Домът на Хадес

LXXV. Хейзъл

Хейзъл се надяваше гигантът да побегне с писъци. Така всички щяха да получат заслужена почивка.

Клитий обаче я разочарова.

Когато видя факлите на богинята, гигантът сякаш се съвзе, тропна с крак и едва не стъпка ръката на Анабет. Около него се образува димна завеса, която скри Пърси и Анабет напълно.

Хейзъл не виждаше нищо, освен блестящите очи на гиганта.

— Какви гръмки закани — проговори Клитий от устата на Лио. — Явно паметта ти не е особено услужлива, богиньо. Последния път, когато се срещнахме, на твоя страна бяха Херкулес и Дионис, най-могъщите герои на света, и двамата предопределени да станат богове. А сега водиш… тези?

Безжизненото тяло на Лио се сгърчи от болка.

— Спри! — извика Хейзъл.

Не планира какво трябва да стане след това. Просто знаеше, че трябва да защити приятелите си. Представи си ги зад себе си, по същия начин, по който си бе представяла новите тунели в Лабиринта на Пасифая. Лио се разпадна на облак дим и се появи в краката й заедно с Пърси и Анабет. Мъглата се завихри около тях и покри както камъните, така и приятелите й. Когато срещна черния пушек на Клитий, засъска и изпращя като лава, падаща в морето.

— К-какво? — изпъшка Лио, отворил очи.

Анабет и Пърси останаха в несвяст, но Хейзъл усети как сърцата им започват да бият по-силно и как дишането им се успокоява. Гейл излая одобрително от рамото на Хеката.

Богинята пристъпи напред. Очите й заблестяха на светлината на факлите.

— Прав си, Клитий. Хейзъл Левеск не е нито Херкулес, нито Дионис. Ще откриеш обаче, че е не по-малко страшна от тях.

Хейзъл видя как гигантът отваря уста през облака дим. Нито дума не излезе оттам и той изкриви лице от яд.

— Какво става? — опита се да се изправи Лио. — Как мога да…

— Пази Пърси и Анабет — изтегли своята спата Хейзъл. — И стой зад мен. Остани скрит в Мъглата.

— Но…

Погледът, който му хвърли, явно бе по-страшен, отколкото осъзнаваше.

— Добре. Схванах — преглътна Лио. — Бялата мъгла е добра, а черният пушек е лош. Всичко е ясно.

Хейзъл пристъпи напред. Гигантът разпери ръце и куполът се разклати. Гласът му отекна в стаята, усилен стократно.

— Страшна? — попита гигантът. Звучеше все едно говори с гласовете на мъртвите, сякаш използва всички нещастни души, погребани под стелите на покрива. — Понеже си я научила на фокусите си? Понеже позволи на тези слабаци да се скрият в Мъглата ти? — В ръката на гиганта се появи черен меч, почти същият като този на Нико, само че пет пъти по-голям. — Не разбирам защо Гея смята, че тези герои са достойни за жертвоприношение. Ще ги смачкам като рохки яйца.

Страхът на Хейзъл се превърна в гняв. Тя извика и стените на стаята запукаха като лед в топла вода. Дузини скъпоценни камъни се посипаха по бронята на гиганта като сачми.

Клитий залитна назад и изкрещя от болка с безплътния си глас. Железният му нагръдник се покри с дупки.

Златен Икор прокапа от дясната му ръка. Черният облак изтъня. Хейзъл видя яростта, изписана на лицето му.

— Ах, ти — изръмжа Клитий. — Безполезна…

— Безполезна? — намеси се Хеката. — Смятам, че Хейзъл Левеск владее номера, на които дори аз не бих могла да я науча.

Хейзъл стоеше пред приятелите си, решена да ги защити, но енергията й се изчерпваше. Мечът вече натежа в ръката й, а дори не го бе развъртяла. Прииска й се Арион да е тук. Силата и бързината на коня щяха да й бъдат от полза. За съжаление, приятелят й този път не можеше да помогне. Той бе създание на откритите пространства, а не на подземията.

Гигантът бръкна с пръсти в раната на бицепса си. Изтръгна диаманта оттам и раната се затвори.

— Значи, дъще на Плутон — рече Клитий, — смяташ, че Хеката ти мисли доброто? Цирцея бе нейна любимка. Медея и Пасифая — също. Знаеш ли какво стана с тях?

Хейзъл чу как Анабет се размърдва зад нея, стенейки от болка. Пърси прошепна нещо, което звучеше като:

— Б-б-боб?

Клитий пристъпи напред, държейки меча си все едно е неин приятел, а не враг.

— Хеката лъже. Тя изпраща свои последователки като теб да й вършат работата, като поемат всички рискове. Ако по някакво чудо успееш да ме надвиеш, само тогава ще може да ме възпламени. След това обаче ще си припише победата като своя. Чу какво направи Бакхус с братята Отис и Ефиалт в Колизея. Хеката е много по-лоша. Тя е титанидата, предала титаните. След това предаде и боговете. Вярваш ли, че ще остане вярна на теб?

Лицето на Хеката остана неразгадаемо.

— Не мога да отговоря на тези обвинения, Хейзъл — рече богинята. — Това е твоят кръстопът. Ти трябва да избереш.

— Кръстопът, а? — изсмя се гигантът. Раните му бяха зараснали напълно. — Хеката ти дава мъгляви обещания за магии. Но аз съм анти-Хеката. Аз казвам само истината. При мен няма нито избор, нито магия. Ще изтръгна Мъглата веднъж завинаги и ще разкрия пред света истинския му ужасен вид.

