Елмазеният дворец

41 Изкуството на войната

Тихия, драконът на принцеса Джаслин, внезапно се гмурна надолу. Петима от Ездачите на кралица Шезира се разпръснаха на пръв поглед без предварителен план. Земята приближаваше към принцесата с невероятна скорост. А на нея имаше група войници, вдигнали щитове от драконови люспи. Тихия избълва струя огън към тях, а после разпери криле, спирайки падането си. Джаслин се почувства все едно е притисната от огромна ръка към врата на дракона и остана без дъх. Не знаеше дали огънят е направил нещо полезно, но се съмняваше. Воините бяха половината легион на Елмазената стража и имаха достатъчно време, за да съберат щитовете си в непреодолима преграда. Но пък идеята на гмуркането не бе да ги изгори, а да ги разсее, да помогне на рицарите да влязат в битка по такъв начин, че тя самата да оцелее.

Зад нея петимата рицари се спуснаха към войниците от пет различни ъгъла едновременно, завъртяха се и отлетяха обратно. Години бяха практикували този ход, приготвяйки се за този ден.

Когато отлетя от войниците на земята и техните опасни скорпиони, Джаслин остави Тихия да се издигне във въздуха и се обърна към Ездачите си. Трима от тях я следваха, други двама вече бяха свалени. Което означаваше, че докато се бяха обръщали, войниците бяха успели да ги докопат. А от своя страна това значеше, че ако битката бе истинска, те щяха да са мъртви.

— Двама? — Джаслин потупа Тихия по врата. — Хванаха двама. Видя ли това? Дали мама ще бъде ядосана?

Тя се усмихна, докато Тихия прелетя над войниците и им махна за поздрав.

— Ето колко е струвал нашият умен план. Чудно дали сме засегнали някой от тях?

От толкова високо не можеше да се прецени дали някой от войниците е бил ранен. Дори ако стената от щитове не ги бе предпазила, бронята им щеше да ги спаси от тежки изгаряния.

Пръснати сред Полята на Гладните Планини, другите легиони от Елмазената стража се отбраняваха, докато драконовите крале и кралици изпитваха силите им. Джаслин погледна сраженията, за да види дали някой не е измислил нещо оригинално, но доколкото можеше да види, никъде не се случваше нищо изненадващо. В далечината забеляза, че една група рицари опитва нейната маневра, но не уцелва подходящия момент. Когато драконът на първия рицар избълва огън и отлетя нависоко, другите пет трябваше да са до него, а не бяха. Не бяха изостанали много, но и няколкото секунди бяха достатъчни на легиона, за да вдигне стената от щитове и да се предпази от пламъците. Преди сто и шейсет години, когато Господарят на войната, принц Лай, бе демонстрирал тази техника, сто човека бяха останали обгорени след нея.

Джаслин въздъхна. Легионите можеха да удържат на всяка атака. Никога нищо не се променяше и изпитанията се бяха превърнали в ритуален танц, в който всички знаят движенията наизуст. Според легендите, принц Лай бе измислил четири от петнайсетте различни тактики, а останалите единайсет бяха дори по-стари.

Джаслин отдалечи Тихия от полесражението и се снижи. В средата на легионите бе кулата на Говорителя Хирам, където той наблюдаваше изпитанията заедно с онези крале и кралици, които не участваха в тях. Майка ѝ бе там, заедно с принцеса Алмири. Листра бе останала на юг, а наследникът на принц Джехал растеше в утробата ѝ. Докато летеше, Джаслин потърси кулата на принц Тихан, но не можа да види дали той е там. Мисълта за посланика на Скалния крал я изпълни със странно усещане, което тя обикновено пазеше за драконите си. Тя го изблъска от съзнанието си и накара Тихия да кацне в подножието на кулата, след което остави дракона на грижата на алхимиците и Люспестите, които бяха съградили импровизирано гнездо около нея.

След това принцесата се изкатери по стълбите. На полето повечето дракони лениво кръжаха в очакване да се върнат. Малцина бяха тези, които продължаваха битката си с легионите.

— Изгуби двама от Ездачите ми — каза Шезира веднага щом Джаслин стигна върха на кулата.

— Есенните листа на принц Лай — усмихна ѝ се Говорителя Хирам. — Дръзко, но трудно за изпълнение.

— Изпълнението ти не бе прецизно — добави Шезира.

— Какво имаш предвид? — стисна зъби Джаслин.

— Не прецени внимателно кога да извършиш атаката. Рицарите зад гърба ти бяха прекалено бавни. Така легионът имаше време да се подготви.

Тя поклати глава.

— Не се обвинявай. Другаде опитаха същата маневра и я оплескаха по същия начин.

— Принц Джехал — изграчи Хирам. — Твоето изпълнение бе по-добро от неговото.

