През десетте години, в които драконът се отглежда, трябва да се правят дарове. Ако даровете не са достатъчно хубави, онези, които получат дракона си, ще открият, че люспите му не са особено бляскави, че летенето му не е особено добро и завоите му са по-тромави от очакваното. Когато драконът най-после навлезе в зрялост, Ездачът посещава гнездото, в което той е отглеждан за последен път, и прави още веднъж подаръци. Тогава и само тогава драконът става негова собственост. Преди да напусне гнездото е прието Ездачът да даде малък подарък и на Люспестия (или Люспестата), която е хранела неговото животно още от излюпването му. Драконовите принцове наричат това Дар за Люспестия.