Опустошение

11

Амбър прекара понеделник сутрин в „Бърза закуска при Дани“. Бренда ѝ сервира закуската, след което допълнително сок, после кафе, а след това и два топли шоколада, а Амбър си седеше на маса в ъгъла с айпада си и със слушалки в ушите. Използваше уай-фая на кафенето, за да изгледа всички епизоди на „Из мрачните места“, излезли, докато с Майло се укриваха.

Поколеба се, преди да си пусне първия от тях. През последните пет седмици животът ѝ се бе изпълнил с много повече странности и фантастични работи, отколкото беше виждала някога по телевизията. Беше станала свидетел на истински ужасии. Беше познала истинско насилие. Самата тя беше извършила убийства. Беше се хранила с човешка плът. Беше срещнала създания, които съществуваха отвъд смъртта, които търгуваха с души и невъобразими сили, а почти беше убедена и че я следи обсебен от нея вампир. Какво впечатление можеше да ѝ направи тогава един глупав сериал тъкмо сега?

Доста силно, както се и оказа след малко.

Да гледа „Из мрачните места“ беше като да се завърне у дома — но не в този дом, който познаваше откакто се помни, този, изпълнен с мълчание и тайни, а в другия, онзи, който беше създала сама за себе си, в историите, които обичаше. Знаеше всичко за актьорите, рождените им дни, имената на домашните им любимци, но с всеки епизод личностите им се размиваха, а на тяхно място се появяваха героите им, а Амбър забрави за миг за всички проблеми, които ѝ дишаха във врата, и се изгуби в историите, разкриващи се пред очите ѝ. Разговаряше с Бренда само когато ѝ се налагаше, не обръщаше внимание на любопитните погледи на редовните посетители на кафенето и си пиеше топлия шоколад. Единствената частица от съзнанието ѝ, една-единствена част, която не можеше да разпусне напълно, беше онази, която спираше тялото ѝ да се преобрази в демон. Тя оставаше нащрек.

Когато изгледа и последния епизод за сезона — както винаги завърши с отворен край, разбира се, че ще свърши така, — тя извади слушалките от ушите си и се отпусна назад, потапяйки се в историята. Кафенето вече беше почти пълно с хора, които хвърляха непрестанни погледи към масата ѝ.

Бренда забеляза, че е отлепила нос от екрана и се приближи към нея.

— Да ти донеса сметката?

Амбър се замисли за миг.

— Не, мерси — отвърна тя. — Но бих погледнала обедното ви меню.

Бренда въздъхна прекалено очевидно и отиде да вземе едно меню. Амбър се подсмихна вътрешно.

Погледна телефона си и тъй като не видя съобщения от Майло, влезе във форума на „Мрачните места“. Беше ѝ трудно да пише с бинтовани ръце, но не и невъзможно.

Майло седна на масата до нея, а Амбър излезе от форума.

— Хрътките още ли са си на същото място? — попита тя.

— Да. Проследих един от тях, който обиколи покрайнините на града. Не спираше да проверява бариерата. Изглежда, че обгражда целия град. Очевидно сме в безопасност, но за всеки случай ще отида натам пак следобеда. А ти какво правиш?

Амбър не можа да се сдържи и се усмихна.

— Чатих си с приятели.

— И как са те?

— Добре. Все още се вълнуваме от последния епизод на „Из мрачните места“. Беше уникален. Бих ти го разказала, но не ми се иска да ти развалям удоволствието от гледането.

— Така или иначе никога няма да гледам този сериал — отвърна Майло и махна на Бренда да дойде.

— А трябва — каза Амбър. — Много по-добър е от онези твои уестърни, които харесваш.

Майло изсумтя, но се усмихна на Бренда по онзи свой начин, който очевидно ѝ допадна.

— Привет! — поздрави той. — Може ли едно кафе, ако не е проблем? Черно, без захар.

— Доброто старо кафе — заяви Бренда, — идва веднага. Нещо друго?

— Не, нищо друго засега, благодаря.

Бренда кимна и едва не му направи реверанс, след което побърза да изпълни поръчката.

— Не те ли дразни? — попита Амбър.

— Какво да ме дразни?

— Това — уточни тя. — Жените да се разтапят само като им се усмихнеш?

— Прощавай?

— О, не ми се прави. Усмихваш им се по онзи твой си начин и всеки път им омекват коленете.

— Онзи мой си начин е просто начинът, по който се усмихвам.

— Да, ама не точно, нали? Ухилваш се нарочно повече, за да ги накараш да се изчервят.

— Съжалявам, че ще те разочаровам Амбър, но усмивката ми си е една и съща, без значение с кого разговарям.

— Тоест искаш да ми кажеш, че ако Бренда беше мъж, щеше да ѝ се усмихнеш по същия начин?

— Че защо не?

— Защото флиртуваш. Просто си признай.

— Не признавам нищо подобно, защото не флиртувам. Ще разбереш, когато флиртувам с някого, защото ще е доста очевидно и изключително непохватно.

— Но флиртуваше с онази мацка в Каскейд Фолс.

— Вероника.

— И излезе ли ти късметът, или не тогава?

— Не ти влиза в работата какво съм или не съм правил, но това сега не беше флирт. Просто разговарях с нея. Добър съм в приказките, когато ми е разговорливо, а понякога разговорите довеждат и до други неща.

— Някои хора биха нарекли това тъкмо флирт.

— А аз му казвам да бъдеш дружелюбен.

Жената на съседната маса стана да си ходи, но си изпусна чантичката. Майло я вдигна и ѝ я подаде. Тя се усмихна, а той ѝ смигна и тя се подсмихна.

Докато тя се отдалечаваше, Амбър изгледа многозначително Майло.

— Намигна ѝ.

Майло се намръщи.

— Какво? Не е вярно.

— Не е вярно друг път! Направо си ѝ намигна и още как!

— Така ли?

— Не мога да повярвам, че го направи.

— Добре, както и да е — заяви Майло. — Ами ти?

— Какво ами аз?

— Какви са ти твоите техники за флирт?

— Нямам такива.

— Разбира се, че имаш.

Амбър поклати глава.

— На практика несъществуващи са и казвам „на практика“ и в буквалния, и в преносния смисъл.

— Просто ти липсва опит — отвърна Майло. — Намери си някого, с когото искаш да флиртуваш, и започни разговора.

— И кой ще да е този? — попита тя през смях.

— Не знам — каза Майло и се огледа, кимайки към едно момче в другия край на кафенето. — Какво ще кажеш за онзи?

Амбър се усмихна.

— Категорично не.

— Страхливка.

— Просто не ми е по вкуса.

— А какъв ти е вкусът?

Тя сви рамене.

— Не и той.

Бренда пристигна с кафето на Майло.

— Благодаря ти много — каза той, а Бренда се усмихна, изчерви се и побърза да обслужи друга маса, преди да се разтопи.

Майло отпи глътка, без да среща погледа на Амбър.

— О, я млъквай — каза той.