— Не мисля — поклати глава Шезира. — И двете бяха пълна скръб.

Джаслин се огледа, за да види кой е около нея. Имаше двама мъже, братовчеди на Говорителя, които никога не бе виждала. Около тях се бяха струпали съветници, а до майка ѝ Маршал-рицар Настрия наблюдаваше случващото се в полята с безизразна физиономия. Зад нея крал Тиан се лигавеше на стола си, клатушкайки глава загледан към небето, докато потръпваше постоянно. Разпозна и още няколко гости от сватбата на Листра. Кралица Фион ѝ се усмихна, но очите ѝ бяха ледени. Валгар и Алмири също присъстваха.

Алмири я хвана за ръката.

— Стюардите на полето съобщиха, че си ранила седем човека с атаката си. Оказа се, че защитата им не е била чак толкова съвършена.

— А колко е ранил Джехал?

— Четирима.

По някаква причина това я успокои.

— Странно е да изгаряш хора, които не познаваш, заради едното удоволствие. Надявам се, че никой не е бил убит.

— Само пострадали, поне според стюарда.

— Кой печели? — Джаслин се опита да зададе въпроса така, все едно не я интересува.

— Не си ти — засмя се Алмири. — Кралица Зафир. Ранила е трийсет легионера, а шест са загинали.

— Какво?

— Изгуби всичките си пет Ездача при тази атака. Просто ги нападна на земята.

— Какво е направила?

— Свали петте си дракона на земята и те нападнаха легиона все едно са кавалерия. Врязали се в него и пръснали хората наоколо. Тотално разбили стената от щитове, след което забълвали огъня. Свалили всичките ѝ рицари, но не и самата нея.

— Това е измама!

— Говорителят Хирам не мисли така. Той призна резултата.

Джаслин стисна юмруци и зъби.

— Но традицията е да няма контакт! Никой не приземява драконите си, за да нападне врага. Така могат да ги убият!

— Атакуващите Ездачи са щели да умрат при истинска битка, но Говорителят Хирам заяви, че след като драконът на Зафир е нанесъл щетите, а тя се е измъкнала без драскотина, резултатът ѝ се признава.

Алмири прегърна Джаслин през рамо и я отведе на ръба на покрива, далеч от любопитни уши.

— Вслушай се в съвета ми и не казвай нищо.

— Това е измама — просъска Джаслин отново.

Алмири я принуди да седне.

— Само ако Говорителя каже така, а в случая той си мълчи. Кога за последно видя Хирам? Имам предвид преди днес.

Джаслин плю от ръба на кулата.

— По пътя за сватбата на Листра. Когато мама практически прикани някой да открадне белия дракон.

Тя се намръщи.

— Ако принц Джехал може да качи крал Тиан върху дракон, защо не е довел Листра? Това не е честно.

Алмири обаче не ѝ обърна внимание.

— Да си забелязала нещо около Говорителя Хирам?

— Не — сви рамене Джаслин.

— Не ти ли прави впечатление, че той вече нито трепери, нито заеква?

Джаслин погледна към Говорителя.

— Вярно, че той имаше такъв проблем.

— Ах, сестричке, нищичко ли не забелязваш? — засмя се Алмири. — Говорителят Хирам умираше от около година. Болестта на алхимиците. Знаеш ли каква е тя?

Джаслин поклати глава.

— Погледни към крал Тиан. Той страда от същата болест.

— Знам, че е болен.

— Започва се с треперене. Докато годините отминават, човек бавно губи всичките си възможности. В крайна сметка изходът е летален, но хората или умират от глад, понеже не могат да се хранят, или семействата им ги приспиват. Крал Тиан е болен вече почти десетилетие.

Алмири поклати глава.

— Това, което се опитвам да ти кажа, е, че Говорителя Хирам беше болен, но сега се чувства по-добре, а кралица Зафир бе тази, която му намери лекарството. Носят се и други слухове за Хирам и Зафир. Ако бях на твое място, не бих казала нищо пред него.

— Измамата си е измама — подсмръкна Джаслин.

Алмири я хвана за ръката и я стисна.

— Слушай ме внимателно, сестричке. Няма да казваш нищо, което може да ядоса Говорителя и няма да коментираш кралица Зафир, ясно ли е?

— Защо?

— Защото ако го направиш, мама ще ти откъсне главата. Тя е изнервена. Не бях я виждала в такова състояние от дълго време. Смята, че Хирам може да смени мнението си за това кой трябва да е следващият Говорител.

— Не може да го направи.

Алмири стисна ръката ѝ още по-силно.

— Може. Той е Говорителя.

— Но ние имаме договор!

— Той лесно може да бъде нарушен.

— Но…

Алмири я пусна. Устата ѝ се изкриви в усмивка.

— Малка ми Джаслин, това са крале и кралици, а не дракони. Те не правят това, което им кажеш.