Елмазеният дворец

53 Зората се пуква

Стъклената зала се изпълни със звука от хор. Хирам и кралица Зафир бяха застанали от двете страни на олтара. Носеха скъпи драконови маски, по които личаха скъпоценни камъни и дълги роби от златен и сребърен плат, които се влачеха по пода. Трябваше да стоят неподвижни като статуи, докато слънцето изгрее и първите лъчи на зората минат през прозорците.

Шезира ги наблюдаваше внимателно. Бе минала през същия ритуал, когато се бе омъжила за Антрос. Бе стояла неподвижна почти час и това бе най-тежкото изживяване в живота ѝ, ако не броеше раждането на дъщерите си. Антрос от своя страна бе помръдвал постоянно. Сега Зафир наистина изглеждаше като издялана от камък. Хирам обаче леко трепереше.

Жреците започнаха да пеят малко по-силно. Слънцето почти бе стигнало прозореца. Шезира погледна зад рамото си. Джехал стоеше някъде назад, заедно с крал Тиан. Тиан бе започнал да стене и се чуваше въпреки пеенето на жреците. Може би се опитваше да каже нещо, но от години никой не можеше да го разбере.

Бе направила усилие да иде при крал Тиан и да прекара известно време с него. Той сякаш я разпозна. Не можеше да говори и се движеше едва-едва, като тогава трепереше толкова силно, че събаряше всичко наоколо. Но не можеше да се отърве от спомена, когато бе срещнала погледа му. Стори ѝ се, че той е още някъде там, съвсем сам и полудял от отчаяние. След тази среща вече не можеше да се ядосва на Хирам. Дори бе предложила на Джехал да даде някои от отварите си на Хирам, да се сдобрят. Но принцът само поклати глава.

— Никога — бе прошепнал той. Правеше всичко възможно да установи как кралица Зафир го бе ограбила. Всичко бе по нейна вина. Нейната злоба бе безгранична. Бе истинска драконова кралица.

Шезира я погледна. Не можа да се отърси от впечатлението, че Зафир е много млада, прекалено млада, за да бъде Говорител.

Най-накрая първите лъчи на зората обляха олтара. Жреците спряха пеенето си и приближиха Хирам и Зафир, протягайки ръце първо към небето, после към земята и сетне отново към небето. Шезира се съмняваше, че някой освен жреците разбира този символизъм. Вече на никой не му пукаше за тях.

Те отстъпиха назад и се проснаха на пода, за да оставят Хирам и кралица Зафир сами на фона на зората. Маските бяха свалени. Двамата докоснаха ръце и с това бракът бе сключен. Бяха се събрали в Стъклената катедрала, докато смъртта ги раздели.

А Хирам отново беше крал.

След това, когато кралете и кралиците започнаха да крачат из тълпа досадни принцове към огромната маса за закуска, която ги очакваше, Алмири застана до Шезира.

— Крал Валгар добре ли е? — попита Шезира. И двете знаеха, че не става дума за здравето му.

— Твърдо на наша страна. Крал Тиан?

— Купен.

— Крал Наргон?

— Ще направи каквото му каже Фион, а тя винаги е подкрепяла племенника си. Силвалан ще е костелив орех. Той има причини да харесва и Хирам, и Зафир, но ако братовчедите на Хирам тръгнат срещу него, Силвалан ще ги последва. Остават Сирион и неговите дворяни.

— Те не казаха почти нищо — сви устни Алмири.

— Да — Шезира погледна гневно към гърба на Хирам, който бе на няколко метра пред тях, — постави ги в невъзможна ситуация. Той им бе крал преди да стане Говорител и още се държи като такъв. Но не той ще пострада. Ако обяви Зафир за Говорител, остава в двореца си. Сирион ще остане на трона, но сянката на Хирам ще се спусне над него. Не знам какво ще направи. Той е човек на честта, това ми е ясно. Хирам наруши договор, даден от дядо му. Трябва да разбере, че ще спечеля и без него и Силвалан. Но ще е много по-добре ако драконовите господари се обединят.

— Хирам не е на себе си — усмихна се Алмири. — Десет години на мир и хармония не бива да бъдат разваляни заради една грешна преценка. Да предположим, че Зафир наистина е вещицата, за която я смятаме. Кой знае какво има в отварите, с които го пои? И това, че краде напитките от Джехал, дали е вярно?

— Крал Тиан не се възстанови, а?

Крал Валгар ги наблюдаваше. Шезира отпрати Алмири към него.

— Върви при съпруга си.

— Има още нещо, майко.

— Да?

— Принц Диалт има нужда от булка. Знам, че Хирам предложи Листра преди година.

— Да и му казах, че Листра е вече заета. Не трябваше ли да се ожени за някаква сайуска принцеса?

— Да, но тя умря. Удавила се в някакво езеро. Знаеш какво се случва със Сайусите, щом видят вода. Освен това Диалт е най-малкият син на краля и не е толкова отдалечен от трона. Баща му смята, че трябва да си намери по-добра съпруга от сайуска. Смятам, че трябва да предложиш ръката на Джаслин.

Шезира изсумтя.

— Че той ще я вземе ли? Пък и аз я отпратих.

— Ти купи Валгар с мен и Джехал с Листра. Джаслин е твоя дъщеря и твоя най-вероятна наследница. Диалт може да се омъжи за трона ти, образно казано, ако станеш Говорител. Ще се чудят коя от нас ще те наследи.

— Нима? — Шезира се опита да не се засмее.

— Винаги има надежда. Майко, те я имат.

— Диалт е на четиринайсет. Джаслин е стара за него.

Алмири се засмя.

— Майко, виж Хирам и Зафир. Направи предложението.

— Не — поклати глава Шезира. — Не мога.

— Защо, майко? Защо?

— Защото това е прекалено директно и Хирам ще разбере — направи гримаса тя. — Ти направи предложението. Аз няма да взема решение кой ще ме наследи, но ти направи така, че да решат, че това ще е Джаслин. Заради мира в кралствата. Само ако спазят договора, разбира се.

Очите на Алмири проблеснаха. Тя се усмихна и отиде при мъжа си. Шезира продължи сама. Понякога се чудеше на дъщерите си. Дали бяха това, което изглеждаха или криеха част от себе си дори от нея? Да предложи Джаслин на Диалт бе хитро. Джаслин вероятно едва ли щеше да проговори на която и да е било от тях, но Диалт не можеше да откаже.

Най-вероятна наследница? Тя се изсмя. Първо щеше да се наложи да се отърват от нея.