Домът на Хадес

X. Лио

Лио бе проектирал стените на столовата така, че да показват сцени на живо от лагера на нечистокръвните. Беше му се сторило страхотна идея, но вече не бе толкова сигурен.

Сцените от живота в лагера, с песните, вечерите и игрите край Голямата къща, сякаш натъжаваха приятелите му. А колкото повече се отдалечаваха от Лонг Айлънд, толкова по-лошо ставаше. Лио вече усещаше часовата разлика, а с нея и разстоянието от дома. Тук, в Италия, бе изгрев, но в лагера бе средата на нощта. Факли осветяваха вратите на хижите. Лунните лъчи се отразяваха по морските вълни край Лонг Айлънд, а по пясъка на плажа имаше следи, все едно оттам е минала голяма тълпа.

Лио с изненада установи, че предишният ден — и предишната нощ — е бил четвърти юли. Бяха пропуснали празника на лагера с невероятните фойерверки, подготвени от братята и сестрите на Лио от хижа номер девет.

Реши да не споменава това на останалите от екипажа, но тайничко се надяваше останалите герои да са си изкарали добре. И те имаха нужда от нещо, което да ги ободри.

Спомни си видяното в кошмара си — опустошения лагер, осеян с трупове и Октавиан на игрището за волейбол, говорещ със заплашителния глас на Гея.

Погледна надолу към яйцата си с бекон. Прииска му се да можеше да спре видеото.

— Та — започна Джейсън, — след като вече сме тук…

Беше седнал в края на масата, на мястото, което се полагаше на водача. Никой не му го оспорваше. След пропадането на Анабет той бе направил всичко, което е по силите му, за да бъде добър лидер на групата. Като някогашен претор в лагер „Юпитер“ вероятно беше свикнал с такава отговорност, но въпреки това Лио усещаше, че приятелят му е изнервен. Очите му бяха подпухнали, а русата му коса — необичайно рошава, все едно бе забравил да се среши.

Лио огледа останалите около масата. Хейзъл също изглеждаше недоспала, но пък тя наистина бе будувала цяла нощ, за да преведе кораба през планините. Карамелената й къдрава коса бе вързана с кърпа, което й придаваше вид на командос. Според Лио това я правеше сладка, но мисълта го накара да се почувства гузен. До нея бе гаджето й Франк Занг, облечен с черни работни панталони и римска туристическа риза, на която пишеше ЧАО. Какво ли трябваше да значи това? Франк бе сложил и значката на центурион на ризата си, независимо че героите на борда на Арго II сега бяха обществени врагове №1-7 в лагер „Юпитер“. Мрачното му изражение подсилваше злощастната му прилика със сумо борец.

Още по-навъсен бе братът на Хейзъл, Нико ди Анджело. Всъщност Лио го побиваха тръпки всеки път, когато го видеше. Синът на Хадес бе облечен с кожено яке на авиатор и черни риза и дънки, а на ръката си носеше пръстен с череп. Мечът му бе от стикска стомана, а косата му бе на къдрици, напомнящи крилете на безброй прилепи. Очите му бяха тъжни и в същото време празни. Те издаваха, че притежателят им е зърнал Тартара — Ямата, от която идваха всички чудовища.

Отсъстваше само Пайпър. Тя беше на пост горе на руля, заедно с отговорника на групата им, тренер Хедж. Лио съжали, че Пайпър не е при тях. Тя умееше да успокоява останалите с очарователната магия на гласа си, наследство от богиня Афродита. А боговете бяха свидетели, че Лио имаше нужда от малко успокоение след кошмарите си през нощта.

От друга страна, вероятно бе за добро, че е горе и наглежда отговорника им. Сега, когато летяха над Древните земи, трябваше да са постоянно нащрек, а Лио се страхуваше да остави тренер Хедж насаме с управлението на кораба. Сатирът имаше избухлив характер и можеше да използва ярките бутони, за да взриви красивите италиански селца под тях.

Лио се бе унесъл в мислите си до такава степен, че не беше осъзнал, че Джейсън продължава да говори.

— … Домът на Хадес — казваше той — Нико?

— Миналата нощ говорих с мъртвите — отговори Нико и изпъна рамене. Каза го все едно е нещо съвсем нормално, като да получиш есемес от приятел. — Научих повече за това, което ни очаква. В древни времена Домът на Хадес бил място, към което се стичали безброй гръцки поклонници. Те ходели там, за да се свържат с духовете на покойниците и да почетат починалите си близки.

— Звучи като Диа де лос Муертос3 — намръщи се Лио. — Леля Роса приемаше тия неща много насериозно.

Спомни си как го бяха водили на гробището в Хюстън, където чистеха гробовете на роднините си и им оставяха лимонада, сладки и пресни невени. Леля Роса принуждаваше Лио да остане на пикника, все едно присъствието на мъртвите щеше да разпали апетита му.

— И китайците вярват в това — намеси се Франк. — В почитането на покойниците, чистенето на гробовете им напролет. Твоята леля Роса щеше да се разбере прекрасно с баба.

