Елмазеният дворец

58 Да завъртиш ножа

Понякога Джехал чувстваше, че ще се пръсне от собствената си гениалност. Беше изиграл и Хирам, и Шезира, а те все още не можеха да разберат как.

Той се облече внимателно, с два костюма. Външно изглеждаше като Елмазен страж, с тежко палто и шлем. Ако свалеше всичко това, щеше да изглежда като обикновено момче, което се занимава с нощните гърнета на благородниците. Тези момчета често тичаха по разни задачи посред нощ. Знаеше го от опит — самият той бе изпращал Казам по такива задачи.

Луната бе изгряла. Не знаеше колко точно е часът, но бе наясно, че е минала по-голямата част от нощта. Ако изчакаше още малко, нямаше да има време да направи това, което иска, и да се върне на зазоряване.

Той уви бялата коприна около очите си за последно и погледна към спящата Зафир през очите на тайтакейския дракон. Тя бе сама. Чудесно.

Но не. Той я загледа и след това бавно се съблече. Все още бе опасно, прекалено опасно. Вдругиден вече нямаше да е така. Тогава кралете и кралиците щяха да са си отишли.

Той не свали коприната от очите си, дори когато остана гол. Вместо това накара дракончето да прелети през стаята на Зафир и да се разположи до главата ѝ. То започна да кълве по лицето ѝ, докато тя не се размърда. Когато видя дракона се усмихна.

— В средата на нощта…

Дракончето кимна. Зафир бръкна под възглавницата си и извади собствената си копринена превръзка. Джехал погледна през рамо. Две рубинени очички отвърнаха на погледа му.

— Ти си гол — прошепна тя.

— Иска ми се да беше тук.

— Иска ми се да можех да те докосна.

— Скоро, любима — въздъхна Джехал, — когато Хирам вече няма да е на пътя ни.

Усмивката на лицето ѝ угасна.

— Отварите вече губят въздействието си.

— Невъзможно. Достатъчни са, за да издържи още месец.

— Да. Ти му даде прекалено много, затова ги крада и ги разводнявам.

— Моля?

Зафир завъртя очи.

— Искам всичко да приключва, Джехал.

Принцът изръмжа и започна да крачи напред-назад.

— Защо го направи? Той не трябваше да се поболее преди решителният ден да остане в миналото.

— Питаш ме защо? — сопна се Зафир. — Имаш ли идея колко гнусно е всичко това, през което трябва да минавам? Понякога, след като приключи с мен и се отправи към леглото си, трябва да повърна, за да се успокоя.

— Вече обаче си Говорител, ако не прецакаш нещата през следващите няколко дни. Не искаше ли това?

— Не, Джехал, ти го искаше. Аз исках само теб. Хирам ме отвращава. Трябва да пъшкам под него и да го наричам крал на леглото ми, докато всъщност искам да му счупя врата. Освен това той подозира нещо. Не знам как, но го подозира.

Тя се намръщи.

— Започна се на сутринта. Питаше разни неща.

— Какви неща?

— За теб. Някой му е подшушнал, че сме любовници, Джехал. Той естествено не го вярва, но и не спира да говори за това. Сложил е стражи пред вратата ми. Преди беше досаден; сега вече е нетърпим. Отърви ме от него, принце мой. Издържах достатъчно. Ти получи това, което искаше. Сега е мой ред.

Джехал я погледна с рубинените очи на дракона.

— Самият аз не искам нищо повече от това, любима. То е най-съкровеното ми желание. Дори при мисълта за него… — той погледна надолу. — Е, виждаш сама.

— Не искаш ли да си тук, до мен, да усещаш допира на кожата ми?

— И нещо повече от кожата ти?

— Да се въргаляме заедно под копринените завивки?

— Знаеш, че го искам!

— Ела тогава! Сега!

Тя постепенно взе да избутва завивките от кревата си и бавно се разкри пред него. Когато те останаха в краката ѝ, тя се отпусна и бавно прокара ръка от врата до мекото мъхче между краката си.

— Трябва ли да ти показвам какво трябва да правиш — каза тя предрезгавяло, а после се изкикоти, когато драконът на Джехал започна да кръжи във въздуха, за да помогне на собственика си да се наслади изцяло на гледката.

— Трябва да почакаме, любима. Докато всичко е безопасно.

— Не! — Зафир внезапно се изправи и хвана механичния дракон на Джехал във въздуха. След това отправи въздушна целувка към Джехал и всичко потъмня.

— Какво правиш?

— Щом не мога да те имам и ти не можеш. Писна ми. Прибрах малката ти играчка под възглавницата си. Сега ще махна тази коприна от очите си и ще се наспя. А ако искаш да видиш нещо от мен, се отърви от Хирам и глупавата си малка съпруга. И го направи скоро, за да не го направя аз.

Джехал почака още малко, но чу единствено дишането на Зафир. След още една минута дръпна коприната настрани от очите си и си пое дълбоко въздух. Сърцето му бясно туптеше, а главата му се бе замаяла. Той не бе сигурен дали това е от страст, или от гняв.

Да се отърве от Хирам. Нетърпелива глупачка.

Но можеше ли да го стори? Ако я оставеше да го направи сама, тя щеше да оплеска нещата и да провали всичко.

Можеше ли да го направи?

Той си легна и се помъчи да заспи, но не можа. Мислите се въртяха в главата му побеснели. Можеше ли да се справи?

И тогава разбра, че може и знае как. С тази мисъл той заспа след минути.