Елмазеният дворец

21 Сватбата

Метероа, разбира се, бе изчислил всичко перфектно.

Когато Джехал се завърна в двореца, всички го очакваха. Той мина бързо през залата за пирове, с принцеса Листра до него.

Вие сте бъдещият Говорител…

— Да пием! — извика той още преди да стигне трона на малоумния си баща. — Вдигам тост, не само за нас двамата, но за всички нас! За живота!

След това той завъртя принцеса Листра към себе си, целуна я, после погледна към масите, за да е сигурен, че Зафир го е видяла.

— Да пием! — извика той отново сред настаналата тишина. — За това, че сърцата ни бият! За плющенето на драконовите криле и огъня на издиханията им! За звъна на мечовете в смъртоносна битка, за страстта на влюбените! Да пием и да викаме, с радост или гняв, не ме интересува! Но не искам залата ми да е тиха като гробница!

Той седна и удари с бокал по масата. Всички го бяха зяпнали. Не това бе очакваното начало за един сватбен пир, но на него просто му бе омръзнало от цялата досадна церемониалност. По-добре бе всички просто да се напият.

Той погледна към майката на принцеса Листра.

— Не е ли това по-близко до Вашите обичаи, Ваша Светлост?

Лицето на кралица Шезира остана безизразно.

— Вашият плам би бил оценен по-добре в моята тронна зала, отколкото във Вашата собствена.

— Бих искал дъщеря Ви да се почувства като у дома си.

Ала Шезира не отговори. Много по-късно, когато храната бе почти свършила, а той се бе напил, той я попита:

— Вие ме мислите за чудовище, нали?

Тя го погледна.

— След още няколко часа ще сте мой син — отговори хладно тя. И това бе всичко.

След като всички преядоха, трупа музиканти се появи и танците започнаха. Джехал танцува, разбира се, най-напред с принцеса Листра, която го гледаше изпод дългите си мигли с широко ококорени от изненада очи. Този поглед не бе слизал от лицето ѝ още от сутринта.

След това дойде редът на майка ѝ. Да танцуваш с Шезира бе като да танцуваш с желязна неподвижна статуя. А после в ръцете му се появи Зафир, чувствена и изкусителна, притискаща се до него и удряща носа му с парфюма си. Джехал усети как се възбужда, когато усети нещо като убождане и подскочи.

— Какво правиш?

Зафир погледна към ръката си. На един от пръстените си носеше малък бодил, а на него се виждаше малка капка кръв. Тя я облиза с език и след това отново го прегърна.

— Напомням ти, че не си безсмъртен — прошепна тя.

— Но се чувствам така. — Той се опита да я притисне отново до себе си, но тя се възпротиви.

— Аз съм драконова кралица, принц Джехал, не куртизанка. А и всички ни гледат.

— Пръстенът, който носиш, за отравяне ли е?

— Разбира се.

— И сега ще умра?

— Не сега, любими. — Тя се приведе към него и за миг той усети как дъхът ѝ гали ухото му. — Видях как гледаш младата си булка днес — промърмори тя. — Позабавлявай се с нея, но помни, че аз съм тази, която може да ти даде това, което искаш. Ако възнамеряваш да ме замениш с нея, просто извади кинжала си и ме убий на място. Нека двамата умрем тук и сега.

Нима тя го ревнуваше? За миг помисли за това.

— Ако мислиш така, ще трябва да те отведа настрана и да ти докажа верността си — каза той с предрезгавял глас.

Тя го отблъсна с коварна усмивка.

— Не, новата звездичка може да те има за днес. А после… ще видим.

Тя му махна с пръсти, показвайки му отново пръстена си, все още обагрен с кръвта му.

Вие сте бъдещият Говорител.

Изпрати я с поглед, но преди да може да се спусне след нея, го хванаха.

— Принцеса Джаслин — усмихна се фалшиво Джехал.

— Принц Джехал.

— Не мога да кажа защо, но ми се струваше, че не си падате по танците — движенията ѝ бяха остри и агресивни, не като на сестра ѝ и толкова далеч от чувствените чупки на Зафир, колкото бе възможно.

— Предпочитам да танцувам във въздуха.

— С по-люспест партньор, предполагам — усмихна се Джехал, — както и аз. Значи имаме нещо общо.

Джаслин го изгледа презрително.

— Това, което имам общо с теб, е сестра ми. Танцувам, само за да ти кажа на ухо това, което никой друг не бива да чува — както и да я нараниш, ще ти го върна десетократно.

— А ако ѝ донеса радост?

— Тогава ще призная, че съм сгрешила за теб — тя се поклони и му обърна гръб.

— Не е много равностойно — подвикна ѝ той, но тя не му обърна повече внимание. Горката Листра. Той очакваше тя да се разплаче от идеята да напусне семейството си и да стане съпруга на човек, за който несъмнено бе научена да вярва, че е чудовище. Но тя не плачеше. Дори изглеждаше развълнувана.

