Опустошение

40

Амбър се преобрази, но Грант просто затегна хватката си. Кърсти избута Линда, която полетя право в Майло, и дръпна силно Кели към себе си. Родителите ѝ също бяха там и тъкмо скачаха от минивана. Рони се хвърли върху Бети, но тя нанесе удар първа, с който го завъртя във въздуха и запрати върху Остин, който тъкмо беше побягнал. Две се втурна към Бил, но той го изрита настрана, а кучето изскимтя и се претърколи насред пръстта.

Майло беше извадил пистолета си и го държеше с две ръце пред себе си, но врагът го превъзхождаше по численост: бяха четирима с оръжия срещу един.

— Ще ти откъсна врата, ако се съпротивляваш — прошепна Грант в ухото на Амбър.

— Свали оръжието, господин Себастиан — изрече Бил. — И един от нас да застреляш, останалите трима ще убият приятелчетата ти. Включително и дъщеря ми, разбира се.

— Пуснете ги — отвърна Майло, без да сваля пистолета си.

— Това и ще направим — увери го Бил, — щом получим това, за което сме дошли.

— Ей, човече — обади се Уорик, задавайки се от шофьорското място с вдигнати нагоре ръце. — Какво става тука? Какво, по дяволите, човече? Качих ви на добра воля. Какво правите сега?!

— Това са родителите на Амбър — изрече Рони през зъби.

Кърсти се ухили снизходително на Уорик, оголвайки зъби.

— Малко си глупав, знаеш ли?

Уорик я зяпна, след което отмести поглед към останалите в опит да си даде сметка за вредата, която току-що беше нанесъл.

— Мамка му — изрече той накрая.

— Не винете идиота — обади се Бил. — Можем да бъдем много убедителни, когато поискаме. Той просто предложи да качи неколцина пришълци, попаднали съвсем случайно насред цялата лудница в този град. Той ни спаси живота. Нали така, Уорик?

— Не искам да говоря с вас — изрече Уорик и коленичи да прегърне защитнически Две.

Бил се засмя и извърна поглед към Майло и останалите.

— Дайте ни ключа. Само за него сме тук. Дори не се интересуваме вече от Амбър. Вече не означаваш нищо за нас, миличка. Просто ни дай ключа и ще ви оставим да си вършите там каквото си вършехте.

— Вече не е в нас — отвърна Амбър.

— Чувствам се длъжна да ви предупредя — обади се Кърсти, като изви ръката на Кели толкова силно, че тя проплака от болка, — че не му е времето да изпробвате търпението ни.

Бети се усмихна.

— Както може би сами виждате, в момента нещата сред нас са малко напрегнати. А знаехте ли, че Хрътките са проникнали през онази удобна невидима стена, която ги държеше вън от града? Знаели сте? О, интересно. Да не би да… да се натъкваме на развитието на някакъв план тук? Бил, скъпи, опасявам се, че непреднамерено се превърнахме в прът, пъхнат в колелата, задвижващи тукашната схема.

— Колко жалко наистина — отвърна Бил.

— Много — продължи Бети. — Е, имайки вече всичко това предвид, съм сигурна, че ще разберете и нас, като ви молим просто да прескочим момента, в който отричате, че ключът е във вас и просто пристъпим към онзи, в който ни го давате. Ако можем да направим така, ще е чудно. В противен случай ще започнем да избиваме приятелчетата ви. Поне веднъж изглежда май си имате доста.

— Нищо не печелиш, като нараняваш някого от нас.

— Ще започнем с онези, които няма да ти липсват много — подхвърли Бил. — На този старец така или иначе не му остава много време.

— Аз не съм с тях — побърза да отвърне Йеспер. — Мога да ви помогна. Мога да…

Бил застреля Йеспер между очите.

Линда изпищя, а Рони изруга, докато тялото на Йеспер се отпускаше назад и свличаше на земята.

А Амбър, загледана в трупа, от който в пръстта се разливаше едра локва кръв, почувства как я обзема интересно чувство на съжаление, че не тя беше тази, която да го убие.

След това Бил насочи оръжието си към лицето на Рони.

— А сега този ли? Не изглеждахте много натъжени от смъртта на предишния. Дали пък ако гръмна този, ще предизвикам по-силна реакция у вас?

