Опустошение

49

Мотелът „Доуал“ гореше.

Пламъците, които го обгръщаха, се издигаха към небето и завихряха снежинките във въздуха. Стоеше си, кацнал там на хълма, и гореше като фар на умопомрачението. В прозорците му се виждаше как танцува нечие отражение. Дали беше Кенет, или Белинда Доуал, Кели не можеше да определи с точност, а и Чарджърът се движеше прекалено бързо.

На улицата пред тях се стовари някакъв демон и изрева, а колата премина право през него.

Адската нощ беше започнала, което означаваше, че Набериус е получил жертвоприношението си. Което пък означаваше, че поредното дете беше умряло.

— Техните на Амбър са страшна работа, а? — подметна Кели.

Майло не отговори.

Последният път, когато Кели се разхождаше по тази улица, пътят си беше равен — сега обаче той беше назъбен и напукан, с парчета асфалт, издигащи се над тротоара, досущ като река, преливаща от коритото си. Телефонът ѝ иззвъня. Тя плъзна пръст по екрана.

— Линда! — възкликна тя. — Къде сте? Добре ли сте? Опитвахме се да се свържем с вас!

— Добре сме — отвърна Линда. — Засега. Слушай — успяхме да се доберем до града, но…

— Ние също сме в града! — прекъсна я Кели. — Аз и Майло. Вие къде сте?

От другата страна се дочу шепот за кратко, след което Линда отговори:

— Тъкмо излизаме на ъгъла, където алеята „Брайър“ се влива в улица „Брайър“.

— Улица „Брайър“ — повтори Кели на Майло. — Знаеш ли къде е?

Той кимна и посочи надясно.

— На две пресечки в онази посока.

— Можем да сме там до трийсет секунди — заяви Кели обратно в слушалката.

— Не, Кели — отвърна Линда, — опасяваме се, че ни следят. Ще се опитаме да ги отклоним нанякъде. Ако вие с Майло можете… чакай… мамка му.

— Линда? Линда? Какво става? Линда?!

Разговорът прекъсна.

— Нещо се е случило с тях — изрече Кели.

Майло кимна и понечи да завърти волана, но в следващия миг удари спирачки, забил поглед в пътя пред тях, където Остин Кук претичваше през глава в една уличка, преследван от двама ревящи демони.

— Върви при приятелите си — каза Майло и вратата от нейната страна се отвори сама. — Придържай се към сенките. Аз ще взема Остин. Срещаме се в къщата на Вергил.

На Кели дори не ѝ остана време да отговори. Тя тъкмо стъпи навън и Чарджърът се изстреля напред, затръшвайки вратата в движение, като за части от секундата я освети със задните си светлини. А в следващия миг от него нямаше и следа.

— Да, добре — измърмори си Кели, докато напъхваше пистолета си в колана на дънките.

Закривайки с ръка очи от снежната виелица, тя изтича до тротоара и се насочи към улица „Брайър“. В рамките на близо трийсет секунди осъзна, че да се придържа към сенките щеше да е трудно с така ярко осветените улици. Да, беше адска нощ, която тегнеше осезаемо във въздуха и караше корема ѝ да се преобръща, но беше все така светло и сенките се разпръскваха една от друга. Когато ѝ се удадеше възможността обаче, тя се стараеше да се придържа към тях, защото на светло танцуваха всички чудовища.

Минаваше покрай сцени на сеч и жестокости, на извратености. На равни интервали от време целият град се озвучаваше от писъци. Нямаше представа как изобщо Вергил е можел да си стои вкъщи и да се самозаблуждава, че това нещо е празнична шумотевица.

А може би просто бе въпрос на отрицание да приеме нещата каквито са. Колко много неща биха могли да се припишат именно на своеволното отрицание.

Мина покрай момиче с шипове по цялото тяло, което пируваше с малка купчина нездравословна храна. То ѝ изръмжа и Кели побърза да я подмине.

Когато приближи завоя към улица „Брайър“, тя забави крачка и хвърли поглед отвъд ъгъла. Теренът беше чист. Тя се затича по лекия склон, като едва не падна по лице, препъвайки се в парчетата асфалт, разхвърляни по пътя от Адската нощ.

— Я гледай ти — обади се нечий глас зад нея, — и това ако не е нашата любима червенокоска?

Сърцето на Кели замръзна в гърдите и тя се извърна бавно. Рики и Дейв от „При Сали“ ѝ се хилеха насреща с гротесково безформени физиономии. Бяха различни видове демони, но споделяха един и същ поглед в очите.

