Елмазеният дворец

17 Белеферос

Гранд-майсторът на алхимиците Белеферос се поклони ниско. Принц Джехал седеше на трона на крал Тиан, а от двете му страни бяха кралица Зафир и кралица Шезира, а след тях — крал Наргон и крал Силвалан. И двете дъщери на кралица Шезира присъстваха, а Белеферос преброи поне още дузина принцове и принцеси, заедно с всички лордове и дами, които имаха някакво влияние в кралството на Тиан. Всички те бяха гости за сватбата.

Явно това минаваше за лична аудиенция.

По принцип, Белеферос отговаряше само пред Говорителя на Кралствата и никой от присъстващите в стаята нямаше власт над него.

По принцип.

— Ваши Светлости — поклони се той пред кралете и кралиците.

— Ваши Височества — следваха принцовете и принцесите.

— Бях натоварен от Говорителя на Кралствата да изпълня моя съкровен дълг. Изпълних задачата си и сега следва да представя моя доклад за това какво намерих пред вас, Ваше Височество.

Той направи още един поклон, този път пред Джехал.

— Всички ние тръпнем в очакване да го чуем. Но първо ми кажете дали получихте съдействие от Наставника на моето гнездо.

— Да, Ваше Височество — поклони се отново Белеферос, — напълно.

— Успяхте ли да разпитате всички хора, които му служат?

— Да, Ваше Височество.

— Имаше ли отсъстващи? Хора, които бихте искали да разпитате, но не сте открили?

— Не, Ваше Височество.

— А хората на кралица Зафир? Нейна Светлост остана тук като наш гост след кончината на майка си. Никой от драконовите ѝ ездачи не е получил разрешението ѝ да се върне в собственото си гнездо. Успяхте ли да разпитате и тях?

— Да, Ваше Височество.

Принц Джехал плесна с ръце и се приведе напред.

— Добре тогава, Гранд-майстор Белеферос, значи признавате, че не сте имали препятствия пред себе си при разпита?

— Единствените хора, които не съм разпитал под въздействие на пушека, сте самият Вие и Вашият наставник на гнездото.

— Хората с кралска кръв — кимна Джехал, — но ни разпитахте лично без пушека и не намерихте противоречия в показанията ни.

— Така е, Ваше Височество. — Белеферос почувства тръпки на безпокойство. Джехал се опитваше да го притисне в ъгъла.

— Пристъпете тогава към Вашите заключения. Говорителя Ви изпрати тук, понеже не вярваше, че смъртта на кралица Алифера е инцидент. Е, прав ли е или не?

— Това не мога да кажа — усмихна се Белеферос, — но не това бе задачата, поставена ми от Говорителя, Ваше Височество. Това, което трябваше да установя, бе дали друг мъж или жена са посегнали на живота ѝ.

— Нима има разлика?

— Малка, Ваше Височество. Това, което ще докладвам на Говорителя, е, че в деня на своята смърт кралица Алифера е полетяла на своя дракон добре обезопасена. Всичките ѝ предпазни ремъци и хамути са били проверени от единия от Люспестите ѝ. Разпитах го с пушека на истината и той няма никаква вина за станалото. Същото така съм убеден, че никой не е направил нищо на дракона на кралицата преди фаталния полет. Нещо повече, изглежда, че в последния си ден тя е била решена лично да приготви животното за езда.

— Пак питам. Има ли случай на убийство или не? — изръмжа принц Джехал.

— Това остава загадка, Ваше Височество. Но аз имам всички основания да вярвам, че кралица Алифера е напуснала Стръмния връх напълно обезопасена. Така че ако е имало инцидент, причината за него не се корени във Вашето гнездо, Ваше Височество. И Ви уверявам, че ще кажа това много ясно пред Говорителя. Също така няма никаква възможност кралица Алифера да е била атакувана във въздуха. Това също е кристално ясно. Ремъците ѝ не са били срязани или обгорени. Просто са били развързани.

Джехал килна глава на една страна.

— Все още не отговаряте на въпроса ми, Гранд-майстор Белеферос. Има ли случай на убийство или не?

Белеферос сви рамене.

— Няма начин да потвърдя или отрека такова твърдение. Няма свидетели на падането ѝ. Тя е отпратила Ездачите си настрана. Не съм в позицията да спекулирам защо е направила това, нито какво точно е правила преди да падне.

