Елмазеният дворец

55 Говорители

В средата на масата с десет страни стояха Пръстенът и Копието на Говорителя. Хирам бе на крака, а всички го наблюдаваха. Очакваха той да седне. Някои от драконовите господари изглеждаха отегчени, а други нетърпеливи. Трети бяха просто подразнени от това, че той се тутка толкова много. Треперенето му се бе възобновило тази сутрин. Бе леко, но забележимо — поне за Шезира. Или отварите, които го крепяха срещу болестта, губеха своето действие, или времето му изтичаше.

Срещу Хирам стояха изпълняващият длъжността Гранд-майстор Джейрос и върховният жрец Арух. И това бе всичко. Две места бяха празни. Сайусите имаха малко дракони и бяха поканени в двореца от любезност, а Скалният крал не се бе виждал с останалите вече повече от десетилетие.

Шезира не можа да се сдържи и се загледа в пръстена. Значи оставаха седмина. Ръцете ѝ стиснаха масата. Бе чакала този ден от десетилетие. Бе направила всичко както трябва. Тази глупост с кралица Зафир се превръщаше в обикновен тест, който да провери дали тя е готова за пръстена. Седнала на масата, загледана в пръстена, тя почти можеше да повярва, че Хирам я изпитва, че Зафир е илюзорна.

Хирам най-накрая седна. Джейрос се изправи и изнесе реч. Арух го последва. Това бяха същите речи, които се казваха на всеки десет години. Джейрос говореше за тежестта на отговорностите. Шезира знаеше думите, но сега, когато те бяха предназначени за нея, тя ги слушаше жадно, като попиваше всяка от тях. Преди десетилетие, когато бяха предназначени за Хирам, ѝ се бяха сторили скучни. Днес бе настръхнала. Когато Арух започна да говори за смирението и за милостта на бога-дракон, тя не погледна към тавана, както направи седналия до жреца Джейрос, но се замисли дали това не е истина, дали жреците не са онези, които усмиряват драконите, дали отварите не работят само заради техните молитви. Това бяха глупави мисли и в друг ден щеше да им се изсмее, но сега ѝ се струваха важни и значими.

Ощипа се. Ти си Кралицата на Пясъка и Камъка, владетелката на Севера. Не някоя малоумна принцеса, видяла първия си дракон.

Когато отново дойде редът на Хирам, той започна да говори за това какво е свършил по време на мандата си в двореца. Говореше за мир и просперитет, за невероятната сила на Елмазената стража, за значимостта на това да има континуитет на властта и целите ѝ. Тогава, със същия глас, с който хвалеше бронята на Стражата, той обяви кралица Зафир за своя наследница и седна. На Шезира ѝ отне един миг, за да разбере какво е казал, да осъзнае, че той е нарушил договора им, че това, което се случва, не е никакъв тест.

„Сирион и Валгар ще ме подкрепят. Джехал и крал Наргон също. Силвалан няма да се поколебае, ако види, че каузата на Зафир е изгубена.“ Устата на Хирам бе леко отворена. В очите му блестеше нетърпение. Тя внезапно се сети, че още не е казала нищо. В края на масата Джейрос гледаше в краката си. Пред него имаше два навити пергамента. Той се протегна да вземе един от тях.

— Не — прошепна тя. Отне ѝ още един миг, за да намери гласа си. Когато го направи, стана на крака. Стори го бавно, достолепно. Не трябваше да изглежда припряна или ядосана. Трябваше да звучи спокойно, когато говори. Почти мило. Все едно се кара на сгрешило дете. Джейрос я погледна. Свитъкът бе в ръката му. Бе готов да обяви следващия Говорител. Тя срещна погледа му и поклати глава.

Джейрос остави свитъка с въздишка и взе друг. Арух се изправи зад него. Изглеждаха уморени, видя Шезира. Това им бе досадно. Внезапно тя разбра, че всички са очаквали това да стане. Може би го бяха репетирали. В крайна сметка, не бяха ли правели точно това през последните няколко дни?

