Елмазеният дворец

56 Свършено е

Когато приключи, Джейрос взе пръстена от центъра на масата. Поклони се пред Зафир и го постави на пръста ѝ. Един по един монарсите коленичеха пред нея и целуваха пръстена ѝ.

Настрия гледаше как нейната кралица коленичи и целува пръстена като останалите. Спокойно и с достойнство, като истинска кралица. Това бе най-вдъхновяващата постъпка, която някога бе виждала. Да бъдеш благородна дори в загубата.

По-благородна, отколкото тя можеше да бъде.

Щеше да има възмездие за това, реши тя. Независимо от волята на кралица Шезира, щеше да има възмездие. Ако имаше силата на мъж, щеше да се опита да убие Джехал на място, с голи ръце, тук и сега. Сега щеше да ѝ се наложи да измисли нещо друго.

Тя се замисли дали това, което бе станало между Джехал и Хирам, бе истинско, дали цялата кавга не бе театър заради този миг на предателство. Това бе трудно за вярване, но когато Хирам бе наоколо, нещата винаги се свеждаха до крал Антрос и неговата трагична смърт. Дали заради това не бе станало предателството?

В последвалите безкрайни часове кралица Шезира не показа никакви чувства. Настрия искаше да грабне кралицата и да ѝ каже, че още нищо не е свършило, че Зафир е обявена за Говорител, но не е коронована, че върховният жрец Арух още не ѝ е дал Елмазеното Копие в Стъклената катедрала пред сбора на драконовите рицари. Но нямаше шанс, те така и не останаха сами. Затова наблюдаваше принц Джехал и кралица Зафир. Имаше и игри, и забави, демонстрации на храброст и умения от страна на Елмазената стража, турнири по конна езда за по-низшите рицари и за летене за онези, които имаха дракони.

Кралица Зафир ги наблюдаваше със същото безизразно изражение, което бе носела в Залата на Говорителите. Джехал от друга страна бе изключително развълнуван от победата. Двамата така и не се погледнаха. Нито веднъж.

Джаслин. Принцеса Джаслин криеше ключа за победата. Само да се върнеше със сребърната течност от крепостта на алхимиците. С думи, подписани и подпечатани от майсторите алхимици, назоваващи я като отрова. Един от рицарите на Джехал се бе срещнал с Тиакас. Тя щеше да го намери и отведе при Майстор Китир и така щяха да разкрият престъпленията на Джехал. Кралицата щеше да им повярва, заедно с останалите.

И тогава тя видя как Джехал минава покрай кралица Зафир и ѝ прошепва нещо на ухо. За миг маската на Зафир изчезна и нещо блесна в погледа ѝ. Трая само миг, а Джехал не можеше да е казал повече от една дума. Но Настрия не гледаше устата му, а ръцете му и в този миг, сред кралете и лордовете, ръката на Джехал остана върху бедрото на кралица Зафир малко по-дълго, отколкото е редно. В това докосване Настрия разбра всичко и осъзна, че Хирам е най-голямата жертва от всички.

Тя се ухили. Имаше още четири дни до церемонията в Стъклената катедрала. Това бе предостатъчно. Все още усмихната, тя тръгна подир принц Джехал.