И погледна към Лио, който получи ужасяващо видение как леля му Роса се готви за сумо схватка с китайска бабичка.

— Не се и съмнявам, че щяха да бъдат първи приятелки — отвърна тактично той.

— Много култури имат традиция да почитат духовете — прокашля се Нико, — но това става на определени празници. Домът на Хадес бил отворен през цялата година, а поклонниците наистина можели да говорят с покойниците. На гръцки език мястото се наричало Некромантейон, Оракулът на Смъртта. Ако успееш да намериш пътя си сред криволичещите тунели и изпиеш правилните отвари…

— Отвари? — промърмори Лио. — Страхотно.

Джейсън му хвърли убийствен поглед, за да го накара да млъкне, и каза:

— Продължавай, Нико.

— Пилигримите4 вярвали, че всяко следващо ниво на храма те приближава до Подземното царство, а накрая мъртвите щели да се появят пред теб. Ако били доволни от даровете ти, щели да отвърнат на въпросите ти, дори да ти разкрият бъдещето…

— А ако не били доволни? — потропа Франк по чашката си с топъл шоколад.

— Някои пилигрими не намирали нищо — отвърна с гробовен тон Нико, — а други изпадали в умопомрачение или рухвали мъртви, щом напуснат храма. Имало и такива, които никога не намирали обратния път сред тунелите и изчезвали в мрачните катакомби.

— Важното е — намеси се бързо Джейсън, — че Нико е научил нещо, което може да ни помогне.

— Да — отвърна Нико, макар да не звучеше особено обнадежден. — Призракът, с когото разговарях миналата нощ, бе на някогашен жрец, врекъл се в служба на Хеката. Той ми потвърди това, което богинята е разказала на Хейзъл на кръстопътя. В предишната война с гигантите Хеката застанала на страната на боговете и убила онова чудовище, създадено специално срещу нея. Гигант на име Клитий.

— Нека се досетя — обади се Лио, — голям, черен великан, увит в сенки.

Хейзъл се обърна към него, присвила очи.

— Откъде знаеш?

— Сънувах го.

Никой не изглеждаше особено изненадан. Повечето герои редовно имаха кошмари за войната и за края на света.

Приятелите му внимателно изслушаха разказа, а Лио се опита да не гледа към стените, докато описваше руините на лагера. Разказа им за черния гигант и странната жена на Хълма на нечистокръвните, която му бе предложила няколко начина, по които да умре.

Джейсън избута чинията си с палачинки настрана.

— Значи гигантът е Клитий. Предполагам, че той ще ни очаква точно пред Портите на Смъртта.

Франк взе една от палачинките си и започна да се храни. Не беше лесно да го откажеш от закуската, дори с разкази за предстоящата им гибел.

— А коя е онази жена от кошмара му? — попитай той.

— Не я мислете. Тя е мой проблем. — Хейзъл подхвърли един диамант между пръстите си. — Хеката спомена, че някаква ужасна вещица ме очаква в Дома на Хадес. Само аз мога да я победя, при това с магия.

— А ти можеш ли да правиш магии? — попита Лио.

— Още не.

— О! — Той се опита да измисли нещо обнадеждаващо, но успя само да си спомни безумния поглед на вещицата и начина, по който ръката й бе прогорила кожата му. — А имаш ли представа коя е тя?

Хейзъл поклати глава.

— Само… — Тя погледна към Нико и двамата сякаш си казаха нещо, без да продумат. Лио се досети, че са обсъждали това и преди. Вероятно не искаха да им споделят подробности, което означаваше, че положението е тежко. — Знам само, че няма да я победим лесно.

— Има обаче и добри новини — каза Нико. — Призракът, с който разговарях, ми каза как Хеката е победила гиганта по време на първата война. Тя използвала факлите си, за да подпали косата му, и той изгорял. С други думи, слабото му място е огънят.

Всички погледнаха към Лио.

— О! — каза той. — Това е чудесно.

Джейсън кимна доволен, все едно това са най-добрите новини на света. Явно очакваше Лио да се изправи пред мрачната фигура и да я разпердушини с няколко огнени кълбета. Лио не искаше да го разочарова, но си спомни и гласа на Гея: „Той е бездната, която поглъща магията, студът, който погасява огъня, тишината, която заглушава словото“.

Лио бе сигурен, че кълбетата няма да свършат работа.

— Това е добро начало — настоя Джейсън. — Поне знаем как да убием гиганта. Що се отнася до тази магьосница… е, щом Хеката вярва, че Хейзъл може да я победи, аз също го вярвам.

Хейзъл сведе поглед.

— Значи ни остава само да стигнем Дома на Хадес, да победим чудовищата на Гея…

— Да не забравяме и духовете — добави Нико. — Те няма да са дружелюбно настроени.

— … и да намерим Портите на Смъртта — продължи Хейзъл, — като се надяваме да го направим едновременно с Пърси и Анабет и да ги спасим.

Франк преглътна хапката си.