— Има ли други възражения? — попита Джейрос. Когато никой не се обади, той продължи.

— Седем пъти инаугурацията на Говорител е била оспорвана. Три пъти възраженията са били отхвърляни. От четирите, които са били приети, три са хвърлили кралствата във война. Кралицо Шезира, в името на добруването на кралствата, няма ли да оттеглите своето възражение?

— Не, Гранд-майстор Джейрос, няма.

— Тогава, Ваша Светлост, какво е възражението ви?

— Хираме, между нашите кланове има сключен договор. Той бе изготвен преди десетилетия. Ако го нарушиш, опозоряваш всички ни. По-мъдри хора от мен са решили, че само действащ крал или кралица могат да заемат длъжността на Говорител. Те са взели това решение, понеже са осъзнавали, че за да управляваш деветте кралства, трябва да си се доказал като ръководител. Кралица Зафир наистина седи на трона си и вероятно ще бъде чудесен Говорител — след двайсет години, когато е натрупала необходимия опит. Моля те да уважиш договорката между нашите кланове и да ме обявиш за свой наследник.

— А кой ще бъде твоят наследник, Шезира? — изсъска Хирам, взирайки се в принц Джехал.

— Някой, който е мъдър и силен, Хираме — усмихна се Джехал, — който има достатъчно достойнство, за да не завоюва титлите си, разтваряйки крака.

— Усойнице! — скочи на крака Хирам.

Шезира погледна лошо и двамата.

— Принц Джехал, това е свято време. Покажете малко уважение.

— За какво? — килна глава Джехал.

В настъпилата тишина Джейрос бързо разгъна свитъка и прочете текста, написан върху него на висок глас:

— Както е описано още по времето на Нарамед, думата на Говорителя може да бъде оспорена пред присъстващите Крале и Кралици на Деветте Кралства. Съветът ще се разпусне и ще се събере отново след един ден, призори, когато нов Говорител ще бъде избран, по думата на своя предшественик или чрез гласуване на Кралете и Кралиците, в случай че възражението остане.

Джехал изпъшка и се облегна на масата. Шезира за момент се стресна, че е отровен, но той внезапно вдигна глава:

— Трябва ли? Още един ден да се правим на подплашени зайци? Да не ядем нищо, да не се катерим по високите етажи, да се обграждаме с въоръжените си драконови рицари?

Той се поклони на Шезира.

— Както казахте, Ваша Светлост, това е свято време и аз се извинявам за думите, които лекомислено изрекох преди малко. Но нека приключим това сега, докато сме живи и здрави. Стига детинщини. Всички знаем как да гласуваме.

Шезира се намръщи.

— Разбирам Ви, принц Джехал, но си има ред.

Лейди Настрия се приведе до нея и прошепна.

— Хубаво е да се съгласите с него, Ваше Височество.

— Че защо? — погледна я стреснато кралица Шезира.

Настрия я приближи. Думите ѝ бяха толкова тихи, че Шезира едвам ги чуваше.

— Понеже принцеса Джаслин ще се върне от крепостта на алхимиците всеки момент, а когато го стори, с Джехал е свършено. Използвайте го сега, Ваша Светлост, а после се отървете от него.

— Сигурна ли си? — прошепна в отговор кралицата.

— По-сигурна от всякога, Ваше Височество.

Настрия се изправи и се обърна към масата. Шезира стори същото. Чудесно. Бе ѝ трудно да не се усмихне. Тя погледна първо към Хирам, а после към Джейрос.

— Съгласна съм.

— Аз пък не — усмихна ѝ се в отговор Хирам. — Нека изчакаме.

Джейрос погледна към кралица Зафир. Тя също кимна. На Джейрос му стана неудобно.

— Съжалявам, лорд Хирам, но това е решение на Кралете и Кралиците на Деветте Кралства. Вие вече нямате думата по въпроса.

