Елмазеният дворец

49 Гнездото на Алхимиците

Принцеса Джаслин първа забеляза пушека. Той се издигаше като лека мъгла във въздуха на около два-три километра от тях. Когато тя махна с ръка и посочи дима, Семиан също го видя. Когато приближиха, той разпозна останките от фургоните и проблясващите тук и там натрошени мечове и брони.

Трите дракона се разделиха по план. Семиан и Джостан се гмурнаха ниско, единият отляво, а другият от дясно. Тихия и принцеса Джаслин се издигнаха нависоко. Докато тя кръжеше във въздуха, двамата рицари погледнаха следите от битката от два различни ъгъла. След повторна проверка, те се издигнаха отново до принцеса Джаслин.

— Фургони и войници. Всички са мъртви — извика Ездач Семиан с всичка сила. — Нападнал ги е дракон.

Нямаше представа дали принцесата го е чула. Драконовите Ездачи имаха елементарен език на знаците, но той не покриваше толкова сложни изречения. Можеше да предаде само „Приятели. Мъртви. Следи от дракон.“

Чу, че Джаслин му извиква нещо в отговор, но не можа да различи думите.

Тя въздъхна и направи знак.

„От колко време.“

„Час или два.“

— Станало е скоро.

„Опасно ли е?“

„Не.“

— Който и да е направил това, се е махнал — или поне така се надяваше той. Нямаше следа от нищо живо наоколо, не и по земя. Който и да бе изгорил тези хора, вече можеше да е на километри разстояние.

Тя му нареди да кацне и го последва, докато Джостан остана във въздуха. Слязоха от драконите и си проправиха път през останките. Част от фургоните бяха останали цели — колела, обгорени полуоси. Други части обаче бяха станали на въглен и пепел, които все още грееха. И имаше много трупове. Не. Части от трупове. От войници.

— Това са хората на Говорителя — отбеляза принцеса Джаслин. Семиан с изненада установи, че тя е права. Елмазената стража. Повечето от тях бяха наядени и от тях бяха останали само ръце, крака и парчета сдъвкана броня, изплюта от чудовищния им противник. Малкото цели тела бяха овъглени и смачкани. Имаше и един, пронизан с балиста от скорпиона на Стражата.

— Всички те са мъртви, принцесо — каза той и тя кимна. — Ще издирваме ли убийците? Едва ли са далеч.

— Може и да са далеч — поклати глава Джаслин. — Планът остава непроменен. Ще кажем какво е станало на алхимиците, когато стигнем замъка им. Щом майка ми стане Говорител, тя ще сложи край на тези варварски нападения.

Тя се върна към Тихия и се покатери на гърба му.

— Оттук нататък ще летим на три нива.

Семиан кимна. Летенето на три нива означаваше, че един от тях ще е близо до земята, а другите двама ще са по-нависоко. Така, разделени от стотици метри, те нямаше да могат да бъдат изненадани едновременно.

Изборът на такава тактика означаваше, че според Джаслин тримата се намират в опасност.

Излетяха едновременно. Джостан излетя нависоко, така че Семиан остана в ниското, а принцеса Джаслин бе някъде между тях. Бидейки в средата, тя бе на най-безопасното място във формацията, но означаваше още така, че разчитат на нея да забележи възможните опасности. Семиан се опита да не мисли върху това и се съсредоточи върху следването на криволичещата пътека по пътя към крепостта на алхимиците. На много места пътеката бе като невидима, скриваща се изпод дърветата, заобикаляща големи плоски скали, попадаща в сенките на огромни канари. Сякаш бе измислено да е трудна за намиране и проследяване.

Късно следобед пътеката изведе Семиан над един висок проход и се спусна към тучна зелена долина. Под него едно селце се бе сгушило до буйна река. Около него имаше поля и добитък. Пътеката следваше реката, мина отвъд селцето и попадна в малка гора. Двете страни на долината ставаха все по-стръмни и се приближаваха една до друга. Накрая той летеше между две скални скали, промушени от пещери и украсени с тъмна растителност. Капки вода падаха по тях и се превръщаха в облаци пръски. Във всички цепнатини дървета и храсти се мъчеха да израстат.

Скалите станаха още по-близки една до друга и Семиан усети нервността на Матанизкан. Тя не обичаше да лети в затворени пространства.

