Елмазеният дворец

13 Устата на Яростта

Шезира нямаше голям избор, освен да преглътне яда си и да задържи езика зад зъбите си. Веднага щом навлязоха в Стръмния връх, ритуалите започнаха. Първо хапнаха малко, за да залъжат глада си след цял ден езда. После си взеха ароматни бани и отидоха на масаж, за да отпуснат мускулите си. А след това кралицата трябваше да се облече и да присъства на официалния пир, който започна привечер и продължи до среднощ. Когато Шезира се събуди рано сутринта, все още имаше празнуващи.

След това трябваше да се облече заради пътуването си до Устата на Яростта. Това бе лошото да бъдеш кралица. Непрекъснато трябваше да е някъде и да върши нещо, което означаваше, че няма как да държи под око дъщерите си. Така отговорността за тяхното държание и външност оставаше на лейди Настрия. Шезира бе сигурна, че без Настрия Джаслин би потърсила тайния проход на Джехал и би прекарала цялото си време в пещерата до морето. Бе много вероятно Листра да я последва.

Най-накрая каляските за Устата на яростта бяха готови. Всичките ѝ Ездачи бяха готови за ескорт. Тя нямаше повече работа и затова отново реши да види какво правят дъщерите ѝ.

— Какво си мислеше, че правиш! — започна да се кара тя веднага щом каляската тръгна. — Всъщност, въпросът важи и за двете ви! Да си говорите с него! Да го държиш за ръката!

Листра сведе глава и загледа виновно през мигли, но Джаслин веднага отговори.

— Той ѝ подаде ръката си. Карай се на него.

— Ще се карам, я! — погледна я Шезира. — Но това не я извинява, че я е поела. Освен това Листра трябва да се защитава сама. След месец няма да си тук.

— Аз и сега не трябваше да съм тук — блеснаха очите на Джаслин, — трябваше да съм в планината, преследвайки убиецът на Оркус, който открадна нашата Пряспа.

Пряспа. Така я бяха нарекли Люспестите, нали?

— Ти си принцеса — изръмжа Шезира, — независимо дали това ти харесва или не. Ще ходиш там, накъдето те отведе дългът. И няма да танцуваш като някоя селска мома!

— В тези земи хората са по… — Листра се поколеба, след което добави меко, — открити.

Джаслин и Шезира я погледнаха.

— Какво имаш предвид?

— След като няколко месеца преди да заминем ми забранихте да ходя до Наблюдателницата, аз прекарах много от свободното си време в библиотеката. Реших да науча повече за мястото, където отивам.

Тя се приведе към Шезира и снижи глас, докато колесницата увеличи скоростта си.

— Мисля, че тук хората са, как да кажа… майко, била ли си на южняшка сватба?

Шезира поклати глава.

— Маршал-рицар Настрия ме увери, че техните обичаи не са толкова различни от нашите.

— А лейди Настрия спомена ли какво трябва да правиш в нощта на сватбата?

— Аз ли? — премигна Шезира.

— Да, майко. Ти и Джаслин.

Усмивката на лицето на Джаслин угасна.

— За какво говориш, сестричке?

Листра се наведе още по-напред, докато трите не се сгушиха една до друга в центъра на каляската. След това прошепна.

— Става дума за консумацията на брака.

— Листра! — почувства се неловко Шезира. Тя се опита да си напомни, че трябва да е ядосана на дъщерите си.

— Майко, аз знам какво става в сватбените нощи. Гледала съм как драконите го правят откакто съм на пет.

Шезира щеше да припадне. Не това бе разговорът, който искаше да проведе с дъщерите си.

— Малка принцесо, не е съвсем същото…

— Разбира се, че не е, знам това. В библиотеката ни има много книги по въпроса.

„Антрос. Ах, този Антрос с неговите книги!“

— С картинки, майко!

— Листра!

— Това става, като не ме пускаш да летя с Джаслин — усмихна се слънчево тя и след това се обърна към сестра си, — а ти, сестро, можеш да спреш да се хилиш, понеже трябва да съблечете лично принц Джехал и да го отведете до булчинската стая, а преди това трябва да се уверите, че той е способен да изпълни съпружеския си дълг — изкикоти се тя.