Кели побягна.

Рики и Дейв се ухилиха и я подгониха. Кели тичаше, докато пътят не започна да се изравнява. Двамата бяха точно зад нея. Когато ѝ стана ясно, че няма да може да им се изплъзне, тя се пресегна за пистолета си, готова да го насочи към тях веднага щом се извърне. В този миг обаче нещо се блъсна мощно в нея и тя се стовари на земята и остана да лежи на нея.

— О-о! — изрече Парти животното, в облика на истинско животно този път. — Я виж какво си хванах?

Кели се изправи и заотстъпва назад, докато тримата демони се приближаваха към нея с очевидно наслаждение от случващото се.

— Бягаш доста бързо — отбеляза Рики — за момиче.

— Не обръщай внимание на просташкия му сексизъм — подхвърли Дейв, пристъпвайки по-близо. — Няма си и представа как се ухажва една дама.

— Страшни тъпаци сте и двамата — обади се Парти животното. — Червенокоска е лесбийка, забравихте ли? Не се интересува и грам от кренвиршите ви.

— Не искам никакви проблеми, момчета.

Тримата се разсмяха.

— Явно наистина си за пръв път тук — отбеляза Рики. — Иначе щеше да знаеш, че същността на Адската нощ е тъкмо в проблемите. Не става дума дали ги искаш, или не. Дори не е нужно да си ги търсиш. Ние ти ги доставяме на тепсия.

— И за наша сметка — добави Парти животното.

— А и освен това — обади се Рики — сме ти длъжници. Нали ни ступа задниците, когато се запознахме? Нямахме и представа, че с приятелчетата ти можете да се биете така. Но пък вие добре ни показахте, а?

— Съжалявам — изрече Кели. — Съжалявам, окей?

— Малко е късно за извинения. Знаеш ли какво последва, когато се разчу, че лесбийка ми е сритала задника? Унижение. Публично унижение.

— И какво сега? — попита Кели. — Проблемът е, че съм обратна, така ли?

— Обратна или не, не става дума за това — обади се Рики. — Че аз например чуках Парти животното преди няма и половин час на средата на главната.

— Точно така беше — потвърди Парти животното.

— Докато си вървим по улицата през деня, всички ние носим едни свои дребни страхове, неувереност и предразсъдъци и те са реално значими, докато слънцето е на небето, но знаеш ли какво? Когато настъпи Адската нощ, на никого не му пука ни най-малко за тези работи. Когато сме в този вид, всеки си прави каквото си иска. И всеки оправя когото си поиска.

— Доста освобождаващо преживяване — отбеляза Парти животното.

— Е, попитай ни — каза Рики.

Кели усещаше студения метал на пистолета върху бедрото си.

— Не разбирам. Какво да ви попитам?

— Знаеш.

— Не, не знам. Кълна се.

Рики се подсмихна.

— Питай ни какво ще направим с теб. Давай, питай. Знаеш, че искаш да попиташ.

Кели премигна недоумяващо.

— Какво, какво ще направите с мен?

Парти животното зави през смях.

— Ще те убием — изрече Дейв с удовлетворение.

— Всяка година — допълни Рики — се стараем да убием някого по нов начин. Знаеш ли какво още не сме изпробвали? Опитай да познаеш.

— Аз… аз не.

— Давай де, опитай. Предположи как ще те убием. Ей, не сме съвсем безсъвестни. Всъщност сме доста готини типове, щом ни опознае човек. Така че ще ти дадем шанса да се измъкнеш цяла, как ти звучи? Ако познаеш правилно как ще те убием, ще те пуснем да си вървиш.

Дейв плесна Рики по гърба.

— Добро предложение! Ти си бил гений! Е, какво ще кажеш, червенокоске?

— Не — отвърна Кели. — Не мога да се включа в играта ви. Но ако ме пуснете да си ходя.

— Няма да те пуснем — заяви Рики. — Или играеш играта, или се счита, че си се предала. Ако се предадеш, ще те убием. Така че, ще играеш ли, или не? Имаш право на три предположения.

— Да играем! — започна да скандира Парти животното. — Да играем! Да играем! Да играем!

Нямаше друг изход. Кели преглътна мъчително.

— Ако позная, ще ме оставите, нали?

— Да — отвърна Рики. — Вие, момчета, окей ли сте с това?

— Хазартът не е забавен, ако не съдържа риска да изгубиш — изрече Парти животното през широка усмивка.