И той започна да разбира защо.

Друга принцеса се появи пред него. Джехал се намръщи, опитвайки си да си спомни коя е. Някоя от кръвната линия на крал Силвалан, реши той, докато танцуваше с нея сред останалите. От някакъв ъгъл се чу шум. Алкохолът бе дошъл в повечко на двама от рицарите, а останалите се опитваха да ги разделят. Стори му се, че дори чува звука от изтеглянето на меч, но нямаше писъци и музиката не спря, така че вероятно не бе последвало нищо проблемно. Опита се да си проправи път към сестрата на Зафир, за да завърже някаква връзка и с нея, но му се наложи да мине през поток от далечни роднини, всички от които искаха някакви услуги.

Внезапно се почувства безкрайно доволен от това, че денят е приключил. На следващия ден драконовите господари и техните дворяни щяха да полетят обратно към Стръмния връх, където щяха да бъдат проблем на лорд Метероа, преди най-накрая да се върнат в собствените си дворци. Той се измъкна от танците и си проправи път навън. Главата му бе замаяна, а когато се опита да избистри ума си, нещата само се влошиха. Дали не се бе напил? Или Зафир в крайна сметка го бе отровила?

Метероа внезапно изникна до него.

— Вече е време, Ваше Височество.

— Нямам търпение да приключа.

— Мислех, че всичко това ще Ви е забавно, Ваше Височество. Принц Тирин и принцеса Джеска изчезнаха, вероятно в някоя от тайните Ви спални, принц Лоатан и принцеса Калиста извадиха ножове и едва не се нахвърлиха един срещу друг, когато стражите Ви се намесиха, а това е само най-интересното. Разбира се, ще имате по-подробен доклад, когато приключите с булката.

— Булката. Кажи ми, Наставнико, за нея. Как я гледам?

Метероа се намръщи.

— Заинтригувано. Заинтересовано. Перфектно играете ролята си.

„Само дето не я играя.“

— Мхм. А колко кралици и принцеси ще имат възможност да се отъркат у един пиян гол принц?

— Кралиците Шезира и Зафир учтиво отказаха и ще придружат принцеса Листра. Но кралица Фион прие с голям ентусиазъм. Вярвам, че забрани на дъщерите си да идват с нея.

Джехал изпъшка. Кралица Фиона, неговата леля, бе жената на Наргон. Тя бе посивяла сбръчкана баба, поне десет години по-стара от Алифера. Носеха се слухове, че тя някога била любовница на крал Тиан, а не само негова сестра. Във всеки случай, броят на децата, които бе родила на крал Наргон, свидетелстваше за ентусиазма ѝ по тези въпроси.

— Мисля, че принцеса Джаслин също ще присъства.

Джехал едва не се задави.

— А аз мисля, че си се объркал.

Метероа изглеждаше обиден.

— Не съм съвършеният слуга, Ваше Височество. Поне невинаги.

— Но тя ми каза доста ясно, че ме мрази.

— Ще се погрижа да не Ви отрови, Ваше Височество.

Джехал изсумтя.

— Погрижи се също да опазиш булката ми от кралица Зафир. Искам Листра да е будна, когато я получа. Зафир има пръстен на убиец. Дръж я под око.

Стори му се, че Метероа се подхилква, но преди да може да му се скара, се чу звънът на камбана. Метероа го потупа по гърба.

— Решителният момент настъпи!

— Преди много, много години кралете и кралиците се женели като всеки друг…

Джехал си пое дълбоко въздух и потърка очите си. Все още бе замаян. Звездите в небето над него светеха ярко. Сребристият полумесец на луната огряваше хоризонта над морето. От пристанището повя приятен бриз, носещ странна смес от аромати — на морето, на разлагащи се риби и на амоняк, на рози и на смирна, а също и на сандалово дърво и на тамян.

— Това е било преди Седемте Принца и Войната на Тръните. — Метероа поведе Джехал обратно към залата за пиршества.

— Знам, знам. И Говорителя Вишмир затворил принц Халим и кралица Лира в Кулата на Въздуха и не ги пуснал докато Лира не забременяла, с което конфликтът бил разрешен. Колкото и да се възхищавам на директния подход на Вишмир се съмнявам да е целял това да се превърне в стандартна практика.

— Наследниците са важно нещо — каза Метероа с безизразно лице, след което се усмихна. — Питайте Хирам.

Джехал се изсмя.

— Наследниците са опасни. Питай Алифера. Или чакай, не можеш. Защото тя е мъртва.

Той отново подуши въздуха.

— Този, който отговаря за каденето на тамян и сандалово дърво, е за бой, нищо не е направил. Сложихте ли ароматните лози около всеки източен прозорец на булчинската стая, както помолих?

