Опустошение

27

Родителите ѝ се върнаха в човешкия си вид, докато изчакваха семейство Ван дер Валк да се появи на улица „Мейпъл“. За разлика от Амбър, те не изгубваха самоувереността или жестокостта си при преобразяването си и ставаха само една незначителна идея по-непривлекателни. Двамата си приказваха, като че ли бяха единствените хора на този свят. Амбър им беше свикнала.

Грант и Кърсти отбиха пред тях, точно отсреща на площадката с конфискувани автомобили. С тежестта на отпуснатото тяло на Кели около врата си, Амбър наблюдаваше как паркират и слизат от колата, докато те изобщо не обърнаха поглед към нея.

— Какво стоите така бездейно? — Грант попита Бил. — Толкова много ли ви харесва студът? Цял живот на свобода е пред нас — просто я хвърляме в багажника и продължаваме нататък.

— Няма да я предаваме — отвърна Бил.

— Как така? — попита Кърсти. — Защо не?

— Има още един Сияен демон — Набериус, когото държат в плен под земята. А Амбър ще ни даде ключа, с който ще го освободим.

— И после какво?

— После… каквото и да е. Всичко. Възможностите ще са необятни.

— Искате да сключите сделка с този нов Сияен демон ли? Докато старият ви държи под око? Астарот ще ни избие до един.

— Едно от условията ни ще е Набериус да ни защити от гнева на Астарот.

— От гнева му ли? — намеси се Грант. — Гнева му? Така ли го наричате? Гневен е някой, като го засечеш на улицата. При него ще е библейско. Говорим за ярост. За умопомрачаващ бяс. Да предадете Астарот и за какво? За уж по-добра сделка с демон, когото дори не познавате. Не ни трябва по-добра сделка. Астарот ще ни изчисти досиетата в мига, в който предадем Амбър на Хрътките. Без никакви дългове повече. Осъзнавате ли какво означава това? Някой ден, когато се задоволим с натрупаните си сили, можем да създадем деца, които не ни се налага да убиваме.

Бил изгледа приятеля си, като че ли е нещо мръсно, в което е стъпил.

— Да се задоволим ли? Когато се задоволим? Никога няма да сме задоволени, Грант. Винаги ще искаме повече.

— С Грант искаме да създадем истинско семейство — заяви Кърсти.

Бети ги изгледа недоумяващо.

— И кога го решихте това? — попита тя и пристъпи крачка по-близо до тях. — Преди един-два дни?

— Преди няколко седмици всъщност.

— И мислехте ли изобщо да го обсъдите с нас? Нямаме никаква представа какво би се случило със силите ни, ако оставим живи свои деца.

— И въпреки това заради някакъв си ключ ще оставите дъщеря ви да се измъкне жива, нали така?

— Това ще е единично изключение — оправда се Бети. — И си заслужава риска.

— Но ако по някакъв начин ни направи по-слаби в бъдеще, ще я заловим и убием — изрече Бил, хвърляйки поглед към Амбър. — Нещо като отлагане на екзекуцията. И тя го съзнава добре.

— Значи вие можете да си имате дете, което да отрасне, но ние не? — попита Грант. — Мислиш ли, че просто ще го приемем?

— Тук не става дума какво е честно и какво не — отвърна Бил. — А какво се открива пред нас в момента. Да не би да си мислиш, че тъкмо Амбър е детето, което бихме искали да задържим? Просто така се случи и това е.

— Това са пълни глупости, Бил.

— Тогава нека да гласуваме. Вече знаете за какво гласуваме двамата с Бети. Ами вие? Бяхме уплашени от Астарот и когато ни предложи тази възможност, я приехме на драго сърце. От страх. Не знам за вас, но нас лично това много ни измъчваше. Той държеше цялата мощ, а ние се му умилквахме с готовност да го омилостивим. Такива ли сме? Такъв ли си ти, Грант? Такава ли си ти, Кърсти? Да не би да достигнахме толкова далеч от благодарност към по-могъщите от нас? Или по-скоро преодолявахме трудностите безброй пъти, за да прокараме свой собствен път през живота си в последните сто години? Ако дори някаква малка част от вас вярва, че този риск сега си заслужава, че ползите ще надделеят значително над загубите, ви приканвам да застанете зад нас в гласуването.

Съпрузите Ван дер Валк се спогледаха.

— Откъде сте толкова сигурни, че Набериус ще се съгласи с условията ни? — попита Кърсти.

— Разбира се, че ще се съгласи — увери я Бил. — Но дори и да не се, ще го оставим там, където си е, и ще предадем Амбър на Астарот.

— Не — обади се Амбър. — Оставяте ни на мира, щом ви дам ключа, такава беше сделката ни.

— Е, обстоятелствата се променят — заяви Бил. — Или продължаваш по течението, или оставяш да те отнесе. Е, Грант? Кърсти? Вътре ли сте?

Грант и Кърсти отново се взряха един в друг, обменяйки нещо недоизказано с поглед.

