Домът на Хадес

XV. Пърси

Пърси добре знаеше колко опасна може да бъде Кели от предишната им среща в Лабиринта. Въпреки несъразмерните си крака тя бе много бърза, само да поиска. Бе избегнала с лекота тромавите му удари с меча и щеше да отхапе главата му, стига Анабет да не я бе промушила изотзад.

А сега имаше още четири като нея.

— Освен това и Анабет е тук! — Кели избухна в хрипкав кикот. — И нея я помня. Твърде добре даже.

Кели докосна гърдите си, от които се бе показал върхът на кинжала, когато Анабет я бе промушила в гръб.

— Какво става, дъще на Атина? Май ножчето го няма. Срамота. Щях да те заколя с него.

Пърси се опита да измисли нещо. С Анабет бяха оцелели в много битки рамо до рамо, но сега нито един от двамата не беше във форма. Анабет беше невъоръжена. Враговете бяха повече. Нямаше къде да се скрият. И от никъде не се задаваше помощ.

Пърси се изкуши да извика госпожа О’Лиъри, адската му хрътка, която умееше да пътува през сенките. Но дори да го чуеше, можеше ли да се появи в Тартара? Чудовищата идваха тук след като умрат. Ако я извикаше, можеше да я убие или да я превърне отново в свирепо чудовище.

Не… не можеше да постъпи така с кучето си.

Което означаваше, че трябва да се оправят без чужда помощ. Ако обаче стигнеха до битка, щяха да загубят. Затова реши да прибегне до любимата стратегия на Анабет — протакането.

— Сигурно се чудиш какво търсим в Тартара?

— Всъщност не — изкикоти се Кели, — просто искам да те убия.

Това щеше да е краят, но тогава се намеси и Анабет.

— Много лошо — каза тя, — защото нямате представа какво става в света на смъртните.

Другите емпуси очакваха сигнала на Кели за атака, но тя само изръмжа.

— Знам предостатъчно. Гея ни призовава!

— Към поражение — Анабет звучеше толкова уверено, че дори Пърси и се върза. Тя огледа останалите емпуси и след това посочи обвинително Кели. — Тази тук твърди, че ви води към победа. Но лъже! Последния път, когато бе в света на смъртните, Кели бе съветница на моя приятел Люк Кастелан и трябваше да помогне на Кронос. Накрая обаче Люк отхвърли титана от себе си и се жертва, за да го унищожи. Титаните изгубиха, защото Кели се провали. И сега ще стане същото. Кели ще прецака Гея така, както и Кронос!

Другите емпуси се размърдаха неспокойно и започнаха да си шушукат нещо.

— Достатъчно! — Ноктите на Кели заплашително нараснаха. Тя погледна Анабет така, сякаш си представя как я реже на пастърма.

Внезапно Пърси разбра, че Кели си е падала по Люк Кастелан. Той наистина беше готин и момичетата хлътваха по него, дори и вампирките с магарешки крака. В този момент момчето осъзна, че Анабет изобщо не е трябвало да го споменава.

— Това момиче лъже — заяви Кели. — Титаните загубиха, наистина. Голяма работа, казвам аз. Това беше част от плана да събудим Гея! Когато Майката Земя и нейните гиганти унищожат света на смъртните, ще плюскаме герои на корем!

Другите вампирки оголиха зъби, очевидно развълнувани от тази перспектива. Пърси се беше озовавал в море от акули и дори те не бяха изглеждали толкова прегладнели, колкото емпусите.

Приготви се за битка, но знаеше, че няма да може да победи. Най-много да посечеше една или две, преди да го направят на салата.

— Героите се обединиха! — извика Анабет. — Помислете внимателно, преди да ни нападнете. Гърци и римляни ще се изправят заедно срещу вас. Нямате шанс!

Емпусите се размърдаха неспокойно.

— Романи.

Пърси предположи, че и преди са се срещали с Дванайсетия легион и тази среща бе приключила злощастно за тях.

— Да, романи! — Пърси дръпна ръкава си и оголи татуировката с надпис SPQR и с тризъбеца на Нептун, която бе получил в лагер „Юпитер“. — Знаете ли какво става, като смесиш гръцко и римско? Едно голямо БУМ!

Той тропна с крак и емпусите отстъпиха назад. Една дори падна от скалата, на която бе застанала.

Това накара Пърси да се почувства по-добре. Но те се възстановиха бързо и отново го обкръжиха.

