кимна:

— Е, добре, да се върнем на темата. Та, искам само истината оттук насетне, ясно ли е?

Кели го гледаше кръвнишки.

— Има ли телефон момичето демон? — попита Боушър.

— Да — отвърна Кели.

— И знаеш ли номера ѝ?

— Да.

— Много добре — изрече Боушър с усмивка.

В този момент се появи Демер, опря пистолета си в главата на Боушър и дръпна спусъка. Главата на Боушър се пръсна на парчета по начин, достатъчен да ти обърне червата в корема.

— Леле! — извика Сам.

Гулдер се появи.

— Какво направи, по дяволите?!

— Не трябваше да ми приказва онези работи — измърмори Демер.

— И затова реши да го застреляш? Да го застреляш?!

— Ядоса ме — оправда се Демер. — Отнесе се с неуважение към мен!

— Просто те будалкаше, човече! Само се шегуваше!

Демер поклати глава.

— Неуважението е непростимо.

— Демер, шантаво копеле такова, не можеш ей така да стреляш по хората само защото не те уважават, човече!

Демер присви очи, а Гулдер вдигна защитнически ръце и отстъпи крачка назад.

— Ей, не се бъркай сега, не показвам неуважение към теб. Аз лично те уважавам страшно много. И не те нарекох шантаво копеле, за да те обидя или да ти се подигравам. Казах го от умиление. А колкото до случилото се — та ти застреля Боушър заради думи, които му се изплъзнаха от устата в един проклет миг, в който се беше разпалил.

— Трябва да се научиш да си контролираш нервите — отбеляза Сам.

— Точно — съгласи се Гулдер, — да си контролираш нервите. Точно за това става дума. И не го приемай погрешно — разбирам те напълно. И аз съм сериен убиец, също като теб. Всеки си има някакви проблеми. Но тази нощ е много специална — нощ, в която всичките ни мечти могат да се сбъднат. А когато се събрахме тук, се споразумяхме, че ще се сработим. Четиримата. Четирима серийни убийци, обединили сили в името на една обща цел. Нещо нечувано досега, приятелю мой. Разчупваме статуквото. Затова и не можеш — и го казвам с цялото си уважение, не можеш ей така да застреляш човек от екипа си в проклетата глава.

— Не трябваше да ги приказва онези работи — измърмори отново Демер.

— Разбирам.

— Бях си в отлично настроение.

— Знам, човече. А той те разстрои. Развали ти доброто настроение. Само че сега тримата можем да продължим напред само ако си имаме доверие един на друг. Ти имаш ли ни доверие, Демер?

— Предполагам.

— И ние искаме да ти се доверим. Честна дума.

— Можете да ми вярвате.

— Ама ти току-що уби Боушър, човече. Застреля го. А той беше един от нас.

— Аз просто, се обърках — отвърна Демер. — Падна ми пердето.

— Ей, братле, знам как е. Когато му падне пердето на човек, не може да мисли трезво, нали? Не може да бъде обвиняван за действията си.

— И той не спираше да ме човърка — продължи Демер, — да ме ръчка. Не бива, не бива да ръчкаш мечката.

— Така си е — съгласи се Гулдер. — Ти си мечката, която той не биваше да ръчка.

— Съжалявам, че го убих.

— Голяма работа. Минало-заминало, нали така? Само че ще имаме нужда да ни обещаеш, че няма да се обърнеш срещу нас и да ни убиеш заради някаква глупост, която изречем.

— Обещавам.

— Нали? Сам, така окей ли си и ти?

— Добре — отвърна Сам. — Както и да е.

— И аз съм окей. Демер, заедно сме в това докрай, нали? Заедно, докато всичките ни мечти се сбъднат.

Демер кимна, а ъгълчетата на устните му се разтеглиха в несигурна усмивка.

— Добър човек си ти — каза му Гулдер, като взе пистолета от ръката му. — Взимам го само като предпазна мярка. Не искаме отново да се разпалиш, нали така? Шибана откачалке.

— Ей! — обади се Демер, а Гулдер го простреля в гърдите.

Сам изпищя и подскочи назад на един крак, когато Демер се стовари мъртъв на земята.

Гулдер се извърна рязко.

— Нали разбираш защо ми се наложи да го направя?

— Ама ти го уби!

— Налагаше се.

— Тогава какво беше всичко онова, дето разправяше, че трябва да си имаме доверие? Накара го да ти се довери и го уби!

— Демер беше нестабилен, Сам. Божичко, замисли се — как можем да работим с човек, който може да ни гръмне във всеки един миг само защото сме казали нещо не на място? Ти вярваше ли му, че няма да ни убие?