— Листра! Как смееш! Това е просто нелепо! — стисна юмруци Шезира и бясна се облегна назад. Но в същото време бе и скована от ужас.

— Глупости! — Кралицата погледна дъщерите си, първо едната, после другата. „Ах, този Антрос! Това не можеше да е вярно, нали? Не можеше да имат толкова различни обичаи!“

— Не бива да вярваш на всичко, което пише в книгите! Каквото и да правите в тази част на света, вие сте мои дъщери и ще се държите както съм ви учила. След сватбата Джехал може да те показва пред всички като курва, негова си работа. Но дотогава, заради честта на предците ни, ще се държите като принцеси или никога повече няма да полетите от гнездото ми. Разбрахме ли се?

След това нямаше какво още да си кажат и затова настъпи неловка тишина. По средата на следващия ден спряха до едно каменисто пристанище. Очакваше ги малка армия от слуги, очевидно подготвени от предишната нощ. Нови и нови блюда от студени меса, хлябове и странни зеленчуци, полети с олио, им се сервираха и накрая Шезира реши, че ще се пръсне. Поне дъщерите ѝ се държаха прилично, а принц Джехал бе безгрешен. Той флиртуваше на ръба на благоприличието, но така и не прекрачи линията. Ако трябваше да бъде честна пред себе си, Шезира можеше да разбере защо Листра го харесва толкова. Той бе едновременно красив и чаровен.

Колко жалко, че в същото време тровеше баща си. „Ох, момичето ми, в какво те забърках…“

— Говорих с Маршал-рицаря — каза Шезира, когато отново потеглиха следобеда. — Оказа се, че малката Листра е донякъде права. За щастие ние сме само поканени, а не задължени да участваме в ритуала. Слава на боговете за това!

Листра се изкикоти и Шезира също се усмихна. Дори Джаслин се бе ухилила и се смееше, а настроението в каляската рязко се подобри.

— Какво още пише в тези книги? — попита Джаслин.

— Особено в тези без картинки — добави Шезира.

— Знам, че владението на крал Тиан е най-богато измежду кралствата.

— Нямаш нужда от библиотека, за да знаеш това.

— Гнездото е много далеч от Устата на Яростта.

— И това човек може да го види сам. Разбра ли защо?

— Кораби — намръщи се принцесата. — Драконите не ги обичат. Два от корабите на търговците Тайтакей били изгорени от драконите по време на управлението на пра-пра-пра-дядото на крал Тиан. Оцелелите казали, че никога няма да се върнат, освен ако драконите не се махнат от града. Кралят изпълнил желанието им.

— Преместил гнездото си? — Джаслин изглеждаше смаяна. Дори Шезира повдигна вежда.

— Това не е много за вярване — каза тя. — Никога не съм чувала тази приказка. Какво разбра за Тайтакей, тогава? Какво пише в книгите ти за тях?

— Че са някакви магьосници, май — сви рамене Листра.

Шезира нямаше какво да отговори на това. Антрос бе напълнил библиотеката с всякакви глупости. Шезира не разбираше защо, предвид факта, че доколкото ѝ бе известно, той не бе прочел и една книга през живота си. Тя бе същата. Бе прекалено заета с това да отглежда дъщерите и драконите си, а също и да управлява след смъртта на Антрос, че да се занимава с книжнина.

Което може би беше грешка. Ако беше попрочела това-онова, щеше да е запозната с безумните сватбени ритуали на южняците. Мисълта я накара да се усмихне. Може би просто остаряваше.

Отвън, пейзажът се сменяше бързо — от пясъчни плажове до малки селца, поля, пълни с добитък или засети с царевица, фургони и каруци, теглени от волове, мъже, подпрели се на мотиките си, докато зяпат отминаващите каляски. „Топло е“, даде си сметка Шезира. Тя бе забравила колко горещо става на юг.

Тя задряма. Когато се събуди, слънцето бе ниско в небето, а песента на колелата се бе променила. Каляската вървеше по калдъръм.