Той бе дал пушека на истината на всички в Стръмния връх и не откри нищо, освен това, че кралицата бе настояла лично да приготви дракона си. Огледа стаята, търсейки улики по лицата на присъстващите драконови крале и кралици. Но не откри абсолютно нищо. Той въздъхна и отново се поклони, този път пред кралица Зафир.

— Съжалявам, Ваша Светлост.

Кралица Зафир му кимна отсечено. Принц Джехал изглеждаше ядосан.

— Значи отказвате да кажете дали имаме случай на убийство или инцидент. На практика не казвате нищо и не сте изпълнили това, което Говорителя Ви заръча, независимо, че помогнахме по всички възможни начини!

Белеферос се поклони ниско.

— Простете, Ваше Височество.

Бе ясно, сметна той, защо принц Джехал иска случаят да бъде приключен като инцидент. Щеше да е лесно да го каже, но не можеше да си го позволи. Може би бе прекалено голям перфекционист, но нещо не му се връзваше.

— Ако Говорителя не е удовлетворен от резултатите на проучването и поиска моето мнение, Ваше Височество, бих казал, без да мога да го докажа, че кралица Алифера се е самоубила.

— И защо ѝ е да прави това? — излая му кралица Зафир.

— Не мога да кажа — поклони се отново Белеферос. — Всичко, което мога да кажа е, че начинът, по който кралица Алифера е напуснала Стръмния връх, ме кара да подозирам, че тя е взела нещо със себе си и не е искала никой друг да разбере.

Той погледна към принц Джехал.

— Онзи ден много от Ездачите са летели, Ваше Височество, включително вашият Наставник на гнездото. А те не го напускат без причина. В онзи ден лорд Метероа е летял и, когато се е върнал, е скрил нещо. Човек би могъл да каже, че кралица Алифера е искала да има тайна среща с някой и е взела със себе си нещо изключително ценно.

— И какво може да е то, Гранд-майсторе? — изсъска му Джехал.

— Не мога да предполагам, Ваше Височество.

— Тогава внимавайте какво говорите, алхимико. Тайни срещи? Самоубийство? Да не кажете, че кралицата и вуйчо са били любовници?

Това предизвика смеха на онези от присъстващите, които бяха по-зле възпитани, тъй като бе добре известно, че предпочитанията на лорд Метероа бяха съвсем различни. Джехал най-после даде знак на Белеферос да си ходи, за което алхимикът бе дълбоко благодарен.

Не, че можеше да избяга надалеч. Сватбата на Джехал бе само след няколко дни, а ритуалните гощавки и игри вече бяха започнали. Белеферос предпочиташе да се уедини в Стръмния връх сред драконите или да си наеме каляска и да се върне в лабораториите си в Елмазения дворец. Но той все пак бе гранд-майстор и това означаваше, че принц Джехал трябва да го покани, за да не изглежда като грубиян. А той трябваше да приеме, за да не го обиди. Той се преоблече и се върна сред същите крале, кралици, принцове и принцеси, с които бе само допреди малко, само че в съвсем друга част на двореца, отделена за танци. Никой не му обърна никакво внимание, за което бе благодарен. Щеше да постои малко, а после да си тръгне. А утре щеше да си наеме каляска и да се върне в Елмазения дворец. Не бе сигурен дали е поканен да остане на сватбата или не, но винаги можеше да се позове на своя дълг към Говорителя.

— Гранд-майсторе. Удоволствие е да Ви видя.

Белеферос подскочи и се огледа. Кралица Шезира бе застанала до него, заедно с жена-рицар, която той бегло познаваше. Май беше Маршал-рицарят ѝ.

Направи дълбок поклон.

— Ваша Светлост.

— Допада ли ви развлекателната програма?

— Впечатляваща е, Ваша Светлост.

Измежду всички присъстващи, той най-малко искаше да говори с Шезира. Тя щеше да е следващият Говорител и негов ръководител. Историята бе научила алхимиците, че те трябва да се снижават, когато смяната на Говорителя наближава.

— По време на доклада си пред принц Джехал изглеждахте много сигурен в това, което говорите, но до един момент. Сетне изгубихте увереност.

Той отново се поклони.

— Убеден съм, Ваша Светлост, че в гнездото на принц Джехал не е извършен саботаж. Какво е станало после с кралица Алифера не мога да зная.

— А пък аз съм убедена, че не това е отговорът, който принц Джехал искаше да чуе. Особено това за самоубийството накрая. Но пък и Говорителя Хирам няма да бъде доволен.