— Можем да го направим. Трябва да го направим!

Лио се възхити на оптимизма, демонстриран от едрото момче. Искаше му се да го споделя.

— Значи с това отклонение — каза Лио — ми се струва, че ще ни трябват четири или пет дни, за да пристигнем в Епир, ако не се забавим някъде по пътя заради чудовища и други подобни.

— Да — усмихна се кисело Джейсън, — не е като да се е случвало.

— Хеката ти каза, че Гея смята да се събуди на първи август, нали? — погледна Лио към Хейзъл. — Имаше някакъв пир тогава?

— Посветен на Спес — отвърна Хейзъл, — богинята на Надеждата.

Джейсън завъртя вилицата си.

— Теоретично имаме достатъчно време. Сега е едва пети юли. Би трябвало да успеем да затворим Портите, да намерим щабквартирата на гигантите и да им попречим да събудят Гея на първи август.

— Теоретично — съгласи се Хейзъл, — но все още се питам как ще преминем през Дома на Хадес, без да загинем. Или по-лошо — да полудеем.

Никой нямаше отговор.

Франк най-после остави палачинката си настрана, явно изгубил апетит.

— Все още е пети юли? Боже! Дори не помислих, че…

— Спокойно, човек — отвърна Лио, — ти си канадец, нали. Не съм очаквал подарък за Деня на независимостта. Освен ако ти не си искал…

— Не е това. Баба винаги е твърдяла, че седем е лошо число. Числото на духовете. Не се зарадва, когато й казах, че седмина герои трябва да извършат подвиг. А юли е седмият месец.

— Да, но… — Лио започна нервно да тропа с пръсти по масата, докато не осъзна, че дава морзовия код за „обичам те“, както бе правил с майка си. Добре, че приятелите му не знаеха Морзовата азбука.

— Това е само съвпадение, нали?

— Някога в Китай — продължи Франк — хората смятали, че юли е месецът на духовете. Тогава светът на живите докосвал отвъдното, а живите и мъртвите можели да разменят местата си. Съвпадение ли е според вас, че търсим Портите на Смъртта по време на Месеца на призраците?

Никой не отговори. На Лио му се искаше да каже, че китайските вярвания нямат нищо общо с митовете на гърците и римляните. Бяха съвсем различни, нали така? Съществуването на Франк обаче доказваше, че културите са взаимносвързани. Семейство Занг бе започнало пътя си от Древна Гърция, бе минало през Рим и Китай и накрая бе стигнало Канада.

Освен това Лио си спомни за срещата си с Немезида край Голямото солено езеро. Тя го бе нарекла седмото колело, човекът, който няма място в групата. Дали не бе имала предвид, че ще се превърне в призрак?

Джейсън опря длани на облегалките на стола си.

— Нека се съсредоточим върху проблемите, които можем да решим. Приближаваме Болоня. Може би ще научим повече за джуджетата, които Хеката…

Внезапно корабът се разтресе, все едно е ударил айсберг. Чинията на Лио се хлъзна по масата. Нико падна от стола си, удари си главата в бюфета и рухна на пода. Дузина вълшебни бокали и чинии се стовариха отгоре му.

— Нико! — скочи Хейзъл да му помогне.

— Какво… — опита се да стане Франк, но корабът се залюля в другата посока. Той се просна върху масата, а лицето му се удари точно в чинията с яйца на Лио.

— Вижте! — посочи към стените Джейсън. Сцените от лагера на нечистокръвните премигнаха и се смениха с друго изображение.

— Невъзможно — прошепна Лио.

Нямаше как магията да покаже друга картина, но ето че едната стена се изпълни с грозно разкривено лице с жълти зъби, рунтава червена брада, брадавичест нос и две несъразмерни очи. Едното око бе много по-голямо от другото и се намираше по-нависоко на лицето му. А лицето сякаш се опитваше да си прояде път към стаята.

Другите стени премигнаха и показаха кадри от горната палуба. Пайпър стоеше на руля, но нещо не беше наред. От раменете надолу бе увита със скоч, в устата й бе натъпкан парцал, а краката й бяха вързани за главната конзола.

На главната мачта тренер Хедж бе овързан по подобен начин, докато гротескно създание в нелепи дрехи, наподобяващо нещо средно между гном и шимпанзе, подрипваше около него и поставяше розови ластици в косата му.

Грамадното лице от лявата стена се отдръпна назад и Лио успя да види цялото същество — още един грозен гном, който, подобно на първия, бе облечен по безобразен начин. Припкаше по палубата и тъпчеше разни предмети в конопената си торба — кинжалът на Пайпър, джойстиците на Лио. След това изтръгна архимедовата сфера от командната конзола.

— Не! — извика Лио.

— Ъъх — изпъшка Нико от пода.

— Пайпър! — изкрещя Джейсън.

— Маймуна! — ревна Франк.

— Не са маймуни — изсумтя Хейзъл. — Мисля, че това са нашите джуджета.

— Които крадат моите вещи! — извика Лио и се затича по стълбите.