Елмазеният дворец

26 Пробуждане

Ден след ден Кейлин наблюдаваше промените в Пряспа. Драконите, поне според това, което знаеше, бяха като малки деца. И сега изглеждаше, че Пряспа пораства пред него с изумително бързи, плашещи темпове. И въпреки страха си, той почувства странно чувство за гордост, докато я гледаше.

Никога не бе имало дракон като нея, с толкова чист цвят. Бе стройна и съвършена, а сега се превръщаше в нещо още по-различно. Често го ужасяваше, но в същото време той бе нейният Люспест. Бе я очаквал, още когато започнаха да дават дарове за нея, бе я отгледал от излюпването ѝ. Оттогава бяха минали почти десет години. И той полека осъзна, че ролите им се бяха сменили. Той я бе гледал, бе я хранил. И сега тя му се отплащаше със същото.

Бяха развили рутина. Всяка сутрин, след като слънцето изгрееше над планините, Пряспа се изтягаше и политаше в небето. Кейлин я наблюдаваше как тя изчезва от погледа му, като гледаше небето дълго след това. След това седеше край огъня, пиеше малко топла вода и хапваше оставено от нея месо. После нямаше много за правене, освен да чака Пряспа и да се чуди дали не е настъпил денят, в който тя няма да се върне. Обикновено минаваше през снега до близката гора, за да събере малко дърва. Когато вятърът започваше да вее студ, достатъчно силен, че да предизвика измръзвания, той се свиваше иззад някоя скала и просто чакаше. Когато Пряспа се върнеше, тя винаги знаеше къде да го намери. Бе винаги гореща и топлината ѝ топеше снеговете, изсушаваше дрехите му и дървата, а също и останките от животните, които хващаше. Той ги изпичаше на огъня и тя го гледаше. Когато той се нахранеше, тя изяждаше останалото на една хапка. Знаеше, че без нея той или ще замръзне, или ще умре от глад.

Говореше ѝ, когато бяха заедно. Без да очаква отговор, но просто защото планината бе студена и самотна и той се чувстваше по-добре, ако чува гласа си. Понякога се чудеше дали тя не го слуша. Разбра отговора на този си въпрос след като се подхлъзна на един камък. Внезапно един от краката му поддаде и той падна. Удари си главата и се сви на една страна, замаян.

Ранен?, попита един глас в главата му.

Той се опита да помръдне и не успя. „Да“, реши той, „ранен съм.“ В следващия миг Пряспа застана над него, скривайки небето, а горещият ѝ дъх го прикова към земята. Той вдигна ръка и махна с нея, а тя се отдалечи.

Ранен?, попита отново гласът.

Той простена и се изправи. Главата го болеше. Когато я докосна, видя, че пръстите му се оцапват с кръв. Бавно погледна към Пряспа.

— Говориш ли ми? — засмя се той и направи гримаса. Драконите не можеха да говорят, освен в приказките.

Главата ти е счупена. Дали няма да…

„Какво?“

В главата му се оформи една мисъл, която постепенно стана нелогична, въплъщавайки идея за горещина и после за събуждане в яйце.

Пряспа се наведе към него и килна глава на една страна.

Умреш?

Кейлин се почувства все едно някоя гигантска ръка му е зашлевила шамар. Замръзна неподвижен, а болката му сякаш изчезна. Той се изправи и се отдалечи от Пряспа.

— Ти… чух те как мислиш.

Пряспа изсумтя и поклати глава, както правеше, когато е развълнувана. Той чуваше! Разбираше я!

— Ти ме разбираш! Разбираш Кейлин!

Кейлин?

Той разбра, че тя не проумява.

— Това е името ми.

Какво означава „име“?

Кейлин не знаеше как да отговори, но Пряспа се оправи и сама, извличайки отговора от ума му.

Значи Дребните си имат имена. Аз имам ли име?

— Пряспа.

Пряспа. Защо?

Кейлин взе сняг в шепа.

— Защото си бяла като снега, който се натрупва в пряспа.

Той задържа снега пред погледа ѝ, а после го притисна към раната на главата си.

Ранен?

Той усети напрежението в мисълта ѝ.

— Малко.

Опитаха да разговарят и това продължи дълго след като слънцето залезе и небето се покри със звезди. През по-голямата част от времето Кейлин не можеше да разбере виденията, които проблясваха в главата му, нито пък Пряспа разбираше него, без значение колко ясна се опитваше да направи мисълта си.

В такива случаи усещаше как тя се изпълва с раздразнение. Тогава нещо в нея се пораждаше и мислите ѝ някак се нареждаха. Това траеше няколко секунди преди разделянето им. Накрая той заспа, преуморен. Последното нещо, което усети от Пряспа, бе това колко будна се чувства тя, колко учудена от света около себе си.