— Не ви разбирам, Ваша Светлост — премигна Белеферос.

— Хайде, хайде, Гранд-майсторе. Принц Джехал искаше да кажете, че смъртта на кралица Алифера е била инцидент, нещастен случай. Говорителят Хирам от своя страна иска да чуе, че това е кърваво убийство, извършено от Джехал. А твоят отговор не казва нито едното, нито другото.

Белеферос усети как го полазват тръпки. Дори в най-поверителните си разговори той не можеше да е толкова директен. За втори път в рамките на два часа се почувства притиснат в ъгъла. Поклони се отново.

— Казвам истината такава, каквато я виждам, Ваша Светлост.

Шезира кимна, вече отегчена.

— А ние си вадим съответните изводи, както щяхме да направим и иначе. Убедена съм, че сте сторили каквото е по силите ви, Гранд-майсторе.

Тонът ѝ бе покровителствен, а Белеферос вече бе изпил няколко чаши вино.

— Нещо ме безпокои, Ваша Светлост, и трябва да го споделя с Вас — каза той. Думите се изплъзнаха от устата му и вече нямаше връщане назад.

— За какво става дума, Гранд-майсторе?

— Чух, че един от драконите Ви липсва.

На кралица Шезира ѝ отне един миг, преди да разбере, че вече не говорят за кралица Алифера. Белеферос му се наслади. След това, тя кимна леко.

— Така е.

— Ваша Светлост, Вие сте владетелка на драконово кралство и добре знаете истинския смисъл от съществуването на нашия орден. Ние сме във всяко гнездо и наблюдаваме внимателно кръвните линии на драконите, за да приготвим правилните отвари, които да им даваме. Само че най-важната ни и тайна задача относно тези същества е друга. Ваша Светлост, признавам, че политиката на кралствата не ме интересува, но от това, което чувам, изобщо не е сигурно, че драконът се намира в друго гнездо. Чувам, че пазителят му също го няма.

— Да — кисело отвърна Шезира, — и той е алхимик.

— Ваша Светлост, драконовите господари могат да играят своите игри, но ние, алхимиците, сме натоварени от древни времена със задачата да контролираме драконите. Дори един представител на техния вид, ако достигне пълната си сила, би бил заплаха за всеки крал и кралица на този свят. Длъжен съм да уведомя за това Говорителя.

— Гранд-майсторе, кажете за какво говорите всъщност? Ако драконът е подивял, имам гнезда с много ловци, които ще го хванат. В кралствата има хиляда и седемстотин опитомени дракона. Убедена съм, че знаете това. Нима един див такъв е такава заплаха?

Белеферос отново се поклони.

— Мисълта ми, Ваша Светлост, е, че моят орден е готов да Ви помогне с всички средства. Скоро ще се върна в Елмазения дворец, но понеже трябва да пътувам по земя, ще се забавя малко.

Кралица Шезира кимна.

— Отбелязвам си наум Вашето предложение, Гранд-майсторе. Уверявам Ви, че вече търсим бялата женска най-внимателно. Възнамерявам да я намеря и да накарам крадеца да си плати скъпо и прескъпо. Приятен ден.

И кралицата се отдалечи. Белеферос избърса потта от челото си. „След този разговор“, каза си той, „вече може да се замисля за наследник.“ Отне му няколко мига докато разбере, че жената-рицар не е последвала кралицата си.

Тя го приближи и му прошепна на ухо.

— Гранд-майсторе. Може ли за момент?

Той напусна Устата на Яростта на следващата сутрин, в каляска, осигурена от принц Джехал и ескортирана от много войници. На другите алхимици от Стръмния връх щеше да се наложи сами да намерят своя път обратно до Елмазения дворец. Под седалката му, внимателно увита в сено, бе сферична стъклена бутилка, запечатана с восък. Тя лесно се обхващаше с ръка и бе пълна с някаква тежка течност. За разлика от Маршал-рицаря, Белеферос знаеше каква е тя. Не знаеше откъде е дошла и още колко такива бутилки бяха попаднали в ръцете на Маршал-рицаря. Но пътят до дома бе дълъг и пълен с кръчми. Щеше да мисли по въпроса над чаши с вино.

Но не стана така. Два дни след като напусна Устата на яростта каляската внезапно бе спряна, а маскирани мъже с ножове отвориха вратата. Остриетата на оръжията им бяха почервенели от кръв. Можеше да види трупове по земята отвън. Отвори уста да извика, но една ръка запуши устата му.