Опустошение

36

Рони караше, Линда седеше на пътническото място до него, а Остин им разказваше от седалката зад тях за града и колко сбъркано място е. Кели седеше отзад на възглавниците и чешеше Две по коремчето. Когато вдигна поглед, видя, че Уорик я наблюдава. Той долази до нея и я попита с тих глас:

— Добре ли си, Кел?

Тя се усмихна в отговор:

— Нищо ми няма.

— Амбър е готино момиче.

Кели кимна.

— Да, предполагам е така.

— Много е секси, като е демон.

Кели сви равнодушно рамене.

— Разбира се, може да се твърди и че е секси по принцип, сещаш се, заради нея самата като човек — закима Уорик. — В крайна сметка значение има какъв си отвътре. Винаги съм го твърдял.

— Кога пък си го казвал това?

— Постоянно го повтарям, ама тебе все те няма наоколо, като го казвам — заяви Уорик.

— Така ли? И къде съм?

— Май че в тоалетната.

— Всеки път?!

— Абсолютно всеки път, когато го казвам.

— Брей, каква работа, а?

— Нали знаеш — продължи Уорик, — можеш да говориш с мен за всички тези работи, ако искаш. И не е задължително да е само за веселата им част. Като лесбийските работи. Можеш да ми разкажеш и за чувствата.

— Чувствата също са лесбийски, Уорик.

— Искам да кажа, че ако харесваш някоя, но тя не отговаря на чувствата ти, ами, като начало е идиотка, защото ти си страхотна. Но и освен това може би и се налага да си изясни някои неща сама за себе си, преди да може да си даде сметка колко невероятен човек си.

Кели облегна глава на рамото на Уорик.

— Ти си страхотен тип, нали си го знаеш?

— Просто съм много чувствителен по лесбийските въпроси — заяви той, а тя се засмя.

— Пристигнахме — съобщи Рони и отби.

Кели се наведе напред и се вгледа в редицата къщи, обградени от дървета. Спря вниманието си върху къщата с лилавия камион отпред, чиито прозорци мъж на средна възраст тъкмо заковаваше.

— Остин, ще останеш тук с Уорик и Две — каза му Рони. — Ние няма да се бавим много.

Остин кимна, а Кели отвори страничната врата и слезе. Рони и Линда се присъединиха към нея и тримата се приближиха към мъжа, който забиваше пирони.

— Здравейте — поздрави Рони.

Мъжът се извърна намръщено.

— Вие пък кои сте?

— Приятели сме на… ъм, сина ви — обясни Линда. — Той тук ли е?

Мъжът отвърна все така навъсено:

— Не бива да се навъртате наоколо. Днес е денят на фестивала ни. И вие, не може да сте тук. Имаме и вечерен час.

— Всъщност ние тъкмо си тръгвахме — обясни Кели с широка усмивка. — Стегнали сме си багажа и сме готови за път, но решихме да се отбием да видим сина ви, преди да си тръгнем. Няма да се бавим много, обещавам. Две минутки.

— Ако не си е вкъщи, ще го изчакаме — добави Рони с радостен тон.

— Не, не, тук си е — отвърна мъжът. — Вървете и почукайте на вратата. Съпругата ми ще ви заведе при него.

— Благодарим ви — каза Линда и пристъпи с останалите двама след себе си пред входната врата, потропвайки с кокалчета по нея.

Няколко мига по-късно се появи жена, която ококори притеснено очи, когато ги видя.

— Дошли са да видят Кевин — подвикна ѝ мъжът. — Пусни ги. Казват, че нямало да се бавят повече от две минути.

— Но вие не бива да сте тук — изрече жената.

— И аз това им казах. Били спрели тук на тръгване от града.

— Ама, вечерния час.

— Пусни ги да говорят с момчето! — извика съпругът.

— Добре, разбрах — отвърна изнервено жената. — Влизайте, влизайте бързичко — тя се отдръпна леко и те влязоха в къщата насред аромат от прясно изпечени сладки. — Третата врата вляво ей там. По-добре побързайте — изрече тя и изчезна с бърза крачка, а Рони завъртя дръжката на вратата на стаята на Парти животното и я отвори.

— Здрасти, Кевин — поздрави той.

Парти животното скочи от леглото си само по боксерки, изпускайки джойстика си на пода, който бе покрит с мръсни дрехи и чинии със засъхнала по тях храна.

Кели влезе последна в стаята му и още докато затваряше вратата, другата ѝ ръка се стрелна да запуши носа и устата ѝ.

— Леле, как смърди тук!

— Боже! — обади се Рони.

— Да не е умряла лисица под леглото ти? — попита Линда потресена. — Иде ми да дишам през устата, но се опасявам да не погълна вонята.

— Това е най-отвращаващото нещо, което някога съм виждала — отбеляза Кели, — имайки предвид, че веднъж дори ме хвърлиха във вана с жлъчка.

— Чуваш ли, Кевин? — обади се Рони. — Стаята ти е по-ужасна и от вана с жлъчка.