Накрая скалите се затвориха, а там, където това стана, имаше струпани каменни постройки. Сред тях Семиан видя няколко пещери, потъващи дълбоко навътре в земята. Реката изчезна в една от тях, а зад нея имаше гнездо, малко, но различимо.

В него нямаше дракони.

Матанизкан спря. Не ѝ остана място за летене. Тя се завъртя и Семиан за миг увисна с главата надолу, докато скалните стени около него сякаш се разместиха. После драконът се насочи към земята. Семиан стисна зъби и дръпна юздата ѝ. Тя някак си намери място, в което да разпери криле, и кацна. Ноктите ѝ издраскаха земята.

— Долу! — нареди той. Тя изглеждаше доволна от това, че каца и може да поеме дъх. Той остана на седлото и бавно я поведе към гнездото. Докато стигне, няколко алхимици вече го очакваха, заедно с войници и скорпиони, насочени към него.

Той внимателно слезе. Погледна нагоре към Джостан и принцеса Джаслин, но не видя никой от тях. Между двете скални стени, небето изглеждаше много тясно.

— Аз съм Ездач Семиан от двора на кралица Шезира — извика той. Войниците се отпуснаха и се отдалечиха от дракона, а един от алхимиците приближи.

— Аз съм Кейтос, старши алхимик — поклони се той. — Простете, Ездачо. Не бяхме предупредени за идването ви, а живеем в смутни времена.

Семиан не знаеше за какво говори Кейтос, но си замълча. Двамата се отдалечиха от Матанизкан.

— Аз придружавам принцеса Джаслин. С нас има още един драконов рицар, Ездач Джостан. Очаквам скоро да пристигнат.

Той се усмихна насилено.

— Интересно местенце.

— Не е обичайно, наистина — кимна бавно Кейтос. — Не сте идвал преди, значи. Това място е неудобно за драконите. Затова в стари времена стана наша крепост, преди орденът ни да ги овладее.

„Когато бяхте още кръвни матове.“ Семиан обаче не искаше да се държи невъзпитано, затова сдържа езика си. Изчакаха накрая на пътя, докато Матанизкан бе примамена настрана от него.

Най-накрая, Джаслин и Джостан кацнаха в долината към тях. Бяха видели как той едва не се блъсва в скалите. Затова дори Джаслин бе бавна и внимателна. Кацнаха грациозно един зад друг и слязоха от драконите си. Кейтос остави Семиан и ги посрещна. Когато алхимикът се върна с Джостан и принцеса Джаслин, изражението му бе навъсено. Джаслин му бе казала какво са намерили по пътя.

— Всички са мъртви — каза тя. — Атаката е била на дракони.

Тя погледна към Семиан.

— Така каза, нали?

Семиан кимна. Кейтос сведе глава.

— А фургоните, Ваше Височество?

— Всичко е унищожено. Знаете ли, преди няколко месеца някои от рицарите на майка бяха нападнати.

— Знаем, Ваше Височество. А един от драконите така и не бе намерен.

— Съвършената бяла. Все още я търсим.

Кейтос кимна замислен. Той ги отведе до една каменна къща. Семиан забеляза, че покривът тече. Всичко бе влажно.

— Не сме най-гостоприемното място, Ваше Височество. Имаме няколко стаи, но…

— Няма да останем задълго, Майстор Кейтос — махна с ръка Джаслин. — Дойдох заради една тайна. Когато ми кажете каква е, ще си тръгнем. Надявам се това да стане призори.

— Тайна? — Кейтос се спря и очите му светнаха. — Колко необичайно. Сигурен съм, че Ваше Височество ще получи необходимата помощ. Простете ми за въпроса, но мнозина от нашите старши майстори са гости на Говорителя и лесно могат да бъдат разпитани от кралица Шезира. Защо дойдохте тук? Убеден съм, че техните познания щяха да са достатъчни.

— Не става дума за отвара, Майстор Кейтос. Намерихме нещо, подобно на течен метал.

— Ще направим каквото можем — отговори Кейтос.

— Браво. И ще го направите днес, за да мога утре да се върна с доказателство, което да унищожи принц Джехал окончателно.

За пръв път откакто бяха напуснали двореца, Семиан забеляза как по лицето на принцеса Джаслин пробягва нещо като усмивка.