В следващите дни мислите, които се появяваха в главата му, бяха странни и чужди. Те рядко имаха смисъл и той трябваше да пита отново и отново какво се опитва да му каже Пряспа. Но с времето мислите ѝ станаха по-ярки. Той говореше на Пряспа винаги, когато тя бе наоколо и тя му отговаряше. Всеки ден тя се чувстваше различна, открила нови неща. По-умна и интелигентна отколкото бе предишния ден. Чувството на учудване и приключение заразяваше всяка нейна мисъл, а с това и неговите. Никой Люспест не бе виждал нещо подобно. Бе сякаш всяка нощ от ума ѝ бива вдиган воал, каза му тя един ден, докато се готвеше да излети на лов. Той се замисли каква може да е ползата на един дракон от воали, докато най-после я разбра — тя не търсеше думи, а гледаше в ума му и когато му отговаряше, му даваше примери, които той може да разбере.

— Трябва да отидем вкъщи — каза ѝ той, когато се върна от лова с окървавени нокти, — за да те покажа на останалите.

Аз съм различна. Защо?

— Не зная, Пряспа. Това е чудо.

Чудо?

Той почувства объркването ѝ.

Не, Дребни Кейлин, чувствам се сякаш съм събудена от сън, траял стотици животи. Не знам как съм се събудила, нито как съм заспала така. Нито дори какво следва.

— Ще отидем у дома. Ще питаме Майстор Хурос или някой от другите алхимици, или дори Наставникът на гнездото Исентин…

НЕ!, щракна със зъби тя. Кейлин отскочи назад, обзет от внезапен ужас, преди тя да сведе глава в знак, че съжалява.

Не исках да те плаша, Дребни Кейлин. Няма да те нараня, но няма и да се върна на онова място.

— Защо? — попита Кейлин предпазливо.

Моите братя и сестри там хем са будни, хем спят. Няма да понеса отново да попадна в такова състояние.

— Но всички дракони са такива, освен теб. Ти си чудо.

Не, Дребни Кейлин, не мисля така. Мисля, че преди много време всички дракони са били като мен. Имам сънища, спомени от предишни животи. Аз съм живяла много пъти, но преди много, много време. Помня векове, в които моят род е наброявал стотици. Помня сребърните богове и разрушаването на земята. А после — стотици животи на ярки мисли и свободен полет. И след това, Дребни Кейлин, нещо се промени и всичко оттогава насам е в някаква сивота, непроницаема и неразгадаема. Моят вид прекарва живота си в сън. Някак си ти ме събуди. Как, Дребни Кейлин? Как го направи? Няма да се върна при моите братя и сестри, без да знам това. Без да мога да споделя с тях това знание.

— Не знам.

Но аз знам. Твоите мисли са достатъчно ясни. Има Дребни, които знаят повече и вероятно разполагат с отговорите. Ти знаеш за кои говоря и искаш да ме отведеш при тях.

— Ще бъдеш чудото на кралствата.

Не съм толкова сигурна, Дребни Кейлин. Би ли искал да видиш спомените, които моят вид има от живота ни преди векове?

— Разбира се.

В главата му нахлуха видения. Видя армии, наброяващи стотици хиляди мъже, повече, отколкото можеше да си представи. Видя как каца сред тях и ги удря с опашка, разпръсквайки ги като есенни листа, погубвайки дузини с всеки удар, смачквайки ги вътре в металните им брони. Почувства как огънят изгаря гърлото му и излиза от устата му. Въздухът натежа от смрадта на изгорена плът. А апетитът в него искаше още и още…

Той изпищя и видението престана.

Разбираш ли сега? В моите сънища твоят вид не е нищо друго освен плячка, а мислите ви са пълни с безкраен ужас. Защо бихте искали да се върне такъв свят?

— Не, не, не! — поклати глава Кейлин. — Хората и драконите живеят заедно от векове! Ние ви помогнахме. Вие умирахте. Ние винаги сме се грижили за вас. Не.

Той отново поклати глава.

— Върни се в гнездото, Пряспа. Нашата кралица е добра и мъдра. Тя ще знае какво да направи.

Драконът килна главата си.

Видя какво можем и все още си по-уплашен от твоята кралица. Ще помисля върху това, което казваш. Може би…

Пряспа надигна глава от земята и се изправи на задните си крака, започвайки да пляска с крилете си — предупредителен знак.

Не, каза тя накрая. Няма да се върна в гнездото, Дребни Кейлин. Още не.