Събуди се, изправи се и погледна през прозореца. Минаваха покрай къщи, които бяха толкова близо една до друга, че изглеждаха като купчина. Техните покриви почти закриваха небето. От време на време кръстопътища пресичаха скупчените къщи и върху града падаха лъчи светлина. Видя улици, които слизат към морето и мерна пристанището, мачтите на корабите и вълните на морето, а също и отблясъците на слънцето по водата. Защитено от ветровете заради скалите на залива, морето тук бе по-спокойно и Листра не можеше да откъсне очи от него.

— Изглежда досущ като Огледалните езера!

Шезира кимна. Гледката от двореца на крал Тиан, построен на върха на хълма, гледащ към града, бе още по-хубава. Тя смътно си спомни как бе надничала иззад стените му, седнала на раменете на някой, зяпнала колко странно е всичко това. Корабите с техните платна, мачти и гребла се бяха стрували като странни морски чудовища, а всички колове около стените на пристанището ѝ напомняха на странна безлистна гора. Но най-невероятна бе миризмата на морето, която си пробиваше път през смрадта на града… Тогава е била на пет, най-много на шест годинки.

— Ще видиш много странни и различни неща тук, Листра. Запази способността да им се изненадваш, но я запази за себе си, иначе ще те помислят за глупачка.

Джаслин изцъка и погледна към тавана на каляската, но Шезира видя, че Листра я разбира.

— Нека очите ти блестят към всичко, което виждаш, но устата ти да бъде мълчалива. Направи това и принц Джехал ще е твой.

Тя се засмя, спомняйки си за Антрос.

— При това без дори да го разбере.

— Поне докато отваряш краката си, когато поиска, и му носиш синове — изсумтя Джаслин и Шезира едва се сдържа да не ѝ удари един шамар. Не го направи, отчасти защото каляската забави ход. Миг по-късно вратата се отвори и принц Джехал им се показа.

— Ваша Светлост — поклони се той и протегна ръка да ѝ помогне, — добре дошли в Устата на Яростта.

Бяха досами двореца на крал Тиан, но гледката към морето бе ясна. Близо до пристанището, дузини рибарски лодки пореха вълните. По-навътре се виждаха три големи кораба.

— Трябваше да има дракони, Ваша Светлост — каза Джехал, — казах на Тайтакей, че следващата Говорителка на Кралствата идва, за да даде дъщеря си за жена и в нейна чест трябва да има дракони, които да оцветят с огъня си небесата. За да компенсират отсъствието им, кралице Шезира, Тайтакей ще представят във Ваша чест гледка, която никой в Кралствата не е виждал.

Докато Шезира гледаше към морето, малки искри от пламък се изстреляха от корабите в небето. Когато се издигнаха високо, те избухнаха в пъстроцветен дъжд. Шезира не можа да се въздържи. Спря на едно място и зяпна. Никога не бе виждала такова нещо. Дори не бе чувала за нещо подобно.

Трая около минута. Когато свърши, принц Джехал се поклони на Листра.

— Всичко това бледнее пред Вашата красота, принцесо моя. Вие ще осветите двореца по-ярко, отколкото Тайтакей осветиха небесата.

— Вярвам, че ще имаме възможността да благодарим на Вашите гости за тяхното невероятно посрещане? — попита Шезира, внимателно заставайки между Листра и принц Джехал.

— Разбира се — усмихна се Джехал. — Пратеник на Тайтакей ще присъства на сватбата. Сигурен съм, че той ще разговаря с Вас, ако благоволите да му дадете аудиенция.

Той я приближи и снижи гласа си почти до шепот.

— Трябва да знаете, Ваша Светлост, че те имат само едно желание. Повече от сто години посещават бреговете ни и ние им продаваме роби и драконови люспи, ала тяхната цел е друга. Затова ще Ви засипят с дарове, както направиха с баща ми и Говорителя Хирам, заради тази тяхна едничка цел.

— Драконово яйце, може би?

— Повечето яйца са запъртъци и те знаят това, Ваша Светлост. Искат истински дракон, новоизлюпен. Това искат. Винаги са го искали. И са готови на всичко, за да го получат. На всичко. Защо Стръмния връх е толкова далеч от пристанището, питат хората. За да опазим Тайтакей от драконите ли? Не, Ваша Светлост. За да опазим драконите си от Тайтакей.