Елмазеният дворец

2 Кейлин

Драконът направи още един кръг над гнездото, след което приближи, за да кацне. Кейлин спря работата си и го загледа. Сви очи в опит да различи цвета на дракона или някакъв друг негов отличителен белег. Навсякъде из гнездото, останалите Люспести правеха същото и вероятно мислеха същото.

„Дали този е мой? Дали съм го отгледал аз?“

„Фигурата“, реши Кейлин, „бе на боен дракон“. Ловните дракони имаха дълги опашки и шии, огромни криле и бяха, поне според Кейлин, далеч по-елегантни. Бойните дракони бяха по-набити. Макар на дължина и като размах на крилете да бяха по-малки, бяха два пъти по-тежки и ядяха четири пъти повече. Освен това цветовете им бяха по-бледи, не така ярки, както на ловните. Двете кръвни линии се наблюдаваха внимателно, а кръстоските се извършваха прецизно. Диетата се наблюдаваше от алхимиците особено стриктно.

Когато един дракон достигнеше определена зрялост, треньорите го обучаваха как да приема седлата и юздите си, а също и да разбира заповедите на Ездачите си. Останалата работа по отглеждането на дракона се оставяше на същества като Кейлин — Люспестите. Те имаха белязана, грапава плът, която ги отличаваше от люлката до гроба. Жертви на болестта на излюпването, в последния стадий на която те се вкаменяваха живи. Нямаше Люспест, който да доживее старостта.

Ако това бе боен дракон, определено не бе негов. Въпреки това той наблюдаваше полета му, бръснещо кацане, което разтърси земята, когато звярът се приземи. Драконът разпери криле и изпръхтя, избълвайки тънка струя пламък във въздуха. Кейлин най-сетне го позна.

Вихър. Един от любимите дракони на кралица Шезира.

Вихър се размърда, направи няколко крачки напред и след това наведе глава към земята. „Изглежда гладен“, даде си сметка Кейлин. Няколко от Люспестите вече тичаха към него, готови да го отведат към драконюшните — местата, в които зверовете се хранеха. Другата им работа, разбира се, бе да отдалечат Вихър от женските за разплод. Една-единствена грешка можеше да унищожи вековна селекция, а на света нямаше никой, достатъчно луд, че да застане между два зажаднели за ласки дракона.

Един-единствен Ездач слезе от раменете на Вихър, размени няколко думи с Люспестите, след което тръгна право към Кейлин. Когато приближи, Кейлин падна на колене и сведе глава. Кралица Шезира бе чест гост на гнездото, а напоследък обстоятелствата пресичаха пътищата ѝ с тези на Кейлин.

— Изправи се, Люспести — нареди тя.

Кейлин се изправи треперещ на крака. Все още не смееше да вдигне глава.

— Как е моят Меч? — попита кралицата, имайки предвид любимия си ловен дракон. Преди няколко седмици тя го бе довела от гнездото с наранено ребро. Според слуховете, кралицата отвела Меч надалеч и била нападната от животно, подобно на боен слон, но с огромни рога. Меч, продължаваха слуховете, откъснал главата му с едно-единствено ухапване на могъщите си челюсти.

— Добре е, доколкото знам — отговори Кейлин, мъчейки се да скрие треперенето в гласа си. — Ваша Светлост знае, че аз не съм Люспестият, който се грижи за него.

— Зная, зная. Но кога мислиш, че ще е готов за лов отново?

— Ако аз се грижех за него, кралице моя, щях да помоля за още три седмици почивка.

Кралицата тропна с крак и той разбра, че това не е желаният от нея отговор. Чу я как въздъхва.

— Тогава ще трябва да си яздя Вихър. А как е моята съвършена Бяла?

„Пряспа“, помисли си Кейлин. „Името ѝ е Пряспа.“

— Какво рече, Люспести?

— Аз… — заекна Кейлин. — Простете, Ваша Светлост, изказах се, когато не бива.

Но нима бе проговорил? Не бе сигурен…

— Попитах какво рече, Люспести!

Той целият се разтрепери. Чепатият характер на кралицата не бе тайна за никого. И всички знаеха какво се случва с онези, които я разгневят.

— Наричаме я Пряспа, Ваша Светлост.

Кейлин примижа в очакване на неизбежния удар.

— Хубаво, Люспести. Та как е тя?

— Все така… все така съвършена, Ваша Светлост.

Чувстваше изпитателния ѝ поглед, но не можеше да се насили да я погледне.

— Гледай така и да остане. И се научи да си държиш езика зад зъбите, Люспести. До следващото пълнолуние, ти и твоят дракон ще сте собственост на принц Джехал. Той ще ѝ даде каквото име си поиска и имай предвид, че нравът му не е така благ като моя.

Тя се изсмя.

— Ако съдбата ти обърне гръб, може да реши, че си шпионин.

С тези думи тя го остави сам и треперещ.