Елмазеният дворец

63 Речно съкровище

Кемир наблюдаваше ставащото от разстояние. От реката се появиха мъже, стиснали огромни щитове и мъчещи се да извадят нелепите си арбалети от водата. Не носеха никаква броня. Всъщност, когато погледна внимателно видя, че те не носят нищо. Бяха обаче нашарени със странни бои, които някак си ги опазваха сухи.

Той се намръщи и подръпна тетивата си. Това бе лудост. Той се замисли за една-две секунди дали боите не са някаква кървава магия, която да ги предпази и от драконовия огън. За една-две секунди.

После Пряспа повали дузина с едно-единствено издихание.

В следващия момент Бялата отстъпи и остави Пепелявия да се нахвърли върху тях. Останалите три дракона прекратиха заниманията си и се загледаха в ставащото. Даже докато Пепелявия довършваше войниците, един от тях се стрелна напред и глътна едно от телата. Пепелявия се обърна и изрева. За миг последните оцелели стражи бяха забравени, докато двата дракона се озъбиха един срещу друг. След това вторият дракон сведе глава и отстъпи назад.

За броени минути всички войници загинаха. Не успяха да изстрелят нито една стрела от арбалетите си. Кемир не бе сигурен дали дори са опитали. Все едно бяха наясно, че са обречени, но предпочитаха да умрат бързо и в битка, а не да се задушат бавно до смърт. Той се протегна и тръгна бавно, за да види дали след края на сражението е останало нещо, струващо си да бъде откраднато. Не бе много вероятно, тъй като онези се бяха появили голи, но може би някой носеше пръстен, талисман, огърлица. Безсмислено бе да краде от труповете. Дори да откриеше нещо, нямаше какво да го прави тук. Загледа се към реката, докато телата и щитовете се носеха по течението.

Безсмислено…

И тогава един от щитовете помръдна. Първоначално Кемир реши, че очите му си правят номера с него, но после се спря и погледна по-внимателно. Видя как някакви крака ритат под водата.

Той бавно изтегли една стрела от колчана си и опъна тетивата. Пусна стрелата по средата на щита. Дори от такова кратко разстояние не направи нещо особено, но пък и малкото бе достатъчно. Водата плисна и внезапно на далечния бряг се появи човек. Кемир извади друга стрела и след това зяпна.

— Ах ти, убиецо!

Ездач Семиан отвърна на погледа му. Той бе гол, ако не се броеше една дълга дебела риза, стигаща до коленете му, и меча му. Все още държеше щита си и имаше бутилка, увиснала на връв от врата му. Кемир задържа стрелата в една ръка и лъка в другата. Семиан бе само на няколко метра от него, но реката бе твърде широка, за да се прескочи.

Кемир се ухили.

— Мъртъв си.

Без да отклонява поглед, той постави стрелата на тетивата.

— Не можеш да ме стигнеш, а от това разстояние няма как да те пропусна. Кажи сега какъв е проблемът. Шубе те беше да умреш като останалите? Или тяхната роля си е била такава? Малките войници, които умират, за да можеш ти, Ездача, да живееш.

Той опъна тетивата.

Семиан се скри зад щита така, че Кемир можеше да види само главата му.

— За кого работиш, наемнико? Кой те купи?

— Никой — изсмя се Кемир, — за пръв път от много години, за никой. Само уреждам един стар дълг.

Можеше да продължи, да обясни на Ездача защо помага на Пряспа, да му разкаже как драконовите ездачи бяха убили семейството му, приятелите му, всички, които някога бе познавал. Това щеше да е милост — да обясни на онзи човек защо умира, да го накара да разбере.

Но от друга страна, Семиан не заслужаваше никаква милост, така че Кемир просто пусна стрелата. Семиан надигна щита, който потръпна, когато стрелата го удари точно пред лицето.

Ръката на Кемир се стрелна към друга стрела. В същото време Семиан направи лъвски скок към средата на реката. По средата на въздуха той метна нелепия си щит по него и се втурна към Кемир. В това време наемникът подготвяше втора стрела. Кемир се стрелна настрана, но щитът бе толкова огромен, че удари лъка му и почти го измъкна от ръцете му. Той изпусна стрелата и едва не падна.

Докато възстанови равновесието си, Семиан вече се бе появил на близкия бряг на реката.

— Ще трябва да се постараеш повече, наемнико.

Кемир се поколеба. Стрела или ножове? Стрелата бе сигурна работа, но Семиан бе прекалено близо.

Все пак рискува с още една стрела. Вече нямаше щит, който да пази противника му. Семиан изтегли меча си. Притича последните няколко метра, които ги разделяха, и замахна. Точно когато Кемир пусна стрелата си, върхът на меча цапна лъка му. Стрелата полетя настрана, а после Ездачът го връхлетя. Кемир също го нападна и двамата паднаха на земята, хванали се един за друг, и се претърколиха обратно към реката. Кемир стисна с ръка китката на Семиан, за да му попречи да използва меча. Другата му ръка се стрелна към гърлото на Ездача. Семиан пусна меча и удари Кемир в лицето с такава сила, че светът се завъртя пред наемника. Двамата се разделиха. Кемир скочи на крака и извади ножовете си. Семиан също се изправи, невъоръжен. Мечът му лежеше между тях.

— Последният път ти беше обкръжен от приятели и дракони. Сега е мой ред.

Кемир вдигна глава и изкрещя.

— Хей, Пряспа! — а после се озъби на Семиан. — Покажи ми кой от драконите бе твоят, та да го нахраня с трупа ти.

— Не виждам приятелите ти — каза Семиан и отстъпи крачка назад. Бутилката на връв все още висеше от врата му. Той я издигна над главата си. — Виждам само теб.

— Този път драконите са на моя страна.

Семиан не откъсна поглед от Кемир, докато завърташе капачето на бутилката. Кемир се стрелна напред, а Семиан отстъпи назад.

Кемир поклати глава.

— Аха! Няма специална отвара от твоите приятели алхимици! Трябваше да ги изпиеш, преди да излезеш навън.

Семиан сега бе още по-далеч от меча си.

— Това е отрова, наемнико. — Той бавно докосна бутилката до устните си и отпи.

— Носи бавна и болезнена смърт, нали?

— Доколкото знам, да.

— Значи ще имам време да те нарежа на парчета?

— О, не ме разбра. — Семиан погледна към пещерите. — Тя не е за хора.

След това зае бойна поза.

— Не съм въоръжен. Ще се пробваш ли с ножчетата си, наемнико? Или ще си намериш нещо по-полезно за вършене?