Опустошение

50

Остин знаеше, че е безсмислено да се опитва да им избяга. Дори в човешкия си вид Марко Маб и Джейми Хилок бяха по-едри, по-силни и по-бързи от него.

А когато бяха демони, дори не ставаше и дума за състезание.

Двамата си играеха с него, разиграваха го, подмятаха му трохички надежда, но в крайна сметка го настигнаха, избутаха на земята в снега и му се засмяха подигравателно.

— Навън след като е минал вечерният час! — изрева Маб.

— Непослушно момченце! — изгука злорадо Хилок, чиято коса беше станала още по-дълга сега като беше демон и почти покриваше изцяло учудващо грозното му лице, резултат от трансформацията. — Как ли ще му се иска на Бланкард да е бил тук в този миг! Никак не те харесва той, да знаеш, хлапе.

— Така си е — добави Маб.

За разлика от Хилок, Маб беше по-привлекателен като демон. Кожата му имаше тъмнозлатист цвят.

— Да го заведем при Кол — предложи Хилок. — Ще го убием пред него.

— Кол си е в паник стаята — напомни му Маб. — Можем да го заснемем на видео. Какво ще кажеш?

— Не, тъпако — отвърна Хилок, — не помниш ли правилата? Никакви видеа, никакви снимки. Не можем да разказваме на никого за тази нощ.

— Уф, вярно. Добре тогава, ще убием дребното лайно тук и ще се върнем обратно за Кънингъм и приятелчетата му. Ще им дадем да разберат.

Двамата се приближиха към него, а Остин се изправи на крака, задъхан, и вдигна пистолета си.

Хилок се изсмя.

— Леле-мале! Гледай ти!

— Това да не е заглушител? — попита Маб. — Гледай, има си и заглушител! Колко готино!

— Сега определено ще се върнем за Кънингъм. Ще вземем този, ще отидем право при него и ще го гръмнем между рогата. Никой, абсолютно никой не може да си позволява да ни причинява такова нещо. Никой.

Маб кимна.

— Ще видим кой ще се смее тогава. И кой ще е по-велик, след като приключим с тях. Отмъщението е сладко. Дай ни пистолета, слабоумнико.

— Спрете — каза Остин. — Спрете или аз ще… просто спрете.

— Обзалагам се, че дори не знаеш как се стреля с това нещо — подметна Хилок. — Че дори не можеш да дръпнеш спусъка.

— Но ще — отвърна Остин през зъби. — Ще ви застрелям.

— Давай тогава — предизвика го Хилок. — Застреляй ни. Предизвиквам те.

Пистолетът беше тежък и трепереше в ръцете на Остин. Той обаче го стискаше здраво.

Маб и Хилок отново се разсмяха и пристъпиха към него, а Остин натисна силно спусъка. Очакваше приглушено „пффт!“ както във видеоигрите, но уж заглушеният пистолет изтрещя гръмко и със силен откат в ръцете му.

— Човече! — изрева Маб, ококорил очи и притиснал с ръце корема си. — Тоя ме застреля!

Маб залитна назад, а Хилок тръгна по него, като издърпа ръцете му, за да види със собствените си очи раната. Остин остана безмълвен, борейки се неистово с вътрешния си порив да започне да се извинява.

— Мда, доста шибано — отбеляза Хилок. — Направи го, наистина го направи!

— Ще те убия! — изрева Маб, но беше прекалено зает да се превива от болка, за да изпълни заканата си.

— Не мислех, че ще го направиш — продължи Хилок. — Не вярвах, че ти стиска. Кол все разправяше какъв си пъзльо, какво си мрънкало… почакай да видим само какво ще каже за това.

— Нищо няма да каже — заяви Остин. — Мъртъв е.

Маб спря да реве, а Хилок повдигна вежди.

— Какво каза?

— Кол е мъртъв — повтори Остин, този път с по-силен глас. — А, ако не внимавате, и вие ще свършите като него. Така че по-добре да ме оставите на мира.

— Ти си убил Кол? — попита плахо Маб.

Остин преглътна шумно, но кимна.

— Ти?! — изрече Хилок и пристъпи крачка напред. — Убил си Кол Бланкард?!

— Спри на място — нареди Остин. — Спри или ще те застрелям.

Хилок като че ли не беше помръднал и със сантиметър, само че изведнъж се озова достатъчно близо до Остин, за да избие оръжието от ръцете му.

— Убил си Кол Бланкард?! — повтори Хилок и вдигна Остин във въздуха за тениската му. — Убил си приятеля ни?!

— Джейми — изскимтя Маб. — Мисля, че умирам.

— Млъквай! — сопна му се Хилок.

— Тоя ме застреля в корема, човече…

— Млъквай бе, шибаняко! Този дребният тук току-що си призна, че е убил приятеля ни, не чу ли?

— Май че уби и мен, Джейми.

Хилок захвърли Остин обратно на земята и се приближи към Маб, който стенеше, превит на две.

— Какво?! — попита той. — Какво пък ти стана сега на теб, Марко?!

Маб посочи към Остин.

— Застреля ме, нали го видя?

— Е, и?

— Мисля, че ще умра, човече.

— И какво да направя аз по въпроса?

Маб се свлече на колене.

— Не знам, Джейми, страх ме е.

— Я се стегни!

— Не е въпрос на това да се стегнеш, като те е страх от смъртта.

— Разбира се, че е, а ти сега ми хленчиш. Я бъди малко повече мъж, да му се не види!

— Студено ми е.

— Разбира се, че ти е студено — заяви Хилок. — В Аляска сме. Стига си преувеличавал.

— Ама аз наистина умирам.

— Тогава умирай! Боже, Марко, умирай вече и да се приключва!

Остин прочете в демонското изражение на Маб повече, отколкото и думите им казваха — безразличието на Хилок го раняваше в пъти повече, отколкото който и да е куршум би могъл.

— Задник такъв — изрече Маб, извърна се назад, издърпа Хилок и го фрасна право в челюстта.

Хилок се олюля, но не падна на земята, а на свой ред заби юмрук в раната на Маб. Маб изкрещя от болка, препъна се и падна на колене. Сянката на Хилок затанцува на фона на огрелите го изведнъж червени светлини.

Черната кола на Майло удари Джейми Хилок с такава скорост, че го запрати на три метра във въздуха. Стовари се на земята като торба от демонска кожа, пълна със счупени кокали, и зави от болка.

Колата направи обратен завой насред улицата и се приближи отново, за да спре точно до Остин.

— Скачай вътре — каза Майло. — Да те заведем някъде, където е най-близо до безопасно.

Марко Маб вдигна поглед.

— Прощавайте — обади се той. — Можете ли да ни откарате в болница? Бях прострелян. А вие прегазихте приятеля ми.

Майло не му обърна внимание, не му обръщаше внимание и Остин, докато се качваше в колата.