— Не — отвърна Сам, — ама все пак… това не беше яко. Той беше един от нас. Четирима серийни убийци, обединили сили в името на една обща цел — сам го каза, човече. Това бяха думите ти, а после го забаламоса в едно лъжливо успокоение и…

— Ще те помоля да се кротнеш, Сам.

— Или какво? И мен ли ще убиеш?

Двамата се спогледаха втренчено.

Гулдер се засмя.

— Не, няма да те убия. Разбира се, че няма. Ти ще ме убиеш ли?

— Не, разбира се.

— Значи всичко е наред? Помежду ни?

— Всичко е наред.

— А колкото до Боушър и Демер, нямахме нужда от тях.

— Боушър само дрънкаше — съгласи се Сам. — А пък Демер беше пълно хахо. По-добре сме си без тях.

— Не бих се изразил по-точно — заяви Гулдер. — Нощта е все още наша.

— Точно така.

Гулдер се обърна към Кели.

— А сега кажете ни номера на момичето демон.

Сам притисна пистолета си в тила на Гулдер и дръпна спусъка.

Чу се само едно изщракване.

Гулдер се извърна бавно към него.

— Ти, задник такъв.

Сам пребледня като платно, завъртя се на пети и побягна, а Гулдер се прицели внимателно. Пръстът му се затегна около спусъка и изстрелът изсвистя, попадайки в кръста на Сам. Сам изсумтя, залитна, пресягайки се назад, като че ли се опитваше да се почеше, и падна на земята, където остана неподвижен.

— Мамка му — прошепна си Гулдер, след което се обърна към Кели и останалите. — Човек се опитва да изгради своя общност, разбирате ли? Да си създаде съюзници. А ето какво се случва, когато мечтите ти са прекалено големи. Трябваше да си имам едно наум. Трябваше да се усетя отрано да си подбирам по-лесно осъществими мечти — като тази Сияйния демон да ми даде сили. Тази мога да я осъществя — той насочи пистолета си към лицето на Кели. — Обади се на гаджето ти.

Нямаше намерението да повтаря — беше изписано на лицето му.

Кели извади непохватно телефона от джоба си със завързаните си ръце.

— Може и да не вдигне.

— Надявай се да вдигне.

Кели намери номера на Амбър и натисна набиране. Включи високоговорителя, за да може и Гулдер да чува. Пистолетът му не помръдна. Телефонът започна да набира. Всеки един сигнал „свободно“ беше част от обратното броене до дръпването на спусъка. Кели затвори очи.

Отекна силен трясък и тя подскочи, помислила си за част от секундата, че е звукът от куршума, който ще сложи край на живота ѝ, макар че в същото време съзнаваше, че беше като от счупено стъкло. Тя отвори очи и вдигна поглед точно когато демон с криле — истински криле, се приземи вътре през източния прозорец. Гулдер стреля три пъти. И трите пъти накара демона да изръмжи, но куршумите така и не пробиха прекалено твърдата за тях кожа. Той пристъпи напред с маниакално широка усмивка, разкриваща огромните му зъби.

Гулдер падна назад върху някакво бюро, а демонът се спусна върху него с отворена паст, за да го захапе. Гулдер използва момента да натика пистолета си в устата му и да дръпне спусъка.

Предполагаше се, че куршумът ще излезе откъм тила на демона, като го рани, но и в същото време го вбеси, стига обаче кожата му да не беше така непробиваема. При това положение обаче куршумът вероятно беше рикоширал вътре в черепа му и превърнал мозъка му в сива пихтия, защото демонът се свлече на земята почти веднага, а едното му око висна от очната ябълка.

Гулдер се поизправи, освести се и се подсмихна. Извърна се обратно към тях, а лакътят на Кели попадна точно в челюстта му. Той залитна, а Кели се хвърли да вземе оръжието му, но той успя да я избута. Тя падна назад, но чу как той изпищява, след което последва трясък и подивялото ръмжене на Две. Тя вдигна поглед и видя как зъбите на кучето се бяха впили в китката на убиеца.

Рони вдигна падналото оръжие, а Уорик повика Две при себе си. Гулдер веднага се опита да се изправи, но Рони го върна обратно долу в същия миг.

— Трябваше да ни завържете ръцете зад гърба — каза му Рони.

Гулдер вдигна глава с осакатена китка и шуртяща кръв от носа и едва сви безпомощно рамене.

— Просто не ми… не ми изглеждахте толкова опасни.

— Да, еми… — отвърна Рони — външният вид може и да лъже — довърши той и цапардоса Гулдер, който изгуби съзнание.

Когато приключи с него, се зае да плаща на останалите парите, на които се бяха обзаложили преди около месец, а Две дотърча при него, помириса главата на Гулдер, след което започна да се клати доволно върху нея.