Елмазеният дворец

59 Търпение

Кемир бавно превръщаше една пръчка в стрела за лък, а до него Надира нервно крачеше напред-назад. Дори от тук той можеше да почувства решителността на драконите. Целеустремеността им беше направо плашеща понякога, но Кемир осъзна, че хората бяха същите. По-дребни, но също толкова вманиачени.

Когато алхимиците се бяха прибрали в пещерата си, драконите бяха побеснели и разрушиха малкото останали здрави сгради, след което започнаха да летят по скалите, търсейки начин да влезнат. След това се успокоиха. Сега бяха скупчили огромни клади на входа на всяка пещера, бяха ги запалили и методично издухваха пушека в тунелите. Най-страшното бе, че го правеха вече втори ден, всичките пет от тях, без да спрат да си поемат въздух. Двама от новите дракони се преместваха от клада на клада, докато духаха пушека. Останалите трима бяха в гората, за да съборят още дървета, които да запалят.

На всеки няколко часа Пряспа се извисяваше над долината. Понякога Кемир и Надира летяха с нея. Те се издигаха над клисурата в търсене на пушек, който да излиза от пукнатини в земята. Когато намереше такъв, Пряспа задръстваше пукнатината, а след това кръжеше още часове наред в търсене на други. Кемир разбираше какво точно прави тя. Бе го правил и той самия, само дето жертвите му бяха плъхове и зайци.

Пепелявия мина покрай тях, докато влачеше едно петнайсет метрово дърво с опашката си. Драконът го погледна лакомо.

Гладен съм, Кемире. По кой от вас има повече месо?

— По мен — Кемир не си направи труда да вдигне поглед.

В селото не е останало нищо, Кемире, а ние трябва да ядем.

— Идете на лов тогава.

Когато драконите не гледаха огъня, се хранеха. През първите два дни те успяха да изядат всички животни в гнездото и телата на хората, които бяха убили. Днес бяха отишли до селото на входа на клисурата. Бяха изненадани от това, че то е изоставено. Селяните едва ли бяха отишли надалеч, но бяха събрали смелост да избягат и да се скрият. Дори бяха взели повечето от животните си.

— Хей, Пепеляви! — извика Кемир — Да знаеш, аз също съм гладен. Какво е на вкус месото от дракон?

Драконът се спря и се обърна към Кемир. Лицето му бе неразгадаемо, но въпреки това Кемир остана с впечатление, че му е смешно.

Внезапно драконът замръзна. Той изпусна дървото и се изправи на задните си крака, гледайки внимателно пещерите.

Кемир се изправи, но не видя нищо от камъните и пушека.

— Какво?

Пушекът проработи, затича се Пепелявия. Излизат!