— А може би подходът ни е грешен — заяви Бети. — Може би трябваше да започнем с най-младия — тя притисна пистолета си в главата на Остин. — А сега — продължи тя с радостен тон, — ще ни дадете ли, моля, ключа?

— Не е у нас — обади се Рони. — Откраднаха го.

Амбър кимна.

— Откраднаха го от колата, Бети, кълна се в Бог.

— Не ви лъжем — каза Линда.

— Тогава у кого е сега? — попита Кърсти.

— Не знаем — отвърна Амбър. — Беше някакво хлапе. Не е знаел какво взима, просто го открадна.

Бети поклати глава.

— Колко неприятно. Наистина неприятно — тя задържа Остин на ръка разстояние от себе си, а пръстът ѝ започна да се затяга около спусъка.

— Знам! — извика Остин. — Знам кой е бил!

Бети повдигна вежда.

— Така ли било?

— Да! Момчето с родилния белег! Знам името му! Знам къде живее!

Бети свали оръжието и се наведе към него с усмивка.

— А можеш ли да ни заведеш там, млади момко?

Остин кимна.

— Как се казваш?

— Остин.

— Приятно ми е, Остин, аз съм Бети. Това е съпругът ми Бил, а другите двама са наши приятели. Ще ни помогнеш ли да вземем ключа? Обещавам ти да не те убиваме, ако ни помогнеш. Заклевам ти се.

Остин кимна отново.

— Я гледай ти — каза Бил. — Веднъж да намерим мирно решение, като не броим стареца, нали. А сега ще вземем Остин и ще вземем минивана, за да си върнем този прекрасен ключ, за който слушаме толкова много. И никой от вас не ще ни проследи, защото всичко е пресметнато точно във времето, а ако полицията в този град е дори наполовина така дейна, колкото чухме да разправят…

Разнесе се шум от коли, които се приближаваха с висока скорост. Светлина на фарове.

— Някой явно им е подшушнал вече — заяви Бети с усмивка. — Време е вече да ви оставяме.

И четиримата заотстъпваха назад към минивана. Грант продължи да държи Амбър, използвайки я като щит срещу Майло, ако му хрумнеше да стреля, но сега между двама им се беше отворило разстояние, което ѝ даваше възможност да се движи. Прекалената му самоувереност го беше подвела да остане открит. Уязвим. Ако Амбър не действаше сега, всичко щеше да бъде изгубено. Тя пусна дългите си нокти и замахна.

Тъй като той не беше видял движението на ръката ѝ, черните му люспи нямаха достатъчно време да се оформят и да го защитят и тя разкъса гърлото му се лекотата, с която би му зашлевила шамар.

Той я пусна и изтърва оръжието си, като залитна с ръце, притиснати в гръкляна си, и широко отворени очи, докато кръвта му бликаше. Кърсти изпищя, а Амбър побърза да хвърли пистолета на Грант към Майло, който го улови с лявата си ръка, докато вече стреляше със своето оръжие в дясната.

Бети издърпа Остин в минивана, а Бил скочи зад волана, но в следващия миг срещу тях се зададоха с бясна скорост полицейски патрулки, а нощта се изпълни с крясъци, изстрели и сирени. Патрулките набиха рязко спирачки, а колелата им поднесоха в пръстта, докато миниванът палеше и въртеше гуми. Остин крещеше за помощ, но всичко наоколо беше страшна бъркотия. Амбър се препъна в крака на Грант и едва не падна. Долавяше само откъслечни картини: как Майло си разменя изстрели с Новак и подчинените му; как Бети се е навела през прозореца на минивана и стреля по ченгетата, а колата поднася; как Кели скача в Чарджъра, а Уорик грабва Две в обятията си и се затичва към дърветата; как Ортман се нахвърля върху Рони, а той го посреща с юмрук и поваля на земята, но той се изправя отново като ухилен демон; как след това Линда хваща Рони за ръката и го издърпва и двамата също побягват към дърветата; как Майло се хвърля в пръстта зад Чарджъра и Кърсти се насочва право към нея.

