Домът на Хадес

LX. Джейсън

Намериха Лио на върха на градските укрепления. Беше седнал в открито кафене с изглед към морето и пиеше чаша кафе, облечен в… не можеше да бъде! Все едно бе минал през машина на времето. Дрехите му бяха същите, които бе носил през първия ден след пристигането си в лагера на нечистокръвните — дънки, бяла риза и старо войнишко яке. Само дето това яке бе изгоряло преди няколко месеца…

Пайпър едва не го събори от масата с прегръдката си.

— Лио! Богове, къде беше?

— Валдес! — ухили се и тренер Хедж, преди да си спомни, че има репутация за пазене и да се намръщи. — Ако пак изчезнеш така, ще те накажа за цял месец!

Франк потупа Лио по гърба толкова силно, че другото момче направи гримаса. Дори Нико изглеждаше щастлив, когато стисна ръката му.

Хейзъл го целуна по бузата.

— Мислехме, че си умрял!

— Хей, хора — усмихна се леко Лио, — всичко е наред.

Но не беше. Джейсън го усети веднага. Лио не срещаше погледа му, а ръцете му стояха неподвижни на масата, както никога досега. Цялата енергия, с която момчето обикновено кипеше, я нямаше, заместена от някаква странна меланхолия.

Джейсън се запита откъде му е познато това изражение. След това се сети, че Нико ди Анджело бе гледал по същия начин, изправяйки се срещу Купидон в руините на Салона.

Лио беше влюбен.

Докато другите сядаха на близките маси, Джейсън се наведе и го стисна за рамото.

— Какво се е случило?

Лио погледна към групата. Отговорът му бе повече от ясен.

„Не тук. Не пред всички.“

— Загубих се — отвърна той. — Доста дълга история. Разкажете с вас какво стана. Къде е Хиона?

— Какво стана ли? — изсумтя тренер Хедж. — Пайпър стана, ето какво! Момичето си го бива, казвам ти!

— Тренер… — отвори уста да възрази Пайпър, но Хедж вече бе започнал разказа на събитията. В него Пайпър бе майстор на кунгфу, сразил около дузина Бореади.

Докато тренерът бърбореше, Джейсън гледаше загрижено Лио. Кафенето бе с прекрасен изглед към пристанището. Момчето трябваше отдавна да е забелязало Арго II и въпреки това стоеше спокойно и си пиеше от кафето — напитка, която дори не обичаше. Бе изчакал да го намерят. Това изобщо не бе Лио, когото познаваха. Корабът бе най-важното нещо в живота му. Старият Лио щеше да се затича с викове надолу към пристанището още щом го види.

Тренер Хедж тъкмо описваше как Пайпър е сразила Хиона с шут като на Чък Норис, когато момичето го прекъсна.

— Тренер! — извика тя. — Изобщо не стана така. Нямаше да се справя без помощта на Фестус!

Лио повдигна вежди.

— Фестус е изключен.

— Ами — поколеба се Пайпър, — аз някак го събудих.

Пайпър разказа своята версия на историята, за това как е рестартирала металния дракон с очарователната си магия.

Лио потропа с пръсти по масата, сякаш част от старата му енергия се бе върнала.

— Това не би трябвало да е възможно — промърмори той, — освен ако с ъпгрейдите вече не отговаря на гласови команди. Но щом сте го активирали, това означава, че навигационната система и кристалът…

— Кристалът? — попита Джейсън.

— Нищо — размърда се неспокойно Лио, — а какво стана след избухването на вятърната бомба?

Хейзъл продължи историята. Една келнерка приближи и им предложи менюта. Не след дълго вече си бяха поръчали сандвичи и безалкохолни напитки и изглеждаха като обикновени тийнейджъри, наслаждаващи се на спокойния слънчев ден.

Франк взе една туристическа брошура изпод поставката за салфетки и я зачете. Пайпър потупа ръката на Лио, все едно не можеше да повярва, че той е тук. Нико стоеше малко настрани от групата и следеше с поглед околните пешеходци като потенциални врагове. Тренер Хедж дъвчеше солниците.

Въпреки щастливата среща всички изглеждаха някак потиснати, все едно ги е прихванало настроението на Лио. Чак сега Джейсън осъзна колко важен за групата е бил хуморът на най-добрия му приятел. Дори пред най-страшна опасност Лио винаги успяваше да им оправи настроението. Сега изглеждаше все едно целият тим е закотвен.