Лио се изправи с мъка на крака, кашляйки като астматик.

— Този ми харесва — подсмръкна той. — Може да го оставим за вдъхновяващи семинари. — След което ръцете му пламнаха. — Или просто да му светя маслото.

— Лио, недей — отвърна Хейзъл. — Храмът е на баща ми. Битката е моя.

— Добре, но…

— Хейзъл… — изхриптя Анабет.

Хейзъл бе толкова щастлива, че почти се обърна към приятелката си. Знаеше обаче, че не трябва да сваля поглед от Клитий.

— Оковите… — успя да каже Анабет.

Хейзъл си пое рязко въздух. Разбира се! Портите на Смъртта все още зееха отворени и трепереха във веригите, които ги задържаха на едно място. Хейзъл трябваше да ги освободи и така да ги изтръгне окончателно от лапите на Гея.

Единственият проблем беше, че на пътя й стоеше обвитият в пушек гигант.

— Наистина ли вярваш, че имаш силите да ме победиш, Хейзъл Левеск? — подразни я Клитий. — Какво смяташ да направиш? Да ме целиш с още рубини? Или да ми направиш душ от сапфири?

Хейзъл му отговори, като вдигна меча си и нападна.

Клитий явно не бе очаквал такъв самоубийствен ход. Вдигна меча си прекалено бавно. Докато успее да замахне, Хейзъл бе минала между краката му и забиваше острието от имперско злато в неговия глутеус максимус20. Това не бе постъпка, достойна за една дама и монахините от „Света Агнес“ нямаше да одобрят подобен ход. Но той проработи.

Клитий изрева и изпъна гръб, като се помъчи да се отдалечи от нея. Мъглата продължаваше да обкръжава Хейзъл и съскаше всеки път, щом се докоснеше до черния пушек на гиганта.

Хейзъл осъзна, че Хеката наистина й помага, като й дава силите да поддържа защитната си аура. Разбра още, че в мига, в който концентрацията й намалее и черният дим я докосне, ще падне победена. Ако това станеше, тя не знаеше дали Хеката ще може — или ще желае — да помогне на нея и на приятелите й.

Хейзъл се затича към Портите на Смъртта. Острието й съсече веригите от лявата страна все едно бяха направени от лед. Тя се затича надясно, но Клитий изрева:

— НЕ!

Само късметът я спаси от това да не бъде разсечена на две. Плоската страна на острието на гиганта обаче я блъсна в гърдите и тя полетя към стената. Удари се толкова силно, че костите й изпукаха.

Лио извика името й от другия край на помещението. Тя със замъглен поглед видя проблясването на пламък.

Хеката стоеше наблизо, а образът й потрепваше, все едно се кани да изчезне. Факлите сякаш гаснеха, но това бе може би защото Хейзъл губеше съзнание.

Не можеше да се предаде сега. Наложи си да стане. Чувстваше едната си страна като покрита с бръсначи. Мечът й лежеше на земята, на около метър от нея. Тя залитна към него.

— Клитий! — извика.

Искаше да прозвучи предизвикателно, но вместо това й се стори като жалко грачене.

Поне привлече вниманието му. Гигантът отклони поглед от Лио и останалите. Когато я видя да куцука напред, се изсмя.

— Добър опит, Хейзъл Левеск — призна той. — Справи се по-добре от очакваното. Но само магия не може да ме победи, а ти нямаш нужната сила, за да я подкрепиш. Хеката те провали, както накрая прави с всичките си последователки.

Мъглата около Хейзъл изтъня. В другия край на стаята Лио се опитваше да натъпче малко амброзия в устата на Пърси, но другото момче изглеждаше все още в несвяст. Анабет бе будна, но страшно омаломощена и едвам бе надигнала глава.

Хеката стоеше с факлите си, без да прави нищо, освен да чака и наблюдава. Това вбеси Хейзъл толкова много, че й вдъхна последни сили.

Тя метна меча си — не към гиганта, а към Портите на Смъртта. Веригите от дясната страна се строшиха. Хейзъл падна, победена от агонизиращата болка в тялото си, но Портите потръпнаха и се изпариха в пурпурен проблясък.

Клитий изрева толкова силно, че половин дузина надгробни плочи паднаха от тавана и се пръснаха.

— Това беше за брат ми, Нико — простена Хейзъл, — и за това, че унищожихте олтара на татко.

— Пропусна шанса си за бърза смърт — изръмжа гигантът. — Ще те удуша бавно в мрака. Хеката вече не може да ти помогне. НИКОЙ не може да ти помогне!

— Не бих била толкова сигурна, Клитий — вдигна факлите си богинята. — Приятелите на Хейзъл се нуждаеха само от малко време, за да я достигнат. Време, което ти им даде с хвалбите си.

— Какви приятели? — изсумтя Клитий. — Тези слабаци? Те не могат да ми направят нищо.

Но тогава въздухът пред Хейзъл потрепера. Мъглата се сгъсти, създаде портал и четирима души минаха през него.

Тя заплака от облекчение. Ръката на Франк кървеше и бе превързана, но той беше жив. До него стояха Пайпър, Нико и Джейсън — всички с извадени мечове.

— Съжалявам, че закъсняхме — каза Джейсън. — Този ли трябва да убием?