Той избегна погледа на Хирам.

— Някой да не е съгласен?

Когато всички млъкнаха, той въздъхна.

— Хубаво. Кралица Шезира, кралица Зафир, една по една всяка от вас ще извиква монарх да подкрепи вашата кауза. Кралете и кралиците ще изберат коя от вас да управлява.

Когато той завърши, Шезира погледна към Зафир. „Това е последният ти шанс да се откажеш, за да не станеш на глупачка.“ Лицето на Зафир обаче остана неразгадаемо. Тя срещна погледа на Шезира и не реагира. Вместо това бавно застана до Хирам. Шезира зае място до алхимика и жреца.

Джейрос ѝ се поклони.

— Кралицо Шезира, вие отправихте възражението. Кой крал или кралица призовавате на своя страна?

— Призовавам крал Валгар.

Валгар не си направи труда да каже нещо, просто се надигна и застана до Шезира. Джейрос се поклони към кралица Зафир.

— Кой крал или кралица призовавате вие?

Зафир не отговори. Вместо нея, това стори Хирам.

— Призовавам братовчед си, крал Сирион.

Сирион застана до Хирам, което означаваше, че Хирам не вижда това, на което стана свидетел Шезира. Тя видя колко изопнато бе лицето на Сирион, колко побелели бяха кокалчетата му. Когато не отговори, Хирам се обърна бавно към него.

— Съжалявам, братовчеде. Винаги съм мислел, че тази корона не е за мен, че я пазя за теб, че очаквам този ден. Но договорът си е договор. Подкрепям кралица Шезира.

Кралица Шезира изпита топлото чувство на победата. Двама от двама. Хирам изглеждаше втрещен. Лицето му бе вцепенено от ужас. Дори Джейрос изглеждаше смаян. На масата единствено кралица Зафир изглеждаше спокойна.

„Благодаря ти, Джаслин. И ти да направиш нещо полезно.“

— Крал Тиан — каза тя. Колкото и да се стараеше да не злорадства, гласът ѝ потръпна. Предвкусваше победата.

Джейрос се поклони на принц Джехал.

— Като регент на крал Тиан, имате право да говорите от негово име.

— Знам — ухили се Джехал. Той се изправи, подпря се на масата и загледа Хирам.

— Старче, ти ме обиждаше, дори си позволи да ме измъчваш. Моето най-голямо желание е да видя как всичко, което си обичал, става на пепел пред очите ти.

Той се обърна към Шезира.

— Ваше Височество, ще обявите ли своя наследник тук и сега? Ще направите ли договор, подобен на този, който Хирам иска да наруши?

Шезира кимна.

— Вие, принц Джехал, ще бъдете моят наследник. Обявявам го официално.

В устата ѝ остана горчив вкус. Но ако Настрия бе права, скоро тези думи щяха да са без значение. Нека Валгар я наследеше. Така Алмири щеше да вземе трона му, а Джаслин и Листра щяха да останат кралици.

„Антрос, ако ме гледаш отнякъде, се надявам да си щастлив.“

Джехал се усмихна толкова широко, че лицето му изглеждаше разделено на две.

— Доволен ли си сега? Без измяната ти нямаше да стигна дотук. Ти предаде съюзниците си. Собствените ти братовчеди се обърнаха срещу теб. Каква причина бих имал да се съюзя с теб? Помисли върху това, тъй като правя точно това. Подкрепям кралица Зафир.

Шезира не помръдна. Не можеше. Думите на Джехал я бяха сковали. Тя чу как крал Силвалан също подкрепя Зафир, а след това крал Наргон последва примера му, но тя не чуваше думите им. Не можеше да мисли. За миг ѝ се стори, че светът избледнява, когато той се върна отново, Джейрос бе по средата на друга реч. Бе отворил втория от свитъците си и обявяваше Зафир за следващия Говорител на Кралствата.