— Колко души вече сте убили? — попита Кели.

— Много — отвърна Дейв.

— И ги убивате по нови различни начини всеки път?

— Абсолютно всеки път — заяви Рики. — Достатъчно. Няма да си играем на въпроси и отговори. Имаш три предположения за това как ще умреш. Какво ти е първото?

Тя се опита да подреди хаоса в мислите си, за да раздели вариантите в отделни категории. Пребиване, наръгване с нож, застрелване — вероятно всички такива вече бяха използвани.

— Удавяне? — пробва тя.

— О-о, удавяне — повтори Дейв. — Трябва да го запомним за догодина.

— Не, няма да те удавим, червенокоске — отвърна Рики. — Второто ти предложение?

— Не знам, би могло да е всичко.

— Да, така е.

— Тогава изгаряне.

Усмивката на Рики се разшири още повече.

— Харесва ми как работи мозъкът ти. Но не. Вече сме изгаряли жертвата си. Още на втората си Адска нощ. Трето и последно предложение, червенокоске?

— Подскажете ми.

— Без подсказване.

— Моля ви, каквото и да е. Дайте ми нещичко. Дребна подсказка? Каквото и да е.

— Нека да ѝ дадем една подсказка — обади се Дейв.

— Много ще сме добрички с нея — отбеляза Рики.

— Аз ще се заема — каза Парти животното. — Добре тогава, червенокоса лиз-близ, искаш подсказка ли? Да видим сега бива ли те по история. Ще те убием по същия начин, по който Хенри Осми е убил две от жените си.

— Обезглавяване! — извика победоносно Кели. — Обезглавяване! Отсякъл им е проклетите глави!

Тя се подготви да побегне между тях, но Дейв ѝ препречи пътя. Тя отстъпи назад.

— Нали обещахте! Обещахте, че ако позная, ще ме пуснете да си ходя!

— Ама ти не позна — каза Рики.

— Глупости! Хенри Осми е наредил да обезглавят Ан Болейн и Катрин Хауърд! Учила съм си шибаните уроци по история!

— Ти може би — каза Рики, — но не и Парти животното.

Парти животното беше объркан.

— Мислех, че си е обесил жените.

Кели пребледня.

— Не е честно. Той сбърка, не аз.

— Да, но ти не предвиди колко тъп е Парти животното. А дори само за това си заслужаваш да виснеш на бесилото. Хайде. Всичко сме подготвили.

Тя посегна към пистолета, но Парти животното стисна ръката ѝ и започна да я тегли към Рики и Дейв.

— Не биваше да ме наричаш Кевин — заяви той. — Може би щях да те пусна, стига да не ме беше нарекла Кевин.

— Не съм ти казвала Кевин — успя да изрече Кели. — Линда беше.

— И все пак.

Тя успя да плъзне ръката си до оръжието, когато завиха по главната, но щом видя огромната тълпа от демони, навъртащи се около площада, прецени да го остави в колана си. Ако стреляше сега, само щеше да си подпише по-скоростно смъртната присъда. Рики и Дейв избутаха останалите демони от пътя им, а Парти животното я завлече право към тълпата. Интересното беше, че нито един от останалите демони не погледна към нея.

— Хванали са един от тях — каза Парти животното и се извърна към Кели, ентусиазирано нахилен. Като че ли бяха първи приятели. — Хванали са един!

Той я пусна и се изгуби сред тълпата.

Кели опита да го последва. Не искаше и да си помисля какво можеше да стори тази сбирщина на Амбър, ако я заловят. Нямаше и най-малка представа какво щеше да прави, ако беше Амбър този един от тях, който са заловили — знаеше само, че ще действа, ако тя беше техния избор.

Тълпата беше като жив, дишащ организъм — създанията в нея се движеха и блъскаха едно в друго, а на всеки няколко секунди Кели получаваше по един-два удара с лакът, които я запращаха с трясък в твърдата кожа на някое друго от тях. И в това ревящо море от остри зъби, нокти, рога и криле дори вече не виждаше никъде Рики и Дейв.

Опита да се придвижи настрани, но тълпата прииждаше и тя изпищя, изтласкана най-отпред като изстискана от тубичка паста за зъби. И изведнъж вече виждаше за какво се бяха струпали така — бяха заловили един от Хрътките.

Демоните приклещиха Хрътката към площада със смях и подигравки точно където преди се разполагаше урната за гласове. Хрътката имаше по-гъста брада от останалите си спътници, а голите му мускулести ръце бяха покрити с татуировки. Дори и да се беше съпротивлявал преди, вече се беше отказал и сега просто лежеше на земята в спокойно очакване на съдбата си.

