Опустошение

23

Амбър се отдръпна, хлипайки, от светлините. Пръстите ѝ трепереха, но тя завъртя отново ключа, подхвана го по-здраво и повтори.

Този път свърши работа.

Белезниците се откопчаха и освободиха лявата ѝ ръка и с въздишка тя ги избута изцяло от китките си. След това се преобрази, кожата ѝ почервеня, рогата се издължиха на главата ѝ, сълзите пресъхнаха, а на мястото на отчаянието ѝ се настани необуздан гняв.

Пръстите на ръцете ѝ се издължиха в нокти и тя скочи на най-близкото дърво и започна да се катери. Намери дебел клон и бързо пропълзя по него. Той започна обаче да се огъва под тежестта ѝ и тя скочи на друг, откъдето се залюля към трети. Продължи да се катери, докато нощта гърмеше от шума на двигателите под нея. Тя запази равновесие върху един клон и сведе поглед надолу с оголени зъби. Ако се опиташе да освободи Майло, без да се е погрижила преди това за всички Хрътки, щеше със сигурност да му подпише мигновено смъртната присъда. В същото време, ако атакуваше един, когото и да е от тях, резултатът отново щеше да бъде да го разкъсат на парчета. Тоест ѝ оставаше само един изход, една цел.

Изчака, докато премине точно под нея, и скочи. Приземи се точно до Хрътката с „Харли“, а ръцете ѝ попаднаха точно върху раменете му. Тя го издърпа и завлече назад, докато моторът му се преобърне, след което го стисна за главата и заби нокти в лицето му.

— Пуснете Майло! — изрева тя. — Свалете веригите и го освободете или ще убия на място дружката ви!

Ръмженето на двигателите притихна. Хрътките извърнаха погледи към нея.

Връхлетя я внезапната ужасна мисъл, че е възможно вече да е убила Хрътката в ръцете си, изгубвайки единствения си коз за пазарене с тях. Изглеждаше обаче, че се държи изправен със собствените си сили, макар и да не се съпротивляваше.

— Пуснете Майло! — извика тя отново.

Изминаха още няколко мига.

Ръмженето на двигателите стихна напълно. Четиримата се върнаха леко назад, така че веригите се поотпуснаха достатъчно и Майло легна на земята.

— Свалете му веригите — нареди Амбър, а Хрътките слязоха от моторите си, но не помръднаха повече. — Действайте или ще му счупя врата!

Хрътката, която беше притиснала в ръцете си, се опита да се поизправи, но тя затегна още повече захвата си и притисна устни към ухото му.

— Само да си мръднал, кълна се, че ще те убия без дори да се замислям.

В този миг Хрътката се извъртя на пети и прекърши сам врата си, като стисна с ръце Амбър над лактите. Тя изрева и отпусна хватката си и докато се опомни, Хрътката продължи да я тегли назад, макар че главата му беше извита в другата посока. Малко след това вратът му се изви с повторно гръмко изпукване и Хрътката се изправи, притискайки я към едно дърво. Амбър зърна отражението си в слънчевите му очила и изведнъж усети как по лицето ѝ се посипват трески, а наоколо отеква огнестрелен удар. Хрътката до нея се огледа точно навреме, за да се сдобие с куршум в челото. Свлече се на земята, а Амбър побърза да се отдръпне.

Последваха още изстрели, но Амбър не виждаше източника им. Един от Хрътките дори не обърна внимание на куршума, уцелил го право в гърдите. Не можа обаче да пренебрегне следващия, който попадна в главата му. Залитна назад и повлече и мотора си със себе си.

Стрелецът подобряваше точността на мерника си. След още два поредни удара в главите от Хрътките само един остана на крака. Амбър изтича и приклекна до Майло. Хрътката се хвърли към нея обаче, преди да успее да го освободи и от първата верига. Амбър загледа как се приближава, надявайки се да последва още един изстрел. Не остана разочарована. Куршумът го уцели право в челото, коленете му поддадоха и той се свлече на земята.

Амбър освободи първо краката на Майло, а след това и ръцете му. Подпъхна длани под него и го повдигна с лека въздишка. Изправи се и се извърна с Майло на ръце, подскачайки при отзвука на още един изстрел. Не беше предназначен за нея обаче — първият от Хрътките се беше изправил на крака и беше необходим още един куршум да го повали отново. Дойде ред на Хрътката най-близо до нея да се размърда. Всъщност всички се движеха. Куршумите в главите явно не бяха достатъчни да очистят тези задници.

Амбър се затича с Майло на ръце.

Още два изстрела ѝ дадоха малко предимство, но след това утихнаха. Който и да беше стрелецът, вече си беше свършил задачата и двамата с Майло отново останаха сами в битката.

Дочу шум на двигател и зърна как някакъв стар пикап преминава, тътрейки се покрай тях. Затича се след него, докато не усети почти несъществуващата струя от ауспуха му и скочи, приземявайки се приклекнала, за да запази равновесие. Пристъпи навътре в багажника, постави Майло да легне и тъкмо щеше да дръпне брезента над тях, когато ярката светлина на фарове освети мрака наоколо.

Тя изръмжа, когато две от Хрътките се отделиха от групата си и се приближиха, карайки успоредно един до друг. Единият се пресегна към мотора на другия и пое управлението над машината му, поддържайки с ръка газта. Другият се изправи на седалката като че ли се протягаше мързеливо. И двата мотоциклета приближаваха главоломно към пикапа, а изправилият се сега пристъпи в предната част на мотора си и скочи право в багажника при тях. Изправи се без проблем, а неравностите и завоите по пътя изглежда не го притесняваха ни най-малко. Моторите зад него намалиха скорост. На Амбър не ѝ оставаше друг избор.

Тя се хвърли върху него. Двамата паднаха от пикапа и се изтърколиха на пътя, като дрехите на Амбър се скъсаха при срещата с асфалта, но черните ѝ люспи я предпазиха. Ако само успееше да привлече цялото им внимание върху себе си, Майло щеше да има шанса да се измъкне невредим. Това беше и планът ѝ.

Двамата с Хрътката се изправиха на крака и тя отново му се нахвърли, но този път той залегна и я подсече през краката, поваляйки я тежко на земята. Амбър удари брадичката си в асфалта и си прехапа езика.

Май проклетият ѝ план не беше от най-добрите.

Опита да се изправи, но между лопатките ѝ се стовари ботуш с тежестта на ковашки чук.

Тя остана да лежи по лице, мъчейки се да си поеме дъх и едва бегло долавяйки звука на стържеща по земята верига. В следващия миг я повдигнаха, а веригата се затегна около врата ѝ и тя отвори рязко очи, като започна да се съпротивлява, но върху лицето ѝ се стовари юмрук, погледът ѝ се премрежи и мислите ѝ отново се замъглиха.

Падна на четири крака. Изръмжа двигател. Усещаше хлад около шията си. Защо ѝ беше така студено на врата? А, вярно.

Веригата.

Моторът потегли и набра скорост, а веригата се опъна, издърпа Амбър и я повлече по лице.