— И така Джейсън овладя вентите и стигнахме до тук — завърши Хейзъл.

— Коне от нагорещен въздух? — подсвирна Лио. — Браво, Джейсън. Сдържал си голямо количество газ по целия път до Малта и след това си го изпуснал.

— Не звучи толкова героично, когато го описваш така — намръщи се Джейсън.

— Споко. Аз съм специалистът по горещината. Чудя се обаче защо Малта? Салът някакси ме изведе дотук, но не знам дали това е случайно, или…

— Може би е заради това — потупа по брошурата Франк. — Според легендата на Малта е живяла Калипсо.

Лио пребледня целият.

— Моля?

Франк сви рамене.

— Според това тук домът й е бил на остров Гозо, на север от тук. Калипсо е от гръцките митове, нали?

— Гръцки, гръцки — потърка ръце тренер Хедж. — Може би ще трябва да се бием с нея! Дано, защото аз вече съм готов.

— Не, тренер — промърмори Лио. — Няма да трябва да се бием с нея.

— Лио, какво не е наред? — попита Пайпър. — Изглеждаш…

— Всичко е наред! — скочи на крака Лио. — Но трябва да тръгваме. Имаме работа!

— Но… — отвори уста Хейзъл. — Къде си бил? Откъде са ти новите дрехи? Как…

— Дами! — прекъсна я Лио. — Оценявам загрижеността, но не ми трябват две допълнителни майки!

Пайпър се усмихна несигурно.

— Добре, но…

— Трябва да оправим кораба! — продължи Лио. — Да проверя как е Фестус! Да сритам физиономията на Майката Земя! Няма време за губене! Лио се завърна!

След което разпери ръце и се ухили.

Държеше се смело, но Джейсън виждаше тъгата в погледа му. Нещо бе станало. Нещо, свързано с Калипсо.

Джейсън се опита да си спомни мита за нея. Май беше някаква магьосница като Медея или Цирцея. Но ако Лио бе избягал от леговището на зла магьосница, защо бе толкова тъжен? Джейсън трябваше да поговори с него, да види как е. Засега обаче Лио явно не искаше да бъде разпитван. Затова Джейсън стана и го потупа по гърба.

— Лио е прав. Имаме работа.

Всички схванаха намека и започнаха да събират храната си. Тези, които не си бяха допили напитките, го направиха.

Внезапно Хейзъл ахна.

— Хора…

Тя посочи към хоризонта на североизток. Първоначално Джейсън не различи нищо, освен морето. Но тогава във въздуха проблесна нещо като черна мълния, къс от нощта, хвърлен, за да помрачи светлината на деня.

— Не виждам нищо — изръмжа тренер Хедж.

— Нито пък аз — добави Пайпър.

Джейсън огледа лицата на приятелите си. Повечето изглеждаха просто объркани. Нико бе единственият от останалите, забелязал черната мълния.

— Не може да бъде… — промърмори той. — Гърция е на стотици километри оттук.

Но мракът се появи отново, като за миг изсмука цветовете от хоризонта.

— Мислиш, че това е Епир? — Джейсън целият настръхна, все едно ударен от хиляда волта ток. Не знаеше защо вижда тъмните петна. Той не бе дете на Подземното царство. Но това го накара да се изпълни с лоши предчувствия.

— Домът на Хадес е отворен — кимна Нико.

След няколко секунди оттекна далечен тътен като от артилерийски огън.

— Започва се — прошепна Хейзъл.

— Какво се започва? — попита Лио.

Когато следващата мълния удари, очите на Хейзъл помръкнаха като пламнало фолио.

— Последната атака на Гея — каза тя. — Портите на Смъртта работят извънредно. Нейните сили нахлуват на талази в света на смъртните.

— Няма да успеем навреме — поклати глава Нико. — Когато стигнем храма, вече ще ни чака армия от чудовища!

— Тогава ще ги победим — стисна зъби Джейсън — и ще стигнем по-бързо, отколкото мислиш. Лио отново е с нас. Той ще ни осигури скоростта, която ни е нужна. — След това се обърна към него. — Нали така, адмирале?

Лио успя да се усмихне. В погледа му се четеше благодарност.

— Време е да политаме, момчета и момичета — каза той. — Вашият чичо Лио все още има някой и друг номер в ръкава си!