Метероа кимна и избута Джехал до залата за пиршества. Танците бяха свършили, а принцеса Листра стоеше по средата на пода. Всички го гледаха, но той нямаше време да каже каквото и да е било, понеже група рицари се нахвърлиха отгоре му. В следващия момент го вдигнаха във въздуха. Хората крещяха и се радваха. Когато изви врат, можа да види, че принцеса Листра е ескортирана от две кралици, майка ѝ от едната страна, Зафир от другата.

Той затвори очи. Дори не бяха напуснали залата, когато ръцете на рицарите започнаха да разкъсват дрехите му. Освен просташките им шеги, можеше да чуе и кикота на кралица Фион. Потрепери. Жените винаги бяха най-лоши.

Вдигнаха го високо във въздуха и го показаха на всеки, който намериха, преди да стигнат Слънчевата кула в центъра на палата. Там почти го изтърваха, докато се опитваха да изкатерят стръмните вити стълби, но очевидно предпочитаха това, вместо да го пуснат да ходи сам. Когато го свалиха на върха, той вече бе напълно замаян, но нямаше време да мисли за това. Някой вече бе натикал бокал в чашата му. Една от племенниците на Силвалан.

Как ли се казваше тя?

— Скръбта на Девицата! — изкрещя някой и после се чу гръмък смях.

Той я изпи, както се очакваше от него, и се замоли наум Ездачите около него да не са толкова пияни, колкото изглеждат. Наум си припомняше целия списък от драконови крале и кралици, които бяха изтравяни в сватбената си нощ. Друга част от него започна да брои секундите, преди Скръбта да подейства. Щеше да му отнеме повече време от обичайното, бе сигурен.

Когато го съблякоха целия, го облякоха в сватбената му премяна, безсмислена дреха, направена така, че да падне при най-лекото докосване. Стаята около него започна да се върти, но все още имаше няколко минути преди отварата да подейства напълно.

Един по един Ездачите, принцовете и принцесите идваха при него с ритуални съвети за предстоящата нощ, след което си тръгваха.

— Скръбта на Девицата развързва езика — извика някой. „Това бе вярно“, помисли си той. Подобно вещество използваха алхимиците в гнездото му, със своя пушек на истината. Върху Люспестите и войниците му. Той се ухили. Каква загуба. Всички тези хора, полудели от страст.

— Всичко развързва — още смях.

Метероа бе надминал себе си. Трябваше да пише на Хирам, с благодарност от името на всички курви в Стръмния връх. Започна да се смее.

— Тровиш ли баща си?

Джехал премигна. Въпросът стигна до съзнанието му като мед, падащ от лъжица. Гласът бе на Джаслин. Принцеса Джаслин. Нали лорд Метероа бе казал, че тя ще дойде? А и той не си спомняше да я бе виждал.

„Защо не“, обади се един глас в подсъзнанието му. „Защо не кажеш истината и не приключиш с всичко. Всички искат да знаят. Така поне ще я разкараш.“

Отвори уста, но една ръка я запуши.

— Махай се от тука, вещице. Как смееш. Къш, къш! — Ръката го пусна. — Съжалявам, племеннико. Бъди мил с булката си, но не прекалено. Предполагам, че и тя обича малко твърдост. Поне повечето от нас обичат.

Джехал се огледа и се усмихна. Кралица Фион си тръгваше. Не трябваше ли и тя да каже нещо? Както и да е, махна се.

Сякаш премигна, тъй като и рицарите му ги нямаше. Така и трябваше. Скръбта на Девицата си играеше с усета за време. Вече не му оставаше много време. Съвсем не.

Видя врата. Трябваше да мине през нея. Преди мисълта да изскочи от главата му, той го направи и мина по още едно вито стълбище. Глупавата сватбена премяна започна да пада и не след дълго той се озова чисто гол в стая с осем ъгъла, прозорци по стените, всеки от които бе отворен, с под, постлан с възглавници, завивки и матраци, под които имаше слама. Листра стоеше пред него. Скръбта я бе замаяла и тя се олюляваше насам-натам с потъмнели и изцъклени очи.

Усети как нещо в него пламва. Принцеса Листра отвори уста и тръгна към него. Той залитна към нея.

Не още, още не!

Имаше още няколко секунди преди да загуби представа за това какво върши. С остатъка от волята си започна да брои прозорците. Вторият отляво на вратата… гледа на изток. Този…

Той избута принцеса Листра към прозореца.

— Звезди… — прошепна той. — Погледни към звездите.

Той застана зад нея и я прегърна и погледна към друга кула и друг прозорец. Прозорецът бе още тъмен. Кралица Шезира не бе могла да се прибере навреме, което бе жалко. Той искаше тя да види как той взима дъщеря ѝ. Като прелюдия към всичко, което щеше да последва. А глупачката се бе забавила.

Но после Скръбта го обзе изцяло и Листра се притисна до него.

И чакането свърши.