Амбър изви гръб назад. Ноктите на Кърсти минаха на сантиметър от нея, но тя продължи да атакува. Вдигна Амбър във въздуха, като не спираше да крещи в лицето ѝ през цялото време. Амбър се извъртя и я избута от себе си, но бързо се изправи на крака, когато Новак започна да стреля и по нея. Побягна. Уорик и останалите бяха избягали сред дърветата, като се бяха насочили надолу към града. Тя също изтича в гората, но тръгна да се изкачва нагоре, сред хълмовете. В клоните точно покрай ушите ѝ попадаха куршуми. Хвърли поглед назад и видя как Майло е зад волана на Чарджъра и отпрашва с пълна газ, а ченгетата скачат в патрулните си коли, за да го подгонят.

Видя и как Кърсти се задава отдолу по хълма към нея.

Амбър продължи да тича, като се пресягаше към дърветата, за да се издърпа по-лесно нагоре. Почти беше стигнала върха на хълма, когато ноктите на Кърсти одраха десния ѝ крак отзад, врязвайки се в незащитено месо и тя изпищя от болка и се извъртя, но Кърсти вече беше върху нея. Амбър успя да пъхне здравия си крак точно между гърдите ѝ и да настани стъпалото си там, като я хвана за китките.

Изражението на Кърсти беше пропито с истинска омраза.

— Ще те убия, кучко, ще разкъсам…

Амбър изпъна рязко крак, като успя и да огледа добре изненаданата физиономия на Кърсти, преди тя да полети назад. Кърсти продължи да пада като че ли цяла вечност по склона, който сякаш се разгръщаше под нея, отказал да спре полета ѝ надолу. Най-сетне край на свободното ѝ падане сложи едно дърво. Удари се тежко в него, завъртя се покрай стеблото, падна, претъркулвайки се на земята под него, и изчезна от погледа на Амбър.

Амбър свали якето си, нави го и го завърза здраво около крака си. Изправи се, задържайки се за едно дърво, и продължи да се изкачва.

Достигна до някакъв равен път, който ѝ беше познат, и вече можеше да се движи по-бързо. Затича се, доколкото раненият крак ѝ позволяваше, стигна до завой на пътя, след който отново се гмурна сред дърветата и започна отново да се изкачва.

— Кучка!

Амбър се извърна, залегна ниско и се скри зад едно дърво. Виждаше Кърсти на същия път, където самата тя беше излязла преди малко.

— Ще те намеря! — крещеше тя. — Ще те намеря и ще те убия, кучко малка! Ще ти разкъсам гърлото! Ще те унищожа!

Кърсти пищеше и виеше от мъка, след което се свлече на колене и зарови глава в дланите си, хлипайки. Амбър си даваше сметка, че ако сега се преобрази в човек, най-вероятно наистина ще я съжали. Спомените ѝ за тази жена от детството ѝ бяха предимно хубави. Създаваше впечатлението на винаги щастлива и обаятелна. А Грант, мъжът, чиято кръв все още личеше по дясната ръка на Амбър, ѝ беше като роден чичо, докато израстваше. Единствено с него, сред всички останали, тя можеше да се шегува свободно. А тя го беше убила — беше разкъсала гръкляна му в мига, в който ѝ се удаде възможността.

Ако сега Амбър се преобразеше в човек, всичко това щеше да се забие като нож в сърцето ѝ.

Затова и не се преобрази.

Кърсти се изправи. Вървеше нестабилно, бършейки усилено сълзите от очите си. След това обаче се обърна и се върна откъдето беше дошла, като се изгуби сред дърветата.

Амбър затършува из джобовете си за телефона си, но не можа да го намери. Вероятно беше останал някъде долу, потънал в мрака сред дърветата. Нищо необичайно. Започна отново да се изкачва. Напредваше бавно. Болката в крака ѝ отшумяваше. Когато достигна върха на хълма, дори вече не куцаше. Развърза якето си от него, позабърса кръвта и си го облече отново. Тук горе беше студено. Спомни си за горещината във Флорида, за задушаващото ѝ присъствие навсякъде и се усмихна. Студът ѝ допадаше.

Достигна до покрайнините на собствеността на Бенджамин и спря за миг, за да дойде на себе си. Стисна зъби в очакване на болката и се преобрази.

Както се и очакваше, болката се стовари като сто тонов товар върху нея и тя изстена. Не беше обаче само болката от прясната рана на крака ѝ — боляха я рамото, ребрата и още десетки дребни охлузвания и натъртвания, които демонското ѝ Аз не беше отразило. Забеляза и че отново беше започнала да куца, докато пристъпваше към входната врата на дома на Бенджамин.