Опустошение

41

Кели се подаде от прозореца, стиснала пистолета на Грант с две ръце. Не губеше време да се прицелва в гумите на патрулните коли, които бяха по петите им по този тесен, виещ се път. По-дребните мишени бяха по-трудни за уцелване, а и добре съзнаваше възможността куршумите просто да отскочат от въртящото се колело. Затова и изчакваше момента.

Новак беше зад волана на колата зад тях — разбира се, нямаше как шерифът на демонската полиция да не поведе преследването, но возилото му беше най-обикновено, докато Чарджърът вече беше нещо друго. Той вземаше завоите много по-меко, прилепвайки плътно към пътя. А когато патрулката отзад поднесе доста встрани, Кели натисна спусъка. Зърна за миг как ухилената демонска физиономия на Новак се свива в спазъм, когато извърта волана, а патрулната кола се удари в банкета и излезе от пътя.

Следващата полицейска кола се зададе бързо откъм тяхно ляво. Блъсна се силно в тях, като едва не ги запрати в едно дърво, но Майло бързо си възвърна контрола над Чарджъра и не им остана длъжен. Полицай Ортман се разтресе на седалката си, но запази самообладание. Третата патрулка зад тях все още не ги притискаше. Кели закопча колана си.

Пътят пред тях се стесняваше и Чарджърът се изстреля напред, като колите зад тях отново се подредиха в колона по един. Кели нямаше представа накъде изобщо отиват, а се съмняваше и Майло да знае. Ченгетата обаче продължаваха да стрелят по тях и мерникът им като че ли ставаше по-точен.

След поредния завой пред тях изникна някакъв склад, а тъмният му силует се очерта във вечерния сумрак. В следващия миг задният им прозорец се пръсна на парчета и Кели изруга и залегна, усетила как Чарджърът се удря в нещо или нещо се удря в него, а когато вдигна поглед, складът се приближаваше към тях главоломно.

Връхлетяха право в сградата и Кели полетя напред, опъвайки до краен предел колана си, удари си коляното и главата и изпусна пистолета си, а когато колата спря напълно, потъна обратно назад в седалката. Замаяна, премигна няколко пъти, за да проясни зрението си и се огледа. Полицейската кола спря зад тях със свистене на гумите.

— Ауч, човече — измърмори тя.

Ортман изскочи от патрулката и се затича към тях откъм шофьорското място, като стреляше на месо с ужасяващата си демонска усмивка на лице. Кели залегна колкото по-ниско ѝ позволи тежестта на Майло, надвесил се над нея, за да я предпази от натрошеното стъкло. Пресегна се за пистолета си и пръстите ѝ тъкмо го докоснаха, когато Ортман се появи на счупения прозорец от страната на Майло и презареди автомата си с чисто нов пълнител. В гробната тишина, която последва след стрелбата, Кели долавяше единствено звуците на собственото си дишане, изщракването на оръжието на Ортман и отварянето на вратата на Чарджъра. Майло я изрита с крак и Ортман се натресе в нея, залитайки настрани.

Кели се пресегна отново под седалката и грабна оръжието си, като вдигна поглед точно навреме, за да види как Майло поваля на място Ортман с десен къс удар с лакът.

Кожата на Майло беше черна — не просто тъмна, а чисто черна, като сенките. А очите му искряха в червено.

В следващия миг вече нямаше и помен от този му вид и той отново си беше Майло, пресегнал се, за да ѝ подаде ръка и да я издърпа от колата, тъкмо когато и другата патрулка наби спирачки зад тях.

Майло дръпна Кели в склада малко преди ченгетата да открият огън срещу тях, а куршумите им да нацепят дървото наоколо. Когато се озоваха вътре, Майло я пусна и се хвърли наляво, а Кели залегна надясно. С ниско наведена глава, тя започна да пълзи по земята. Складът беше пълен с купчини стари машинарии и натрупани палети. Кели се скри зад един двигател от трактор и остана ниско приведена.

От вътрешността на склада сега се чуваха изстрели — и Майло участваше в престрелката. Изправи се точно в мига, в който Уудбъри се появи на входа с вдигната ловна пушка на рамо. Беше приел формата на огромен грозен демон, а Кели му се нахвърли, без да мисли, и още преди той да успее да замахне с оръжието си към нея, го притисна към гърдите му и скочи. Уудбъри видя как тя се задава към него, ококорвайки очи почти като на забавен кадър, толкова забавен, че не му оставаше да направи нищо друго, освен да приеме неизбежното. Ударът ѝ с глава му счупи носа, при което той се свлече безпомощно като на пихтия под нея, когато тя стъпи обратно на земята. Кели се олюля леко, привиждаха ѝ се звезди посред бял ден. Уудбъри не беше в безсъзнание, не и напълно, но и нямаше скоро да се изправи сам.

Кели току-що беше неутрализирала демон. Добре, добре.

Тя падна на колене с усещането, че главата ѝ ще се сцепи на две.

Майло дотича при тях, изрита Уудбъри в стомаха и използва собствените му белезници да закопчае ръцете му зад гърба. Бутна пистолета му в ръцете на Кели, като не забрави да ѝ подаде и допълнителни патрони, след което вдигна пушката с една ръка и издърпа Уудбъри на крака с другата.

— Спрете стрелбата! — извика Майло, избутвайки Уудбъри до входа. — Държим един от вашите! Само още една атака срещу нас и първият куршум ще попадне в него!

Изстрелите секнаха.

Майло дръпна Уудбъри назад и го остави да падне на земята. Той се свлече безжизнено, с неизменната си широка усмивка на лице, но със затворени очи. Кели също стисна силно своите в очакване стрелбата да се възобнови, а главоболието ѝ да придобие нови висини.

Изминаха десет секунди. Двайсет.

Тя изпълзя до една дупка от куршум в стената и се вгледа през нея. Фаровете на двете патрулки светеха ярко и беше трудно да се види много, но тя успя да различи силуетите на ченгетата. Разговаряха помежду си и обсъждаха следващия си ход.

— С колко време мислиш, че разполагаме? — прошепна тя на Майло.

Той не ѝ отговори, а само презареди пистолета си.