— Големи приказки, голямо нещо — присмя се Кели. — При това от двама самотни герои, изгубени в Тартара. Свали меча си, Пърси Джаксън, и ще те даря с бърза смърт. Повярвай ми, тук долу има много лоши начини да умреш.

— Спрете! — опита отново Анабет. — Вие не сте ли слуги на Хеката?

— И какво от това? — нацупи се Кели.

— Хеката е на наша страна! — заяви Анабет. — Тя има хижа в лагера на нечистокръвните. Някои от децата й са мои приятели. Ако се изправите срещу нас, тя ще се ядоса много.

На Пърси му идеше на прегърне Анабет. Наистина беше брилянтна!

— Кели, вярно ли е това? Наистина ли нашата господарка се е разбрала с Олимпийците?

— Млъквай, Серефона! — изсъска Кели. — Богове, толкова си досадна понякога!

— Няма да застана срещу Мрачната господарка!

— По-добре ще е да послушате Серефона — посъветва ги Анабет. — Тя е по-стара и по-мъдра.

— Такава съм! — кресна Серефона. — Следвайте ме!

Кели удари толкова бързо, че Пърси дори не можа да вдигне меча си. За радост, тя не се целеше в него, а в Серефона. За половин секунда двата демона станаха на въргал от нокти и зъби.

После всичко приключи. Кели се издигна триумфално над облак прах. Роклята на противницата й висеше от ноктите й.

— Някой друг да има да каже нещо? — излая Кели към сестрите си. — Хеката е повелителка на Мъглата! Загадка е какво иска и какво прави. Можем ли да сме сигурни на чия страна е в действителност? Тя е богиня на кръстопътищата, очаква сами да вземем решенията си! Аз избирам пътя, който ще ни изведе до много геройска кльопачка! Аз избирам Гея!

Приятелките й засъскаха одобрително.

Анабет погледна към Пърси и той разбра, че идеите й са се изчерпали. Беше направила каквото може. Беше принудила Кели да елиминира една от своите. Сега обаче трябваше да се бият.

— Две години изкарах в бездната — изрева Кели, — знаеш ли какво е да те изпарят, Анабет Чейс? Да се прераждаш бавно, с ясно съзнание и адска болка, която трае месеци и години, докато тялото ти се възстановява, докато накрая се излюпиш в тази адска дупка и започнеш да пълзиш като червей към дневната светлина! И всичко това защото някаква кифла те е намушкала в гръб! — Злобните й очи се втренчиха в Анабет. — Не знам обаче какво ще стане, ако герой умре в Тартара. Не мисля, че някога се е случвало. Хайде да пробваме!

Тогава Пърси скочи и замахна с Въртоп, като описа страхотна дъга около себе си. Съсече един от демоните на две, но Кели избегна удара му и се стрелна към Анабет. Другите две емпуси се насочиха към Пърси. Едната хвана ръката с меча му, а приятелката й скочи на гърба му.

Пърси се опита да ги пренебрегне и се затътри към Анабет, решен да умре за нея, ако трябва. Анабет обаче се справяше доста добре. Тя скочи настрани и избегна ноктестите лапи на Кели, след което я цапардоса с един камък по носа.

Кели изврещя. Анабет загреба шепа прах и я хвърли в очите й.

В същото време Пърси се мяташе като риба на сухо в опит да свали емпусата от гърба си. Тя обаче само заби ноктите си по-дълбоко в раменете му. Втората все така не пускаше ръката му и не му позволяваше да се защити с Въртоп.

С крайчеца на окото си видя как Кели одира ръката на Анабет. Любимата му падна и изпищя от болка.

Пърси залитна към нея, но вампирът на гърба му заби зъби в шията му. Изгаряща болка премина през цялото му тяло. Коленете му омекнаха.

Остани на крака! — заповяда си той. — Трябва да ги победиш!

Но тогава другият вампир го захапа за ръката и Въртоп се изхлузи от пръстите му.

Това бе краят. Късметът му бе свършил дотук. Кели надвисна над Анабет. Не бързаше да я убива, наслаждаваше се на триумфа си. Другите две емпуси пуснаха Пърси и започнаха да кръжат около него с течащи лиги, нетърпеливи за нова глътка полубожествена кръв.

Тогава над всички надвисна исполинска сянка и гръмовен вик отекна из целия Тартар.

На бойното поле се появи титан.