Домът на Хадес

LXIX. Анабет

Да бъде убита от Тартара не й се стори като голяма чест.

Докато се взираше в черния водовъртеж, който служеше за лице на бога, тя реши, че би предпочела да умре по някакъв не толкова запомнящ се начин — като падне по стълбите например, или пък насън, на около осемдесетгодишна възраст, след като си е поживяла с Пърси. Това последното звучеше чудесно.

Анабет, разбира се, не за пръв път се срещаше с враг, когото не може да победи с груба сила. Обикновено тогава тя пускаше в действие хитрите реплики, които й се полагаха като дъщеря на Атина.

Само че този път никаква хитрина не можеше да й помогне. Дори не успяваше да затвори устата си. Вероятно й течаха лиги като на Пърси, когато спи. Осъзнаваше, че около нея има армия чудовища, но след първоначалния си триумфален рев, те бяха замлъкнали. Анабет и Пърси трябваше да са разкъсани на части, но вместо това чудовищата се държаха на разстояние и очакваха Тартара да предприеме нещо.

Богът на Ямата размърда пръсти и разгледа собствените си полирани черни нокти. Нямаше никакво изражение на лицето, но изпъна рамене, все едно е доволен.

ХУБАВО Е ДА ИМАШ ФОРМА — рече тържествено той. — ТОВА СА РЪЦЕТЕ, КОИТО ЩЕ ВИ РАЗКЪСАТ.

Гласът му звучеше като запис, пуснат наобратно — все едно думите биваха засмукани във водовъртежа, вместо да излизат оттам. Всъщност всичко изглеждаше като всмуквано в лицето на божеството — мъглявата светлина, отровните облаци, есенцията на чудовищата, дори крехкият животец на Анабет. Тя се огледа и видя, че всеки предмет наоколо се бе сдобил с опашка като на комета — и всички сочеха към Тартара.

Анабет знаеше, че трябва да каже нещо, но инстинктите й крещяха да се скрие, да не предприема нищо, което може да привлече вниманието на бога.

Пък и какво можеше да каже? Че няма да му се размине?

Това не бе вярно. С Пърси бяха оцелели толкова дълго само защото Тартара се наслаждаваше на новата си външност. Той искаше лично да ги разкъса на части. Анабет не се съмняваше, че ако пожелае, може да ги всмуче с мисъл в себе си, така, както бе изпарил Криос и Хиперион. Имаше ли прераждане след такава участ? Анабет не искаше да научава.

До нея Пърси стори нещо, което никога не бе правил досега. Изтърва меча си. Оръжието просто падна от пръстите му и тупна тъжно на земята. Мъртвешката мъгла вече не го обгръщаше, но той бе толкова пребледнял, че още приличаше на мъртвец.

Тартара отново изсъска. Може би се смееше.

СТРАХЪТ ВИ УХАЕ ВЕЛИКОЛЕПНО — каза тържествено богът. — СЕГА РАЗБИРАМ ПРЕДИМСТВОТО НА ТОВА ДА ИМАШ ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО. МОЖЕ БИ ЛЮБИМАТА МИ ГЕЯ Е ПРАВА, ЗАДЕТО ИСКА ДА СЕ ПРОБУДИ.

Той протегна масивната си пурпурна ръка и вероятно щеше да вдигне Пърси, както се изтръгва бурен от земята, ако Боб не се бе намесил.

— Махай се! — извика титанът и насочи копие към божеството. — Нямаш право да се месиш!

ПРАВО? — обърна се към него Тартара. — АЗ СЪМ ГОСПОДАРЯТ НА МРАКА, МЪНИЧЪК ТИТАНЕ. МОГА ДА ПРАВЯ КАКВОТО СИ ИСКАМ.

Черното му подобно на циклон лице се завихри още по-силно. Воят бе толкова ужасен, че Анабет падна на колене и запуши ушите си с ръце. Боб се спъна, а опашката от жизнената му енергия се удължи, все едно божеството я засмукваше.

Боб извика предизвикателно, скочи напред и замахна с копието си към гърдите на Тартара. Но преди да успее да го достигне, божеството го отпъди с ръка, все едно е досадно насекомо. Титанът полетя назад.

ЗАЩО НЕ СЕ РАЗПАДАШ? — запита се Тартара. — ТИ СИ ЕДНО НИЩО. МНОГО ПО-СЛАБ ДОРИ ОТ КРИОС И ХИПЕРИОН.

— Аз съм Боб — отвърна Боб.

БОБ? — изсъска Тартара. — КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?

— Избирам да бъда нещо повече от Япет — отвърна титанът. — Не можеш да ме контролираш. Аз не съм като братята си.

Яката на униформата му се изду и Малък Боб изскочи от нея. Котенцето се приземи пред господаря си, след което изду гръб и изсъска към повелителя на Ямата.

Пред очите на Анабет Малък Боб порасна и се превърна в огромен призрачен саблезъб тигър.

— Освен това — допълни Боб — имам хубава котка.

Вече не толкова малкия Боб се спусна към Тартара и заби нокти в бедрото му. Тигърът се закатери по крака на божеството и влезе под ризницата му.

Тартара започна да тропа с крака и да вие. Явно вече не се радваше на новото си тяло. В същото време Боб заби копие точно под нагръдника му.

Тартара изрева. Той замахна към Боб, но титанът отскочи настрани. Някогашният Япет протегна пръсти, копието се изтръгна от плътта на бога и полетя обратно към ръката му, което накара Анабет да преглътне изумено. Никога не си бе представяла, че една метла може да има толкова много полезни функции. Малък Боб падна от ризницата на Тартара и се затича към господаря си. Огромните му саблени зъби лъщяха от златния Икор.

ЩЕ УМРЕШ ПРЪВ, ЯПЕТ — реши Тартара. — СЛЕД ТОВА ЩЕ ДОБАВЯ ДУШАТА ТИ КЪМ БРОНЯТА СИ, КЪДЕТО БАВНО ЩЕ СЕ РАЗТВАРЯШ ОТНОВО И ОТНОВО ВЪВ ВЕЧНА АГОНИЯ.

Тартара удари с юмрук по нагръдника си. В него се появиха призрачни лица, отворили уста в беззвучен писък, напразно опитващи се да излязат.

Боб се обърна към Пърси и Анабет, а след това се ухили, което едва ли щеше да е реакцията на Анабет, ако нея я заплашат с вечни мъчения.

— Вървете към Портите — каза Боб. — Аз ще се оправя с Тартара.

Тартара отметна глава и изрева, като с това създаде толкова силен вакуум, че най-близките демони изчезнаха в подобното на водовъртеж лице.

ЩЕ СЕ ОПРАВИ С МЕН! — подигравателно каза божеството. — ТИ СИ САМО ЕДИН ТИТАН, ЕДИН ОТ НИЗШИТЕ СИНОВЕ НА ГЕЯ. ЩЕ СИ ПЛАТИШ ЗА НАХАЛСТВОТО. А ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО СМЪРТНИТЕ ТИ ПРИЯТЕЛИ… — Тартара се обърна към армията чудовища и махна с ръка. — УНИЩОЖЕТЕ ГИ!