— Вътре сме — изрече най-накрая Грант, но тонът му беше подчертано неохотен.

— Чудесно. Изглежда ключът, който ни трябва, е в прекрасната кола на господин Себастиан, която пък се намира на онази площадка с конфискувани автомобили.

— Заемам се — заяви Кърсти и пресече от другата страна, изгубвайки се под малкия навес до оградата. Амбър съзря някого в мрака там — навярно цивилен служител. Дочу се писък и чупене на стъкло.

Минута по-късно портата се отвори с тракане и Кърсти се появи с ключовете за Чарджъра в окървавената си ръка.

— Да я убием още сега — предложи Грант, съсредоточил поглед върху Амбър.

Но тя беше подготвена.

— Откъде знаете обаче, че не ви лъжа? — попита тя. — Как можете да сте сигурни, че ключът е точно този, който твърдя, че е?

— Дъщеря ни е прекалено находчива за вас, Грант — изсмя се Бети.

Грант не отвърна нищо, но не изглеждаше доволен.

Кели стисна Амбър за ръката, но не показа никакви други признаци, че се е върнала в съзнание. Амбър не отвърна по никакъв начин на жеста ѝ и продължи да пуфти и да се мъчи под тежестта ѝ, докато пресичаше улицата.

На площадката имаше три автомобила: влекач, паркиран точно до портата, ръждясала купчина ламарини, която се разлагаше бавно в ъгъла и Чарджъра в средата, застанал като едра котка на задните си крака, готова да скочи всеки миг. Спряха на достатъчно голямо разстояние от тях, а Кърсти подаде ключа на Бил. Той повдигна въпросително вежда.

— Жестоко грешиш, ако си мислиш, че ще се доближа и на сантиметър до онова нещо — заяви Кърсти.

— Имаш право — измърмори той. — Амбър, бъди добро момиче и отиди да вземеш магическото ключе.

През ума на Амбър веднага премина мисълта за пистолета на Фил Дагет, онзи със заглушителя, който Майло беше захвърлил на задната седалка. Вероятно все още беше там. С него силите щяха да се изравнят. Той можеше да е решението на проблема ѝ.

— Имам по-добра идея — обади се Бети, като че ли беше прочела мислите на Амбър, и внезапно издърпа Кели от ръцете ѝ. — Да изпратим тази вместо нея — предложи тя и хвана Кели за косата и я изтегли. — Върви до колата, момиче, както и да ти е там името. В жабката — Амбър, нали ключът беше в жабката? — та в нея ще намериш ключ. Ако на жабката не ѝ поникнат зъби и не ти отхапе ръката, донеси ни ключа оттам и обещаваме да ви оставим да си ходите по живо по здраво. Мислиш ли, че ще се справиш?

Кели отвърна през стиснати зъби:

— Разбира се.

Красивата усмивка на Бети огря лицето ѝ.

— Много добре. Върви сега — изрече тя и я пусна.

Кърсти подхвърли на Кели ключовете за колата и тя се насочи към Чарджъра.

— Какво, по дяволите, става тук?

Амбър се извърна първа и видя полицай Торнтън — Луси, застанала точно зад тях с угрижен поглед и ръка на дръжката на пистолета си.

Бил вдигна бавно ръцете си във въздуха и се усмихна.

— Добър вечер, госпожо полицай — поздрави той. — Чудехме се…

— Тишина — нареди Луси, оглеждайки всички лица, а когато погледът ѝ се спря на Амбър, тя смръщи вежди още повече. — Ох, мамка му.

Бети пристъпи към нея с разперени пред себе си длани.

— Просто дойдохме да приберем дъщеря си у дома, госпожо полицай — обясни тя.

— Спрете на място — заповяда Луси. — Не се шегувам, госпожо, замръзнете там, където сте.

Бети спря на място.

— Разбира се, госпожо полицай, както наредите.

— Всъщност, бих искал да се оплача — обади се Грант. — Тези хора ми откраднаха колата.

— Лъжа — заяви Бил.

— Лъжа, друг път! — изрече разпалено Грант. — Дойде чак до Аляска с откраднатата ми кола и искам още сега да го задържите, полицай!

Грант се отдръпна леко от Бил, отстъпвайки назад към портата.

— Господине — обади се Луси, — ще ви помоля да не помръдвате и с крачка повече.

— Арестувайте го!

— Спри да се движиш!

Грант се извърна с объркано изражение.

— Ама аз не съм направил нищо нередно!

— Господине, върнете се, откъдето…

Още преди да завърши изречението си, Луси извади пистолета си, а това изигра ролята на знак за тях. На мига родителите на Амбър и двамата Ван дер Валк се преобразиха, а Бети изби оръжието от ръката на Луси. Грант се хвърли към нея, вдигна я от земята и я захвърли във въздуха. Тя се удари в ръба на влекача, изтърколи се до него и се просна на земята.

— Изненада! — възкликна Кърсти, пристъпвайки към нея с оголени зъби.

— Да — обади се Луси, като се изправи на крака. — Изненада.

И се преобрази.