Крайната дума в решаването ѝ се падна на Парти животното, който дръпна кордата на електрическата резачка, прясно-прясно задигната от конкурентния магазин за техника на Оскар Морено. Острието се завъртя с рев и демоните се захилиха още по-гръмко. Настъпи отново разбутване и пренареждане на строя им, за да може Парти животното да застане отпред, пред лявата ръка на Хрътката. Нахилен до уши, той сниши резачката и острието ѝ се впи в бицепса на жертвата му.

Разплиска се кръв. Демоните нададоха вой. Хрътката не гъкна, докато му режеха ръката. Кели едва задържаше погледа си натам.

Парти животното вдигна резачката над главата си и с оплискано с кръв лице приветства овациите. Завъртя се в кръг с приповдигнати крясъци и ликуване досущ като Ледърфейс в края на „Тексаско клане“, като порязваше и достатъчно глупавите да застанат прекалено близо до него демони. След това пристъпи към другата ръка на Хрътката, а тълпата отново затаи дъх, приведена напред. Кели използва момента да застане на четири крака и започна да лази през гората от демонски ходила. На няколко пъти получи ритник или удар с коляно — веднъж дори толкова силно, че зрението ѝ се замъгли, но пък тогава гората се разреди и тя успя да се измъкне изпод нея.

Изправи се на треперещи крака и попипа кръста си в търсене на пистолета, но установи, че го е изгубила някъде в мелето. Можеше да пробва да се върне и да го потърси… да бе, майната му. Ускори крачка, за да се отдалечи от тълпата, връщайки се откъдето беше дошла, но дочу гласа на Рики и се извърна.

— Дами и господа!

Кели вдигна поглед. Рики се беше покатерил на върха на покритото със сняг скеле пред сградата на Общината и беше разперил ръце пред себе си, докато изчакваше оживлението да поутихне, досущ като диктатор, обръщащ се към масите.

Когато настъпи задоволителна тишина, той започна с речта си:

— Кой иска да види нещо готино? — извика той, а демоните закрещяха одобрително. — Не ви чувам: кой иска да види нещо готино?

Дотук Кели не беше впечатлена от ораторските способности на Рики.

— Скивайте сега тука! — изрева Рики, а след известно затишие зад него се появи Парти животното, повлякъл със себе си Хрътката.

Кръвта още шуртеше от оголеното месо, където преди се намираха ръцете му, но изглежда това изобщо не смущаваше Хрътката. Още няколко секунди изминаха, докато Рики надене и затегне примка около врата на жертвата им и демоните започнаха да скандират нетърпеливо.

Най-накрая, когато всичко беше готово, Рики се отдръпна настрана и с демонстративен жест подкани Хрътката да се хвърли от ръба на скелето. Вместо това обаче Хрътката пристъпи с леко побутване към Рики, при което той загуби равновесие, прекатури се назад и полетя с писък към улицата. Размазващият му край остана скрит от погледа на Кели заради тълпата, която само след миг вече избухваше в смях.

Когато се насмяха добре, те отново започнаха да скандират, а Парти животното им се ухили, подхвана здраво Хрътката и го избута.

Хрътката полетя надолу. На близо половината път въжето се опъна до краен предел, тялото му се изпъна като струна и главата му изскочи от раменете. Всичко се случи толкова бързо, без излишно суетене, че направо беше смешно. Тялото на Хрътката се плъзна от примката и се строполи на земята, последвано след малко и от главата му, която отскочи два пъти и се търкулна. Един от демоните се затича до нея и я изрита, като че ли се беше засилил да вкара гол на игрището.

Тълпата подивя и Кели използва момента да се изниже от главната.

Насочи се обратно към улица „Брайър“, но спря на място, щом дочу лай на куче. Две ли беше това? Приведена ниско и с възможно най-тихи стъпки, тя се придвижи от сянка на сянка, приближавайки се към източника на звука.

Скоро обаче изгуби дирята и спря на място, опита с всички сили да се съсредоточи, като се стараеше да игнорира смеха и писъците, носещи се от улиците наоколо. Кучешкият лай не се чу отново. Без значение дали наистина беше Две, или не. Тя тръгна отново, насочила се в посоката, откъдето горе-долу беше дошъл първоначално, а когато зави покрай един ъгъл, се натресе право в някакъв психопат с пистолет.