Парти чудовището ги зяпаше недоумяващо. Гърдите му бяха сравнително гладки, с няколко интересни туфи косми около необичайно големите му зърна.

— Какво правите тук?!

— Няма да се задържаме за дълго — обясни Рони. — Трябва ни кодът за бункера. Ядрения бункер на града. Казаха ни, че го знаеш. — Той се огледа. — Някога чистил ли си я тази стая?

— Кой ви пусна тук?

— Майка ти — отговори Линда. — Все още живееш с нея, между другото, а? Няма нищо лошо да живееш с вашите, разбира се, не ме разбирай погрешно, но по този начин ли? Вече не си тийнейджър, Кевин.

— Парти животно — поправи я някак малодушно той.

— Та ти си вече пълнолетен — продължи Линда, — не работиш ли? Или купонясването като животно ти е целодневно занимание?

Парти животното не отговори нищо.

— Тоест не работиш, живееш с вашите, не си чистиш стаята, а вероятно дори никога не си отварял прозорец да се проветри, и не се издържаш сам.

Кели поклати тъжно глава.

— О, Парти животно.

— Няма какво да ви се обяснявам на вас — изрече Парти животното. — Или на когото и да било. Правя си каквото знам. И съм, който си поискам. И си купонясвам.

— Да играеш видеоигри по гащи не е точно купонясване.

— Вие само почакайте — подхвърли Парти животното самодоволно. — Поостанете още няколко часа и ще видите какъв купон може да ви спретне Парти.

— Знаем, че се преобразяваш в демон — прекъсна го Рони.

Самодоволната усмивка на Парти животното се изпари.

— О.‍

— Знаем всичко. И не ни пука. Тук сме единствено и само за кода за бункера. Знаеш го, нали?

— И защо трябва да ви го казвам?

— Защото, ако не ни го кажеш, ще те пребия отново — отвърна Линда.

Парти животното изпъчи гърди, с което само подчерта още повече колко големи бяха зърната му.

— В бара ме хванахте неподготвен. Пробвай се пак да видиш какво ще стане.

— Бих пристъпила към теб сега, но се ужасявам при мисълта какво бих могла да настъпя — отвърна Линда. — Някога прал ли си ги тези дрехи?

— Заповядай, изпери ми ги ти — каза Парти животното. Ставаше все по-смел. — Можеш да започнеш с тези боксерки, които нося сега. Ела тук и си ги вземи. Ти или червенокоска, няма значение.

— Не си падам много по голи мъже — каза Кели, — но дори и да си падах, вероятно все пак нямаше да си падам по теб.

Парти животното се изсмя:

— И каква си сега, лесбийка ли?

— Да.

Той я погледна ококорено.

— Да бе?!

Определено ставаше все по-смел. Нямаше да я бъде тая. Кели се пресегна към кабелите, свързващи телевизора с игралната конзола.

— Ей — извика той, — не пипай там!

— Кажи ни кода или ще дръпна всички кабели и ще затрия цялата ти игра за днес. Обзалагам се, че не ти остана време да натиснеш „запази“, преди да нахлуем при теб, нали?

Парти животното облиза нервно устни.

— Не можеш, не можеш да ме заплашваш с това. Това дори не е никаква заплаха. Просто ще си го изиграя наново.

— Целта на Кели тук — обясни Рони — беше просто да даде начален ход на залпа. Това е просто въвеждащата ни заплаха. Дали ще проработи? Вероятно не.

— А когато не проработи — продължи Линда, — продължаваме със следващата. А след това с друга. И в крайна сметка ще ни кажеш кода.

— И това колко ще боли или колко ще си изгубил накрая зависи единствено и само от теб — завърши Кели. — Така че ще повторя, кажи ни кода или ще дръпна кабелите.

— Добре де! — извика Парти животното и вдигна ръце. — Боже, добре! Кодът е 4–0–1–5. Ще изписка, като го въведете, а след това ще светне зелена лампичка.

Кели пусна кабелите.

— Благодаря.

— Значи ти, наистина си лесбийка? И ти ли си лесбийка?

— Опасявам се, че не — отвърна Линда.

Парти животното като че ли остана разочарован и отмести поглед към Рони.

— А ти не си ли в играта?

— Не съм убеден, че разбираш напълно какво е лесбийка — отвърна Рони, — така че ще вървим, а ти си направи справка в Гугъл.

Парти животното се намуси, но Рони вече излизаше от стаята, следван плътно от Линда. На Кели отчаяно ѝ се прииска да каже нещо остроумно, преди да тръгне, но желанието ѝ да избяга час по-скоро от вонята беше по-силно. Присъедини се към останалите в коридора и затвори вратата след себе си, вдишвайки дълбока глътка въздух.

Родителите на парти животното стояха заедно в очакване да се появят.

— Сега тръгвате ли си вече? — попита майката.

— Да, благодарим ви — отвърна Рони с усмивка.

По лицата на двама им се изписа осезаемо облекчение, а майката се извърна за миг и поднесе чиния от масата зад себе си.

— Искате ли сладки?

Кели се ухили.

— И още как.